Какво е да си майка?

Майка означава,две ръчички да ти напипат най-скъпия парфюм,да ти го отворят,да ти го излеят наполовина,а ти да се усмихваш,макар и мъничко през сълзи.Също така майка означава отново, едни други малки ръчички да ти разчекнат най-новите,безумно скъпи очила,да ти ги счупят,а ти само да пребледнееш.Като завършен егоист,мога да кажа,че това е за мен феноменът майка.Да не можеш да си съчувстваш,защото няма с какво. Някой друг безвъзвратно си е присвоил сърцето ти.

  Моите деца не съм ги раждала, осиновила съм ги. Не се оглеждам в очите им, няма да наследят наши дарби, качества и черти. Те са уникални и прекрасни сами по себе си. Вярвам, че не случайно нямам биологични деца, а просто точно на тези две е трябвало да стана майка. Спомням си живота преди тях: постигнати мечти, финансова стабилност, много свобода и заровената болка на дълбоко болка от неосъществено майчинство. Не бих заменила сегашните тревоги, смазващата понякога отговорност, пуберитета и дивотиите на децата ми с предишния си волен и доволен живот.
  Скоро една позната с малко детеце ми каза, че откакто е майка диша на половина. Отговорих й, че като станат две (децата) ще спре изобщо да диша.

Скъпа авторке на темата, много хора в този форум са били пред същата дилема.
Общо взето, когато се появи детето тези въпроси спират да имат смисъл и вече нямат абсолютно никакво значение.
Аз си мисля, че детето е единственият начин да разбереш, какво значи "безусловна любов".
Най- странното е, че въобще не трябва да се насилваш за да я изпиташ, тя просто идва от сърцето ти.

не мисля, че е възможно да се опише какво е да си майка. Задавала съм същият въпрос преди да родя децата си на много приятелки, които вече имаха, и не можах да разбера до момента в който се родиха моите. Можеш да го чуеш, но не и да разбереш какво е, докато не гушнеш своето дете. Дали е страшно? За мен, да. Винаги е било и винаги ще бъде. Заради прекалено голямата ми любов към децата ми, която не се подчинява на разума и не се променя никога, дори когато те изкарват извън нерви. Страшно е да обичаш така. Но и много, много хубаво. Децата са един нов свят, нова вселена. Понякога се обръщаме назад с баща им и не можем да си представим какво би било ако ги нямахме. Помним какъв е бил животът ни ( без ангажименти, без недоспиване, с много свободно време само за нас ), но не искаме той да се върне. Това за мен е достатъчно. Никога не съм обичала деца, преди да родя моите ( отне ми няколко години да се реша ). Мъжът ми винаги е обичал децата и е искал да има свои, никога не е спирал да иска ( благодарна съм му, че можа да изчака момента, в който и аз поисках). А сега, след като ги имаме, не можем и не искаме да си представим живота без тях. Безусловна и безгранична любов - това е за мен да си родител ( майка или баща ).

Първо-  поздравления  за хубавата  тема и за изключително толерантния  тон  в нея  

Аз съм от  тези, които  не са  примирали да  стават майки, някак ми е стояло встрани от нагласите.бях амбициозна  ученичка,  после  учих в  Университет с доста трудни приемни изпити.Не  че  умишлено съм се дистанцирала от майчинството,  но не  ми е било на първо място.Това,  което много съм искала е  да  създам  пълноценна и хармонична връзка.защото някак не ми се отдаваше.Когато преминах 30-те  лелки и баби ме  питаха"хайде, кога ще те женим, кога ще раждаш"Умирах от яд.Тук,  вероятно по-младите момичета няма да разберат за  какво става въпрос, но в разбиранията  на  жените  от  моето поколение  преди  бебето стоеше женитбата и  някак се караше по тази инерция.
Имаше един период-  аха-аха да се омъжа.но се ужасявах от това, че детето ми  може да прилича по  характер на  въпросната особа и това ме мотивира да  прекъсна връзката си.
По-късно, на да не казвам колко години ми избухна любовта с всичка сила, неочаквано за  мен.За такава любов бях чувала  само от приказките.бях най-щастливата  булка на земята,  абе приказка.Още първият месец разбрах, че  съм бременна.тогава повече от всичко на света исках да съм майка и нямаше друго  щастие  и друг смисъл за  мен.
За съжаление в 12 г.с.  изгубих бебето и то  по доста драстичен  начин.

Не ми се връща към тези моменти.Но  отогава ми замиляха децата.Вече ми бяха станали хубави, мили,  дори просячетата по улиците.  Не направихме сериозни опити за следваща бременност, защото бях вече на по-голяма възраст, а и защото моят мъж беше против.бях му много бясна, защото аз не се  отказвам лесно от мечтите си и как той да не ме разбере?Но не и не.По-късно разбрах, че се е страхувал за мен.

Реших да си живея без деца, не  ми  липсваха изобщо.Ама искрено,  съвсем искрено ви  го казвам.Твърде ангажирана съм на работа, с мъжа ми се разбирахме,  пътувахме,  събирахме се с приятели.И някак тази мисъл остана  настрана.

Докато един ден, без и аз да съм го мислела сериозно му  казах"Защо не си осиновим детенце"Мислех, че ще ми  откаже.Той преглед  не  пожела да си направи/ и  то  при  положение, че по  естествен начин забременях/,  та  осиновяване.Обаче и той каза"ами, добре"

И така без никакви, ама  никакви колебания  след  известен  период  чакане/ което  е  неминуемо/  у дома е едно слънчено и прекрасно дете.Понякога се питам  какво би било  моето  дете,  което не  успя да се роди.питам се  и какво би било,  ако поне малко бяхме подпомогнали природата  и опитали да създадем дете/Обаче откровено ви казвам, малко ме беше страх и от увреждания на детето,  заради  по-високата ми възраст/ И в следващия момент си казвам- ами с това слънчево човече, какво щеше да стане?Ами то  къде щеше да отиде?Така  сладко ме гушка и целува  винаги преди да излезе от дома...

Да си майка е прекрасно!Стига да го желаеш от сърце и  да се случи,  когато наистина си готова сърцето ти  да принадлежи безусловно на едно друго същество- твоето дете.

Много се разписах, а трябва да взема човечето от градината.За всички майки

Светкавица много ми хареса това което си написала.
Нека да подчертаем, че става дума за любовта към детето въобще.
Няма значение дали е родено от майката или осиновено или природено.
В  момента в който го приемеш в сърцето си, то ще ти бъде по мило и по ценно от всичко на този свят.
Иначе тривиалните, злободневни проблеми си ги има това въобще няма да се оспорва.
Да не останеш с впечатление от нашите постове, че родителството е песен.
Но на кой му пука не бих заменила децата си за нищо.

Ъхъ....

Обич, тревога, щастие, усмивки, компромис, удовлетворение, отдаденост.
За мен е това. Дар.

Отде я намери пък ти тая песен - съдрах се от рев

Прекрасна е.... 

Хе-хе... Перуника, адски си забавна и свежа, макар по един малко минорен начин! Звучиш ми като мен - и сигурно милиони други жени - преди съвсем не отдавна... Дано направиш избора, който ще те кара да се чувстваш добре със себе си, това пожелавам!

Винаги съм смятала, че да имаш деца съвсем не е задължително, смятам го и сега. До 32-та си година твърдо не исках дете. Сега съм на 34 г, имам син на 1 и не виждам в майчинството никакъв алтруизъм. Напротив! това е най-големият подарък, който можеш да си направиш. И още не разбирам какво е това "животът ти да принадлежи на децата". Не, той си е мой, а синът ми си има негов. Аз се наслаждавам на безсънните нощи, на секциото си, на дивотиите му, на целия списък ваксини и захранвания, защото след раждането му всичко е много по-интересно, вълнуващо, ново и... дори не забелязвам, че нещо е задължително или "жертва"- да го храня, къпя и т.н. То просто идва естествено и е адска привилегия.

За протокола - има три книги, на чиято корица седи моето име... целият ми живот е бил ориентиран към постижения и силни усещания... Нищо от това не може да се сравни и с най-монотонния ден със сина ми. Е, длъжник му, че ме намести и прекрати пропиляването ми по безсмислени каузи. Майчинството е онова, което ти помага да достигнеш нива, които никога не си мислил, че са възможни, онова, което прави всичко цветно. Детето ми не е родено, за да оправдае живота ми - той си беше пълен и преди него. Но само като се замисля, че можех да пропусна това... пу-пу... планирам и второ дете.  

Е чак да се наслаждавам на безсъните нощи...не,на мен това ми беше голям проблем.После цял ден съм като парцал и всичко ме дразни.

Към авторката...Досега не бях чувала жена да има размисли като твоите.Може би защото хората,които познавам ценят семейството и са достатъчно способни да го съчетаят с добра кариера.И са достатъчно човеци,за да изберат семейството пред кариерата,ако някога по някаква неводома причина се наложи да се прави такъв избор..
Явно има и такива хора,за които децата са повод да се обесиш и да си прецакаш живота.Знаех,че ги има ,но за пръв път срещам,макар и виртуално,някой,който да го каже..Затова в първия момент се пулих срещу постовете ти и недоумявах..Чак ми стана жал...
Все още нямам дете,но и аз,и съпругът ми мечтаем за него и се надяваме в близко бъдеще да си имаме нашето слънце.
За мен децата и семейството са истинското щастие,най-съществената причина да кажеш,че животът ти е пълноценен,че ти се чувстваш истински пълен и удовлетворен.Всичко друго-кариера,пари,познанства...това са мнооого важни и страхотни неща,но само те без основата са нищо..една пълна нула.

Сериозно ли никога не си чувала подобни размисли от жена?... На мен пък това ми е чудно Недей да правиш обобщения, че видиш ли хората без деца не са достатъчно човеци... колко малоумни хора с деца има, не е истина, детето не те прави човек. Има хора, които не искат да имат деца. Други пък искат. И в двете категории има добри и лоши хора. За първи път чувам, че изборът на семейство пред кариера те прави " достатъчно" човек. А ако в някакъв период от живота си бил като авторката, а после си решил да имаш дете, тогава какъв човек си?
Нормално е от нейната гледна точка децата да изглеждат като тежест и неудобство, и на мен са ми се стрували така чуждите деца някога. Разликата идва когато имаш свое, и тогава разбираш много неща, които преди не са ти били... ясни. Сигурна съм, че много от майките са били също като нея, преди да имат деца

За мен това, което е написала Saule, съвпада с моето виждане за майчинството.
Не са ми тежали грижите са синовете ми, от първия миг в който ги видях сърцето ми се преизпълни с любов.
За близнаците се грижех съвсем сама, таткото по цял ден на работа, а аз направо летях от щастие.Не усещах умора.

Най-голямото щастие и любов е свързано с децата ми.

както и най голямата болка ...

Да,така е.И аз бях много резервирана по отношение на децата.Направо си ме дразнеха.Но това е докато не родиш своето собствено