Естествено, че се мъча да се убедя, че не си заслужава чак толкова. Така, както виждам, ако майчинството облагородява, не ви личи особено.
Ей девойче мило,
Много
за теб от мен.Тука какво ли не се изписа. За втори път се включвам.
За мен у вас сте в нещо като революционна ситуация: единият иска, но не може да живее както преди, а другият може, но не иска да живее вече така.
Къде ще му излезе краят не е ясно.
Може да няма външен израз на нещата и всичко да е мирно и тихо, но дълбоко пластовете се местят, по мое скромно виждане.
С две думи: не си пред избор между добро и зло. То този избор е лесен, ама ние се изправяме пред избора кое е по-малкото зло. Този избор е труден, поне за мен.
Имайки дете (няма значение био или осиновено) може и да сбъркаш и да си почерниш живота ако си от типа жени, за които това не е нещо, което би ги изпълнило с нов и щастлив дух.
Ама ако не опиташ, шансовете да сбъркаш май са по-големи.
Ти си знаеш.
