Какво е да си майка?

Да, аз. Но бях на 20 години. Не знам на колко години е авторката, надявам се, че не е на 40. Доста добре е жената, а и изобщо човек, да си изгради приоритетите. Щото не е добре на 40 и кусур да се чудиш и маеш- хубаво де, нямам дете, ама май ако имам и ще е голям ужас....
Ми лесно няма! Може и да има, но само в първата годинка след като се роди човек, а и за това няма доказателства...

Още не съм станала майка, но силно копнея да настъпи и този момент за мен и любимия ми.
Не ми дава сърце да анализирам авторката на темата, тъй като вече сама виждам, че човек преминава през всякакви стадии, очаквайки нещо толкова нормално като майчинството да се случи- самозалъгвания, отрицание, отчаяние, проблясък на надежда.
Като имам предвид всичко, което се случва в живота- и хубаво, и лошо, и много истории, които съм чела в този форум мисля, че да бъдеш майка е мисия. Живота не свършва с раждането като в приказките: три дни яли, пили и се веселили. Животът и изпитанията продължават.
Може би това очакване ще ни направи в известна степен по-мъдри. Може би не е зле да се погледне и така на нещата- че имаш време да осмислиш отговорността, която искаш да поемеш, време наистина да пожелаеш и да помечтаеш за малкия човек.

хм, и аз на толкова бях. Не ми се вярва авторката да е на 40, по-скоро в средата на 20-те. А може и да е, кой знае. Има жени, които и на 20, и на 40 не искат деца. Лошо няма. На който както му харесва. Ако не искаш, по-добре не раждай, така мисля аз. Тия работи на сила не стават.

Не си чела цялата тема.Авторката е омъжена от 14 години и казва че не може да има деца.В тоя ред на мисли е най-малко на 35. Ако се е омъжила на 21,но ако е по-късно- баш на 40 си е.

да, пропуснала съм, извинения за което. Цитирала си пост на Ерика, и тя май е недоразбрала

Моят отговор е: Много, много трудно.

За  себе си мога да кажа, че по- щастлива, по - омиротворена, по- обичаща  не съм  била никога  преди  да се  роди Мария. Като  забременях, много скоро след това бях убедена, че съм се прецакала  жестоко и това чувство не ме напусна до края на бременността. Когато  я  гушнах за първи път- мъничка, безпомощна като  котенце и  нещастна, целият ми свят се преобърна. И както  каза по- горе Корсет, чувствах  детето си не като  нещо  мое, а като някакъв дар, за който ми  бе  дадена  ПРИВИЛЕГИЯТА  да се грижа.
Наистина, без  да изпадам в сантименталност, ще ти кажа- преди  само съм си мислела, че знам какво е  обич. Даже и целият свят да го няма, но Мария  да  е с мен,  ще  оцелея. Но ако целият свят  е  около мен, а нея  я няма, животът  ми  не би струвал пукната пара, независимо  какво имам, независимо кариерата ми   каква е, независимо от всичко.
Имаш ли  шанса да родиш дете, направи  го. То нищичко  няма да ти отнеме, то  ще  ти даде.

perunika, децата са ужас, те объркват живота на майката. Затова се пишат хиляди книги как да си втълпим, че това не е така, че това е най-естественото нещо и т.н. подобни неща, които да тушират драстичната промяна в живота на човека.

Само че това е изживяване. То е някакъв личен акт и е напълно невъзможно тук във форума някой да ти даде отговор. Това е като влюбването или като изживяването на някаква силна лична трагедия (нарочно давам примери в двата полюса, за да не излезе свръхпозитивно). Тоест това е несподелимо. Природата го е направила такова. Тъй че в самата тайна на майчинството е заложено това, че то трябва да бъде изживяно. Няма начин да се преподаде или разкаже.  Това е. Или трябва да го изживееш, или никога няма да откриеш тайната му. То не е нито привилегия, нито нещо само прекрасно, нито нещо само трудно. То е някаква амалгама от всички тези неща, но как тя точно ще се случи и как ти ще я изживееш, е именно същността на майчиството, затове е неповторимо, като всяко несподелимо уникално изживяване.

Аз съм противник на тезата, че само раждалите жени са пълноценни. Това са пълни глупости, защото всеки човек е равноценен, именно с това, че има натрупани такива изживявания и тайнства, несподелими с останалите и той е единственият уникален носител в света на тези опитности. Така че спокойно - ако се случи, ще разбереш какво е, ако не се случи, няма да разбереш, но никой никога не изживява всичко, а само определени неща, често си ги избира, още по-често му се случват изневиделица. Сигурна съм, че ти носиш в себе си много страхотни емоционални взривове и падения, които са те направили това, което си, и които бих си казала, че бих искала да съм изживяла аз.

Ужасно е трудно да си майка, повярвай ми. Но едва ли някоя майка ще избере да не е такава. Това е по-силно от човешката воля най-често (виж съседната тема за аборта). Така че е безсмислено да се питат тези, които вече са станали такива. Ужасно болезнено е да се влюбиш, но никой не би избрал да не се влюбва никога.

С една дума - майчинството е сред онези силни изживявания, които те обогатяват като личност по неповторим начин, когато ги изживееш. Вярно, уникално е. Но не бих казала изобщо, че е единственото.

Преди да срещна съпруга си не съм се замисляла за деца, но аз си бях дете още.... И ей така неусетно в един момент желанието да имаме детенце се появи в мен, не съм го мислила, не съм си задавала въпроси, просто в един момент това желание така ме обсеби, че чувствах живота си непълен ако сме само двамата. Много бързо забременях, а когато ми казаха, че чакам близнаци ...след първоначалната еуфория се прокрадна и малко страх... Може би това, че бях малка (21 г.) не ми позволи да изпадна в някакви тежки размисли, какво е да си родител, отговорността, грижата, страховете.... Тогава летях от щастие! И само се молех да се родят живи и здрави бебчетата. 
Сега, просто не мога да опиша какво е - да трудно е, изпитвам ужас ако някой от тях се изкашля защото си имаме здравословни проблеми, преживях едни 10 месеца в абсолютен сомнамбулизъм докато бяха бебета, но всичко това губи значение когато Криси и Гошко ме прегръщат, когато ми кажат "Мамо, обичам те, ще ми липсваш" (всяка сутрин, когато ги водим в градинката) 
и...някой беше споменал...аз чувствам същото - задавала съм си въпроса, какво щеше да е без тях, и ми е прилошавало физически. Не мога да си представя какво е без усмивките им.

Засега мога да се произнеса само по въпроса какво е да НЕ си майка. Затова ще следя темата с интерес, защото имам брожения, близки до тези на авторката, с разликата, че съм на 27 и нямам репродуктивни проблеми, просто не съм сигурна искам или не, поне на този етап. Най-объркващото е, че минавам през моменти на болезнен копнеж, който след това се сменят с моменти на пълно безразличие.

Инак съм съгласна с:



Ако беше вярно противното, щеше да излезе, че Компирицата от предаването на Карбовски е по-пълноценен човек от Майка Тереза.

Това не променя отговорът ми. Много добре сме разбрали и двете.

 Аз отговор на този въпрос не мога да дам... за него няма думи, то се усеща... със СЪРЦЕТО!!! НАЙ-ГОЛЯМОТО ИМАНЕ 

 "да имаш дете-това е като да пуснеш сърцето си да се разхожда извън тялото ти"-вчера попаднах на това изречение и мисля че то най-точно описва какво е да си майка!

хареса ми

и ако се доразвие тая идея и човек разпита майка Тереза за преживяванията и като човек и жена, ще се окаже, че да си МАЙКА е много много повече от това да си правил секс, да си заченала и да се умиляваш от резултата. Състраданието и грижата и всички инстинкти на жената като майка не се изгубват по трасето, когато нямаш дете.

В тоя ред на мисли, може би просто авторката няма тия инстинкти или както става с възрастта - те се губят към хората и канализират в други посоки - примерно повечето стари моми са болни по разни кучета и котки, обичат ги повече от децата.

Много ми хареса,  това, което е написала gergandi, заслужава си да се запомни:

Ужасно болезнено е да се влюбиш, но никой не би избрал да не се влюбва  никога