Какво е да си майка?

В тоя ред на мисли, може би просто авторката няма тия инстинкти или както става с възрастта - те се губят към хората и канализират в други посоки - примерно повечето стари моми са болни по разни кучета и котки, обичат ги повече от децата.


Чак до там не съм превъртяла. По-скоро обратното. С годините, както беше писал някой по темата, започнах да се оглеждам в очите на хората, а бих добавила, научих се да не се оглеждам в очите на тези, които ми мислят злото и гледат да ме захапят. Вероятно се изградих като личност. Подредих си нещата, доколкото може да се каже за една разноцветна мозайка, че е подредена и доколкото мога да си присвоя нещо, чийто приоритет принадлежи на Небето. Но поне се поусетих. Да, както се пресметна от вас, сега съм на 35, след месец-два, на 36. Като ме погледнат, ме мислят за в средата на 20-те, а понякога и по-млада. Държа се и доста по детски. Странно е, че децата ме приемат като равна - поглеждат ме и ми се усмихват, без да им правя бабешки маймунджулуци и да им щипя бузките в несвяст. Вероятно, докато не станат майки, за много жени е така, не могат да отделят същността си от детинското, докато битието им не бъде прерязано от големия водораздел. Но сигурно тази промяна става само с мислещите. Защото за тези, за които майчинството е само природен инстинкт, промяна може би голяма няма. Да, обичам да анализирам нещата, да ги премервам и претеглям. От друга страна съм християнка и то не номинална. Всичко съм оставила в ръцете на Този, който не чертае живота ни, а ни дава правото на избор. И когато, морна от упражняването на това свое свещенно право, да избера кой път да начена, приседна на тротоара и Го помоля Той да поеме нещата, ще си почина и нещата ще тръгнат иначе. Може би желанието ми за контрол е твърде силно засега и заблудена от него, пропускам тънкия и нежен гласец, скрит вътре в мен. А може би това е пътят, по който трябва да премина. Поне се радвам, че не съм натежала от времето, а съм запазила свежестта на разпъпило се пролетно цвете в душата си. А покрай мен? Покрай мен минава всичко - ставам свидетел на куп странни реакции. Професията ми е сериозна от гледна точка на това, че се занимавам с чужди проблеми и от мен очакват да вземам решения за техните животи, деца и бракове. Понякога ми натежава...и на мен ми се иска да ми даде някой съвет - чист и самоотвержен, така, както аз правя....
Затова, благодаря, че за разлика от много теми, предизвикани от чистото желание за риторизиране на нещата, тук всички бяхте откровени и продължавате непредубедено и неклиширано да докосвате с душите си този гръг от хора, които са се включили в темата. Благодаря ви   

Дали си струва?Повярвай ми на 100% си струва!Ако си задаваш този въпрос,значи не си готов да влезнеш в ролята на  майка.Това се усеща със сърцето и душата.Да се отдадеш с цялото си същество,да поемеш всички отговорностти,да усетиш всички радости,които ти предлага ролята на майка.Няма по-хубаво нещо на света от това да си такава.Обичта,радостта и грижите,които даваш и полагаш.Сърцето ти всеки път се усмихва и трепва само при мисълта за сладкото човече до  теб.Да живота ти се променя коренно,но няма по-сладка  промяна от това.За мен специално живота ми преди да се появи дъщеря ми е бил празен.Не минава и ден без да се насладя на сладките ръчички,които ме прегръщат и устенцата,които казват МАМО.Това е смисъла на живота ми,детето ,което сме създали с мъжът ми.Програмиран си да закриляш детенцето си,да го обичаш и да му се радваш.Да го държиш за ръчичка разхождайки се в парка,да се радваш с него ,когато то се радва на новата си играчка.Удоволствието,което се изпитва щом си му доставил радост,приказките,които му четеш вечер ,а то заспива в прегръдките ти.Нощно време,когато дойде в леглото ти,сънувало някакъв сън и утехата,която получава от допира с теб,заспивайки.и хилядите други подобни примери...способността да се насладиш на всичко това.

Да се сьбуждаш сутрин и да знаеш за какво то4но го правиш
Да знаеш,4е нещо ПРЕКРАСНО ще остане след теб
Когато ти е най/зле ,когато си в дупка,когато не виждаш изход.....само ТО/ТЕ ти дават сила да излезнеш напред.
Да се 4увстваш горда ,4е имаш кой да ти се усмихва сутрин,ве4ер....Най/искрената усмивка от която някой има нужда
СЬН

Може ли аз да отговоря?
Все още не съм майка да отбележа. До скоро се чувствах така - не исках деца. Мисълта, че трябва да имаме дете с любимия, ме ужасяваше. Това означаваше край на пътувания, край на екскурзии, край на кариера (макар, че и начало няма  ), голям край за мен. Сега нещо се успокоих и размислих моите разсъждения.
Гледах един филм по дискавъри, който е много поучителен - хората са създадени да имат деца. Жените търсят силни мъже, а мъжете здрави жени - заложено е в нас да създаваме поколения и то здрави такива. Ако не искаш да имаш деца, сигурно има причина:
- липса на подходящ партньор;
- рано ти е, не се е проявил майчиният ти инстинкт;
- хормонален проблем;
- стрес;
- лоша семейна среда или липсата на такава;
- вманияченост по нещо, което е несъвместимо с родителските грижи и т.н.
По мои наблюдения жени, които не са искали бебе (мои близки), но се е случило, не съжаляват и са отдадени на 24-часовата професия "Да бъдеш майка".

Много точно казано!

Здравей, аз също родих късно, също като теб имах съмнения, дали едно дете няма да пречи на много добре уредения ми живот. И о, изненада, момченцето ми е на 2 год. и аз се чудя как съм живяла преди да се появи, даже не си спомням какво съм правила преди това. Не мога да кажа, че веднага след като родих, съм почуствала майчиния инстинкт. Мина време, улисана в ежедневните грижи за детето, не усещаш как сърцето ти отива при него завинаги. И както други майки са писали - чувството да те гушнат малките ръчички, първото мамо, грижите, веселието, всеки един миг - добър или лош - не бих го заменила за нищо друго  на света.   Даже вече се замислям и за второ детенце, защото годинките си вървят.  
Това, което искам да ти кажа е, че докато чувството не се изпита лично, никакви обяснения няма да помогнат. Желая ти всичко най-добро, каквото и решение да вземеш.  

време за откровения!МАЙКА-най святото име на този свят!

Ще си позволя да напиша едно тексче,което беше сложено в подписа на една мама.

Преди раждането си,дете попитало Бог:Не знам защо ще се появя на този свят?Какво трябва да правя?Бог казал:Ще ти подаря ангел,който винаги ще е с теб.Той всичко ще ти обясни.-Но как ще го разбирам,аз не зная езикът на ангелите?-Той ще те научи на своя език и ще те пази.-А как е името на моят ангел?-Не е важно как се казва,ти ще го наричаш МАМО!

Ние сме ангелите на нашите деца,и те го знаят още преди раждането си.Харесва ми да съм ангел!

Изхождам от това, че Перуника е работещо момиче с професия и още няма деца... Изхождам от това, че най-близката ми приятелка, от 7 годишни сме плътно заедно,  е точно такова момиче и си задава същите въпроси ...

Малката подробност е, че и двете сме момичета само в главите си  , защото сме на по 37 години, времето си лети, биологичния часовник тиктака, и колкото и да си повтаряме, че "На запад жените раждат все по-късно", това вече все по-малко успокоява ...

Двете с моята приятелка сме на двата полюса ... когато съм била мъничка, на всеки въпрос, зададен на фалшив фалцет "ти каква искаш да станеш", аз съм отговаряла "майка"   Знам, че винаги това съм искала, без да мога да обясня защо... приятелката ми, точно обратно ... никога не е проявявала афинитет към това ... Учихме, завършихме заедно, имаме сериозни професии и двете ... в някакъв момент моите усилия се насочиха и концентрираха в посока да стана майка, а нейните - да расте професионално. Случи се така, че на мен ми отне известно време - 6 годишно лечение на стерилитет, накрая осиновихме сина ни и аз осъществих мечтата си   . Междувременно приятелката ми направи доста в професионален план, умница ми е тя - много се гордея с нея  
Говорим непрекъснато - кой докъде е и какво иска... преди 5, 6 години ми призна, че тя никак не държи да има деца и ако обществото по някакъв начин не я кара да се чувства задължена да има, тя едва ли ще го направи... Сега обаче нещата са други .. струва ми се че съзнателно иска да стане майка, или поне така твърди ... но истината е, че съзнателните и усилия и действия никак не водят натам.

За мен тия работи с "привилегията" да си майка, с това колко било свято, притчите и розовите стихове ... за мен са голяма лиготия и превъзнасяне. Абсолютно празни думи, кънтят ми на кухо... За мен да си майка е да има едно същество, с което да общуваш на ниво, като никое друго на света... Говоря и от позицията на дете и от позицията на майка ...изпитваш емоции,  които не можеш да изпиташ с никого другиго ... то е като да плуваш в море и да плуваш в океан ... просто е различно... ако общуването с всички останали е като да плуваш  в море (тихо и спокойно, или тропическо или бурно и страшно в зависимост от хората и ситуациите), то общуването с детето ти или с  майка ти е като да плуваш в океан ... абсолютно необятна широта, дълбини и неизследвани подводни пещери

Това е много хубаво,но мила,когото забременееш( дай Боже) и отидеш за БХС, не гледат как изглеждаш,а каква е реалната ти възраст.

Перуника, хубаво е да имаш детенце. Какви сладки целувки раздават и какви топли думички казват...

ама не можеш да решиш да имаш дете само за да не се минеш .... сега не ми се иска, ама другите имат и казват, че било готино ...
и ако копнежа се появи след 37 ... тогава го последвай ...

ама не можеш да решиш да имаш дете само за да не се минеш .... сега не ми се иска, ама другите имат и казват, че било готино ...
и ако копнежа се появи след 37 ... тогава го последвай ...

Благодаря!

Жалко, че мъжът ми не се съгласява нито на осиновяване, нито на донорство.....

в смисъл.... за донорството не разбарх ... сурогатна майка ли имаш предвид...

ако е така .... тогава май говорим за две неща - копнежа да си бременна и копнежа да бъдеш майка .... струва ми се е различно...  

страхотни аргументи, но едва ли ще те мотивират достатъчно  

Баща.