
Както беше при Ридж и Бриджит, а сега и при Рик и Фийби. Братските/сестринските чувства, които човек има в ранното си детство би трябвало да се запазят до края на живота. 

Просто няма какво да се добави!
Просто няма какво да се добави!

Доводите на Брук издишат, както винаги, защото за нея винаги е било по-важно да се хареса на Стефани, какво щяло да каже семейството, чакала била Рич 20 години
и сега се опитва да пренесе нейната несигурност и върху сина си. 
Тя го моли да си помисли какво може да направи за семейството. "Съзнаваш ли от какво искаш са се откажа?"-пита Рик. Твърдо казва на майка си, че е непреклонен за Фийби, точно както е и Ридж.
Момичето иска да му каже какво е изпитала, когато Рик я е целунал.
Фийби казва, че не иска да разочарова баща си, но това е различно.
След това Рик моли майка си да го остави сам. 
Ридж е твърдо убеден, че всичко е свършило.
Той не вярва, че е дошла заради развода, мисли, че е дошла да подпитва за личния му живот. Заговарят за Рик и Фийби. Ник е убеден, че Брук се оставя Ридж да я манипулира и това е за съжаление. "Наистина ли смяташ, че чувствата им ще изчезнат само, защото ти им забраняваш?"- пита Ник.-"Сигурно си накарала сина си да се жертва за теб."

Скриват се в склад и се целуват. Двамата се уговорят да пазят връзката си докато премине сватбата на родителите им.
), а защото тя и РичУ най-после можели да бъдат щастливи 









Защо само Ридж контролира Фийби, за момиче не е ли по-скоро работа на майката, по-женски да се намеси? 


Препоръчани теми