Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.

Били ли са ви като деца?

62 513
1 554
1

# 75 18 ян. 2010, 12:53 ч.

Мнения: 289

Цитат на: Malenna в пн, 18 яну 2010, 12:42

Темата изключително ме натъжи. Ако не пишеха реални хора, нямаше да повярвам, че деца, при това момичета така са пребивани от майките или бащите им!
Ужасяващо е!

Аз изпитах някакво изключително неприятно усещане от описанията на наказания, сякаш някой стъпка моето достойноство Rolling Eyes

Чак ми е трудно да повярвам, че това наистина се случва - защото ние с мъжа ми в кръга на шегата плашим малкия как ще го накажем зад вратата, и тримата умираме от смях като си го представим.. какво ли се случва в съзнанието на едно дете, когато това наистина му се случи.. Такъв род наказания за мен се отразяват много по-пагубно върху личността дори и от боя.

# 76 18 ян. 2010, 12:57 ч.

Мнения: 1 788

Добре, де, ясно е, че системния побой или ненормално силните шамари са лошо нещо.
Но какви наказания се препоръчват, когато думите и обясненията не помагат? Когато детето се тръшка, инати, крещи и чупи на инат...
Психически тормоз? Той е по-лош от една плесница.
Заплахи? Но без действия, те рано или късно, спират да са заплаха, а се приемат несериозно и с надсмешка, дори и от едно дете.
Гушкане, целувки, мили думи? А кога детето ще разбере, че в реалния живот, когато не постъпва правилно (понякога дори грозно), никой няма да го гушка и да се държи с него добре?

# 77 18 ян. 2010, 13:03 ч.

София
Мнения: 2 389

Цитат на: Malenna в пн, 18 яну 2010, 12:42

Ех Малена,чак пък пребиване,да не правим от мухата слон.Ти не си ли имала моменти в,които да искаш едно "плясване по лошото дупе да направиш".И тук няма нищо общо със самоконтрола.Просто,когато е "резистентно" Mr. Green

от всякакво наливане на акъл и съвети,примери и прочие(на гребена на лигнята,както казвам),ей така шляп по гъзето :lolт

# 78 18 ян. 2010, 13:04 ч.

Мнения: 1 174

Не, никога не са ме удряли Naughty

Наказания също не помня да съм получавала, пък не съм била особено кротко дете, просто ми изтърпяха пубертета и всичките тръшкания, не знам с какво търпение. Но и не мога да кажа, че съм много близка с родителите си и съм споделяла с майка ми или баща ми лични неща. Имам по - голяма сестра и тя ми беше съветник по тези въпроси.
Не съм привърженик на физическото наказание, но се усещам, че си изпускам нервите понякога, дори на моменти малкия като ме изкара извън релси, се случва да го дръпна към мен по - грубичко. После съжалявам, знам че съм чепат характер, слава богу мъжа ми е много търпелив и разбран човек и компенсира Simple Smile

# 79 18 ян. 2010, 13:09 ч.

Мнения: 5 940

С всяко плясване по дупето, детето става все по- резистентно към обяснения. Според мен наказанията водят до омагьосан кръг на вечно противоречие между и липса на общуване родител-дете.

Цитат на: Servallan в пн, 18 яну 2010, 12:57

Но какви наказания се препоръчват, когато думите и обясненията не помагат? Когато детето се тръшка, инати, крещи и чупи на инат...

Тръшкащите, чупещите и инатящите се деца най-често са на възраст две -три години. С времето, ако тогава родителите са обяснявали спокойно, били са търпеливи, тези прояви стават много по-малко и в повечето случаи изчезват.

# 80 18 ян. 2010, 13:11 ч.

Мнения: 676

Мама твърди, че ме е пляскала като малка. И сега горчиво съжалява и ми се извинява, а аз не помня нищо, освен няколко шамара - абсолютно заслужени. Баща ми ме е удрял веднъж и тогава избягах от нас за седмица (не бях виновна). Мисля, че хубав урок му дадох - колко пъти ми звъня да ми се извинява и да ме моли да се върна.

Най-големите ми наказания бяха от сорта да изпиша една тетрадка с изречението "От училище ще се прибирам веднага вкъщи", което към края на тетрадката ставаше "Уч - вк" Mr. Green

Пак минаваше номера де.

Като си помисля какви неща съм правила, да ви кажа прекалено толерантно са се отнасяли към мен. Аз винаги съм се справяла идеално в училище и изобщо с каквото се захвана, но пък бях рекордьор по отсъствия, учителите редовно се оплакваха от това, че съм много устата и се обличам "като наркоманка". Но нашите винаги се отнасяха с разбиране към мен, макар и да сме си имали доста разправии. Косите ми настръхват обаче като си помисля, че моето дете може да е като мен Confused

Но със сигурност леките шамари, които сме яли аз и сестра ми като малки за големите си бели не са ни се отразили по никакъв начин психически. Да биеш обаче едно дете и да го подлагаш на зверски наказания за мен е подсъдно. Някои истории тук ме потресоха Cry

Съжалявам за това, което сте преживяли, момичета! Със сигурност това са неща, които остават в душата ти за цял живот. Cry

# 81 18 ян. 2010, 13:12 ч.

Germany
Мнения: 8 715

Пляскали са ме като малка, но честно казано, аз мразех повече разговора след това / с обяснения какво е станало, защо според тях се е стигнало до тук и т.н./. Нито им се сърдя, нито смятам, че ми е останала травма от това. Понякога само говорене не помага. Аз също пляскам големия от време на време. Когато съм повторила хиляда пъти и съм предупредила поне 3 пъти, че след малко ще го плясна. Естествено, изтезания от сорта на заключване в банята, стоене на черупки и т.н са неща, които категорично не одобрявам и никога не бих си и помислила да приложа. Възхищавам се на родители, които успяват да възпитават адекватно децата си без пошляпване, но за съжаление аз такива не познавам.. всъщност, само едно семейство, но тяхното дете е най големия лигльо и глезльо на света и аз определено не смятам възпитанието му за адекватно.

# 82 18 ян. 2010, 13:13 ч.

Мнения: 1 374

Пляскали, удряли са ме от време на време, но аз си бях проклето дете и абсолютно ги опрадавам, не ми е оставило никакъв отпечатък ( било физически или психически).
Смятам, че всичко зависи от детето. Сестра ми например винаги е била по-отстъпчива, знаеше винаги кога да си замълчи и да се подчини и тя следователно, да е била удряна няколко пъти през живота си.

Не смятам, че боя е средство за възпитание, но понякога за някои ситуации и характери се налага, и не е престъпление.
Трагичното е като почнеш да биеш без причина и да си избиваш собствените проблеми. Wink

# 83 18 ян. 2010, 13:21 ч.

Мнения: 2 958

Не,наказваха ни.Веднъж само майка ми ми удари шамар.Казах и дума,на която дори не знаех смисъла.

# 84 18 ян. 2010, 13:26 ч.

Мнения: 804

Тъжна тема. Мислех си, че битите деца от вашето поколение (това на моите деца) са изключение. Чета и чак не ми се вярва.
Аз самата не съм бита, не съм удряна дори, ама пък колко разговори съм изтърпяла... Дори си мислех, че ще е по-лесно ако ми плеснат един вместо с часове да ми говорят или да ме наказват да си стоя вкъщи.
Убедена съм, че с бой нито се печели уважение, нито се възпитава. Унизително и обидно е да удариш човек, а пък дете, което не може да се защити, направо немислимо.
Не съм удряла и децата си. Не бяха нито кротки, нито послушни, тъкмо напротив, но за бой дори не сме си помисляли. Виж наказания е имало, но те се свеждаха до забрана за излизане навън.

# 85 18 ян. 2010, 13:29 ч.

Мнения: 183

Пляска ли са ме,но рядко и винаги заслужено. Повече съм била наказвана от майка ми. Баща ми никога и по никакъв повод не ме е удрял,затова и никога не бих приела мъж да ме удари по какъвто и повод да е,дори и да има причина. Никакъв отпечатък не са ми оставили,примерно знам че съм била по шляпвана,но конкретен повод не помня.

# 86 18 ян. 2010, 14:35 ч.

Мнения: 3 880

Много ми стана мъчно, докато четях Sad

Нас майка ни шамареше от време на време, и то най-вече заради караници между мен и брат ми. Като чуеше, че е станала патакламата направо нахълтваше и плясваше и на двамата по един шамар- къде по дупе, къде през краката- нямаше невинни до доказване на противното Laughing

Не ми е оставило лоши чувства, още повече, че физическа болка дефакто нямаше, просто това беше нейния начин да се справи с лудницата. За мен това беше знак за "аха, прекалихме значи", не го чувствах като обида. Баща ми никога с пръст не ни е пипал, но той като цяло беше оставил тази висша наука- възпитанието- в ръцете на майка, тя и затова така импулсивно реагираше, защото беше сама в борбата Wink

Имала съм навремето обаче в обкръжението си семейства, в които децата бяха системно налагани с колан, пръчка и т.н., и си мислеха, че вършат най-нормалното нещо на света- възпитават си детето ooooh!

# 87 18 ян. 2010, 14:42 ч.

Мнения: 1 464

Били са ме.Даже да ти кажа малко ми е било Mr. Green

Не изпитвам лоши чувства към майка ми,затова че го е правила.А относно моето дете-ако си го заслужи,сигурно няма да му се размине и на него.

# 88 18 ян. 2010, 14:45 ч.

София
Мнения: 1 524

E уляхте се, айде стига моля ви се, как така и един шамар не сте яли бре? Колкото пъти съм опитвала да си строша главата, в буквалния смисъл на думата, съм яла бой с пантоф - общо взето доста често. Пак ми е било малко явно...

# 89 18 ян. 2010, 14:49 ч.

Ispania
Мнения: 4 527

Ирина

,да му мисли детето ти Laughing

При нас закона е такьв ,4е ако удариШ дете ,дори и МНОООООООООООООООГО леки4ко (дупе,рь4и4ка,бузка),си подсьдим Thinking

.Скоро взеха на една майка детето ,заЩото му беШе ударила Шамар на публи4но място.(детето изти4ало пред кола),голяма лудница стана....хората застанаха зад жената......вси4ки знаем какьв е закона,но реално погледнато е малко нереалисти4ен........След 5 месеца и вьрнаха детето ,като сега тя е с предупреждение да не го БИЕ Thinking

пове4е

.

Мен като по малкото дете в семейството не са ме били особено(голямото оба4е ooooh!

си взе своето Joy