Извинявай, че съм те засегнала лично. От мнението ти останах с впечатлението, че независимо дали спрямо мъжа си или децата, за теб ако желанието ти не е изпълнено въпреки многократно повтаряне и обясняване на последиците - крясваш. Също ми се стори, че за теб шамарите са неприемливи (въпреки че ги използваш), но крещенето е нормален подход. Сега при втори прочит не съм сигурна, че правилно съм възприела написаното от теб. Все пак е интересно да се замисли човек на какво учи всъщност детето си, когато постига собствените си цели с крясъци. Крясъците носят стрес и психичен тормоз и дават пример на детето за модел на поведение. На запад за такива неща (крясъци и шамарчета) децата се отнемат от родителите им. Дори само заради затлъстяване на детето то се отнема от родителите си. Ще мине време докато боят и крясъците като подход за възпитание ще бъдат абсолютно неприемливи, точно както сега е абсолютно неприемливо споровете на работа да се решават в люта физическа битка.