Били ли са ви като деца?

Хм, а ти знаеш ли колко семейства бият, налагат физически, психически и сексуален тормоз над тези деца?!? Или какъв голям процент израстват по домовете без да знаят какво е обич и ласка?!? Всички знаем статистиката, явната и неявната...Още повече, че познавам такъв човек, израснал в социален дом, той ми е разказвал какъв е бил животът там...Горкият, 18 години е чакал да го осинови въпросното любящо семейство, но не е дочакал...
Непрекъснато избухва някакъв скандал с деца от тези домове, за да се правим колко ще е прекрасно там, в сравнение с топлата семейна среда, където детето е пошляпвано от време на време, но е обичано и гледано с грижа.
Хайде, хайде... да спорим заради спорта, не ми идва отвътре.
Извинявам се на всички, че разводних темата, но вече припалих.

Ти може и да си мислиш, че създаваш топла семейна среда. Какво мисли детето ти, не е ясно. Аз съм сигурна, че майка ми се имаше за перфектен родител. Даже нейни приятели често ми казват "майка ти много те обичаше, каква невероятна майка беше..." Трънки.

С теб съм тук.

Вадиш думите ми от контекста.
Моите далеч не бяха най-прекрасните родители, но животът ме сблъска с много по-тежки разочарования от няколко шамара.

Не, не съм удряна от родителите си, с изключение на един шамар от майка ми в 9 клас някъде.  И двете си изпуснахме нервите. Не ме заболя шамара, заболя ме това, че не ми се извини. Стори го след време.

Не удрям децата си и нямам желание целенасочено да го правя. Недолюбвам наказанията също. Не можеш да научиш едно дете да се държи добре като го караш да се чувства зле. Добро се възпитава с добро. Уважение се възпитава с уважение. В това вярвам аз. Напирало ми е да посягам в момент на афект, но най-грубото до което съм стигала, е да стоваря тежка длан върху някой предмет наоколо или да дръпна по-рязко.

Това, че има деца в домовете не значи, че няма семейства, които не ги искат.
В България нещата ясно са тръгнали в посока на улесняване на осиновяването и окуражаване на приемната грижа. Ти знаеш ли, например, че една от най-важните причини, поради която определено дете остава в дом е факта, че родителите му не са се отказали официално от него? До скоро ръцете на социалните бяха вързани по отношение на такива деца и решението беше само и единствено да бъдат отглеждани от държавата? Наскоро се направиха промени в Семейния кодекс, съгласно които след определен срок, в който детето не е потърсено държавата автоматично, без съгласие на родителя придобива право да го включи в регистъра за осиновяване. Освен това отскоро и в България въведоха приемната грижа като средство за избягване на настаняването в домове. Приемната грижа може да бъде дори професия, за която държавата да плаща заплата и осигуровки. Всички тези неща са доста нови и ефекта няма как да е - мигновено изчезване на децата от домовете.
Извън България, качеството на грижата в домовете е много по-различна. Гледала съм филми за домове, предназначени за деца с психически увреждания, останах впечатлена от условията и отношението към тях. Търпение, игри, грижа... При това в чужбина хората са масово запознати с приемната грижа и факта, че само помагат на едно дете временно, а не го осиновяват не ги спира да се грижат за него. Има и много случаи на чужденци, които осиновяват деца с увреждания дори.
Аз смятам, че не е нормално да се оправдава пошляпването, само защото би могло да бъде изнасилване или пребиване. Все едно аз да почна да крада, но като ме хванат да кажа, че трябва да ме оправдаят, защото можело и да убивам, докато крада 

ествествено че не е нормално да има физическо насилие, както и психическия тормоз не е нормален, защото който не го е преживял, не знае какво е да си в един затвор и безизходица и да те направят нещо като психологически и емоционален  инвалид, да не говорим колко време трябва за да се превъзмогне това
Ама то за някои и сексуалния тормоз над деца е нормален, та ние за няколко шамарчета сега няма да правим проблем...

Е, аз пък наскоро гледах един филм за жена, която направи приемната грижа наистина професия и взимаше по много деца, именно защото държавата плащаше, а какво се случваше с тези деца зад вратите на този "любящ дом", предназначен да ги предпази от "пошляпващите ги семейства"...
Не ми разяснявай новите промени в Семейния кодекс, запозната съм с тях, но и с други данни, според които чакаха около 2700 семейства за 2300 деца (цитирам по памет), а в домовете имаше от порядъка на 12 хиляди...Дотук със статистиките и доводите ти колко много семейства искат да осиновят дете.
Не съм казала, че трябва да се оправдава удрянето на едно дете, защото има и по-лошо от това. Не ми извъртай думите.  
Убедена съм, че много деца с радост биха заменили социалния дом със истинско семейство, пък било то и с някой друго пошляпване.

Именно! Това се опитах да кажа вчера. Отстрани нещата са едни, но погледнато през детските очи- съвсем други!
Често ми се караха като дете за неядене. Някой чувал ли е *Ще ти го сипя в гърба?*. Е, на мен веднъж ми го сипаха. Минали са много години, но няма забравяне. Ако някой тук си мисли, че съм започнала да ям повече, лъже се  

Обичам майка ми, но гледам трезво на нещата и я приемам като нетърпелив човек без нужния педагогически подход.  С годините изгладихме доста отношенията си, които биха били прекрасни, ако ги нямаше тези глупави постъпки.

И аз.
И по този повод ще кажа онзи ден защо плеснах голямата ми дъщеря. Целият ден бях посветила на децата- сутринта бяхме на театър, следобяд учихме, вечерта- на тренировка. Каката обаче от сутринта започна да ми тропа с крак и каквото и да й кажех ми викаше само "престани!", "стига!", "не!" или "остави ме на мира!"- абсолютно неподчинение и никакъв диалог. Честно, устата ме заболя да повтарям, че не се държи добре. Обяснявах първо спокойно, после взе да ми става нервно, накрая взех да предупреждавам. Все едно обаче говоря на вятъра. На прегръдките и "обичам те" на сестра си отговаряше само с блъскане и "разкарай се!". Сигурна съм, че след един такъв ден и най-търпеливият човек ще загуби самообладание. Вечерта след поредната сцена си изяде един шамар и въобще не съжалявам. Ефектът е поразителен- от тогава е много послушна и изпълнителна. Детето иначе е добро и възпитано, но влезе в трудна възраст и изпада в моментни настроения, които я правят невъзможна за изтърпяване. Как ще го изкараме тоя пубертет направо се плаша. Но знам, че загубя ли си авторитета, нещата ще излязат от контрол. Посветила съм се на децата и имат цялата ми любов, но държа да показват уважение и да не ме излагат поне навън.

Мисля, че на един родител, шляпващ шамарчета, лесно може да му се размият границите между възпитание с обич и сигурност, дадена на детето и възпитание, придружено с насилие.   

То и на детето могат лесно да му се размият границите на позволеното и непозволеното, уважението и чистото упортсво, какво искат другите и какво иска то. Изобщо има много граници на много неща.

zila, че то детето е дете и прави детски работи... Родителят не е нито лош надзирател, нито приятел... И двете крайности съм ги преживяла вкъщи! Жънеш, каквото посееш.

Родителят е този, който защитава. Е, как да очакваш защита от някой, който те бие??

Говорихме за домовете в страни, където децата могат да се оплачат от шамарче, ти премина конкретно и само към тези в Б-я, но добре:
Май не си много добре запозната с промените в Семейния кодекс, щом не знаеш това:
"§ 8. (1) Родител, чието дете е настанено по съдебен ред в специализирана институция, без да е определен конкретен срок в съдебното решение, или чието дете пребивава в институцията повече от една година, е длъжен в срок до три месеца от влизането в сила на този кодекс да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда. "
Държавата, следователно в началото на Януари тази година придобива право да включи голямата част от децата в домовете в регистър за осиновяване. Приемната грижа се наблюдава от държавата. Доколкото си спомням, задължително поне веднъж месечно социален работник се среща с децата и преценява дали условията за живот и отношението към тях са на добро ниво!
Ти си гледала филм за приемен родител, който така и не пишеш какво е сгрешил, освен че получава пари , за да гледа децата. А пък аз мога да ти разкажа стотици истории, които съм гледала и на живо и по телевизията. Например за любяща майка, която е „възпитала” обичното дете да проси, за друга майка, дето хвърля детето си в боклука, един баща любящ преди дни удари в земята двумесечното си бебе и то загина, един друг любящ баща наскоро заколи двете си децата, като второто е било още по-травмирано, защото го е гонил с ножа след като е заколил братчето му. Айде достатъчно с презумпцията, че щом човек е създал / родил дете това автоматично го прави най-подходящия човек да се грижи за него!!!
А това, че много деца биха заменили социалния дом с истинско семейство – може би е така, защото малките деца просто не са видели друго семейство и масово нямат престава, че не е нормално да ги удрят.
И за конкретното дете на 9 години, за което говориш – щом то заплашва родителите си, значи се чувства тормозено, значи не е изградена стабилна връзка с него, значи не ги уважава. Ако те се шегуват, че ще го ударят, може би и то се шегува, че ще се оплаче

Дадох ти пример с броя семейства най-вече, за да те оборя, че няма толкова желаещи да осиновят деца. Пак недоглеждаш и виждаш това, което искаш да видиш...
Той социалният работник, като посещава детето, сякаш няма начини да накараш едно дете да мълчи, и това, ако е пенкилер...
За примера с детето-не навлизай в чужди води, не знаеш какво говориш.