Били ли са ви като деца?

  • 62 823
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 1 749
Не е провокация. И факта, че подозираш поста ми за такава, значи, че не си наясно с темата. И за щастие.  Peace
Разбира се... Wink

# 586
  • Мнения: 6
Когато не посягаш на дете има респект, уважение, любов, зачита думите ти, инак думата ти не значи нищо ако не е подплатена с шамар, а шамара до кога.. след това си никой..

# 587
  • София
  • Мнения: 952
Не смятам, че има съществена разлика между пошляпване и бой. Не ви разбирам

О, има, и то огромна разлика. И този, който не я знае, за негово щастие не е бил бит, а само шляпнат, или с издърпано ухо. Бой - това е когато детето се бие с някакъв предмет (точилка, пръчка, чехъл и др.), а не с ръка, за да не го боли и този дето удря; когато побойникът крещи озлобено или тихо процежда през зъби нещо и едновременно с това удря; когато след 3-4 удар от болка детето спира да ги брои; когато на всеки удар детето плаче и моли "моля те не ме бий" и обещава че "повече няма да прави така", а понякога дори не може да разбере защо го бият.
Така че, пошляпването няма нищо общо с боя.

По темата: да, като дете съм бита.
По-скоро бих ударила сама на себе си шамар, отколкото да ударя децата си. И все пак има едно изключение - веднъж ударих шамар на сина си, като разчитах на това, че щом го удрям за първи път, значи много сериозно е сбъркал и да се замисли добре какво ми е причинил с държанието си.

# 588
  • Мнения: 1 749
Не смятам, че има съществена разлика между пошляпване и бой. Не ви разбирам

О, има, и то огромна разлика. И този, който не я знае, за негово щастие не е бил бит, а само шляпнат, или с издърпано ухо. Бой - това е когато детето се бие с някакъв предмет (точилка, пръчка, чехъл и др.), а не с ръка, за да не го боли и този дето удря; когато побойникът крещи озлобено или тихо процежда през зъби нещо и едновременно с това удря; когато след 3-4 удар от болка детето спира да ги брои; когато на всеки удар детето плаче и моли "моля те не ме бий" и обещава че "повече няма да прави така", а понякога дори не може да разбере защо го бият.
Така че, пошляпването няма нищо общо с боя.

По темата: да, като дете съм бита.
По-скоро бих ударила сама на себе си шамар, отколкото да ударя децата си. И все пак има едно изключение - веднъж ударих шамар на сина си, като разчитах на това, че щом го удрям за първи път, значи много сериозно е сбъркал и да се замисли добре какво ми е причинил с държанието си.
Да удряш с юмрук си е чист бой. Знам, защото съм се била с юмруци. Никакво пошляпване не е . Laughing
Йосифе, дърводелецо.... Да не си помислите сега, че съм се била с родителите си. Laughing

# 589
  • Мнения: 3 882
никога ,
когато пораснах и започнаха да имат проблеми с мен , майка ми все отбелязваше ,че малко са ме били като малка ...

# 590
  • Мнения: 1 749
никога ,
когато пораснах и започнаха да имат проблеми с мен , майка ми все отбелязваше ,че малко са ме били като малка ...
Впечатляваш. Хем никога не си по темата, хем не си спам.. Joy Hug

# 591
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Богиньо, не се и съмнявам, че брат ти е чист и свят. Но дали това е така? Всички насилници са света вода ненапита, муньовци, и на мравката път правят. А и ти, ако си бита, дали би го признала, хеле пък публично. Дрънкаш наизуст.
Минзухар, как пък ме квалифицира като бита-пребита, а брат ми като муньо-насилник? Екстрасензорни умения ли имаш или звездите ти го говорят???

# 592
  • Мнения: 2 032
А, тази тема не беше ли в ДиС едно време или аз се бъркам? Понеже се върнах и видях, че съм писала преди, ще се опитам съвсем простичко и сбито да кажа, че:

- В най-добрия случай, да удариш дете е изпускане на нерви.
- Не е възпитателно.
- Пораженията не са само физически.
- Това, че нашите родители са ни удряли, не го прави приемливо.
- Ударите, които според вас са леки, са все пак посегателство. Над малко дете.
- Щом съумяваме да се разбрем с възрастните без удари, значи и с децата можем.

Не мога да разбера защо някои се опитват да оправдават това, да удряш дете. Ами няма оправдание.

Това е.

# 593
  • Варна
  • Мнения: 1 744
- Щом съумяваме да се разбрем с възрастните без удари, значи и с децата можем.


Детето не е възрастен, не можеш да очакваш от него да реагира и възприема нещата като такъв. Ако беше такъв, щеше да може да носи последствията от постъпките си.

Понякога един шамар действа възпиращо и животоспасяващо. Говоря за шамар, не за юмрук, и за епизодичен случай, когато всички останали възможности са изчерпани, а не за системно "възпитание".

# 594
  • Мнения: 2 032
Да, така е, но при 2-3 годишните деца. (Още с ужас си спомням как съседката ми звънна да ми каже, че едното дете е отворило уж обезопасения прозорец и е стъпило на перваза на втория етаж.)
Оттам нататък- не важи този аргумент.

# 595
  • София
  • Мнения: 2 623
Един единствен шамар от баща ми, който
беше напълно заслужен Simple Smile
Обаче пък си мечтаех да ме набият като другите деца,
защото мен пък ме наказваха  Crossing Arms
Предпочитах да ми ударят 2 шамара и всичко да
приключи за 5 минути, но не би.
Наказанието е безболезнено, но много възпитателно,
но от призмата на годините и интересите си тогава,
предпочитах боя Simple Smile

# 596
  • Мнения: 2 400
Богиньо, не се и съмнявам, че брат ти е чист и свят. Но дали това е така? Всички насилници са света вода ненапита, муньовци, и на мравката път правят. А и ти, ако си бита, дали би го признала, хеле пък публично. Дрънкаш наизуст.
Минзухар, как пък ме квалифицира като бита-пребита, а брат ми като муньо-насилник? Екстрасензорни умения ли имаш или звездите ти го говорят???

Защо го прие лично?  Казах само това, което всеки психолог би потвърдил.
А последния ти пост... хммм, психолозите да кажат.

# 597
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Богиньо, не се и съмнявам, че брат ти е чист и свят. Но дали това е така? Всички насилници са света вода ненапита, муньовци, и на мравката път правят. А и ти, ако си бита, дали би го признала, хеле пък публично. Дрънкаш наизуст.
Минзухар, как пък ме квалифицира като бита-пребита, а брат ми като муньо-насилник? Екстрасензорни умения ли имаш или звездите ти го говорят???

Защо го прие лично?  Казах само това, което всеки психолог би потвърдил.
А последния ти пост... хммм, психолозите да кажат.
Когато някой пост е адресиран към мен как да го възприемам, ако не лично?
Ти психолог ли си?

# 598
  • Мнения: 2 032
Как може да взимате лично нещо, казано от непознати в някакъв форум, не знам.

Иначе да, децата често са склонни да оневиняват родителите си.

# 599
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Възптанието ми така повелява, Алиса, когато се обръщат лично към мен, да отговарям.
Иначе "лично" в метафоричен случай не взимам нищо, казано във форум.

Общи условия

Активация на акаунт