Сега сме се съсредоточили върху това, дали удрянето може да бъде полезно и възпитателно.
Лично аз винаги го отдавам на нещо, което може да се обясни много просто "Ядоса ме и го ударих". С непослушание, с това, че ме уплаши, че съм изнервена, притеснена, че се чувствам зле, дойде ми много и ме изкара извън нерви с пакости. Всеки от описаните дотук случаи просто може да се изрази общо взето с това... Освен Виктори, която бие с теория.
Еми при моето дете не е ефективно такова нещо. А и аз мога да се овладея, в края на краищата мене и колегите ме ядосват. А в магазина как ме дразнят... Щом не ми е позволено да удрям никого навън, не ми е позволено и у дома, това е. И мъжа ми не е редно да прасна, каквото и да направи, защо пък ще е допустимо за детето? Защото е по-дребно?