Били ли са ви като деца?

  • 62 444
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 825
  • Мнения: 24 631
   Естествено, че има и хиляди други неща, които вредят.
   Сега сме се съсредоточили върху това, дали удрянето може да бъде полезно и възпитателно.
    Лично аз винаги го отдавам на нещо, което може да се обясни много просто "Ядоса ме и го ударих". С непослушание, с това, че ме уплаши, че съм изнервена, притеснена, че се чувствам зле, дойде ми много и ме изкара извън нерви с пакости. Всеки от описаните дотук случаи просто може да се изрази общо взето с това... Освен Виктори, която бие с теория.
    Еми при моето дете не е ефективно такова нещо. А и аз мога да се овладея, в края на краищата мене и колегите ме ядосват. А в магазина как ме дразнят...  Щом не ми е позволено да удрям никого навън, не ми е позволено и у дома, това е. И мъжа ми не е редно да прасна, каквото и да направи, защо пък ще е допустимо за детето? Защото е по-дребно?
 

# 826
  • Мнения: 4 806
О, Бояна Simple Smile Какво те плаши прогорването, като ние просто си пишем. Или те притеснява,
че няма да отговарят на твоите реплики във форума?  Wink На мен винаги можеш да разчиташ,
нали знаеш ...

Ирис, виж сега, аз например варианта "Ядоса ме и го ударих" не го намирам за приемлив.
Не намирам за приемливо и "Изплаших се и го ударих". Единственото е: "Ударих с ясното
съзнание, че ми е последно средство за да го предпазя". А после със сигурност ще се варя
в собствен сос, че съм го сторила.

# 827
  • Мнения: 702
Не мисля, че удрянето може да бъде полезно и възпитателно, независимо от детето и независимо от ситуацията  Naughty
Сега разбирам, че всъщност, аз съм трябвало да бъда пребивана многократно, защото съм била много палаво дете, тичащо след коли, изскачащо на пътя, любовпитно, абе общо взето даже на моменти невъзпитано, че даже и със собствено мнение по всички въпроси. И трите боя дето съм яла през живота си, ми се струват направо песен, а аз живеех с мисълта, че съм била подлагана на домашно насилие от страна на майка си  ooooh!

Пък баща ми явно беше извунземен, защото даже не ми е повишавал тон. Е, чудя се как той се оправяше по-добре с мен, отколкото майка ми  newsm78

Вероятно съм от глезените деца...Мдаам  Whistling

# 828
  • Мнения: 503
Подкрепям шамарите, когато се налага. Не подкрепям редовният бой, пребиването и т.н. Например детето прави нещо (опасно или не, нещо, което не одобрявам и смятам, че не трябва да прави), аз му казвам да престане и му обяснявам защо (да, и аз обяснявам), то ме поглежда нагло и, гледайки ме, повтаря действието. Ето тогава ще изяде един шамар по дупето и ще се спре. Защо детето не е яло шамари скоро? Защото децата схващат бързо. Моето разбра, че като кажа нещо, го имам впредвид, а не си приказвам на... сещате се. За разлика от децата по площадките - майката говори, обяснява ли, обяснява, а малкото прави каквото си знае, защото НЕ МУ ПУКА и няма защо да му пука, че някоя си там (мама...) нещо не харесала.
Така че възпитателният ми подход не е, както го изкарахте за ваше удоволствие - шамар веднага след всяка лоша/неодобрена постъпка, а първо, както и вие - обясняние, говорене, и тогава вече, ако реши да повтори напук (много добре си личи кога детето прави нещо от незнание и кога напук на родителя, който е забранил), тогава следва шамар по дупето. И, представете си, после детето не се страхува от мен, играем си, гушкаме се, обичкаме се (казваме си го), но как ли се получава - не повтаря  и действията, за които е било пляснато.
Да, не съм от майките, които ще обясняват по няколко пъти едно и също нещо, като същевременно гледат как детето нарочно пренебрегва думите ми, не ме уважава, и прави каквото си поиска, независимо че аз съм казала нещо. Знам, че много майки се страхуват от децата си, идиотско, но е така, знам също, че много майки се притесняват да не травмират детето, като го възпитат, затова просто не го възпитават и чакат да видят какво ще излезе. Е, след 10 години искам да видя как тези деца, на които само е приказвано във възраст, в която не обръщат внимание на нещо, ако противоречи с желанието им, ще чуят обяснения за наркотиците, секса, алкохола, излизането по нощите (на 14 години) от човек, когото са се научили да не уважават, защото не го е изисквал от тях, и ще го послушат. По същия начин и бити до посиняване деца или бити постоянно, няма да го послушат, защото ще си отмъщават за отношението. Но да получи малкото дете шамар, когато трябва, не е "редовен бой" или пребиване.

# 829
  • Мнения: 1 788
Вие си изкривявате думите, както си знаете, обаче.
Като изкочи на улицата едно дете, може да бъде тупнато по дупето или дръпнато по-рязко, за да осъзнае, че там е страшно, а не да бъде "пребивано многократно". И както казах в предното си мнение, в тези случаи е добре детето да усети страхът на родителя, отколкото да види насреща ледената от хладнокръвие физиономия на майката и да слуша обяснения как не бива, как това или онова.
Не ми отговорихте на въпроса - как обяснявате реално тези ситуации на 2-3-4 годишно дете, което има сравнително малък наръч от думи в речника си и едва ли разбира истински смисъла на думите?  
Когато боят стане практика, тогава резултатът е същия, както когато само говорим/обясняваме на детето. Т.е. за него има много забранени неща, но не може да разграничи опасното от обикновената беля.
Както и да е, аз се уморих да пиша. А и виждам, че няма никакъв смисъл.

П.П. Получавала съм шамари от нашите. Не са били нито обидни, нито толкова болезнени.
Някой попита - защо ги помним тогава? Ами освен това, помня и много други случки със семейството ми - весели, майтапчийски, шегаджийски. Т.е. това всичко са спомени.
По-лошо е, когато мозъкът ти иска да забрави нещо...

Последна редакция: ср, 02 фев 2011, 10:41 от Servalan

# 830
  • София
  • Мнения: 15 166
О, Бояна Simple Smile Какво те плаши прогорването, като ние просто си пишем. Или те притеснява,
че няма да отговарят на твоите реплики във форума?  Wink На мен винаги можеш да разчиташ,
нали знаеш ...
Знам, знам и мерси. Пошегувах се просто, защото в тези теми всеки път е война, а след нея идва и една тежка злопаметност, която щеше да е смешна, ако не беше така тъжна.

Iris04 Удрянето на шамар е модел. Може да се превъзмогне, но човек възпитаван с шамари обичайно го има в импулсивните си реакции и е по- вероятно да го използва. Има и хора възпитавани с шамари, които не биха оспорили авторитета на родителите си и съзнателно приемат шамаросването като нещо хубаво и нужно. В интерес на истината това изобщо не е български или балкански патент. Факт е, обаче, че в другите страни, в които е било разпространено от години се води кампания против шамаросването. Смешното е, че сега то е заменено от диагностициране и в Западна Европа много обичат да диагностицират буйните деца, а в Северна Европа направо им е като Добро утро да кажат, че детето е хиперактивно, например.

# 831
  • Мнения: 503
И мъжа ми не е редно да прасна, каквото и да направи, защо пък ще е допустимо за детето? Защото е по-дребно?
 
Защото двете нямат нищо общо. Детето го възпитаваш, то няма от кой друг да получи възпитание, освен от теб и мъжа ти. С мъжа ти сте го правили заедно, а в дома по акъл следва да сте равноправни (тук с детето не сте равноправни, знам, че се приравнявате, но по акъл просто не можете да сте на едно ниво). И тъй като мъжа ти е имало кой да го възпитава, каквото се е получило досега, това е. Основното му възпитание не е твоя работа, а и отдавна е излязал от възрастта, в която с шамар ще научи каквото и да било. Децата като малки се учат и от шамари, не само от говорене, но до 7-8 годишна възраст, не по-късно, след като няма да има смисъл по-късно - каквото научили от основите, научили.
ЗАТОВА не може да удряш мъжа си, защото по мисъл и акъл сте на почти едно и също ниво, а детето е на години (може би не светлинни, но все пак години) от вас и тепърва следва да го възпитате.

# 832
  • В градината...
  • Мнения: 16 070
Ествествено, че сме бити като деца.
 А няма ли кой да я затвори вече тази тема, че още миналата година чепкахме достатъчно?

# 833
  • Мнения: 3 521
    И мъжа ми не е редно да прасна

Всъщност, ако мъжът ми се заинати и се затръшка на влаковата линия и видя, че наближава влака изобщо няма да се замисля редно ли е или не да го "прасна", мдам Mr. Green


Конкретно по темата - не съм удряна никога, но баща ми ми е*а ма*ата на психиката по много по-гаден и манипулативен начин с много -много -много мъдри приказки, за което и до ден днешен избягваме да говорим. Общо взето един период от около 12 години в моят живот предпочитам изобщо да не си го спомням, споменавам и т.н.

# 834
  • София
  • Мнения: 15 166
Ествествено, че сме бити като деца.
 
Е, не е естествено. Родителите ми не са ме удряли никога. Познавам и други неудряни хора. Mr. Green

# 835
  • Мнения: 503
   И мъжа ми не е редно да прасна

Всъщност, ако мъжът ми се заинати и се затръшка на влаковата линия и видя, че наближава влака изобщо няма да се замисля редно ли е или не да го "прасна", мдам Mr. Green
Всъщност и аз бих го ударила, ако тръгне да се хвърля по релсите за кеф, ако се разтръшка Joy, за да се осъзнае. Иначе, както казах, нали сме на едно ниво с него, ако прави детски изпълнения, то ще последва разговор, но разликата е, че на 30 години си на съвсем друг акъл и ще участваш в разговора с акъла си, имаш впредвид чувствата и мислите на другите, не си егоистичното 3-годишно детенце, докато на 3 години ти е абсолютно все едно, че на някой не му харесва какво правиш, дори това да е майка ти, и през ум не ти минава да я слушаш, защото знаеш, че може и да не слушаш и последствия за теб няма да има.

# 836
  • София
  • Мнения: 44 420
Конкретно по темата - не съм удряна никога, но баща ми ми е*а ма*ата на психиката по много по-гаден и манипулативен начин с много -много -много мъдри приказки, за което и до ден днешен избягваме да говорим. Общо взето един период от около 12 години в моят живот предпочитам изобщо да не си го спомням, споменавам и т.н.

И моя баща беше така с приказките, а освен това и боя.

# 837
  • Мнения: 9
Ествествено, че сме бити като деца.
 
Е, не е естествено. Родителите ми не са ме удряли никога. Познавам и други неудряни хора. Mr. Green

        Да, естествено. И ние като родители, не сме удряли никога детето си.

# 838
  • София
  • Мнения: 15 166
Victory Подценяваш децата, ама много. Още преди годинка са в състояние да схванат връзката между действие и последствие, ако зрял човек, емоционално неутрално им я покаже нагледно. След това вече и думата е достатъчна детето да спре. Въпрос на обмислена стратегия е. В ранните си години децата са много интуитивни и са напълно наясно кога родителят е сериозен. Шамарите, които рекламираш са живото доказателство- щом детето може да разбере какво означава шамара и да прекрати нежеланото поведение е очевидно, че разбира и всичко останало.

inna-bubulina Дадох себе си за пример като дете, защото ако го кажа като родител винаги ме заливат с пророчества и уверения, че след време "ще видя".

# 839
  • Мнения: 24 631
 
 Децата като малки се учат и от шамари, не само от говорене,

    Е, Виктори, нека твоето се учи чрез шамари. Моето е вече научено, че НИКОЙ няма право да му удря шамар. Някак си успява да разбере какво се иска от него и без да му се набива в канчето физически.

  ПП. На учителката също ли е позволено да го учи чрез шамар? Ако "се инати" в градината?



    И мъжа ми не е редно да прасна

Всъщност, ако мъжът ми се заинати и се затръшка на влаковата линия и видя, че наближава влака изобщо няма да се замисля редно ли е или не да го "прасна", мдам Mr. Green




Тоя пореден абсурден пример какво иде да покаже? Joy Че трябва да удариш детето на "влаковата линия", вместо да го изнесеш оттам? За да си спомни то, че мама на това място го е била, когато се озове там само?

Общи условия

Активация на акаунт