Били ли са ви като деца?

   Прибави и мен. Никога не съм удряна от родителите си. Самото  действие голям човек да удари малко дете, особено по лицето ми е физически противно. Особено ако завърши с разплакване и жално молене на детето, че повече няма да прави така.
   Вероятно за това шамара ми е отвратителен като модел, и също така никога не ми идва първосигнално, за разлика от ситуацията при мъжа ми, който е бит като дете и трябва волево да се обуздава, за щастие успешно.

Много жалко, ако сте бити, че и го приемате за естествено.

"Не на шамара" е като витамините и суплементите, които не могат да заместят
пълноценното възпитание и грижа.

Бояна, аз съм много съгласна с теб по принцип. Обаче никога, ама никога не мога
да преодолея "НО"-то. Защитаваната от теб позиция предполага ... " ако зрял човек,
емоционално неутрално им я покаже нагледно". Това е изискване за отличник от
специалност "Психология" от престижен университет след като се е подложил на
терапия. А ние не сме такива.

Тоя пореден абсурден пример има цел да покаже, че когато пред себе си имаш изпаднал в истерия човек, който се държи неадекватно и виждаш, че животът му наистина е в опасност по един или друг начин трябва да го приземиш и издърпаш "на светло", ако смяташ, че имаш нужда от него в бъдеще. Няма абсолютно никаква педагогическа стойност. Чисто и просто действие на ниво подкорие.

Кой е казал, че витамините могат за заместят грижата? И възпитанието?!

Тъй като никой не дава реални примери, ето Ви един, който не е за животозастрашаваща ситуация, но показва добре безсилието на родителите да се справят с думи, във всички ситуации.
Магазин, на касата - майка с дете (около 3 годишно). Детето, изнервено, през цялото време събаря всички стоки от щандовете по земята. Майката тихо ходи да ги качва обратно на местата, през цялото време говори нежно, че така не се прави и подръпва детето леко за ръка.
Резултатът е още по-бясно дете, а сложените стоки от мама на мясото им, отново са на земята.
По някое време дойде служителка от магазина и думите й към детето бяха: "Я да видим сега кой събаря тук. Защо така правиш ти?".
Майката вместо да дръпне детето настрани и да поеме забележката, се развика, че никой нямал право да говори на детето й така.
Платиха си, тръгнаха си към колата. Детето навън вече беше освирепяло. Отиде в една локва и започна да плиска вода с крака. Майката сложи покупките в колата и също така спокойно отиде да го прибере с целувки.
Та, на какво ли го е научила? Колко ли пъти е имала такива истории с това дете, че да се стигне до този бяс? Какво ли поведение в обществото ще има това дете, когато стане вече в "разбираща" възраст? Предполагам, винаги ще живее с мисълта, че има кой да прибере бъркотията след него, а то може да прави всичко на воля.

Аз още се чудя кое ме дразнеше повече-незрелите емоционални изблици на майка ми или трудностите на баща ми в овладяването на гнева му.
Добре че от един момент нататък ме гледаше баба ми, и тя беше далеч по-уравновесен човек (не че не ме е шамаросвала няколко пъти).
Но за мен боят, гневът, импулсивните реакции са на една плоскост, една неимоверно травмираща плоскост.

Асса не е лошо човек да се подложи на терапия преди да се заеме да възпитава друг човек. Или поне да е достатъчно зрял и да е наясно с възгледите си по въпроса. Специалността психология надали ще му помогне, дори би могла да му попречи, ако не е наясно със себе си.
Та съм съгласна, тези подходи не са за всеки. Хората бити като деца, както казах и по- горе, често нямат сила дори като възрастни да дръзнат да оспорят авторитета на своите родители. често, ако го направят рискуват да си навлекат огромно чувство за вина и тн. Съответно следват модела им поне в неоспорената част. И все пак, познавам хора, които не са посещавали терапевт, нямат специализирано образование и прилагат едни по- здравословни практики, защото са осъзнали, че са здравословни и като всички родители искат да дадат на децата си най- доброто, на което са способни.

Идеални родители няма, разбира се, всяко дете ще бъде травмирано по един или друг начин. Пиша повече по темите за шамари и наказания, защото дълги години работя по проблемите свързани със зависимостите, а шамарите и наказанията в ранна възраст имат пряко отношение към склонността към зависимости.

Ха, нашите баби все по терапевти са ходили!

 

Интересно защо никъде не се препоръчва изпаднало в истерия дете да бъде свестено с един шамар... Някак си винаги съм целяла да не допускам ситуации, които при малкото дете провокират истерия, и които например при едно по-възбудимо дете, като моето действително се случват...
   Например като много малко го дразнеха физически конците на чорапките и докато разбера това, наистина е изпадало в неконтролируеми състояния, по описания от вас модел. Как не съм се сетила, вместо да потърся източника, да му лепна един шамар, да се научи да не се лигави...
   Сервалан, в описания от теб пример, пазаруването се прекратява, и детето се извежда от магазина. Толкоз. Безпрекословно, но любезно. Ако не се допуска скачане в локвата, което всъщност аз позволявам, но ако не -прекъсваме разходката. Правила е много опити да капризничи на публични места, особено в магазин, където има много изкушения. Отстранявам моментално. Сега , на четири сама пазарува картофени мечета пред мен и сама си подава парите. Детето ми е съвсем обикновено, и абсолютно способно да схване, че в магазин има определени правила и действия, които са задължителни -вземаш си внимателно стока, стоиш тихо, плащаш. Тя обожава да мери зеленчуци сама от тригодишна и това винаги и е било голям стимул да се държи прилично. Всяко дете си има такива стимули, по лесно е да бъдат намерени, отколкото да го оставяш да буйства и да го шамариш.
   Преди някой да каже, че детето ми е послушно, а неговото особено палаво, ще кажа отново, че не, не е послушно, упорито е, голям инат и не приема лесно команди. Просто шамара не ми е в арсенала, аз нямам опит за гледане на деца, приела съм, че деца не се бият, в моето семейство беше така, и въобще не съм смятала , че е позволено. Изумявах се просто, че мъжът ми мисли "че на детето нищо няма да му стане". Като бебе -едно-двегодишно ми се струваше, че детето много лесно може да го нараниш, а после вече самото дете приема всякаква форма на физическо посегателство с рев и протести.
   Сега баба и, която е главният посегател, със смесени чувства обяснява на комшийките, че "Това дете не дава да го пипнеш". Не дава, я!

Съгласна съм с всичко,което пише Виктори. Нека само заменим думата "шамар" с "последствие",за да не разбунваме духовете повече. Та въпросът ми е: какви са последствията за вашите деца? Обяснявате,ок. Първи,втори,седми път. Какво правите на осмия? Не,не се заяждам. Чудя се. Защото аз наказвам напоследък като вземам любима играчка за няколко дни. Бояна,тъй като си писала,че работиш в тази насока,ще ми е интересно да чуя мнието ти.
И още един въпрос,по който МНОГО спорим със свекърва ми. Когато помоля Елла да направи нещо,напр да си прибере играчките,но тя не иска,казвам : "Да си ги прибрала на 5" и започвам бавно да броя. Свекърва ми смята,че това е грозно,че сме прекалено строги и е на мнение,че на детето единствено трябва да се обяснява. Ами добре,ама...Те имат плочки навсякъде и зимата е студено. Първи ден обяснявам защо се обуват чехли в баба надълго и нашироко. Втори ден обяснявам отново. Трети ден напомням "Чехлитее" и Елла започва да ми се хили. Директно я наказах. При което изпаднахме в лют спор. Е,аз имам две деца и куп други неща,няма да изпадам пак в дълги приказки за нещо,което тя перфектно знае. Между другото броенето действа безотказно,дори при опасни ситуации,но напоследък доста ядосва Елла. Ще ми е интересно да чуя мненията ви.

А според мен правилният отговор в случая на жената от магазина беше,  че на отправената забележка от служителката, майката трябваше да застане на нейна страна. И може би да повиши леко тон, за да извади детето от състоянието на вилнееща хала.
Прекъсването на пазаруването не винаги е решение, каквото и да си говорим, особено когато гледаш детето си сама.
От инцидентни буйствания до системни и неконтролируеми такива има разлика.
Едно е детето да се разкриви, защото го боли, убива нещо, да се разплаче, но съвсем друго е да тръгне да събаря наред.
За цопкането в локвата, не мога да кажа, защото ако детето е болнаво, предпочитам да го дръпна по-силно, отколкото да го гледам с 39 градуса температура после. Ако е здраво дете, може и да го оставя да си цопка. Това вече влиза в графа застрашаващи.
Колкото различни деца, толкова различни ситуации.
Но не може да трвърдим, че няма ситуации, в които потупване по дупето или дръпване, повишаване леко на тон за деца на 2-3-4 години, ще бъдат равносилни на побой, травми и т.н.
Системния бой, силните шамари, крясъците увреждат и може да водят до зависимости в по-късна възраст.

Абсолютно съгласна! Ще седя аз и ще гледам как събаря всичко без нищо да кажа? Точно никога.
И с риск да обидя приятелка,ако прочете тук...дойдоха ни на гости. Дъщеря й е на 3. Отидох да купя нещо от магазина,а когато се върнах,всички завивки бяха свалени от леглото ми на земята и тя скачаше отгоре Обяснението на майката беше,че тя е палаво дете и като отидели някъде,после никой не ги искал. Чудно защо? Харесвам майката,а и не е моя работа как си възпитава детето,така че нищо не казах. Но би ми било интресно да видя как се справя и най-вече как ще се справя като стане на по 14. Такива деца са тези,които крещят на учителката си "Кучка". За тях никога няма последствия. Е,разбира се,също и тези,на които им е крещяно с подобни епитети,но не в това е пъпросът тук.

Това беше най-голямата глупост, която прочетох. Не, думата не е достатъчна да спре едно дете. Детето има много "важни" причини да не слуша, най-малкото егоизмът - собствените желания са на първо място, независимо дали са опасни или вредни, независимо дали мама одобрява или не. За да създам личност, която преценява действията си трезво, трябва първо да я науча на някакви модели, а това не става само като му приказваш, докато то не те чува, защото "иска" нещо.

Точно този пример много ми хареса.

А да си прекъснеш и дишането не може ли? Заради ината на невъзпитаното дребно?
"Да го изведеш от магазина". Добре, а ако трябва да напазаруваш, какво, бавачка ли да наемеш? Как да не било! А ако искаш да отидеш където и да е другаде и това дете ти се тръшка и се лигави, колко време ще го учиш, че може така? Аз лично предпочитам детето ми да знае как може да се държи и да не си позволява тръшкания, лиготии и щуротии тип събаряне на стоките в магазина. Веднъж да събори нещо, ще направя забележка. Втори път ако събори нарочно, ще отнесе пердаха и ще се приключи с това поведение. Хайде някой да ми обясни защо моето дете е нормално, щастливо човече, играе си с другите, радва се, гушкаме се, и т.н., но същевременно не удря други деца, пита "може ли" преди да вземе нещо (особено от друго дете), никога не ми прави проблеми нито в магазина, нито другаде, а весело взима нещо, показва ми го и като му кажа "да, много е хубаво", пак с усмивка на лицето го връща на мястото му, като тръгне към някоя локва и му кажа да не влиза, я заобикаля, но пак й се радва, и т.н. още много примери? Защо детето ми е нормално възпитано и въпреки това не е травмирано? И не, няма да повярвам никога, че дете, което не е получавало шамар нито веднъж, може да има възпитание. Родителите се разправят с подобни прояви до 6-7 годишна възраст, защото показват на децата от малки, че всичко им е позволено и оправдават щуротиите с характера на детето. Характерът не е невъзпитание. Невъзпитанието е грешка на родителя, а не "характер".

Ирис, обаче изпаднал в безсъзнание или в шок човек, се привежда в съзнание именно
чрез шамаросване и именно по лицето. Дали тази практика, даваща достатъчно добър
резултат е отречена? Всъщност не е изключено, то какво ли вече не се променя. Като
нищо в някоя по-открехната държава да има осъдени лекари за нанесен побой.

А за витамините, аргун, ще поясня. Отново в смисъла на Мона Лиза - фиксираме се тук
върху шамаросването, а другите неща ги подминаваме, като тяхното влияние може да
бъде значително по-силно от шамара. Добре, избягваме шамара на всяка цена и си мислим,
че ролята на добър родител е изпълнена. Да, ама не. Фиксацията върху избягването на
шамара грешно се приема, че е панацея и непременно води до психически здраво дете.