Били ли са ви като деца?

Това може да бъде много по-опасно от колкото ти се струва и нито шамара, нито говоренето ще помогне.

Честно, опитвам се да проумея и не мога и не мога - как може трезвомислещ, средноинтелигентен човек да пожелае да причини съзнателно болка на детето си и да обяснява как това е редно и нормално.
Болка, хора, за физическа болка говорим.
Сериозно ли смятате, че е в реда на нещата да причинявате такова нещо на кое да е живо същество, хеле пък на детето си?

   А, виж какво, няма да взема да го бия, за да ме послуша за тъпите пъзели. Даже и от сладко няма да лишавам за цялата седмица. Няма филмче и толкоз. Стой си с пъзелите на пода. И ние сме го играли това.
   Както казах, напълно съм отхвърлила конфликтите за маловажни неща. Теорията ,че едно отстъпване води до друго не е вярна, поне при моето дете. Това е танго -две напред, едно назад. Твърдост за важните неща - излизане навреме, спазване на час при лекар, колан в колата -  и да си пасе за пъзелите, щом не ще да ги прибере в мига в който аз съм казала. Все ще ги прибере, няма да останат там, като му мине заинатяването.
   Никога не броя до три. Това е отчаяна реплика, след която няма какво да се направи, и която логично би трябвало да завърши с шамар, но не по детето. От къв зор трябва точно сега да се пререкавам за тия пъзели? Наводнение ли ще стане да ги отнесе?

Мен и сестра ми майка ни редовни ни шамросваше, особено сестра ми (по-голяма) и да, имам неприязън към нея, но не мога да преценя дали е от това, защото тя в много аспекти се отнася зле. Например за някакви не толкова големи неща така се изнервя си спомням и с такава злоба и яд ти забива шамар, все едно иска всичко на земята да си изкара. А недай си боже да ревеш - никаква жал не предизвиква, а напротив - ядосва се ии почва: Престани да ревеш, шамар, престани да ревеш... Най-неразбираемото за мен е, че е психолог и се занимава с деца и тийнейджъри и съм чувала оттук-оттам, че е добра, всички деца в училище много я обичаха, подаряваха й картички за всякви поводи и искаха да ходят да й украсяват кабинета по коледа и т.н., но вкъщи е тотално различна. Сега вече естествено няма шамари, но липсва и добро общуване. Със сестра ми също не се разбират много добре и всеки път като ходим при родителите си за по няколко дни има търкания, спорове, нерви.
Лично аз не смятам, че не може да си възпиташ детето без бой и въпреки че при мен не вървеше (сестра ми правеше по-малко пакости, а изяждаше повече шамари, но и се примиряваше и постигаха резултат, а аз изпитвах голям яд и отвращение при някой шамар) като гледам по улицата или по заведенията накакви глезещи се, видимо придаващи инат крещящи и дерящи се деца, си мисля, че няма да осъдя особено родителите ако им плеснат едно шамарче.

А баща ми ми е удрял веднъж шамар и то бях голяма - някъде на 16, защото ме видя с цигара а адски ги мрази. Но реално на мен ми стана гадно от това, че се ядоса, а не че ме е ударил.

А колкото до насилието над животни от деца, това, което зная е, че децата в малка възраст могат да проявяват агресия без видима причина, както и за всичко останало, и за това още не са се научили да имат каквито трябва задръжки. Така че не знам за какво изтезаване говорим и за каква възраст, защото са 60тина страници и много се извинявам ако някъде е казано, но ако е мъничко, то може просто да му е интересно и целта да не е да се причини болка.

Детето ми отдавна не знае какво е това шамар.
И вЕрвай ми нищо не му се е отразило на психиката. Не ги и помни тези неща, не ли пък да му се отразят по някакъв начин   - много сте се вживели наистина на тая тема. И много излишна литература четете.

Тук на различни езици ли говорим. Темата не е за побоища, редовни нанасяния на удари, и подобни сцени, от които наистина на човек може да му се изправят косите. Не ставаше ли въпрос, за поплясването  .

        Ирис, това последното с пъзела, ми допадна страшно много  

А и забравих да отговоря на въпроса дали оправдавам - не, не оправдавам, не смятам, че боят е начинът и няма друг, не мога да говоря без да ми е дошло до главата, но нямам намерение специално за детето си да не мога да проявявам търпение и да не мога да си сдържям нервите, че да го бия.

Моля ви, пуснете една нова тема!    И без това въпросът се измести.

До посиняване според мен си няма оправдяние каквото и да е направил човек, а това пък с ... аз си го наричам живо проклинане, но да речем пожелаване на лоши неща от родителите изобщо никога не мога да го проумея, макар че и моята майка го е правила.

Аз пък броя до три и започвам да я гъделичкам. Странно работа, но това е най-"вървежната" раплика вкъщи - може би, защото тя не гледа телевизия. Ще видим до кога .


Бърди, не знам кое е редно и нормално и коя болка е допустима и недопустима. И изобщо има ли такава, която да е допустима? В една идеална среда, идеалната майка отглежда идеално дете. В реалната 6 годишното ти съседче се доближава до 2 годишната ти дъщеря и я прасва с тежък дървен камион по главата, детето ревва, маминка дотичва и започва "Защо плаче Марийка? Какво прави доброто дете? Прави ли така? Кажи извинявай на Марийка! Хайде, моля, кажи и извинявай." Такъв е животът.

Е каквво се е изместил авторката пита шамаросвали ли са ни, отразило ли се е това на отношенията с родителите, оправдаваме ли го, бихме ли го правили, аз отговорих на всички тези въпроси.

Е за поплясване става въпрос, ама къде по-драматично е да си представят как си пребиват някои децата. Дай на народа зрелища само. Имам чувството, че въобще не вникват в това, което иска да им каже някой, а като латерна набиват едно и също.


За какво ти е? И тя ще завие в грешната посока  

 
   Ха, наистина ли? 
   Колкото до поплясването, такова нещо не съществува. Ако го тупнеш лекичко по памперса, то не усеща нищо. Даже и по силничко да го потупнеш, ако детето не е плахо и послушно по природа, което всъщност няма и за какво да го тупаш, то ти се хили, и даже вика "Пък мен не ме боли!"
   За да има ефект наистина да го усети, да го приеме за наказание, а не като игра, да го разплаче, трябва да го заболи, което вече, извинете, но туй да не е животно, да го възпитаваме чрез болка? То май и животни не се дресират така...

  Аз не съм убедена, че инцидентното причиняване на болка непременно ще има драстични последици и ще бъде решаващо, особено при наличието на толкова други влияния... Но не е ефективно,, освен за да спре да прави детето това което ни дразни в момента, и поне при моето дете винаги може да се избегне. А занапред е вече и голяма, така че  надявам се да не изкукам дотам, да почна тепърва да си изкарвам нервите върху детето.
   Тъй, от мене толкоз, казах си мнението всестранно

Щом казваш и го твърдиш с такава категоричност.
Аз не знам, нямам кристално кълбо.
Литература почти не съм чела по въпроса.