Били ли са ви като деца?

surfline, разбирам те, но по-хубаво ли ще ти стане, ако майката на съседчето го ошамари? На мен не. Да го дръпне, да му се скара и да го накаже, точка. Повече не бих искала, в никакъв случай!

Бърди, не мисля, че има значение от какво на мен ще ми стане хубаво в случая, а това, че след няколко месеца въпросното вече 8 годишно удари моето 4 годишно с камък в гърба и пак се повтори историята  с доброто дете-извинявай-повече няма да правя така. Едва ли се очаква от всички родители на площадката да спрат да си водят там децата, за да може едно дете да си упражнява бекхенда и точността на спокойствие. Или греша?

Точно така, възпитанието е всеки ден. Шамарът по дупето е 2-3 пъти годишно. До 7 годишна възраст смятам, дотогава има добри резултати.

Ти четеш ли какво пишем? Да кажем, какво пиша аз, защото дотук предимно аз защитавам възпитанието, неизключващо шамар по дупето. Използваме (родителите, които си шамарят децата) други подходи - говорене, обясняване, личен пример, поощряване, помагане, какво ли още не. Някой написа, че възпитанието е всеки ден, не 2-3 пъти годишно. Ако детето 2-3 пъти годишно получи шамар по дупето за повтарящо се неприемливо поведение, какво мислиш, че правим през останалите 362 дни в година? Възпитаваме с методи, които дават резултати, без да се стига до шамар. Системното шамарене според мен е точно толкова неефективно, колкото липсата на шамари изобщо. Но първото травмира детето, а второто го оставя буквално на произвола на "характера" му.
Колкото до втората ти глупост, да, аз мога да плесна детето си по дупето. Но само аз! Защото аз съм му майка. Никой друг няма право да го докосва и ако някой посмее, мога да стигна до съд. Защото аз съм отговорна за възпитанието на детето си, от останалите то получава опит, научава се на много неща, но за самото възпитание съм отговорна единствено аз и имам пълното право да възпитавам детето както намеря за добре, стига разбира се да не го малтретирам - това е недопустимо, независимо какво прави детето и с какво е "предизвикало" родителя.

Ще го нашамаря и ще го предупредя това да не се повтаря никога. Ще се постарая да ме види изключително ядосана, за да разбере, че е направило нещо сериозно. Не отглеждам зверове в дома си. Ето такива говеда, които не са били възпитавани, а кротко им се е обяснявало, че "това е лошо, миличко", после отрязват краката на кучета и т.н.

Пука му за филмчето! На моето изобщо не би му пукало, че няма да има филмче, намира си нещо друго и се заиграва. Това не е никакво последствие, при нас не работи. Отнемането на привилегии засега при нас не дава абсолютно никакъв резултат. Затова пък като кажа "прибери си пъзела", пъзелът се прибира веднага, без да се правят проблеми от това.

Не се наемай да доказваш нещо по този начин. Майките, които търпят щуротиите, тръшканията, лигавенето и всякаквите изцепки на своите деца, ще са 10 пъти по-търпеливи към твоето, защото е "чуждо" Така че можем да ги наречем мазохисти, на такива ми заприличват понякога.

А аз предпочитам да се научи да се вслушва в думите ми и като му кажа нещо, да има впредвид, че трябва да го направи. Защото днес е на 3, като стане на 13 как ще ме послуша за наркотиците, когато съм го научила, че ако кажа нещо, ме слуша само ако пожелае?

Дресираните без болка животни утре няма да нападнат детето ти и да го убият, защото нещо ги е издразнило. Недресираните изобщо може да го направят. Така и децата, само че дете, което днес прекрачва границата и не вижда последствия, които да го впечатляват, утре ще прекрачи нещо по-сериозно и тогава ще се вайкат епо форумите, че сина ви е в затвора, дъщеря ви е хванала СПИН от безразборен секс и се натрясква с водка до безсъзнание (тук и шамар не помага за безсъзнанието ) и ще се чудите защо, след като сте им "говорили" да ви слушат. Еми защото децата не са ви слушали дори като малки, защо да започват 2-3 години преди пълнолетието?

Имам чувството, че половината хора, които пишат тук, нямат деца. Или просто не им пука какво ще излезе от тяхното. Нали тяхното после ще се налага на всички и колкото и да е грозно, ще става всяка идиотщина, която то поиска, защото ще знае, че всичко му е позволено, а бързо ще стигне до извода, че може да удари някой, за да го принуди на нещо. Докато не дойде някой, който да "удари" (да кажем пребие) вашето дете... И да му налее набързо акъла, който сте пропуснали да налеете вие. Защото вашето няма да е единственото възпитано да не спазва никакви граници и да не му пука за никой и нищо наоколо. Иначе такива недокосвани с пръст деца ги гледаме после по новините какви глупости са направили. Някои ги виждаме като възрастни, като управляващи, други ги виждаме зад решетките, трети се издирват за някакви престъпления... Да, и системно пребиваните деца са така. Години преди да влязат в новините, ги гледаме по детските площадки как не чуват, как хвърлят камък по друго дете, как блъскат дете, как се тръшкат до посиняване за всичко...
Затова аз не прекалявам с шамарите, влизат в употреба рядко, но не минаваме и съвсем без тях.

Victory,
горе са ти писали хора с големи деца, които не са хванали СПИН, не са по затворите и не са станали наркомани. Ти с твоето отроче май ставаш смешна вече, възпитавай си го, щом искаш, защо държиш другите да ти ръкопляскат? Останах с впечатлението, че слабото ти място е да ти се подчиняват и да те "уважават" - ако не с добро, насила...

surfline, не грешиш, разбира се, но това, че една майка не може да си възпита детето не мисля, че доказва, че това дете трябва да бъде набито.
Виктори, ти през живота си прочела ли си една книга за възпитание на деца и ако да, би ли споделила коя?

Виктори, можеш спокойно да спреш да спориш със себе си, ако желаеш разбира се, защото се напъваш да ни кажеш, че децата трябва да се възпитават, а с това никой не спори всъщност.

Остави децата кога прекрачват границите, ама ти с тези излеяния определено ги прекрачи:

Vicrory, от отговорите ти аз разбирам, че няма добре възпитано дете без шамари, че всички деца по подразбиране удрят и блъскат други деца и шамаросването ги оправя, иначе стват агресивни социопати престъпници, ако пък прекалиш с шамарите, се травмират и резултатът е същият. Дано не си се изразила просто както аз съм го разбрала, но ...

Бърди, но не доказва и че вечното носене на ръце и посрещане с разбиране на да ги наречем недотам-добрите-прояви на едно дете дава очакваните резултати, нали?

 " Виктори, всички тези неща, които си описала за твоето дете ги правят и много други деца и без шамари. От всичко написано от теб става ясно, че ТИ не знаеш, как се постига резултат без бой. Други родители, обаче, могат, или поне се опитват.
   И, разбира се, и от бито, и от небито дете може да стане абсолютно говедо. Не е само това фактор, който определя възпитанието. Въпросът е, че биещият родител, обикновено е с някакви дефицити, може да е просто на нерви, обаче може и на достатъчно акъл."  

Маймунката вече попита, да попитам и аз: Къде е границата на тези, които "пошляпват"?! Свикнеш ли да удряш, щом детето "не разбира от дума", много лесно се стига и по-далеч. Вече написах, че мен са ме пошляпвали като малка, а на 6 ядох бой с точилката, понеже провинението ми беше по-голямо и майка ми е трябвало явно да ми покаже това с по-голям бой.  

Няколко пъти прочетох, че не говорим за възпитание с бой. А за какво говорим тогава?! Точно за възпитание с бой става въпрос! При едни по-рядко, при други по-често, при трети ежеднивие... Къде ви е границата? Ако детето не слуша няколко пъти на ден, всеки ден?!
А как обяснявате на едно дете, че с бой не се решават проблемите и че е неприемливо поведение (че не бива да удря други деца, например), като вие го удряте?
Детето ми няма 2 години още и отдавна разбира какво и се казва, не си подценявайте децата, че на 2-3-4 не разбирали!  

Виктори, изключително тъпо е да смяташ, че хората, които не си бият децата не ги възпитават! Просто намират други начини.

Интересно ми е къде поставяте бащата във вашата схема за правилен възпитателен процес. Доколкото и той е родител, би трябвало правото му на "пляскане" да е също толкова гарантирано и неотменимо, колкото и вашето. Или?

Доколкото разбирам, обвързвате "пляскането" с отговорността ви като родител. Как се постъпва, когато детето е оставено на отговорността на друг близък сродник (брат, сестра, баба, дядо) - това, че им делегирате отговорност, означава ли, че им делегирате и "правото на пляскане"?

Какви други ексклузивни права над детето има родителят "майка", които се отличават от обичайните такива?

Victory, това което пишеш е най-малкото заблуда.
Боят/шамар/ не е възпитателно средство.

Ама разбира се, никой и не го твърди това. Твърдя, че може да се скараш, да накажеш, но не можеш да си позволиш да причиниш болка.
Никак не харесвам невъзпитани деца, но има толкова много начини за възпитание. Боят просто не е сред тях.

Да и на мен са ми интересни тези въпроси и съм напълно съгласна, че като цяло родителите подценяват способността за възприемане на децата, те наистина разбират, може да не говорят и т.н., но проумейте го, разбират. Те кучетата тазбират от тона на гласа, жестовете,... а децата ли да не разбират?

Ох, тази тема се е възродила!
Гледам, отново има зацикляне и люшкане в двете крайности.
Интересно би било да се изкажат майки с две деца, но  с различен темперамент. Дали подхождат и към двете си деца еднакво- с или пък без шамарче?
При нас е такава ситуацията. Две дъщери, два коренно различни характера. При едната, плясването в критични ситуации е било единственото работещо решение, при другата и половин дума е била достатъчна. Няма универсални правила, хеле пък измъкнати от книжките.

В тази тема едни и същи хора,намилат едно и също без да вникнат кой какво казва.Страшна гледка,няма що
Виктори е едната крайност,нейните опоненти другата,като и двете страни са в абсурда.
Направо я заключете тази тема,че се изчерпа.