Били ли са ви като деца?

  • 62 657
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 930
  • Мнения: 2 563
Впечатлена съм какви чупки правят някои в тази тема само и само да докажат, че шамаросването е ефективно, полезно и всячески добро за детето. Това със СПИН-а и падането под влак са уникални бисери, а назад имаше и една, на която небитите деца не й харесвали...

# 931
  • Мнения: 33
.........и в крайна сметка - били ли са ви като деца?   Laughing

# 932
  • Мнения: 3 521
Сериозно ли кучетата разбират тон, глас и жестове? Дори и когато лаят силно, хвърлят се към колите и се опитват да ухапат някого? Thinking



Мисис Т.
, всъщност най-забавните години с дъщеричката ти тепърва започват - т.нар. детски пубертет, лошите 2. годинки, постъпването и копирането от детската градина, първите и сблъсъци с "големи" деца, развитието на егоистичното и желанието за притежание на всяка цена, "моето си е мое". Естествено, че едно две годишно дете можеш да го нарамиш, набуташ в количката и да решите много проблеми, за съжаление този момент при едно по-голямо дете издиша. Особено, ако се случи по-буйно.
И, не, не рекламирам шамари сутрин-обед-вечер, 365 дни в годината, нито каиши, нито точилки, още по-малко юмруци - това е нелепо, жестоко и незаслужаващо коментар насилие.

# 933
  • Мнения: 3 447
Е стига де, децата с акъла на кучета ли са?

# 934
  • В градината...
  • Мнения: 16 070
Бе то май понякога кучетата са с повече акъл.

# 935
  • Мнения: 9
Е стига де, децата с акъла на кучета ли са?

     Тц, уверих се че на децата акъла си им е на мястото, но на родителите им нещо или не е на мястото, или въобще липсва. На годините на които са, биха могли, поне като четат да да осмислят прочетеното, а не да действат първосигнално- това си мисля аз, т`ва мий кеф да си приказвам.

# 936
  • Мнения: 503
Виктори е едната крайност,нейните опоненти другата,като и двете страни са в абсурда.
Направо я заключете тази тема,че се изчерпа. Tired
Изчетох всички глупости дотук, и тъй като само ти се изказваш "за пръв път" и може да се окаже, че разбираш какво четеш... Не съм в крайност. Крайност е да пребиваш детето всеки ден или поне да го биеш редовно. Това не е възпитание, а насилие. Крайност е да го оставиш на произвола, каквото стане, такова. Това не е възпитание, а безотговорност. Не е крайност да плеснеш по дупето веднъж на 3-4 месеца за по-сериозно поведение, което не се оправя с обяснения. И не е крайност да ползваш техники, методи, измислени, недоизмислени от книгите, само и само да не стигнеш до шамар. Дори родителите с първото дете гледат да минат през всякакви други методи на възпитание и след 3-4 години като се появи второто, им е минал вече меракът да изпробват каквото прочетат, а и са изчели повечето неща, които са търсили. Стига нечие дете, невидяло шамар през живота си, да не стане пречка за околните с невъзпитанието си, няма проблем. Друг въпрос е, че обикновено стават.

# 937
  • Мнения: 15 619
Оф, стига с тия гръмовни заключения, че става тъжно чак. ooooh!

# 938
  • Мнения: 2 563
Оф, стига с тия гръмовни заключения, че става тъжно чак. ooooh!

И на мен ми става тъжно за децата.

# 939
  • Мнения: 1 278
А,каква изненада. Небитите деца сме невъзпитани.
Да ви имам доводите.  Laughing

Да питам майките, които използват боят като възпитателен метод. Как гледате на същото, само че практикувано от педагозите? В ДГ, в училище? Или на тях им е забранено?

# 940
  • Мнения: 15 619
Смарти, следвайки логиката на възпитанието като отговорност на родителя и тясната му взаимовръзка с шамаренето, то и учителя би следвало да е нагърбен с това "право", понеже възпитава.... Та, да споделят майките, възпитаващи с шамарче, какво мислят по въпроса...

# 941
  • София
  • Мнения: 19 509
Е тя Виктори каза, само тя има право, понеже е майка.
Майка, това звучи гордо  Sick

# 942
  • Мнения: 3 521
Е стига де, децата с акъла на кучета ли са?

Е стига де, примерът не беше мой - гледам котка, за това и аз се чудя къде се набутаха тия кучета.

Луна, работата на учителя не е да възпитава - именно за това трябва да се погрижат родителите, а да обучава децата.

# 943
  • Мнения: 9
Альоооо, на това му викам тема.
Значи, майка ми ако не ми беше шляпнала едно през дупето, сега нямаше да седа тука и да пиша "глупости", и още по вече, пък нямаше да родя една прекрасна дъщеря, дето пък не е шляпвана въобще. И съм спокойна, защото детето ми няма да ме "бие", защото въобще не съм я "била". А майка си също няма да я "бия"/след като държите, че пошляпването е Бой/, защото, ако не ме е шляпнала о`време /след изчерпването й на словесният й запас, от добри думи, да се справи с моето безумие/, сега щях да бъда в друго измерение.

           Те, това е.... Heart Eyes



        

# 944
  • Мнения: 503
Виктори, ти през живота си прочела ли си една книга за възпитание на деца и ако да, би ли споделила коя?
Да, смятам, че е добре и на този въпрос да отговоря.

"Позитивно възпитание" - цялата серия - за първите 3 години, за деца в предучилищна възраст (тази особено ми хареса, беше най-подробната от гледна точка на конкретни методи на възпитание от петте), за тийнейджъри, за самотни родители и за класната стая, "Как без крясъци и шамари да приучим детето към дисциплина", "Как да общуваме с детето", "Как се възпитават момчета", "Трудните въпроси", "Детето и ние" (от тази съм особено впечатлена, на Хаим Гинът), "Тайната на щастливите деца". Това, свързано с възпитание на деца, четох преди да имам дете. След това четох "Моето бебе от 1 ден до 3 години" първа и втора част и "Аз възпитавам детето". Преди да имам дете бях твърд противник на шамарите, дори на един единствен шамар, просто нямаше да намерите по-голям опонент от мен. Директно на сапун всеки, който е пляснал детето си веднъж в живота дори... И после родих Wink

Общи условия

Активация на акаунт