Били ли са ви като деца?

Като коя по-точно обида, отчаяна моя фенке?   Не се надценявай. Не бих забелязала съществуванието ти, камо ли да ти обръщам специално внимание, ако не беше ми натрапила така грубо мишоната си. Упс, персоната си. В крайна сметка не помня да съм анализирала личността ти и да съм се занимавала със сестра ти, докато твоите напъни по мой адрес могат да се видят само няколко страници по-назад. И наистина, най-учтиво те моля за стотен път, престани да ме занимаваш със себе си. Благодаря.


P.S. Надявам се информацията, че се подвизаваш като действаш кадър в областта на психологията, да е някаква шега. Ако ли не е, лошо. Много, много лошо...

Изобщо се учудвам, че ми отговаряш, Ваше Величество!
Добре, че има хора като мен, които не се впечатляват от безсмислените словоблудства и обиди.
Не ме занимавай повече със себе си. Много е досадно. Няма по-сляп от този, който не иска да види и по-глух от този, който не ще да чуе.

Mишона, негъвкавата позиция понякога е признак на парализа.

Има ли някакви доказателства, или предпоставки, че майка, която е ударила детето, за да спре да скача по леглото на бебето след, като никакви увещания не са помогнали, ще напредне до степента да бие с точилката като тая изродка от разказа. Това към Мишона, всмисъл има ли такава връзка?
Защото от личният ми опит баща ми например , който ме е удрял примерно 40 пъти в живота ми, като дете, никога не е .. напреднал.. до садистични практики, които според мен целят по-скоро пречупване на личността. Дано да си зададох ясно в-са, какво казва психологията?

Разказът за каката и бебето е проблематичен дотолкова, доколкото не е намерено удачно занимание на голямото дете, докато траят приготовленията на бебето или смяна на мястото, на която се извършват тези процедури. Това, което е постигнала майката с удара е, че детето се е почувствало виновно, че не се е наложило докрай и се е убедило, че с физически действия по-силният може да реши всякакви ситуации.

Говоря за взаимна ескалация, 10 c's, т.е. : ескалира поведението на детето - ескалира агресивността на родителя. Често се случва /между другото гореописаната случка е точно такава, но много по-непроблематична, много по-решима/.
Прибягващите до бой родители /не шляпване като в горния случай, не пощипване и дърпане на ухо тук-таме/ си имат методика за нанасяне на побоя /"метода" му казвам аз/ и отключващи поведения от страна на детето. Трябва да се появи нежеланото поведение, придружено с явно незачитане на "по-възрастния" и неговата воля. Така биещият родител прибягва до изпитана във времето "метода" за справяне, след което е удовлетворен емоционално и психически, а последствията са очевидни: детето известно време е незабележимо.

Много често се среща поведение на майката, ако тя не е биещия родител, което аз наричам "катализатор". Някои майки, които са слаби като възпитатели прибягват до поведение, търсещо подкрепа от бащата /или мъжът в роля на бащата/. Така кръгът е  следния детето върши "отключващо агресията" деяние, майката е неспособна да овладее ситуацията и търси помощ от бащата, бащата прилага "методата". Резултатът е: детето се затваря в себе си, защото, ако до сега е разчитало на подкрепа от майка си, сега и на нея не може да разчита. Ако детето има братя или сестри, те го игнорират, защото не искат да си навлекат неприятности или пък го налагат допълнително като отзвук от побоя от родителя. Най-голяма е трагедията, ако това се случва пред очите на дете, което е най-малкото в семейството, защото то усвоява едновременно и агресивно-раздразнителния тип поведение и заучената безпомощност на жертва /т.е. поведението на битото дете/.

Не. Детето трябва да знае, че независимо дали някой му е намерил занимание или не, то не може да скача върху бебето! На 3 години, момиченце, трябва да разбира от правила като това. Моята сестра защо не е скачала върху мен?! Била е възпитавана както трябва, не само с обяснения, не само с шамари, не само с нищо, а "от всичко по малко", от някое по повече (обяснения и общуване въобще).



Да, така се появява шамарът по дупето. Каква беше идеята на обяснението?

Всичко е много интересно и пожелателно до тук, но как да се справиме с това? В смисъл, има моменти в които така ми вдига нервите, че адреналинът ми ускорява като последен модел БМВ от 0 до 100 за 4 секунди. Къде и как да избягам от това усещане, ми то ще премине в автоагресия накрая

благодаря за обяснението!

разбирам, че психологията не е точна наука, след като 2те психоложки в темата ( които явно имат и клиенти, с които работят) защитават коренно различни позиции.

То се чудя, да благодаря ли...?
И как може да бъде точна наука психологията, след като човек с човека не си прилича, но човешко е все пак, да желаем да сме еднакви.

Психоложка?

Липсата на мярка; безумното повтаряне на все същото мнение на 100 страници; заплахите към майките с различно виждане, че децата им ще се разболеят от спин и още не знам-какво си; тъпизмът, че по вида познавала небитите деца....това са все неща, надрискани написани от форумската "психоложка".

Колкото и кучето е месар.....

Виктори само е завършила психология, както се разбра. Подозирам, че Мишона е преминала нужната терапия, но вече не смея да попитам, защото ще започнете да ме оценявате и тн, а това ще измести отново темата в ненужна посока.

Мога ли да ви попитам съвсем по темата- защо пишете в нея. Убедена съм, че всеки от защитаващите някаква теза има причини за участието си. Виждам, че причините на Мишона са свързани с професионалните и занимания. Моите също, казах го и по- рано. Една част от професионалните ми интереси са в областта на проблемите на зависимите от вещества подрастващи, а възпитанието в ранните години е една от сериозните причини пуберите да  се друсат и самоунищожават.
Та какви са вашите мотиви? Какво получавате от писането в темата?

Не, Бояна, не можеш! 

Социална педагогика. Колкото, толкова.../има ли, няма ли общо, не знам/.

Според мен е очевадно, че никой психолог не би застанал с професията и квалификацията си зад характеристика въз основа на 5, 10 или 50 постинга във форум. Но все пак аз не съм психолог, възможно е и да има някакви нови научни постижения, съкратили доста процесите  


пп. постът след моя е пример за ефекта Вавилон.

На мен ми е интересно, защо?
Аз небидейки родител понякога си сравнявам мислите с родители ( ето че и с психолози) и се учудвам колко различно мисля на моменти.  Никога например не бих преместила бебето и да правим процедури другаде, струва ми се дори опасно, и никак възпитателно.
Не мога да разбера и това, което усетих от някои постове -  че мама е нещо като добрата фея - там, за да носи само положителни послания и емоции за детето.
Продължавам да чета. това към Бояна