Били ли са ви като деца?

  • 62 247
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 1 500
  • София
  • Мнения: 7 464
Съжалявам за офтопика,но  времето между 14 и 16 часа е отредено за отдих и по закон (специално съм го търсила, за да го покажа черно ан бяло на съседите) си задължен да пазиш тишина.  Peace
Лично мен никога не са ме били съседи или учители, така че не знам за какво точно говориш. И вкъщи, както акзах не съм яла бой, 2-3 шамара не ги броя за бой. Но изпадам в тиха лудост като чуя да се надуе чалга между 2 и 4 следобед, особено уикендите, когато децата ми спят следобяд.

# 1 501
  • Мнения: 212
Какво общо има пояснението ти относно закона? Кой го е отрекъл? И ако цяла група деца вилнее между 14 и 16 h самите деца ли предлагаш да бъдат санкционирани по същия закон или пък възпитателно да бъдат ошамарени? Тяхна ли е грешката или родителите им са виновни, че са го допуснали? Нали точно това обясних надълго и широко - бяхме наказвани заради грешките на собствените си родители и моето мнение е, че всеки родител който посяга на детето си прави същото. Смятах, че с годините тази практика е отшумяла, уви явно не е. Не знам как по-ясно да го напиша. 

# 1 502
  • София
  • Мнения: 7 464
Ако децата ми са достатъчно големи, за да са сами на улицата, значи би трябвало да са наясно, че се пази тишина в определени часове. Предполага се, че съм им казала, че така трябва, нали? Ако съм го казала, а те въпреки това вдигат шум, чия е вината? Не съм съгласна, че съседите трябва да ги шамарят за това, но и не вярвам да има съседи, които го правят сега.

# 1 503
  • Мнения: 33
Съжалявам за офтопика,но  времето между 14 и 16 часа е отредено за отдих и по закон (специално съм го търсила, за да го покажа черно ан бяло на съседите) си задължен да пазиш тишина.  Peace
Лично мен никога не са ме били съседи или учители, така че не знам за какво точно говориш. И вкъщи, както акзах не съм яла бой, 2-3 шамара не ги броя за бой. Но изпадам в тиха лудост като чуя да се надуе чалга между 2 и 4 следобед, особено уикендите, когато децата ми спят следобяд.

тиха лудост ли? ще ги взривя направо  Mr. Green

# 1 504
  • София
  • Мнения: 7 464
Ами тиха...защото пробвах да се справя с това, но неуспешно. Разлепих на всички асансьорни врати наредбата за общественият ред. Изпокъсаха я и нищо. Звънях по врати да правя забележка - нищо, техните деца не спяли, защо да пазели тишина? Проблемът си бил мой. Остава ми единствено да спрем да плащаме парите за блока, за да се справи домоуправителя с това. Но не вярвам, че и това ще помогне. Полиция не мога да извикам за това, защото въпросните най-шумни съседи работят точно в полицията... ooooh!

# 1 505
  • Мнения: 984
Изобщо не ангажирам хората с мненията си, обаче нали темата е за това - да се споделя лична гледна точка. Имам опит с консултиране на деца и родители, а и бях предизвикана от квалификацията "безпочвени твърдения", та затова афиширах с какво се занимавам. Провеждам консултации и насочване към психотерапия, ако се налага. Не съм психотерапевт, въпреки че имам такъв уклон в образованието си /Психотерапия на деца с физически увреждания/.
Обикновено се впримчвам в теми, засягащи социалното благосъстояние на децата /здраве, социални придобивки, образование/.
Пък и в крайна сметка, може нещата, които пиша да бъдат използвани за добро от някого, по същия начин по който аз използвам информация, прочетена във форума.

# 1 506
  • Мнения: 599
stamenka, има ли ти нещо,, като си изяла толкова бой от всички? Психически, физически засегната ли си от него?

# 1 507
  • Мнения: 932
Стаменка,аз също смятам,че шамарите не са добро средство за възпитание. Но и смятам,че от 2-3 шамара в детството едва ли остават някакви белези. Но разбирам защо се чувстваш ти така. Мен никога не са ме удряли съседи,учители и т.н. Не знам някой да го прави и сега.
Абсолютно съм съгласна,че психическият тормоз може да е доста по-страшен. Майките,които се нахвърляха върху тези,ударили децата си,не пожелаха да кажат как възпитават децата си те обаче. "С думи" беше всичко,което чухме. Какви думи? И как се държат децата им? Някакси не става въпрос за две гледни точки,а за някакво абсурдно нападане и обвинение на фона на жената-идеален родител.
Не се обръщам към всички,разбира се. И от двете страни чух много полезни за мен мнения,обосновани или лишени от злоба и опит за изтъкване.

# 1 508
  • Мнения: 24 596
    С думи и със заместване на неправилното действие с такова, което е правилно. В случая с малкото бебе и скачането, аз бих хванала каката да ми помага при преобуването - да държи чистия памперс, да дрънка с дрънкалка на бебето, нещо подобно. Ако не ще, и иска да скача точно там, бих преместила бебето. Ако дойде нарочно да му скача на главата, вече ще има проблем - завист или нещо подобно, върху който ще трябва да поработим.
   Аз имам само едно дете и не съм чела книги, освен Спок и тоя идиот пастора Додсън, който бе цитиран по-нагоре за положителния шамар. Така че, всичко, което казвам е единствено и само за него, моето дете. Хванала съм му цаката, така да се каже. И виждам, как с израстването става все по-разумно, предпазливо и законопослушно. В градината са много доволни от него - разбира от дума и се справя. За по нататък ще видим.
   А, и да - винаги съм го учила, че на всяко място си има правила. У нас са едни, повече неща са позволени, в градината други, в нашата кола - може, в други не. Няма проблем с адаптивността.

Последна редакция: пн, 07 фев 2011, 15:40 от Iris04

# 1 509
  • Мнения: 3 447
Абсолютно съм съгласна,че психическият тормоз може да е доста по-страшен. Майките,които се нахвърляха върху тези,ударили децата си,не пожелаха да кажат как възпитават децата си те обаче. "С думи" беше всичко,което чухме. Какви думи? И как се държат децата им?
"Не!" като за начало. "Така не се прави!" и "Това е лошо!" малко по-нататък. "Така не се прави, защото.... (съответното обяснение)" още по-нататък. И винаги с обяснение оттам нататък. На мен поне не ми звучи като психически тормоз.
Детето ми се държи чудесно, не удря, не се тръшка, не се налага, знае кое е позволено и кое не и е достатъчно емпатично, за да се постави на мястото на другия и да зачита неговите граници. Гледайтиии, завиждайтииии  Mr. Green

# 1 510
  • София
  • Мнения: 7 464

   Аз имам само едно дете ...
Т.е. говориш на теория. На практика е друго. И какво ако го прави от ревност? Да, децата ревнуват едно от друго. Може да разпределяш вниманието еднакво, но пак да се чувстват ощетени. Факт е.

# 1 511
  • Мнения: 3 447

   Аз имам само едно дете ...
Т.е. говориш на теория. На практика е друго.
На практика се оказва, че голяма част от шамарещите са с две и повече деца в близка възраст. Което пак отива в ония независещи от децата фактори.

# 1 512
  • София
  • Мнения: 7 464

   Аз имам само едно дете ...
Т.е. говориш на теория. На практика е друго.
На практика се оказва, че голяма част от шамарещите са с две и повече деца в близка възраст. Което пак отива в ония независещи от децата фактори.
Не, отива в това, че другите просто не са подложени на същите фактори. И децата и родителите. И говорят наизуст.

# 1 513
  • Мнения: 24 467
Абсолютно съм съгласна,че психическият тормоз може да е доста по-страшен. Майките,които се нахвърляха върху тези,ударили децата си,не пожелаха да кажат как възпитават децата си те обаче. "С думи" беше всичко,което чухме. Какви думи? И как се държат децата им?
"Не!" като за начало. "Така не се прави!" и "Това е лошо!" малко по-нататък. "Така не се прави, защото.... (съответното обяснение)" още по-нататък. И винаги с обяснение оттам нататък. На мен поне не ми звучи като психически тормоз.
Детето ми се държи чудесно, не удря, не се тръшка, не се налага, знае кое е позволено и кое не и е достатъчно емпатично, за да се постави на мястото на другия и да зачита неговите граници. Гледайтиии, завиждайтииии  Mr. Green

И аз- така правя. Освен това моите са две и никога не се карат, не се ревнуват, винаги се уважават и когато някое от тях сгази лука, другото веднага го пресича в зародиш с мъдрите слова: "Това е недопустимо от морална гледна точка. Така мама /тати/ се ядосват и ти ги караш да се чувстват некомфортно.".
А, забравих, най- голям ефект има като започна да им говоря какво всъщност чувстват на практика те, самите. Винаги хваща ред. 

...Забравих да сложа емотикон, ето го и него:   bowuu


Татко ме е удрял няколко пъти. Никога не е било за без нищо и никога не съм се чувствала наранена, несправедливо обидена. Имало е защо и, честно казано, го е правил след тонове обяснения. Е, аз не съм била като моите деца, за които ви разказах по- горе. Искам да кажа- по този начин няколко пъти ме е пресичал. Като не съм схващала от приказки.
Нали това бе въпроса- дали са ни удряли? А не дали са ни пребивали и са ни гонили от къщи зимно време по дребни гащи навън. Ако е за второто- не, не са ме гонили.

# 1 514
  • Мнения: 932
 Laughing Дона,завиждаааааам. Поне за НЕ тръшкането Grinning Да,при някои деца /Миа/ "Не", "Така не се прави" и всички производни действат. Ако имах само нея,щях да защитавам с две ръце тезата,че само с думи се възпитава-и то лесно.Но,как да обясня,Елла е друг случай.Бяс. На два месеца се обръщаше по корем,до 6 месеца бяхме изгубили около 30 чифта чорапи от ритане в количката. От бебе искаше внимание. И сега си е такава.Не й е интересно сама и прави всичко възможно да те въвлече в играта Grinning Но сега се кротна много. Само че при нея "Не" никога не е достатъчно. Трябва задължително да обясниш,след което следващото изречение е "Ама". И какво да ви кажа...спор и борба. Елла е много умна /не защото е мое дете,такава е/ .Не обича да се подчинява,иска да прави нещата по неин начин и не може да бъде залъгана с бебешки номера.
Не бих казала,че Ирис няма опит. Едно дете не е малък опит. По-скоро е по-разбрано като моето второ Grinning

Общи условия

Активация на акаунт