Как да помогна на баща си

  • 9 268
  • 121
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 145
Тинкърбел достатъчно е помогнала. Насила се взема, не се дава.
Превръщайки се в патерица на баща си, тя лишава собственото си дете от своето присъствие.

П.С. Да съм писала на някого "за сетен път ти повтарям престани"?

Абсолютно не искаш да ме разбетеш и последното ти мнение е като всичките в тази тема едни и същи , аз моето мнение не съм го изказала по въпроса , но просто ми направи впечатление личните ти нападки към всеки с различно от твоето мнение . Но да ти знаеш какво е свободно мислене .......

# 106
  • Мнения: 1 418
Защо не се изказват по темата само хора,които
са имали подобен проблем?ЕДИНСТВЕНО те
могат да изкажат адекватно мнение.
А постове "ако аз бях..." просто са смешни!
Никой,ама никой,който не го е преживял,
не знае за какво става въпрос...

# 107
  • Мнения: 145
Защо не се изказват по темата само хора,които
са имали подобен проблем?ЕДИНСТВЕНО те
могат да изкажат адекватно мнение.
А постове "ако аз бях..." просто са смешни!
Никой,ама никой,който не го е преживял,
не знае за какво става въпрос...
Peace

# 108
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Тути, именно от позицията на преживял същото. Почти огледална ни е ситуацията с Тинкърбел.
Сега съм емоционално добре. Разбрах и осъзнах защо родителите ми са са държали така. Когато спрях да бъда буфера между тях двамата, както и душеприказчика, свещенника и мед.сестра, нещата си дойдоха на местата. Всеки си гледа живота, мъжът ми вече има съпруга до себе си, а не изтерзано същество. Всички са добре, освен мен - имам здравословен проблем, вследствие на изживяния стрес, който все още лекувам. Нищо, че са минали 2г. от събитията.
Затова приемам нещата така остро.

# 109
  • Мнения: 1 418
Не,нямах предвид теб...Говоря по принцип.
Защото е много лесно да осъдиш някого,без
да си преживял и половината от това,което
е преживял той...
Който е безгрешен да хвърли пръв камък...

# 110
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Тути, знам, че нямаш предивид мен. Обаче 90% от списващите темата не са се доближавали и на косъм до  ситуацията

# 111
  • Мнения: 1 418
Аха...изчетох всичко.

# 112
  • Мнения: 60
Моя баща имаше същия проблем. Повече от 20 години  минаха и не забрави мама, която живее с друг мъж. Пропи се и така тихичко си отиде без да пречи на никога освен на мен, която преживях цялата му трагедия.

Мисълта ми е - такива мъже никога не се оправят към по-добро.
И че е егоистично, да много е егоистично, ама те не го разбират за жалост.

# 113
  • Мнения: 5 319
Бих искала да попитам тези, които осъждат майката на Тинкърбел - имате ли представа какво е 27 години психически тормоз? Имали ли сте усещане, че не сте имали детство? Имали ли сте  детска мечта - да свърши този кошмар и родителите ви да се разведат?

Майка ми се бори 20 години. Добре, че намери сили да каже: "Достатъчно. Бях до тук". Сега тя е щастливо омъжена за прекрасен човек. Усмихната и щастлива, такава, каквато не бях я виждала никога.

Баща ми? Живее така, както избра той. Съжалява за избора си, но не желае да се променя.

# 114
  • Мнения: 60


Баща ми? Живее така, както избра той. Съжалява за избора си, но не желае да се променя.
Точно така - хората живеят спрямо изборите, които правят!

# 115
  • Сф
  • Мнения: 10 725
ами според мен това е психически проблем  и има нужда от лекар при всички положения, най- малкото защото в такива състояния не се знае какво прави и на кого може да навреди- обикновено не навреждат на себе си, а на другите. Вие тук или в Англия, все тая- проблема си го има. Ако сами пробвате едва ли ще се справите, а и ако му ограничите достъпа до лекарства и алкохол, второто очевидно няма как, заради заведението може да озлобее повече. Консултирайт се с лекар да не стане по- зле ..

# 116
  • Мнения: 232
Майка ти е много разумна жена. Не я обвинявай с лека ръка. И това, че не иска да се откаже от заведнието, и това, че не иска да се развежда юридически - всичко е продиктувано от желанието й да не се разпръсне семейното имущество, а да остане за вас.
Въпреки че, ако това единствената й цел, има и по-добри решения. Например дарението на апартамента на теб и брат ти, като баща ти си запазва пожизненото право на ползване /това е, ако тя реши да не предявява претенции към него/
От написаното, оставам с впечатление, че майка ти бая го е търпяла този мъж. Не знам какъв е като баща, но като съпруг хич го няма.
Общото заведение, предполагам, че е единственият източник на доход?

Заставам с 2 ръце зад това мнение! Баща ти се мъчи емоционално да я изнуди да се върне при него! На всичкото отгоре не се поколебава да ползва и вас децата и да ви прави такива проблеми. Не му прави чест като баща!

# 117
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
След поредната прочетена подобна тема и останалите разкази в нея съм благодарна на съдбата за родителите, които ми е дала. Понякога мн. се дразним и спорим, но са "нормални". Не го казвам със задоволство.

Иначе по темата, не мога да съдя никого. Както беше казал някой по-горе само, който е преживал подобно нещо, може да говори с категоричност.
Но бих посъветвала авторката да не изоставя баща си сам да се бори.Един ден нейното дете може да постъпи така с нея.

# 118
  • Мнения: 12 681
Бих искала да попитам тези, които осъждат майката на Тинкърбел - имате ли представа какво е 27 години психически тормоз? Имали ли сте усещане, че не сте имали детство? Имали ли сте  детска мечта - да свърши този кошмар и родителите ви да се разведат?

Майка ми се бори 20 години. Добре, че намери сили да каже: "Достатъчно. Бях до тук". Сега тя е щастливо омъжена за прекрасен човек. Усмихната и щастлива, такава, каквато не бях я виждала никога.

Баща ми? Живее така, както избра той. Съжалява за избора си, но не желае да се променя.

И защо? Защо трябва да подлагаш децата си на 27 год. тормоз. И коя нормална майка ще обяснява на 10 годишното си дете, че не обича баща му.   

# 119
  • Мнения: 5 319
Преди няколко години попитах мама - защо?
Защото до последно се е надявала да се промени и му е вярвала, че го иска. Заради мен и сестра ми, не е искала да растем без баща. Защото, когато искаше, беше добър и обичащ. Бивш учител, обожаван от учениците си.

[ И коя нормална майка ще обяснява на 10 годишното си дете, че не обича баща му.  

Майка на ръба на отчаяние. В нашия случай изобщо не беше необходимо да ми казва, всичко разбирах сама.

Общи условия

Активация на акаунт