Как да помогна на баща си

  • 9 243
  • 121
  •   1
Отговори
  • Мнения: 74
Мъжът ми вчера ми даде идята да пусна тема,току виж,нещо ми се губи и може да ми помогнете.Опитах всичко,но мина почти година и баща ми си е в същата дупка.
Историята-миналото лято майка ми го напусна и и заживя с друг мъж.С баща ми имат 27год. съвместен живот.Той е със страшно лабилна психика,мама винаги е била мъжът в семейството и за всяко нещо е питал нея.Не може да взима сам решения,никога не е можел.Предпочиташе тя да го вземе вместо него и той да не поема никава отговорност за нищо.Невероятно слабохарактерен е бил винаги,а сега повече от всякога.Не може да се примири с раздялата,живее сам и всичко му напомня за нея.Не маха халатите и от закачалката,защото му миришели на мама,даже съседите са го виждали да ходи с тях вкъщи.Внас е като храм,навсякъде си е сложил нейни снимки,даже някои са увеличени и в рамка,мои и на брат ми също има,както и бележки,които ние и мама сме му оставяли,било то за хубав ден,или поздравителни картички.Спрях да ходя в дома си.Не ми е уютно вече,натоварвам се само.Предложих му да му намеря съквартирант,само и само,за да не е сам,но ме отряза.Защо ли?Ми по този начин щял да покаже на мама,че животът продължава,а той я чака да се върне и не иска да и отрязва пътя.Майка ми всъщност никога няма да се върне.Или ще го направи,ако мъжът с който живее в момента,почине..тогава не бих се учудила,но иначе не.Баща ми започна да си намира успокоителни,които понякога приема с алкохол и буквално се гипсира.Два дни го гледах като бебе внас.Беше отвратителна гледка..ревеше ми се.Последно беше припаднал и съседи звъннали на мама,за да и кажат,че баща ми лежи във входа в безсъзнание и лице в кръв.Пак се е напил и после вероятно си е взел хапчето...По някаква случайност оживя.

Гледам да го виждам почти всеки ден.Като е с Крис е усмихнат.Постоянно му повтарям да не мисли за това,което е изгубил,а за това,което има-ние.Не се получава.Задължително 1 път в месеца се напива,или дрогира безпаметно и после обещава,че му е за последно,че ни обича..и после пак.Мъжът ми ми каза,че баща ми освен алкохолик е станал и наркоман.Сърцето ме боли!Как може да е такъв невероятен егоист...всичко рефлектира върху мен и семейството ми.Ето днес пак не ми вдига тел,явно е дошъл момента за гипсиране и не го знам жив ли е,или не...От снощи не мога да се свържа с него,явно се е прибрал и се е напил.

Какво да направя?Да му търся жена в някой сайт за запознанства и без той да знае да им уредя среща ли...?Как да го откъсна от проклетата му депресия?

# 1
  • Мнения: 348
Миличка, толкова е тъжно ...
и опасно.
Не му давай да задълбае.
Това не е егоизъм, а безпомощност.
Психотерапевт е едното, за което се сещам.
Друго - живот на село
или го изпрати на някаква екскурзия, планирана, с екскурзовод и т.н.

Времето е сигурен лечител, въпросът е той да не си вреди.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Май само с нова жена няма да стане. Преди всичко има нужда от квалифицирана мед.помощ.
Според мен е добре да се свържеш с някой психотерапевт, който да ти даде насоки как ТИ да чувстваш по-добре, без да изпитваш вина за всичко, което баща ти прави. След това идва ред на поведението на баща ти.
Проблемът е сериозен и не може да се разреши с аматьорските ни съвети.
Виж тук http://e-therapy.bg/, може би в този сайт е по-голяма вероятността да получиш компетентен съвет.

Стискам ти палци и ти желая много кураж и търпение.

# 3
  • София
  • Мнения: 7 997
Предполагам, че повечето ще отговорят това, което и аз: проблемът е за професионална квалифицирана помощ.
Заведи го на психиатър, махни всички транквиланти от дома, вземи рецептите за тях. Ако се налага, убеди го да полежи известно време в някоя болница, за да му стабилизират, макар и медикаментозно, състоянието. Направи това преди да се е превърнал в заклет алкохолик, тъй като тогава няма начин как да го хоспитализираш без неговото съгласие.

# 4
  • на изток от рая
  • Мнения: 442
Брат ти? Близо ли живее, може ли да помага с нещо, какво мисли по въпроса?

# 5
  • Мнения: 31
 newsm78заведи го,мила,на психолог!!!!!!!!!Проблема е много сериозен,няма да се оправи докато не повярва в себе си-а затова е необходимо квалифицирана помощ,а от там анонимните групи за взаимопомощ,.....можеш само да го подкрепяш!!!!а това не е никак малко....

# 6
  • Мнения: 30
Потърсете лекарска помощ. Ако трябва нека остане известно време и в болница. Това състояние, така както го описваш си е направо опасно. Не ща да те плаша, но вероятността да се опита да се самоубие е реална.

# 7
  • Мнения: 74
Баща ми държи заведение и работи абсолютно всеки ден.
На психотерапевт е изключено да отиде.Никога няма да се съгласи.
Първо,че не е отворен за такива неща и второ,че предпочита да дава пари за комар-тото,отколкото за каквото и да е друго.
Мечтае си да изкара пари и да купи кола на майка ми...да я подкупи демек по някакъв начин.
Аз не мога да му поема лечението.Няма как да стане.Имаме дете,за което да се грижим.

Майка ми работи с баща ми.Това е черешката на тортата.Аз и казах,че не е правилно,защото по този начин му пуска аванси,но това било нейното си заведение и не стига,че нямала никакви аспирации към апартамента,но и от обекта да се откаже?Това беше отговора,който не е и прави чест.Той всеки ден я гледа как си отива в другата посока и при другия.Не му действа отрезвяващо,обаче.
Без мама пък заведението ще фалира.Преди да отиде да работи при него,ми каза,че е бил натрупал страхотни дългове,които в момента двамата оправят.

Още един абсурд-не смята да се развежда с тати.
И за това съм говорила с нея,пак заради него.Искам да се отрезви просто,да не я чака.Нейният отговор е,че той не може да и изплати частта от апартамента,който щял да остане за един от нас с брат ми и не иска да се развежда,за да си държа частта,че току виж баща ми,ако е свободен,ще си хване някоя,която ще ни вземе апартамента Rolling EyesЗаради мен и брат ми нямала да се развежда...Безумие,безумие....

Мъжът ми заради толкова простотии и лайна вече не се вижда с майка ми.Спря да ги уважава и двамата и аз напълно го разбирам.

Относно баща ми,който не е егоист,ще ви кажа,че за НГ аз и дъщеря ми не получихме подарък от него.Той си беше събрал пари за подарък на мама...аз просто не участвах в списъка...нали си имам мъж,който да ми прави подаръци,така се расъждава...Безумен егоист е.И винаги е бил такъв.Едно време съм го чувала как се обясняваше на мама,че я обича повече от децата си и тя му се караше.Винаги тя му е била на първо място,а аз бях на 10г когато майка ми дойде да ми се изповядва в стаята и да ми обяснява как никога не е обичала баща ми и е с него само заради нас.Разби ми замъчето...Плаках цялата нощ после,но тя така и не разбра.И двамата са егоисти,но аз ги обичам...вече със ширкоко отворени очи,за съжаление.Преди ги идеализирах,бях сляпа за недостатъците им.Сега съм в лайната и ми пречат да дишам спокойно.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Майка ти е много разумна жена. Не я обвинявай с лека ръка. И това, че не иска да се откаже от заведнието, и това, че не иска да се развежда юридически - всичко е продиктувано от желанието й да не се разпръсне семейното имущество, а да остане за вас.
Въпреки че, ако това единствената й цел, има и по-добри решения. Например дарението на апартамента на теб и брат ти, като баща ти си запазва пожизненото право на ползване /това е, ако тя реши да не предявява претенции към него/
От написаното, оставам с впечатление, че майка ти бая го е търпяла този мъж. Не знам какъв е като баща, но като съпруг хич го няма.
Общото заведение, предполагам, че е единственият източник на доход?

# 9
  • Мнения: 74
Потърсете лекарска помощ. Ако трябва нека остане известно време и в болница. Това състояние, така както го описваш си е направо опасно. Не ща да те плаша, но вероятността да се опита да се самоубие е реална.
LaughingСмея се,но отчаяно...с въздишка.Има няколко опита за самоубийство.Първият е бил,когато съм била на 4г и майка ми след скандал му е казала,че ще го остави и той е тръгнал да скача от прозореца-честно!В последния момент тя го е хванала за катарамата на колана и го е издърпала...мама има даже белег на ръката от този случай.
Винаги и е повтарял,че ако го остави,ще се самоубие.Манипулирал я е по този начин...толкова грозно,Боже!!!
На мен ми е казвал как като си стои "самичък"(той тази дума употребява)в кухнята и гледа празния стол на мама и набира смелост да се гътне..я да се наблъска с лекарства,я да скача...И винаги като се напива се моли да стане нещо,да вдигне кръвно например и да се свърши.Напивал се е и после е гълтал хапчета,тогава всъщност мъжа ми ми го доведе в състояние,за което на ми се говори...
Егоист!Алкохолик!Наркоман!Слабохарактерен!Лабилен!АНТИМЪЖ!
И сега звъня и никой не вдига.Страх ме е да звънна на майка ми,да не ми каже пак нещо страшно,тип предишния път,когато са го намерили във входа..или нещо още по-лошо.
Ще я чуя като мъжа ми си е вкъщи...Поредната вечер,която баща ми ще ни скапе....
И естествено,че се чувствам виновна.Мъжът ми е прекрасен човек,бачка като луд за да имаме всичко с Крис,нямам едно желание,което да не ми е осъществил,а аз му скапвам живота с родителите си!

Брат ми е на 21г и преди година отиде да работи на едно островче в Англия.Идва си 1 път в годината.Той,миличкият ми един ден ми каза:"Како,те са нашето проклятие."И е прав.

Ние тази година най вероятно ще отиваме в Англия.Няма повече да се връщаме в БГ.Това не мога да го кажа на баща ми.Той дори не знае,че вече имаме издадени сини карти за право на работа там.Манипулира ме по същия начин по който мама.Казвал ми е,че ако нас ни няма ще умре,ще се самоубие.Само ние сме му останали.Аз му казвам:"Тати,помисли за Крис,тя заслужава по добър живот,Ники не се чувства добре тук и той има право да гони мечтите си.."Не,никакъв ефект.АЗ АЗ АЗ.Това е!




# 10
  • Мнения: 31
 newsm78ще ми се да ти помогна ,но ....
Вземи се в ръце и гледай повече твоето семейство!!!!!за тях по -вече мисли,за да му писне на мъжа ти..колкото и да ти е трудно трябва да градиш свой дом!!!!!
разграничи нещата,не се оставяй депресията да те победи,имаш до себе си човек!!!!!
 newsm78гледай по смело на нещата,те ще се подредят и без да се усетиш!!!!

# 11
  • Мнения: 74
Майка ти е много разумна жена. Не я обвинявай с лека ръка. И това, че не иска да се откаже от заведнието, и това, че не иска да се развежда юридически - всичко е продиктувано от желанието й да не се разпръсне семейното имущество, а да остане за вас.
Въпреки че, ако това единствената й цел, има и по-добри решения. Например дарението на апартамента на теб и брат ти, като баща ти си запазва пожизненото право на ползване /това е, ако тя реши да не предявява претенции към него/
От написаното, оставам с впечатление, че майка ти бая го е търпяла този мъж. Не знам какъв е като баща, но като съпруг хич го няма.
Общото заведение, предполагам, че е единственият източник на доход?

И Ники като му казах веднага ме пита защо изключва дарение.Нейния отговор:"Ще дам апартамента на един от двмамата,а още не знам кой има повече нужда от него!"Деца според мен не се делят...С брат ми,за да избегнем евентуална интрига,сме се разбрали след време на който и да е,да делим.Как съпругата му ще приеме факта,че майка ми е решила да го даде на мен..Аз заради пари никога не бих се карала с братчето ми,нито той с мен,но съм длъжна,като по-голяма да се застраховам от подобен род гадост!

Завдението го държат от 28г вече,на колкото съм аз.Мама винаги е казвала,че тя го е разработила,в началото е работила с тати,само двамата,след 2-3год.решила да си има нейн обект,защото се оказало,че с тати не могат да бачкат на едно място.И така и двамата си имаха заведения.Сега нещата са на ниво от преди повече от 20г. с тази разлика,че вече не са заедно.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 1 744
АКо ме манипулират със самоубийство, ще го оставя да се оправя сам. Егати!  #Cussing out
При следваща заплаха за "гътване", му кажи, че не ти пука. Да се оправя сам. Нямам думи чак от подобна наглост. Не стига, че вгорчил живота на жена си, а сега трови и дъщеря си.

# 13
  • на изток от рая
  • Мнения: 442
Ами, всички знаем колко пъти може да се самоубие човек.
А колко пъти/време може да манипулира хората, които го обичат, с това?!
Съчувствам ти, защото и аз съм минала през нещо подобно.

# 14
  • Мнения: 74
Не драматизирам,той вече може да е успял с поредното си самоубийство..не знам.може да ви прозвучи гадно,но снощи докато се опитвах да го чуя и Ники ме погледна и ми вика:"Инка,за него е по добре да го няма."
А аз ме мога да се отърся да се чувствам виновна,защото задължително 1 път в месеца мъжът ми като се прибере ме вижда отчаяна,изплашена и се чудим какво да правим...Да ходи да разбива врати ли,защото баща ми не ми вдига тел...И той Ники тича,милият.Давам му ключа ми от предишния ми дом и се надявам баща ми да не си е сложил неговия на вратата и Ники да може да отвори...Чакам после да ми се обади и да ми каже,че всичко е ок и че е пиян като гъз,например.

И за това ви казвам,че е егосит.Ще замина аз в Англия,не изпратена с нормалното бащино:"Всичко хубаво,мое малко момиченце,бъди щастлива!"
а с "Ей сега ще се самоубия."
За това съм решила да замина тайно!Ще разбере,че съм там от мама,или от тел. ми обаждане.Съжалявам,но той не ми оставя друг избор.


# 15
  • Мнения: 182
Много тъжно...ни един читав родител...и вечна вина...Не знам какво да те посъветвам, освен да заминеш и да ги оставиш да се оправят. Живота си е техен, не може все ти да ходиш да ги оправяш. Успех ти желая, дано се нормализират нещата.

# 16
  • Мнения: 30
Tinkyrbell, ако един човек не иска да му се помогне, значи не може да му помогнеш. Е има го и варианта с принудително лечение, но това не е работа ...
Мога да ти кажа, че ако продължаваш да се тормозиш ще навредиш на себе си и на семейството си. Колкото и гадно да звучи понякога човек просто трябва да направи избор, а в твоя случай той е елементарен - от една страна са твоето душевно здраве, твоето семейство, на което не си длъжна да причиняваш всичките тези драми, твоето дете, което има правото да расте с една спокойна и усмихната майка, а не с кълбо от нерви. От другата страна е един човек, когото ти вече си преценила какво представлява и който вече е изживял по-голямата част от живота си.
Колкото до манипулациите със самоубийство - гледала съм го многократно този филм от собствената ми майка. До последният път, когато след поредната заплаха и отговорих, вече извън кожата си - "ми хайде какво чакаш - действай". От тогава не споменавала за самоубийство.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Може би мъжът ти е прав. За всички ще е по-добре. За баща ти най-вече.
Аз затова ти писах в първия пост, че психотерапевт преди всичко ти е нужен на теб, защото вредата, която си нанасяш с тези терзания, цялото ти семейство дълго време ще разгребва.
Бъди повече егоист /учи се от баща си  Hug/ и не му се връзвай чак толкова. Знам, че е трудно, защото преди две години и аз минах през подобна драма. Но по-добре сама да напишеш исковата молба за развод на родители си, отколкото да се опитваш да слепяш нещо, което отдавна се е разбило на парчета. А ти, дълбоко в себе си, таиш надеждата, че те ще се съберат...

# 18
  • Мнения: 74
Сега пак звъннах и ми вдигна мама.
Бил отишъл на работа,не се знае пиян ли е,друсан...Стоял неадекватен на една пейка и така...Не можел името да си каже.
Това на 1-2 месеца му е редовен номер.Отива на работа и се поклаща на една пейка с празен поглед,
Пълен олигофрен.Думи нямаааам #Cussing out

Срам ме е,честно ви казвам.

# 19
  • Мнения: 1 959
Tinkyrbell,
ако знаеш колко добре те разбирам.
Ситуацията при нашите е много по-различна,
но противоречието в душата ти-да обичаш безкрайно баща си
и в същото време да се отвращаваш от това, което е и което прави..
Ужасно е, не го пожелавам на никого.

Знам за голямото ти желание да се устроите в Англия.
Направи го, без да изпитваш вина, с ясното съзнание,
че всеки си има неговата пътека.
Сигурна съм, че пак ще се терзаеш, но поне няма да гледаш ексцесии всеки ден
и това да афектира и върху твоето смейство.

Не виждам с какво може да помогнеш на баща си.
Той не търси помощ. Майка си не може да я върнеш към него.
Безумно ми се вижда да му търсиш жена в сайт.
При тези проблеми, не е честно спрямо търсещите любов и щастие там.

По-скоро се погрижи за себе си и за твоя вътрешен мир.

# 20
  • Мнения: 74
Благодаря ви,момичета!Прави сте за всичко!
Пред мен отдавна вече не стои дилемата:"Да заминаа,или не."
АЗ НЯМАМ ИЗБОР!
Дъщеря ми пораства,обича дядо си,защото още е малка милата,но като прогледне... Cry
Не искам и тя да ги яде тея лайна!Не е честно,по дяволите!

Аз,не съм кълбо от нерви,нищо,че от тази тема изглеждам като някаква депресарка.Просто имам моменти,в които ми се крещи от тази несправедливост нанасяна от собствения ми баща,който обичам!
Леко съм претръпнала,колкото и грозно да звучи.Само възмущението и отвратата-да,тях не мога да ги покрия с пепел.
Мъжът ми като типичен мъж,за който нещата са по скоро черно и бяло често ме пиа:"Инка,как можеш да обичаш такъв нещастник?"
Явно мога!Но обичам повече детето и мъжа си и ако не заради мен,то заради тях съм длъжна да избягам!

Ето,сега ми звънна баща ми и мълчи...Не може да говори,дума не може да каже #Cussing out

# 21
  • гр.София
  • Мнения: 184
Ако и това заминаване не го отрезви - но на теб няма да ти е по-леко - дано всичко накрая да е благополучно

# 22
  • Мнения: 183
Олеле, миличка, направо не знам какво да ти кажа. Много ти съчуствам. Да знаеш, че той се опитва да манипулира майка ти, не теб. Пък и ти си му дъщеря, не родител и за да го държиш под напрежение и в кондиция никога не трябва да ги разменяш. Хората са по-склонни да откликват на нуждите на децата си отколкото на тези на родителите си. Не се наемай да им посредничиш и да бъдеш проводник на политиката му, в смисъл да го издирваш по начин по който на майка ти да й стане ясно, че пак го няма. Накарай го той да поема инициатива за нещо - примерно да ти се обажда вечер след работа, натовари го с разни задължения - да купи нещо и да го донесе или да ти оправи нещо в къщата, абе измисли нещо да го ангажираш и искай непрекъснато. Ако не иска да ходи на психотерепевт можеш да потърсиш помощ и в хомеопатията - ефекта е сходен! 

# 23
  • Мнения: 139
лоша работа! newsm78 абе те и нашите се разведоха след 40 год, брак  ама такова нещо нямаме да патим! татко ми е казвал-"и да умра ,на гроба ми не искам да идва"-грозна картина!единствения ход е лекар!

# 24
  • Мнения: 7 947
А не може ли да вземеш баща си в Англия? Тук сам, в това състояние, просто... Tired
Смяната на обстановката е един от основните фактори за справяне със стреса.

# 25
  • Мнения: 12 674
Само майка ти може да помогне на баща ти, но тя явно няма намерение.

# 26
  • Варна
  • Мнения: 1 744
А не може ли да вземеш баща си в Англия? Тук сам, в това състояние, просто... Tired
Смяната на обстановката е един от основните фактори за справяне със стреса.
Ти добре ли си? Човек с психически отклонения, наркоман и алкохолик. Човек, който сам НЕ желае да си помогне. Той в България, в позната за него среда успява да създаде толкова грижи и проблеми на всичките си роднини, какво остава в Англия.

Майката на Тинкърбел хич не е длъжна да му помага и да се занимава с него. Човек каквото си надроби...

Тинкърбел, според мен, единственият изход като че ли е принудителното лечение.

# 27
  • Мнения: 7 947
Съжалявам подобни егоистични изказвания, съжалявам и хората, които не ценят рода си  Tired

# 28
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Ъ-хъ, той, защото въпросният  баща е един такъв ценител на рода си, тцъ, тцъ... /посипва си егоистичната глава с пепел/

# 29
  • Мнения: 7 947
Ти наистина не си наясно какво значи депресия, зависимост...

# 30
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Дали?

# 31
  • Мнения: 3 621
Tinkyrbell , от всяка написана от тебе дума си личи колко много обичаш баща си. Истината е, че ако не го обичаше щеше да ти е по-лесно.
Дори и на собствения си баща не можеш да помогнеш, ако той не го иска. И майка ти дори няма как да му помогне, явно жената е опитвала с години и и е писнало и се е отказала.
Може пък когато баща ти остане наистина сам, когато заминете и вие, да се отрезви и да осъзнае, че той сам е виновен, че е "изгонил" семейството си, че не са до него и жена му, и сина ми, и дъщеря му и внучката му.
Баща ти е тръгнал към самоунищожението си и или ще се вземе в ръце, или ще се довърши.
Не мога да ти помогна със съвет, защото рецепта няма. Искам само да ти пожелая късмет.

# 32
  • Мнения: 12 674
Исках да кажа, че майката може да помогне, като се разведе с него, реши въпроса с апартамента - в края на краищата, той на никого май няма да трябва. Да му помогне да осъзнае, че го е напуснала завинаги.

# 33
  • Мнения: 7 947
Не мога да повярвам, че има хора, които препоръчват да изостави родния си баща, защото той сам трябвало да си помогне  ooooh!
Вие наистина не отчитате ли факта, че явно това е болен човек??????????

# 34
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Исках да кажа, че майката може да помогне, като се разведе с него, реши въпроса с апартамента - в края на краищата, той на никого май няма да трябва. Да му помогне да осъзнае, че го е напуснала завинаги.
Така да, и аз съм съгласна. Това, че не се развежда, му дава някаква надежда, че ще се върне към него.

Тинкърбел, последвай съвета ми за дарение на жилището. Нека го дарят на вас двамата с брат ти, като баща ти си запази правото на ползване.

Ох, вилико, не ти ли омръзна да се изживяваш като светица-страдалница, понесла на плещите си всичката мъка на този свят. Не разбра ли, че няма как да помогнеш на човек, който сам не го желае, както и че не можеш насила да направиш някого щастлив?

# 35
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Психолог, ако  yesсе наложи лечение и най-вече подкрепа ама много яка!!! Този човек не бива да остава сам и ден...

# 36
  • Мнения: 7 947
За да помогнеш - трябва да накараш човека да осъзнае какво става, че има нужда от помощ. За съжаление това  е най-трудната част при зависимостите и психичните разстройства.  Дано не ти се случва подобно нещо в семейството, защото тогава няма /предполагам/ с лека ръка да отпишеш роднините си  Tired
mimi135 , така е, именно  Peace

Като гледам ника обаче - ясно е, че самовлюбения и егоистичен човек няма как да ме разбере...

# 37
  • Мнения: 182
За да помогнеш - трябва да накараш човека да осъзнае какво става, че има нужда от помощ. За съжаление това  е най-трудната част при зависимостите и психичните разстройства.  Дано не ти се случва подобно нещо в семейството, защото тогава няма /предполагам/ с лека ръка да отпишеш роднините си  Tired
mimi135 , така е, именно  Peace

Като гледам ника обаче - ясно е, че самовлюбения и егоистичен човек няма как да ме разбере...

Как няма да осъзнава какво става след като е бил в безпомощно състояние? Явно човека си е с лабилна психика и там такова "осъзнаване" няма. Имала съм си работа с такъв вид човек и не можах да помогна. Самият ти затъваш все повече и повече...Ако може да издейства да го приберат за принудително лечение, само това е изхода. На тия години ако не си е осъзнал живота...няма кога да го осъзнае...Зависимоста е нещо много страшно. И...Вилико...имала съм такъв човек в семейството, от опит ти говоря. Правиш каквото можеш и никога не е достътъчно, винаги чувстваш угризения и вина,че си можел еди какво си или еди що си да направиш. Само професионална помощ и тя е до време. Понякога и за нея е късно.

# 38
  • Мнения: 7 947
Именно - длъжен си и правиш всичко възможно, а не го заебваш сам да се оправя  Crazy
Има ли смисъл да поставям линкове, така щото всеки да може да разбере какво е психологичен/психичен проблем, до какви промени в поведението води и т.н....
На болен човек трябва да се помогне. Още повече, ако ти е баща, аз никога не бих се отказала!
В случая не бих заминала дори, ама авторката си знае...

# 39
  • Мнения: 182
Именно - длъжен си и правиш всичко възможно, а не го заебваш сам да се оправя  Crazy
Има ли смисъл да поставям линкове, така щото всеки да може да разбере какво е психологичен/психичен проблем, до какви промени в поведението води и т.н....
На болен човек трябва да се помогне. Още повече, ако ти е баща, аз никога не бих се отказала!
В случая не бих заминала дори, ама авторката си знае...

Ако не я интересуваше авторката, нямаше да пусне тема- "как да помогна на баща си". И при мен беше баща ми- никой не се отказа да му помогне, ама нямаше как- това е. На практика и когато ти дойде до главата в твоето семейство, нещата са "малко" по-различни. Ако си психиатър може да и дадеш професионален съвет. Ако ли не само викай- "пази Боже".

# 40
  • Мнения: 7 947
Не е вярно това.
Човек с желание, обич и малко повече четене - разбира доста неща, доста начини, но най-вече - разбира какво му е на човека отсреща. Да, и аз съм се сблъсквала с такова нещо, затова знам. И също знам, че в такъв момент единственото, едно от най-важните неща е подкрепата на близките хора  Peace

# 41
  • Мнения: 562
Колкото повече му говориш за случилото се, толкова повече ще мисли за него. Не го прави - говори му за детето, за работата ти, ако щеш отидете някъде заедно (с твоето семейство и него) за 1-2-3 дена. Ако е съгласен го запиши на някакъв спорт, купувай му книги с подходяща тематика (много внимателно подбрани, за да не се окажат такива, които да задълбочат депресията му), изобщо - трябват му странични мисли и занимания. Не му напомняй за преди!!!

Все пак не мисля, че ти си човекът, който може сам се справи със ситуацията (освен ако нямаш квалификацията или възможността поради друга причина, която ние не знаем) - можеш да бъдеш само "успокоителното", но не и "лекът". Според мен му трябва специалист психолог/психотерапевт и то много добър (и дори е по-добре да не е ваш близък, защото така вероятно няма да се отпусне достатъчно - понякога и в определени житейски ситуации някои хора се разкриват по-лесно пред непознати)!!!  Peace

Последна редакция: ср, 20 яну 2010, 14:10 от pudding

# 42
  • Мнения: 182
Не е вярно това.
Човек с желание, обич и малко повече четене - разбира доста неща, доста начини, но най-вече - разбира какво му е на човека отсреща. Да, и аз съм се сблъсквала с такова нещо, затова знам. И също знам, че в такъв момент единственото, едно от най-важните неща е подкрепата на близките хора  Peace

И...излекува ли го този човек? Щото аз 13 години се мъчих, аз семейството ми, брат ми, неговото семейство, майка ми....И не ми определяй колко съм обичала баща си и колко съм имала желание да му помогна. Важно е той да има желание да му се помогне, иначе е ЗАГУБЕНА КАУЗА.

# 43
  • Мнения: 7 947
Да  Peace
7 години.
Упоритост, търпение, мъка, но...успешен изход! Никога не е оставян сам, никога не е зачеркван от близките си, но му трябваха години наред да осъзнае /защото тия процеси се променят при болестното състояние/, че трябва ...

# 44
  • Мнения: 36
Исках да кажа, че майката може да помогне, като се разведе с него, реши въпроса с апартамента - в края на краищата, той на никого май няма да трябва. Да му помогне да осъзнае, че го е напуснала завинаги.
Подкрепям напълно.

# 45
  • Мнения: 562
Исках да кажа, че майката може да помогне, като се разведе с него, реши въпроса с апартамента - в края на краищата, той на никого май няма да трябва. Да му помогне да осъзнае, че го е напуснала завинаги.
Подкрепям напълно.

 Peace

Щом няма да се връща, не бива да му дава никакви надежди!!!

А ако наистина не гори пътищата след себе си, за да се върне при него, ако новият мъж в живота й почине, то това е абсолютно егоистично от нейна страна и за мен е най-малкото неприемливо (не ми се иска да се изказвам по-тежко, за да не прекаля).

# 46
  • Мнения: 182
Да  Peace
7 години.
Упоритост, търпение, мъка, но...успешен изход! Никога не е оставян сам, никога не е зачеркван от близките си, но му трябваха години наред да осъзнае /защото тия процеси се променят при болестното състояние/, че трябва ...

Радвам се на щастливата развръзка, но това са редки случаи...Иначе лечението на зависимостите щеше да е много често успешно. Дано никога не се върне към предишното си състояние. Но не можеш да правиш такива обобщения.

# 47
  • Мнения: 7 947
Исках да кажа, че майката може да помогне, като се разведе с него, реши въпроса с апартамента - в края на краищата, той на никого май няма да трябва. Да му помогне да осъзнае, че го е напуснала завинаги.
Подкрепям напълно.
Ама разбира се, така бащата тотално ще се сгромоляса, като му отнемете съвсем надеждата...ooooh!
Понякога се търси опование дори в нереални неща, само и само да може някои да събере сили и да се изправи...

Съберете се всички на един откровен разговор. Изяснете си нещата, тоест кажете ги така, щото бащата да ги чуе. Майка ти да не се крие така, щото е живяла с тоя човек достатъчно дълго и му дължи елементарно уважение. Говорете с брат ти също. Ти сама не ще се справиш. Има програми за алкохолна/или друга зависимост. Има дневни стационари. Поинтересувай се.

anedi - повече от факт е, че лечението е възможно! Повече от факт е, че близък човек никога не трябва да се изоставя!!!

# 48
  • Мнения: 182
А защо си мислиш,че съм изоставила баща си? Или пък съм го зачеркнала? И при всяко неуспешно лечение, при всеки смъртен случай на наркоман всички останали са виновни? Имам приятелка, която живота си даде за сина си-наркоман. Какво ли не направи и не , и не. Тя ли е виновна? Дали го е зачеркнала? Тя почина преди няколко години от дертове по него , а той още си живее. Радвам се,че при теб е успешно преминало всичко, но не всички случаи са такива, затова недей да правиш такива обобщения.

# 49
  • Мнения: 562
Вилико, знаеш ли какъв е преводът на "хомеопатия" от латински на български език? "Лекуване на подобното с подобно." Е - тук не става въпрос за физическа болка, а за душевна, но принципът е същият. Лекуваш болката от загубата й с болката, че никога няма да се върне. Тя така или иначе няма да го направи, защо да му оставя надежди? Обикновено това само удължава агонията.  Peace

Мое мнение, а и не само мое. Wink Пък и в крайна сметка те сами ще решат/няма да решат семейния си проблем с техния собствен избор, в който ние само можем да допринасяме с идеи, но не можем да го вземем вместо с тях.  Peace

И защо мислиш, че са нямали откровени разговори (не един, а много)?

Както казах - според мен напомнянето за това, което е имал и което "отново може да има"/няма да има само забива ножа все по-дълбоко, все по-дълбоко, все по-дълбоко ... и все по-болезнено в сърцето му!!!  Sad

Последна редакция: ср, 20 яну 2010, 14:27 от pudding

# 50
  • Мнения: 7 947
А защо си мислиш,че съм изоставила баща си? Или пък съм го зачеркнала? И при всяко неуспешно лечение, при всеки смъртен случай на наркоман всички останали са виновни? Имам приятелка, която живота си даде за сина си-наркоман. Какво ли не направи и не , и не. Тя ли е виновна? Дали го е зачеркнала? Тя почина преди няколко години от дертове по него , а той още си живее. Радвам се,че при теб е успешно преминало всичко, но не всички случаи са такива, затова недей да правиш такива обобщения.
Това за зачеркването не беше към теб, а към авторката, която точно това ще направи, ако замине!!!
Това, че твоя позната починала, пък баща ти не се оправил - въобще не е основание да твърдиш, че заключението ми - а именно - да се помага, да има търпение и т.н. - е погрешно! При два случая ако не е помогнало - при трети помага. За наркоманите - айде да не вадим статистики последните години има ли успешност!

Единственото, което авторката трябва да проумее е, че баща й има проблем - той е болен и трябва да се лекува! А не да се изоставя!

pudding , права си. Но...човек осъзнава нещата и ги приема след дълга работа със самия себе си /дали самостоятелно, дали с близки, дали с професионална помощ/.

# 51
  • Мнения: 562
pudding , права си. Но...човек осъзнава нещата и ги приема след дълга работа със самия себе си /дали самостоятелно, дали с близки, дали с професионална помощ/.

Това вече е така! А е вярно и това, че трябва време. Както и фактът, че всеки случай е уникален.  Peace

# 52
  • Мнения: 182
Аз също смятам,че всеки случаи е уникален и статистиката тук работа не върши. Да не говорим  за единични случаи.

# 53
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Моля ви се, недейте да спорите с вилико - тя е местната светица. И психично болни лекува, и за залежали старци с Алцхаймер се грижи, и е всеотдайна майка и съпруга.

Ние, другите, сме просто нормални хора, които желаят да запазят собствената си психика и семейство от външни посегателства.

Според логиката на вилико Тинкърбел трябва да зареже дете и семейство, да зачеркне собствените си планове за успех и да положи живота си в грижа за неуравновесения си баща. Майка й също трябва да се върне при мъжа си, 'щото не дай си боже, горканчо не си посегне. Нещо, с което винаги ги е манипулирал. Нали знаете, че човек, заплашващ със самоубийство, никога не го извършва. Той само заплашва.
И, още един момент, въпросният горканчо жалък цял живот е манипулирал близките си по този начин. Нервният му срив не е отскоро, а продължава цял живот. Просто иска внимание. Не му пука, че по този начин руши семейството и психиката на дъщеря си /да кажем, че не му пука за психиката и живота на жена му/

# 54
  • Мнения: 74
Момичета,благодаря на всички за съветите ви,аз вече реших.До края на годината ще заминем за Англия,защото моето дете ми е на първо място и никога,никога няма да позволя тя да минава през това.Как ще го изоставя?Бил в депресия,болен човек? viliko,четеш ли ме?Баща ми беше на 30г когато манипулираше майка ми със самоубийство,аз бях на 4.При всеки скандал,аз и братчето ми слушахме,как той ще се свърши,ако го изостави!!!И любимо му беше да ни замесва.Майка ми ни събира багажа,а той реве и ме вика и ме пита:"Тати,мама не ме иска вече,и ти ли не ме искаш?"И аз плача и се моля на мама да не го оставя!!! #Cussing outТова честно ли е???Той е израстнал като на мама синчето,много глезен и явно се е отразило.Знаете ли колко пъти съм присъствала като малка и голяма на ужасно грозни сцени,как той се прибира мъртво пиян и ни разваля вечерта с неадекватността си!Какъв му е бил проблема тогава?Имал е жена,пари,дом!!!Той е вечният егоист,толкова ли не разбирате!Аз направих каквото можах,защото го обичам и защото като изключим отвратителните му пиняства,случаващи се задължително на 3 месеца 1 път...съм имала страхотно детство и баща,който ме е глезил и гушкал и т.н.Но няма да платя за детството си с ДЕТЕТО и МЪЖА СИ!Защото няма нищо по-нормално от това един родител да е дал всичко от себе си,за да децата да са растяли щастливи.И родителите са,за да помагат,като децата пораснат,а не,за да РУШАТ!На Ники му побеля косата от всичката тази простотия.Млад мъж!Защо???Това правилно ли е?Най накрая ще вземе да почине той,не баща ми,защото нервите убиват.И аз и Крис ще отидем при невероятния егоист-баща ми,тогава не ми се мисли какво ще ни чака и двете!Пази Боже!

Аз си искам моя живот!И не виждам нищо егоистично в това!Един родител няма право да скапва живота на детето си,на внучето си и на любимия си зет.А дъщеря ми пак казвам заслужава едно нормално детство и една нормална майка.Няма да плаща тя за това,че баба ми е възпитала егоист,няма да плащам и аз!Обичам го,но майната му!Крис е прекрасно дете и с баща и сме длъжни да и дадем макс от живота-нормалната среда за нейното градивно развитие!

# 55
  • Мнения: 31
 Hugсамо така-борбена,решителна,сигурна!!!!! newsm10

# 56
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Тинкърбел, мила  Hug, толкова се радвам, че си взела това решение. Вече звучиш много по-ведро, по-борбено от вчера. Сигурна съм, че ще се справиш! Стискам ти палци и ти желая успех!

П.С. Помисли все пак за психиатър за баща ти. И за лечение. Доколкото знам, не е нужно да му казваш, че лекарят е психиатър. Просто лекар, който желае да го прегледа. ВИж в сайта, който ти дадох за кабинет на такъв. Може би правят частни посещения.

# 57
  • Мнения: 7 947
родителите са,за да помагат,като децата пораснат - и децата са тези, които носят същата отговорност, това не е едностранно!

Обичам го,но майната му! - темата за мен се изчерпа, отвратително ... Sick

Дано само някой ден, ако на теб се случи нещо - твоето дете не те изостави, в търсене на личното си щастие  Tired

# 58
  • Варна
  • Мнения: 1 744


Дано само някой ден, ако на теб се случи нещо - твоето дете не те изостави, в търсене на личното си щастие  Tired
твоите думи са отвратителни  #Cussing out

# 59
  • Мнения: 31
Цитат
Дано само някой ден, ако на теб се случи нещо - твоето дете не те изостави, в търсене на личното си щастие  Tired
Mr. Green Mr. Green Mr. Greenне бих провалила бъдещето на детето си заради мои неприятности!!!!!!
 Joy Joy Joyщастието на децата е преди всичко.....не бих  ги принудила за нищо,особено за разни мои фобии да стоят до задника ми..

# 60
  • Мнения: 74


Обичам го,но майната му! - темата за мен се изчерпа, отвратително ... Sick


Прав ти път Peace
Дъщеря ми няма да е жертвеното агне.Трябва да съм с извратен мозък,за да го допусна!!!

Тинкърбел, мила  Hug, толкова се радвам, че си взела това решение. Вече звучиш много по-ведро, по-борбено от вчера. Сигурна съм, че ще се справиш! Стискам ти палци и ти желая успех!



П.С. Помисли все пак за психиатър за баща ти. И за лечение. Доколкото знам, не е нужно да му казваш, че лекарят е психиатър. Просто лекар, който желае да го прегледа. ВИж в сайта, който ти дадох за кабинет на такъв. Може би правят частни посещения.

Благодаря ти!Много ми помогна ти и другите момичета Hug
За психиатър с Ники сме обсъждали много пъти,но баща ми никога няма да даде.Веднага ще си представи,че майка ми ще разбере,което според него означава,че няма да се върне при него,защото ще го сложи в графа "куку".Освен това,той не иска да се излекува.Неговата манипулация е да показва постоянно на мама колко е нещастен,за да тя да го съжали.Все повтаря:"Не ме ли вижда колко съм отслабнал,аз не мога да ям сам вкъщи.." И аз го питам дали иска мама да се върне от любов,или от съжаление.Той просто не иска да е сам,това не е любов,мили ми момичета....

Ще видя какво ще направя.Ние като заминем и като си стъпим на краката,ще му плащам билета да идва вкъщи за няколко дни.Това е нормално.Но да си го взема внас за постоянно-НИКОГА!

# 61
  • Мнения: 74


Дано само някой ден, ако на теб се случи нещо - твоето дете не те изостави, в търсене на личното си щастие  Tired
твоите думи са отвратителни  #Cussing out

Те тези,които кълнят така,всички знаем как и на кой се връща Peace
Мисля,че каза,че темата за теб е изчерпана?
Чао!

# 62
  • София
  • Мнения: 1 524
Това се нарича тормоз от старна на слаб баща. Стига с тези високопарни думи. Момичето се съсипва, търси път, дано го намери. Може точно нейното заминаване да отключи нещо при баща и, да се вземе в ръце или недай си боже да си замине. Аз не знам какво бих направила в такава ситуация, да не дава господ, но първото за което ще мисля е детето ми. Съжалявам колкото и егоистично да е.

Не се пали, болката ти е голяма, всеки нормален човек го вижда.

# 63
  • Мнения: 36
Това се нарича тормоз от старна на слаб баща. Стига с тези високопарни думи. Момичето се съсипва, търси път, дано го намери. Може точно нейното заминаване да отключи нещо при баща и, да се вземе в ръце или недай си боже да си замине. Аз не знам какво бих направила в такава ситуация, да не дава господ, но първото за което ще мисля е детето ми. Съжалявам колкото и егоистично да е.

Не се пали, болката ти е голяма, всеки нормален човек го вижда.
Чудесен пример даваш на детето си - как се изоставят най-близките от семейството в кризисен за тях момент!
А така, помисли за него!!!

# 64
  • Мнения: 74
А така, помисли за него!!!

Определно смятам да го направя.Както и за себе си и за мъжа си Peace
Крайно време е Grinning

# 65
  • София
  • Мнения: 1 524
Да ти имам и кризистния момент - продължаващ вече 20 и колко си години.

# 66
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Тинкърбел, обикновено такива манипулатори са много егоцентрични и бързо се изморяват, когато не са център на внимание. Освен това са и самовлюбени и много се ценят сами себе си. Тоест, оставайки без "скърбяща и подкрепяща" го публика, много е вероятно баща ти да се осъзнае и да започне да се храни сам като за начало Simple Smile Когато никой не му обръща внимание подобен тип човек много бързо се стяга и не желае физическото си елиминиране. Иначе досега да си е теглил въжето.

Спокойно, всичко ще бъде добре.

# 67
  • Мнения: 31
read only....
 Mr. Greenти изобщо наясно ли си с историята или просто си чешеш езика
 smile3560май е второто.....

# 68
  • Мнения: 1 249
Човекът е болен, а авторката се дразни, че с болестта си и пречи.
Не виждам да се отказва от имота му, а напротив - вече го е разпределила.
Няма да коментирам. Мнението ми е по-близо до това на Вилико, отколкото до другите.

Само ще кажа на мен какво  ми помогна. Една книга - "Психичноболните в домашна обстановка". Не си спомням автора. Беше преди повече от  20 години. Помага да усетиш разликата между болест и слабост.

Болният баща не престава да ти е баща дори когато имаш деца.
Никой не е казал, че е лесно да балансираш.
 
Успех Peace

# 69
  • Мнения: 74
Да ти имам и кризистния момент - продължаващ вече 20 и колко си години.

Имало е случаи да седим на масата,баща ми пиян и бръщолеви някакви тъпотии и брат ми вече беше голямо момче,на 18г. и не му издържаха нервите и подскочи,тропна на масата и изкрещя:"Млъкни,по дяволите,не издържам!"Много грозно,имах чувството,че ще го набие,но му беше му писнало от анти мъжките му прояви и вечно хленчене...
На брат ми не е дал никакъв мъжки пример,баща ми сега и тогава ще си остане путь*,женчо...

С мама,скандалите им бяха много чести,но бяхме претръпнали и не им обръщахме внимание.Сега,връщайки се назад разбирам в каква изкуствена среда съм живяла...

# 70
  • Мнения: 74
Човекът е болен, а авторката се дразни, че с болестта си и пречи.


Не е болен Grinning
Егоист и анти съпруг и баща.Такъв си е бил винаги.
Лошо възпитание,за съжаление.

# 71
  • Мнения: 74


Само ще кажа на мен какво  ми помогна. Една книга - "Психичноболните в домашна обстановка". Не си спомням автора. Беше преди повече от  20 години. Помага да усетиш разликата между болест и слабост.


Мерси за книгата,но предпочитам да чета за позитивното мислене ! Peace

# 72
  • Мнения: 74
Тинкърбел, обикновено такива манипулатори са много егоцентрични и бързо се изморяват, когато не са център на внимание. Освен това са и самовлюбени и много се ценят сами себе си. Тоест, оставайки без "скърбяща и подкрепяща" го публика, много е вероятно баща ти да се осъзнае и да започне да се храни сам като за начало Simple Smile Когато никой не му обръща внимание подобен тип човек много бързо се стяга и не желае физическото си елиминиране. Иначе досега да си е теглил въжето.

Спокойно, всичко ще бъде добре.

Да и мама така твърди,че винаги е имал нужда от публика и в моментите,когато съм се чудила жив ли е или не,тя ме е успокоявала,че няма да посегне на живота си,ако няма някой до него Peace

# 73
  • Мнения: 36
read only....
 Mr. Greenти изобщо наясно ли си с историята или просто си чешеш езика
 smile3560май е второто.....
Наясно съм, доколкото е описана във форума. Допълнително информация нямам.
Аз имам личен опит как присъствието на семейството спасява от самоубийство. За мен баща й е болен и има нужда от помощ, особено голяма нужда от помощ сега. Бих останала няколко месеца, ако не ми е фатално. Ако се налага бих обяснила на близките си за болестта му и че имам желание да помогна. Дори да замина, все пак бих направила минимално следното - натиск върху майка си да излезе окончателно от живота му (бизнес, апартамент, всичко!). Бих отишла в апартамента им и бих собственоръчно премахнала всичко, което принадлежи на майка ми и напомня за нея. После бих го дала на майка си или бих го хвърлила. Бих говорила с психиатър за заплахите за самоубийство.
Щом авторката е набрала толкова на баща си (което става ясно след всеки изминал пост) тя може да си тръгне, защото с ненавистта си по-скоро ще му вреди тук. Да се опита да му прости и да прости на себе си и да се бори за щастие където и да е! Всичко хубаво й желая   bouquet

# 74
  • Мнения: 74
Не е ненавист,а възмущение.Баща ми всеки момент ще дойде,за да излезем тримата с дъщеря ми GrinningПравя всичко възможно,за да се чувства добре.Снимки от нас да махам-абсурд!Говорих,говорих пак...няма ефект.А на ниво самоубийство е от 28год. така че вдигам ръце от тази простотия и тръгвам напред с и заради детето си.

# 75
  • Мнения: 30
За каква криза и какъв труден момент говорите, човекът си е такъв от 20-30 години. Това не е криза, това ми прилича на гаден егоизъм - вечно той да е център на внимание.

Tinkyrbell, миличка, чувствам че дълбоко в себе си се измъчваш и те боли за баща ти, но разумът те води в правилна посока. Ти имаш право да бъдеш щастлива, детето ти има право да расте спокойно, мъжът ти има право да се буди сутрин до една ведра и усмихната жена. Това е твоето време, твоят живот - най-хубавите ти години, защо трябва да ги съсипваш заради един манипулативен човек. Животът няма втори дубъл - той се случва тук, сега и само веднъж. Ти си взела решение вече и за мен то е правилно.


# 76
  • Мнения: 74
Благодаря ти за хубавите думи,dolli! Hug
Знам,че взимам правилното решение и вече не изпитвам вина.
Няма да скапя живота на Крис.Това вече никога не бих си го простила!

# 77
  • До морето
  • Мнения: 7 120
Tinkyrbell, съчувствам ти страшно много и абсолютно знам какво изпитваш!Как се разкъсваш от обич, задължения, срам, яд и дори омраза!Аз съм в същата ситуация, само че при мен става въпрос за майка ми! Въобще не слушай разни всезнайковци и специалисти дето ти казват, че трябва да уважаваш рода си, че си длъжна да си го гледаш и т.н. БЯГАЙ, ако можеш надалеч и го оставяй- нито ще се промени, нито ще се осъзнае! Нито един нормален родител, ако може да се нарече така, не би допуснал и  не би искал децата му да си съсипват живота заради него, щом си майка значи го знаеш!Мисли първо за семейството си.Незнам на колко години е детенцето ти, но то не заслужава да гледа майка си разстоена и разплакана, защото човека, който трябва да й е най-силна опора й трови живота!Някой, който не е преживял такова нещо няма право да раздава правосъдие и да дава оценки!Пак ти казвам бягай от него, гледай си семейството и не се самообвинявай!Никога няма да спреш да обичаш баща си, нито ще спре да те боли за него, но това е кръстът, който ще си носим! Прегръщам те силно   Hug
 И не забравяй- не питай Бог защо ти е дал такъв баща, а му благодари, че ти е дал такъв мъж, който те разбира и подкрепя! Кураж!

# 78
  • Мнения: 304
Миличка, аз също мисля, че не можеш да му помогнеш. Hug Как си представяте на мъж, който си е прекарал живота в хленчене изведнъж да му просветне и да се промени на тази възраст? Не вярвам, че и опитите му за самоубийство са били съвсем истински. Човек ако толкова иска да успее, не са му нужни 28 години опити. Явно е слабохарактерен, обича да се самосъжалява и да бъде обект на съжаление и по всичко личи, че с хората около него този метод е действал доскоро. Ако има някой, който може да направи нещо, това е майката на Tinkyrbell. Все пак тя е тази, която си е тръгнала. Тя си знае защо го е направила и най-вероятно за себе си е права, но няма право да оставя нещата недовършени и да позволява тежестта от решенията й да пада върху децата им.
Все пак не говорим за престарели хора, които не могат да носят отговорност за действията си, напротив, както го е описала авторката, това е проблем, който е могъл да изникне и преди 20 години ако майка й се беше решила да го напусне по-рано. И тогава ли децата щяха да го прибират като падне пиян във входа? В крайна сметка Tinkyrbell вече си има собствено семейство и не него иска баща й, той иска жена му да се върне и нещата да са такива, каквито никога не са били, а както той си ги е идеализирал в представите си. Това авторката няма как да му го даде, колкото и да го обича и дори ако си загърби плановете, здравето и семейството...

# 79
  • Мнения: 74
Абсолютно прави сте,момичета!За всичко,което сте писали!

И наистина благодаря на Господ за страхотния мъж и здравото(да чукна на дърво)почти 4 год. момиченце Heart Eyes

Имало е случаи и то не единични,когато не аз,а дъщеря ми го е усещала,че е неадекватен(я хапчета,я алкохол)и го е гонила от нас,не искаше да излиза с него.Горкото ми момиченце,как да продължавам с това..за нейна сметка.Избрала съм да съм майка,не мъченица,по дяволите!!!

# 80
  • Мнения: 1 581
Искам само да споделя. Не знам дали има отношение, но е повече в подкрепа на Тинкърбел...

Преди години сестра ми изживяваше много труден период. Откриха й тумор на хипофизата, от там проблеми с хормоните, неуравновесена, шепи хапчета, смени в настроенията, опити за самоубийство, резки промени на килограмите, просто беше много труден период. Ние с нея сме много близки, аз тъкмо бях дошла да живея в Англия, детето ми беше на 1, след дълги проблеми и около неговото раждане и след това... Аз бях изпаднала в депресия, тук не познавах никой, не можех да работя, затворена вкъщи.

Със сестра ми сме много близки и аз много я обичам  Heart Eyes  Тя започна да ме тормози, всеки ден ми се обаждаше, плачеше, оплакваше се, нищо не й вървеше, вечно недоволна и нещастна. Аз преживявах всичко това с нея, все ден, и моята депресия се задълбочаваше и губех почва под краката си. Тя се въртеше в кръг, аз също. И така можеше да продължава до безкрай...

Помня една вечер ми се обади късно, много късно. Каза ми, че е изпила всичките си хапчета, а тя пиеше някакви доста силни хапчета за тумора тогава. Аз се развиках по телефона, изпаднах в истерия, намерих телефоните на когото успях в София и пратих всички у тях. Тя ги беше повърнала, заведоха я и на промивки... Сега се шегуваме с тогава даже, но аз дълго време имах кошмари и сърцебиене, щом звънне телефона.

Тогава се появиха проблеми с мъжа ми и по доста неприятен начин разбрах, че това трябва да спре. Трябваше аз да сложа край, може би защото аз нямах заболяванията на сестра ми, най-малкото. И й казах КРАЙ! Отрязах разговорите с нея, ортязах комуникацията. Казах й, че ако аз не си стъпя на краката, нямам как да й помогна. И наистина е така. Ако аз съм нещастна, без семейството си, детето ми е нещастно, каква подкрепа мога да съм аз за нея?!

Неоправила своя живот, как да оправям живота на другите??? Откъде силите, откъде енергията, от къде сърцето. И о, чудо!!!! Ами сестра ми разбра, че колкото тя е слаба и уязвима, толкова съм и аз, голямата й кака, дето всико може и всичко знае  Laughing  Ами да. И аз имам нужда от нейната подкрепа и любов. И днес ако сме близки с нея, и ако тя е един от най-любимите ми хора, то е защото това се гради на взаимно доверие, любов и подкрепа. ВЗАИМНО!!!

Съжалявам за дългия пост, не съвсем по темата, но просто имах нужда и аз да споделя.

Тинкърбел, успех   bouquet

# 81
  • Мнения: 133
Хм, хм така като чета не само бащатко има нужда от психологическа помощ.
С най-добри чувства ти го казвам, мисля, че и сама се досещаш доколко проблемите в детството ти, са се проектирали върху сегашното ти Аз. Или по скоро Свръх Аз.
За мен заминаването е правилен избор, трябва да се откъснеш от тази ситуация, за да можеш  да погледнеш на нея обективно и да  я анализираш правилно.

И тези заразяващи истерични изблици, които зачестиха из темите на "миграцията"на женски хормони ли се дължат?
Сякаш, целият форум го тресе ПМС.

# 82
  • Мнения: 74
иВарна,много поучителна история!Благодаря ти!
Пожелавам на теб и хората,които обичаш здраве и пак здраве! Hug

Виждала съм ника ти във форума на бг хелп,така се чудих от къде те познавам Crazy

Мечоши Пуханага,имам нужда от спокойствие само Peace Ще си го извоювам Grinning

# 83
  • Мнения: 62
Не дочетох цялата тема, понеже твърде бързо се възмутих...
Оставам с впечатлението, че, противно на заглавието, ти не искаш да помогнеш на него,а да се спасиш с твоето ново семейство и чистичка съвест.
Какъвто и да е този човек, той те е отгледал и това че сега и ти имаш дете по никакъв начин не ти дава правото да го изоставиш! Възрастният на един етап ттново се вдетинява, а самотата и депресията си казват думата допълнително при него. И най-логично ти го наричаш олигофрен и си взимаш шапчицата с оправданието 'бъдещето на детето ми'....Безмълвен съм.
Не казвам и че той е прав, но тъжният няма избор! Може да изразява адски неадекватно болката си, но не ти прави чест да го обиждаш!
И изцепки на 1-2 месеца не го прави алкохолик или наркоман...а страдащ и забравен стар човек. Много ми стана тъжно за него от прочетената история. Или поне там, докъдето четох. Да не дава господ!
И да не дава господ един ден ТИ да си в неговото положение. Защото всичко се случва на тоя свят...

# 84
  • Мнения: 304
Ако беше прочел по-внимателно, щеше да разбереш, че не става въпрос за старец, а за човек под 60 години, за когото самосъжалението от край време е стил на живот. Не казвам, че ситуацията е лесна, наистина да не дава Господ, но прочети всички факти преди да бързаш да съдиш...

# 85
  • Мнения: 11
Не дочетох цялата тема, понеже твърде бързо се възмутих...
Оставам с впечатлението, че, противно на заглавието, ти не искаш да помогнеш на него,а да се спасиш с твоето ново семейство и чистичка съвест.
Какъвто и да е този човек, той те е отгледал и това че сега и ти имаш дете по никакъв начин не ти дава правото да го изоставиш! Възрастният на един етап ттново се вдетинява, а самотата и депресията си казват думата допълнително при него. И най-логично ти го наричаш олигофрен и си взимаш шапчицата с оправданието 'бъдещето на детето ми'....Безмълвен съм.
Не казвам и че той е прав, но тъжният няма избор! Може да изразява адски неадекватно болката си, но не ти прави чест да го обиждаш!
И изцепки на 1-2 месеца не го прави алкохолик или наркоман...а страдащ и забравен стар човек. Много ми стана тъжно за него от прочетената история. Или поне там, докъдето четох. Да не дава господ!
И да не дава господ един ден ТИ да си в неговото положение. Защото всичко се случва на тоя свят...
Напълно съм съгласна с това мнение!
А за майка ти по-добре да не говоря,че ще ти стане доста криво,сигурно.Тя е виновна за всичко.След 27 години брак да изоставиш мъжа си и да си развяваш байряка...извинявайте,за мен това не е нормално.Спирам,че ще стане лошо.

# 86
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Добрата, пожелавам ти от все сърце мъж като бащата на Тинкърбел. Тогава може и да разбереш написаното от теб.
Развявала си била байрака... Ами байракът /животът/ си е нейн, каквото иска - това ще прави с него.

Съдници!

# 87
  • Мнения: 145
Тук в този форум всеки има право на собствено мнение и не мога да се примиря с това , че една групичка от хора потъпкват мнения противни на техните  .

Добрата, пожелавам ти от все сърце мъж като бащата на Тинкърбел. Тогава може и да разбереш написаното от теб.
Развявала си била байрака... Ами байракът /животът/ си е нейн, каквото иска - това ще прави с него.

Съдници!

Нали уж кълненето не било нормално и се връщало ? Много бързо промени това си мнение .

# 88
  • Мнения: 774
Към авторката:
Първо, спри да се измъчваш. Най-малкото ти имаш вина за станалото и ставащото между родителите си. Остави ги да правят каквото си щат! Защо децата да плащат за греховете на родителите си? Направила си, каквото си могла за тях, ако можеш още нещо да направиш - направи го. Но спри да се самоизмъчваш за чужди грехове!
Към някои от останалите: Има хора, които макар несъзнателно, използват децата си и им съсипват живота. Явно, считайки ги за длъжни, за това че са ги създали. А може би вкопчвайки се за децата си, за да избягнат от отговорността за собствения си живот и оправдавайки егоистичните си мотиви с "заради теб направих това, заради теб търпях онова..."
Да, права си мила, родителите ти са егоисти. Родителят трябва да е поне морална опора на децата си, а не камък на шията.

# 89
  • Мнения: 1 199
Намесвам се, понеже Вилико и други дават абсолютно ВРЕДНИ съвети. Ето сайта на организацията на семействата на алкохолиците:

http://alanon.dir.bg/_wm/library/item.php?did=3158&df=8&dflid=3

Можеш да прочетеш и в клуб Алкохолно зависими на Дир,бг. Можеш да прочетеш във всеки един сериозен сайт за зависимостите. Това, което Вилико иска да направи от теб, е да станеш съзависима (codependent). Прочети за това в Интернет.

# 90
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Разбирам те, защото съм преживяла почти същото, като изключим хапчетата. Само че при нас аз принудих майка ми да  го напусне / той я пребиваше  от бой и я замеряше с ножове/, като в същото време твърдеше, че без нея не може.   Ами, естествено, че не можеше- на кого  щеше да  излива агресията си.
Взех майка ми у дома, иначе съм сигурна, че  щях  да остана без майка в някой момент, в който   той просто щеше да  забрави да се спре. ДВе седмици идва да й се моли, молеше мен и сестра ми да я убедим да се върне, но и двете  бяхме на категорична позиция- че трябва да се научи да живее  без нея. Е, не се научи. Самоуби се, оставяйки писмо, в което   ни обвиняваше за смъртта си.
Страдах  зверски около година и чувството за вина ме убиваше. После преодолях това и в мен се зароди гняв към него, който с времето става  все по- силен.
Искам да ти кажа, че   според мен,  не можеш да спреш човек, решил да се самоунищожи / във всякакъв смисъл/. Той  страда зверски в момента и  изобщо не разсъждава по начина, по който разсъждаваш ти. Според мен, ще стъпи на крака, ако майка ти се върне, но от друга страна-  и тя има право   да избере начина си  на живот. И ако той не включва баща ти, толкова по- зле за него  и  за вас.
Това е една агония с предизвестен край. Той я е избрал . Не му се живее. Самоунищожава се.
За съжаление.

# 91
  • Мнения: 228
Защо майка ти, след като  е признала ,че не го обича/била си на 10 години когато ти е признала ooooh!/не се е разделила с него?Това ,че ти го е казала на тази възраст е отделна тема за коментар .Не искам да я обиждам , но  цялата тази каша от която вие сте потърпевши , е могла да я приключи много по -рано, ама пусти имоти .Не обвинявай баща си , рядко са мъжете които обичат по този унищожителен начин , за себе си и околните.
Виновна не си ти , баща ти , брат ти   , а майка ти.Не за това , че си има друг приятел и нов начин на живот , а защото не е прекратила това безумие още в зародиша.

# 92
  • София
  • Мнения: 15 485
   Няма смисъл от "защо", сигурно и майка и не може да го обясни. Успяла е да вземе решение накрая, да е щастлива, защо да се връща назад.

# 93
  • Мнения: 228
   Няма смисъл от "защо", сигурно и майка и не може да го обясни. Успяла е да вземе решение накрая, да е щастлива, защо да се връща назад.
Би могла още по - рано да е щастлива.

# 94
  • Мнения: 62
Добрата, пожелавам ти от все сърце мъж като бащата на Тинкърбел. Тогава може и да разбереш написаното от теб.
Развявала си била байрака... Ами байракът /животът/ си е нейн, каквото иска - това ще прави с него.

Съдници!

Божееей, аз ли съм съдник?
Къде поставих присъда, ясна и категорично?
Казвам с какъв гаден вкус в устата ме остави прочетеното, като дори си и признах, че не дочетох внимателно накрая...
Какво значи не е стар? Какво от това? Като няма 60 не може да страда и да е в депресия? Що за глупости?
Не давам категоричен съвет, просто поставям основния въпрос - що за човек ще си, ако оставиш баща си в нужда? тази депресия, това пиене и тези хапчета - те са зов за помощ, те са отчаян опит да се избяга от нещастието. Най-лесно е да кажеж "олигофрен и наркоман' и да си биеш камшика някъде в името на детето, забележете, защото тя била избрала да бъде майка, не мъченица. И как го избра? Това не се избира. Раждаш се нечия дъщеря и после раждаш и свое дете, но едното не заличава другото по дяволите! Да не споменавам, че да си майка не е призвание на живота, а съвсем нормален биологичен процес. Както и старостта, както всичко.

Колкото повече остарявам, толкова повече аз изпитва ужас от това да съм сам на съвсем стари години. И аз съм разделен с майката на сина ми и ако той един ден ме остави да се депресирам сам с оправданието че бил избрал да е баща.... ще страдам много, да.

Мога още много да пиша, но не желая. Проблемите на този човек с алкохола и мистичните хапчета не са причина да бъде изоставен. Напротив, те са зов. Ако иска авторката да се вслушва, ако иска -не. Много дами са й успокоили съвестта, така че ако прецени, да си развива като майка и да абдикира като дъщеря.

# 95
  • Мнения: 12 674
   Няма смисъл от "защо", сигурно и майка и не може да го обясни. Успяла е да вземе решение накрая, да е щастлива, защо да се връща назад.
Би могла още по - рано да е щастлива.

Без да съсипва живота на децата си.

# 96
  • Мнения: 4
Подкрепям напълно ГРИП,майка ти е човекът,отговорен за положението  в момента. Не казвам,че е лошата в случая(да не се разбира погрешно).Ако наистина тези изблици и шантаж са продължавали 20-30 години назад,не мога да разбера защо е участвала в тази лудост.В името на децата си е било нужно да я спре навреме,тъй като последиците са основно за теб и брат ти.Сигурна съм,че ти е много тежко,имахме подобен момент с един от дядовците ми(но това не е към темата).Силно се надявам да се оправи по някакъв начин ситуацията Hug Така че на всички ви да стане по-леко.Не мога да давам съвети кое е правилното в момента,ситуацията не е само черно-бяло,добър-лош.Ти си знаеш най-добре.Но може да поговориш с майка си откровено и двете да помислите заедно какво може да се направи.

# 97
  • Мнения: 59
В момента при мен е същото,но с тази разлика,че баща ми е болен и умира.
Нагледала съм се на какво ли не при двамата ми родители за общият им семеен живот,но не мога да го ставя и да си бия камшика.
Не разбирам как може вие тук да я съветвате да постъпи така.
Грозна работа....
Следващите ще сме ние,ние същите които даваме съвети,дано децата ви са по добри от вас.
И темата не е, кой е виновен или бъркам?
Момиче,помогни на баща си,не абдикирай/като майка си/,всичко се връща един ден.

# 98
  • Варна
  • Мнения: 1 744
arween44, баща ти е болен и умира. Това е нещо извън него, нещо с което само с желание не може да се пребори.

Докато бащата на Тинкърбел целия си семеен живот и е бил "на смъртно легло" чрез манипулация и изнудване. Това, че не сте се срещали подобни хора, не значи, че те не съществуват. Разбирам да му се помогне и окаже подкрепа, ако се е сринал след като жена му го напуска. Това е напълно възможно, реално и човешко. Но вие изпускате основния момент - човекът ВИНАГИ е бил в истероидно състояние със заплахи, опити за самоубийство, манипулация..

Не прехвърляйте от болната глава върху здравата. Не е редно децата да заемат място на психологически регулировчик между майка си и баща си.

Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 20:54 от Приятно ми е - Богиня!

# 99
  • Мнения: 145
Приятно ми е - Богиня!  май Тинкърбел трябва да ти плаща за правна защита и за сетен път ти повтарям престани да си надлагаш мнението на другите .

# 100
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Не знам какво означава "надлагам", но няма да е нещо хубаво.

От друга страна, форумът е свободно пространство и не виждам защо трябва да се съобразявам с изказаното в повелителна форма от потребител zuza1984

# 101
  • Мнения: 304
Приятно ми е - Богиня!  май Тинкърбел трябва да ти плаща за правна защита и за сетен път ти повтарям престани да си надлагаш мнението на другите .
Според мен пък съвсем културно си доизяснява позицията момичето. От друга страна, да "повтаряш за сетен път" си е точно вид налагане на мнение Wink От трета страна пък, Тинкърбел май от доста време не следи темата, така че каквото и да кажем от тук нататък ще са приказки по принцип...


# 102
  • Мнения: 228
В момента при мен е същото,но с тази разлика,че баща ми е болен и умира.
Нагледала съм се на какво ли не при двамата ми родители за общият им семеен живот,но не мога да го ставя и да си бия камшика.
Не разбирам как може вие тук да я съветвате да постъпи така.
Грозна работа....
Следващите ще сме ние,ние същите които даваме съвети,дано децата ви са по добри от вас.
И темата не е, кой е виновен или бъркам?
Момиче,помогни на баща си,не абдикирай/като майка си/,всичко се връща един ден.

Ей , имало и нормални хора в тази страна.Шапка ти свалям .  bouquet

# 103
  • Мнения: 145
Не знам какво означава "надлагам", но няма да е нещо хубаво.

От друга страна, форумът е свободно пространство и не виждам защо трябва да се съобразявам с изказаното в повелителна форма от потребител zuza1984

Именно , защото е свободно пространство всеки , който влезе с мнението , че авторката трябва да помогне на баща си в частност ти беше едната , която не приемаше мненията им и казваше , че тя трябва да си живее живота . Та по повод свободната воля ...........

# 104
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Тинкърбел достатъчно е помогнала. Насила се взема, не се дава.
Превръщайки се в патерица на баща си, тя лишава собственото си дете от своето присъствие.

П.С. Да съм писала на някого "за сетен път ти повтарям престани"?

# 105
  • Мнения: 145
Тинкърбел достатъчно е помогнала. Насила се взема, не се дава.
Превръщайки се в патерица на баща си, тя лишава собственото си дете от своето присъствие.

П.С. Да съм писала на някого "за сетен път ти повтарям престани"?

Абсолютно не искаш да ме разбетеш и последното ти мнение е като всичките в тази тема едни и същи , аз моето мнение не съм го изказала по въпроса , но просто ми направи впечатление личните ти нападки към всеки с различно от твоето мнение . Но да ти знаеш какво е свободно мислене .......

# 106
  • Мнения: 1 418
Защо не се изказват по темата само хора,които
са имали подобен проблем?ЕДИНСТВЕНО те
могат да изкажат адекватно мнение.
А постове "ако аз бях..." просто са смешни!
Никой,ама никой,който не го е преживял,
не знае за какво става въпрос...

# 107
  • Мнения: 145
Защо не се изказват по темата само хора,които
са имали подобен проблем?ЕДИНСТВЕНО те
могат да изкажат адекватно мнение.
А постове "ако аз бях..." просто са смешни!
Никой,ама никой,който не го е преживял,
не знае за какво става въпрос...
Peace

# 108
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Тути, именно от позицията на преживял същото. Почти огледална ни е ситуацията с Тинкърбел.
Сега съм емоционално добре. Разбрах и осъзнах защо родителите ми са са държали така. Когато спрях да бъда буфера между тях двамата, както и душеприказчика, свещенника и мед.сестра, нещата си дойдоха на местата. Всеки си гледа живота, мъжът ми вече има съпруга до себе си, а не изтерзано същество. Всички са добре, освен мен - имам здравословен проблем, вследствие на изживяния стрес, който все още лекувам. Нищо, че са минали 2г. от събитията.
Затова приемам нещата така остро.

# 109
  • Мнения: 1 418
Не,нямах предвид теб...Говоря по принцип.
Защото е много лесно да осъдиш някого,без
да си преживял и половината от това,което
е преживял той...
Който е безгрешен да хвърли пръв камък...

# 110
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Тути, знам, че нямаш предивид мен. Обаче 90% от списващите темата не са се доближавали и на косъм до  ситуацията

# 111
  • Мнения: 1 418
Аха...изчетох всичко.

# 112
  • Мнения: 60
Моя баща имаше същия проблем. Повече от 20 години  минаха и не забрави мама, която живее с друг мъж. Пропи се и така тихичко си отиде без да пречи на никога освен на мен, която преживях цялата му трагедия.

Мисълта ми е - такива мъже никога не се оправят към по-добро.
И че е егоистично, да много е егоистично, ама те не го разбират за жалост.

# 113
  • Мнения: 5 313
Бих искала да попитам тези, които осъждат майката на Тинкърбел - имате ли представа какво е 27 години психически тормоз? Имали ли сте усещане, че не сте имали детство? Имали ли сте  детска мечта - да свърши този кошмар и родителите ви да се разведат?

Майка ми се бори 20 години. Добре, че намери сили да каже: "Достатъчно. Бях до тук". Сега тя е щастливо омъжена за прекрасен човек. Усмихната и щастлива, такава, каквато не бях я виждала никога.

Баща ми? Живее така, както избра той. Съжалява за избора си, но не желае да се променя.

# 114
  • Мнения: 60


Баща ми? Живее така, както избра той. Съжалява за избора си, но не желае да се променя.
Точно така - хората живеят спрямо изборите, които правят!

# 115
  • Сф
  • Мнения: 10 690
ами според мен това е психически проблем  и има нужда от лекар при всички положения, най- малкото защото в такива състояния не се знае какво прави и на кого може да навреди- обикновено не навреждат на себе си, а на другите. Вие тук или в Англия, все тая- проблема си го има. Ако сами пробвате едва ли ще се справите, а и ако му ограничите достъпа до лекарства и алкохол, второто очевидно няма как, заради заведението може да озлобее повече. Консултирайт се с лекар да не стане по- зле ..

# 116
  • Мнения: 232
Майка ти е много разумна жена. Не я обвинявай с лека ръка. И това, че не иска да се откаже от заведнието, и това, че не иска да се развежда юридически - всичко е продиктувано от желанието й да не се разпръсне семейното имущество, а да остане за вас.
Въпреки че, ако това единствената й цел, има и по-добри решения. Например дарението на апартамента на теб и брат ти, като баща ти си запазва пожизненото право на ползване /това е, ако тя реши да не предявява претенции към него/
От написаното, оставам с впечатление, че майка ти бая го е търпяла този мъж. Не знам какъв е като баща, но като съпруг хич го няма.
Общото заведение, предполагам, че е единственият източник на доход?

Заставам с 2 ръце зад това мнение! Баща ти се мъчи емоционално да я изнуди да се върне при него! На всичкото отгоре не се поколебава да ползва и вас децата и да ви прави такива проблеми. Не му прави чест като баща!

# 117
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
След поредната прочетена подобна тема и останалите разкази в нея съм благодарна на съдбата за родителите, които ми е дала. Понякога мн. се дразним и спорим, но са "нормални". Не го казвам със задоволство.

Иначе по темата, не мога да съдя никого. Както беше казал някой по-горе само, който е преживал подобно нещо, може да говори с категоричност.
Но бих посъветвала авторката да не изоставя баща си сам да се бори.Един ден нейното дете може да постъпи така с нея.

# 118
  • Мнения: 12 674
Бих искала да попитам тези, които осъждат майката на Тинкърбел - имате ли представа какво е 27 години психически тормоз? Имали ли сте усещане, че не сте имали детство? Имали ли сте  детска мечта - да свърши този кошмар и родителите ви да се разведат?

Майка ми се бори 20 години. Добре, че намери сили да каже: "Достатъчно. Бях до тук". Сега тя е щастливо омъжена за прекрасен човек. Усмихната и щастлива, такава, каквато не бях я виждала никога.

Баща ми? Живее така, както избра той. Съжалява за избора си, но не желае да се променя.

И защо? Защо трябва да подлагаш децата си на 27 год. тормоз. И коя нормална майка ще обяснява на 10 годишното си дете, че не обича баща му.   

# 119
  • Мнения: 5 313
Преди няколко години попитах мама - защо?
Защото до последно се е надявала да се промени и му е вярвала, че го иска. Заради мен и сестра ми, не е искала да растем без баща. Защото, когато искаше, беше добър и обичащ. Бивш учител, обожаван от учениците си.

[ И коя нормална майка ще обяснява на 10 годишното си дете, че не обича баща му.  

Майка на ръба на отчаяние. В нашия случай изобщо не беше необходимо да ми казва, всичко разбирах сама.

# 120
  • Мнения: 74
Преди да помоля модератор да заключи темата,искам да ви кажа на всички,които защитават един абсолютен егоист,какъвто е баща ми,че миналата седмица дойде да види дъщеря ми уж нормален,после излезоха навън и скапаният гаден комплексар се напил пред нея и като се качи да ми върне няма и 4г момиченце се заваляше.Крис ми каза:"Мамо,той отиде да ми вземе сок,а за него лимонадка."После последва:"Мамо,той нещастник ли е?"Последното беше на база хленчето на баща ми пред вратата,колко е нещастен и тъжен.Благодаря на Господ,че е опазил детето ми да ми го върне живо и здраво!АЗ БЯХ ДО ТУК!Оправяме си нещата да заминаваме и Крис да живее в нормална среда.Няма да съм майка мъченица!А на мъжа във форума(сори,не помня ника),относно абдикацията ми като дъщеря искам да ти кажа,че аз не съм дъщеря,защото той не се държи като мой баща и това не е само сега.Целия ми живот ми е дал толкова порочен и слабохарактерен пример,че още не мога да се отърся от липсата на силно бащино рамо,което така и не ми беше подкрепа в живота ми!Случаят,в който връща дъщеря ми пиян му се случва за втори път..на добрия татко и добрия дядо!
Той има приоритети-майка ми,аз имам също-детето ми и страхотния ми мъж!!!Нямам търпение да изкарам дъщеря си от тези лайна и ще го направя с мисълта,че взимам най-важното и правилно решение в живота си!

Благодаря на всички,които ме подкрепиха!Сложила съм ви в приятелската ми листа и с удоволствие ще поддържам контакт с вас на лични!Желая от сърце всичко хубаво на вас и семействата ви! Hug Hug Hug

# 121
  • София
  • Мнения: 39 816
По молба на авторката темата се заключва.

Общи условия

Активация на акаунт