Как да помогна на баща си

За каква криза и какъв труден момент говорите, човекът си е такъв от 20-30 години. Това не е криза, това ми прилича на гаден егоизъм - вечно той да е център на внимание.

Tinkyrbell, миличка, чувствам че дълбоко в себе си се измъчваш и те боли за баща ти, но разумът те води в правилна посока. Ти имаш право да бъдеш щастлива, детето ти има право да расте спокойно, мъжът ти има право да се буди сутрин до една ведра и усмихната жена. Това е твоето време, твоят живот - най-хубавите ти години, защо трябва да ги съсипваш заради един манипулативен човек. Животът няма втори дубъл - той се случва тук, сега и само веднъж. Ти си взела решение вече и за мен то е правилно.

Благодаря ти за хубавите думи,dolli!
Знам,че взимам правилното решение и вече не изпитвам вина.
Няма да скапя живота на Крис.Това вече никога не бих си го простила!

Tinkyrbell, съчувствам ти страшно много и абсолютно знам какво изпитваш!Как се разкъсваш от обич, задължения, срам, яд и дори омраза!Аз съм в същата ситуация, само че при мен става въпрос за майка ми! Въобще не слушай разни всезнайковци и специалисти дето ти казват, че трябва да уважаваш рода си, че си длъжна да си го гледаш и т.н. БЯГАЙ, ако можеш надалеч и го оставяй- нито ще се промени, нито ще се осъзнае! Нито един нормален родител, ако може да се нарече така, не би допуснал и  не би искал децата му да си съсипват живота заради него, щом си майка значи го знаеш!Мисли първо за семейството си.Незнам на колко години е детенцето ти, но то не заслужава да гледа майка си разстоена и разплакана, защото човека, който трябва да й е най-силна опора й трови живота!Някой, който не е преживял такова нещо няма право да раздава правосъдие и да дава оценки!Пак ти казвам бягай от него, гледай си семейството и не се самообвинявай!Никога няма да спреш да обичаш баща си, нито ще спре да те боли за него, но това е кръстът, който ще си носим! Прегръщам те силно  
 И не забравяй- не питай Бог защо ти е дал такъв баща, а му благодари, че ти е дал такъв мъж, който те разбира и подкрепя! Кураж!

Миличка, аз също мисля, че не можеш да му помогнеш. Как си представяте на мъж, който си е прекарал живота в хленчене изведнъж да му просветне и да се промени на тази възраст? Не вярвам, че и опитите му за самоубийство са били съвсем истински. Човек ако толкова иска да успее, не са му нужни 28 години опити. Явно е слабохарактерен, обича да се самосъжалява и да бъде обект на съжаление и по всичко личи, че с хората около него този метод е действал доскоро. Ако има някой, който може да направи нещо, това е майката на Tinkyrbell. Все пак тя е тази, която си е тръгнала. Тя си знае защо го е направила и най-вероятно за себе си е права, но няма право да оставя нещата недовършени и да позволява тежестта от решенията й да пада върху децата им.
Все пак не говорим за престарели хора, които не могат да носят отговорност за действията си, напротив, както го е описала авторката, това е проблем, който е могъл да изникне и преди 20 години ако майка й се беше решила да го напусне по-рано. И тогава ли децата щяха да го прибират като падне пиян във входа? В крайна сметка Tinkyrbell вече си има собствено семейство и не него иска баща й, той иска жена му да се върне и нещата да са такива, каквито никога не са били, а както той си ги е идеализирал в представите си. Това авторката няма как да му го даде, колкото и да го обича и дори ако си загърби плановете, здравето и семейството...

Абсолютно прави сте,момичета!За всичко,което сте писали!

И наистина благодаря на Господ за страхотния мъж и здравото(да чукна на дърво)почти 4 год. момиченце

Имало е случаи и то не единични,когато не аз,а дъщеря ми го е усещала,че е неадекватен(я хапчета,я алкохол)и го е гонила от нас,не искаше да излиза с него.Горкото ми момиченце,как да продължавам с това..за нейна сметка.Избрала съм да съм майка,не мъченица,по дяволите!!!

Искам само да споделя. Не знам дали има отношение, но е повече в подкрепа на Тинкърбел...

Преди години сестра ми изживяваше много труден период. Откриха й тумор на хипофизата, от там проблеми с хормоните, неуравновесена, шепи хапчета, смени в настроенията, опити за самоубийство, резки промени на килограмите, просто беше много труден период. Ние с нея сме много близки, аз тъкмо бях дошла да живея в Англия, детето ми беше на 1, след дълги проблеми и около неговото раждане и след това... Аз бях изпаднала в депресия, тук не познавах никой, не можех да работя, затворена вкъщи.

Със сестра ми сме много близки и аз много я обичам    Тя започна да ме тормози, всеки ден ми се обаждаше, плачеше, оплакваше се, нищо не й вървеше, вечно недоволна и нещастна. Аз преживявах всичко това с нея, все ден, и моята депресия се задълбочаваше и губех почва под краката си. Тя се въртеше в кръг, аз също. И така можеше да продължава до безкрай...

Помня една вечер ми се обади късно, много късно. Каза ми, че е изпила всичките си хапчета, а тя пиеше някакви доста силни хапчета за тумора тогава. Аз се развиках по телефона, изпаднах в истерия, намерих телефоните на когото успях в София и пратих всички у тях. Тя ги беше повърнала, заведоха я и на промивки... Сега се шегуваме с тогава даже, но аз дълго време имах кошмари и сърцебиене, щом звънне телефона.

Тогава се появиха проблеми с мъжа ми и по доста неприятен начин разбрах, че това трябва да спре. Трябваше аз да сложа край, може би защото аз нямах заболяванията на сестра ми, най-малкото. И й казах КРАЙ! Отрязах разговорите с нея, ортязах комуникацията. Казах й, че ако аз не си стъпя на краката, нямам как да й помогна. И наистина е така. Ако аз съм нещастна, без семейството си, детето ми е нещастно, каква подкрепа мога да съм аз за нея?!

Неоправила своя живот, как да оправям живота на другите??? Откъде силите, откъде енергията, от къде сърцето. И о, чудо!!!! Ами сестра ми разбра, че колкото тя е слаба и уязвима, толкова съм и аз, голямата й кака, дето всико може и всичко знае    Ами да. И аз имам нужда от нейната подкрепа и любов. И днес ако сме близки с нея, и ако тя е един от най-любимите ми хора, то е защото това се гради на взаимно доверие, любов и подкрепа. ВЗАИМНО!!!

Съжалявам за дългия пост, не съвсем по темата, но просто имах нужда и аз да споделя.

Тинкърбел, успех  

Хм, хм така като чета не само бащатко има нужда от психологическа помощ.
С най-добри чувства ти го казвам, мисля, че и сама се досещаш доколко проблемите в детството ти, са се проектирали върху сегашното ти Аз. Или по скоро Свръх Аз.
За мен заминаването е правилен избор, трябва да се откъснеш от тази ситуация, за да можеш  да погледнеш на нея обективно и да  я анализираш правилно.

И тези заразяващи истерични изблици, които зачестиха из темите на "миграцията"на женски хормони ли се дължат?
Сякаш, целият форум го тресе ПМС.

иВарна,много поучителна история!Благодаря ти!
Пожелавам на теб и хората,които обичаш здраве и пак здраве!

Виждала съм ника ти във форума на бг хелп,така се чудих от къде те познавам

Мечоши Пуханага,имам нужда от спокойствие само Ще си го извоювам

Не дочетох цялата тема, понеже твърде бързо се възмутих...
Оставам с впечатлението, че, противно на заглавието, ти не искаш да помогнеш на него,а да се спасиш с твоето ново семейство и чистичка съвест.
Какъвто и да е този човек, той те е отгледал и това че сега и ти имаш дете по никакъв начин не ти дава правото да го изоставиш! Възрастният на един етап ттново се вдетинява, а самотата и депресията си казват думата допълнително при него. И най-логично ти го наричаш олигофрен и си взимаш шапчицата с оправданието 'бъдещето на детето ми'....Безмълвен съм.
Не казвам и че той е прав, но тъжният няма избор! Може да изразява адски неадекватно болката си, но не ти прави чест да го обиждаш!
И изцепки на 1-2 месеца не го прави алкохолик или наркоман...а страдащ и забравен стар човек. Много ми стана тъжно за него от прочетената история. Или поне там, докъдето четох. Да не дава господ!
И да не дава господ един ден ТИ да си в неговото положение. Защото всичко се случва на тоя свят...

Ако беше прочел по-внимателно, щеше да разбереш, че не става въпрос за старец, а за човек под 60 години, за когото самосъжалението от край време е стил на живот. Не казвам, че ситуацията е лесна, наистина да не дава Господ, но прочети всички факти преди да бързаш да съдиш...

Напълно съм съгласна с това мнение!
А за майка ти по-добре да не говоря,че ще ти стане доста криво,сигурно.Тя е виновна за всичко.След 27 години брак да изоставиш мъжа си и да си развяваш байряка...извинявайте,за мен това не е нормално.Спирам,че ще стане лошо.

Добрата, пожелавам ти от все сърце мъж като бащата на Тинкърбел. Тогава може и да разбереш написаното от теб.
Развявала си била байрака... Ами байракът /животът/ си е нейн, каквото иска - това ще прави с него.

Съдници!

Тук в този форум всеки има право на собствено мнение и не мога да се примиря с това , че една групичка от хора потъпкват мнения противни на техните  .


Нали уж кълненето не било нормално и се връщало ? Много бързо промени това си мнение .

Към авторката:
Първо, спри да се измъчваш. Най-малкото ти имаш вина за станалото и ставащото между родителите си. Остави ги да правят каквото си щат! Защо децата да плащат за греховете на родителите си? Направила си, каквото си могла за тях, ако можеш още нещо да направиш - направи го. Но спри да се самоизмъчваш за чужди грехове!
Към някои от останалите: Има хора, които макар несъзнателно, използват децата си и им съсипват живота. Явно, считайки ги за длъжни, за това че са ги създали. А може би вкопчвайки се за децата си, за да избягнат от отговорността за собствения си живот и оправдавайки егоистичните си мотиви с "заради теб направих това, заради теб търпях онова..."
Да, права си мила, родителите ти са егоисти. Родителят трябва да е поне морална опора на децата си, а не камък на шията.

Намесвам се, понеже Вилико и други дават абсолютно ВРЕДНИ съвети. Ето сайта на организацията на семействата на алкохолиците:

http://alanon.dir.bg/_wm/library/item.php?did=3158&df=8&dflid=3

Можеш да прочетеш и в клуб Алкохолно зависими на Дир,бг. Можеш да прочетеш във всеки един сериозен сайт за зависимостите. Това, което Вилико иска да направи от теб, е да станеш съзависима (codependent). Прочети за това в Интернет.