Разбирам те, защото съм преживяла почти същото, като изключим хапчетата. Само че при нас аз принудих майка ми да го напусне / той я пребиваше от бой и я замеряше с ножове/, като в същото време твърдеше, че без нея не може. Ами, естествено, че не можеше- на кого щеше да излива агресията си.
Взех майка ми у дома, иначе съм сигурна, че щях да остана без майка в някой момент, в който той просто щеше да забрави да се спре. ДВе седмици идва да й се моли, молеше мен и сестра ми да я убедим да се върне, но и двете бяхме на категорична позиция- че трябва да се научи да живее без нея. Е, не се научи. Самоуби се, оставяйки писмо, в което ни обвиняваше за смъртта си.
Страдах зверски около година и чувството за вина ме убиваше. После преодолях това и в мен се зароди гняв към него, който с времето става все по- силен.
Искам да ти кажа, че според мен, не можеш да спреш човек, решил да се самоунищожи / във всякакъв смисъл/. Той страда зверски в момента и изобщо не разсъждава по начина, по който разсъждаваш ти. Според мен, ще стъпи на крака, ако майка ти се върне, но от друга страна- и тя има право да избере начина си на живот. И ако той не включва баща ти, толкова по- зле за него и за вас.
Това е една агония с предизвестен край. Той я е избрал . Не му се живее. Самоунищожава се.
За съжаление.
Взех майка ми у дома, иначе съм сигурна, че щях да остана без майка в някой момент, в който той просто щеше да забрави да се спре. ДВе седмици идва да й се моли, молеше мен и сестра ми да я убедим да се върне, но и двете бяхме на категорична позиция- че трябва да се научи да живее без нея. Е, не се научи. Самоуби се, оставяйки писмо, в което ни обвиняваше за смъртта си.
Страдах зверски около година и чувството за вина ме убиваше. После преодолях това и в мен се зароди гняв към него, който с времето става все по- силен.
Искам да ти кажа, че според мен, не можеш да спреш човек, решил да се самоунищожи / във всякакъв смисъл/. Той страда зверски в момента и изобщо не разсъждава по начина, по който разсъждаваш ти. Според мен, ще стъпи на крака, ако майка ти се върне, но от друга страна- и тя има право да избере начина си на живот. И ако той не включва баща ти, толкова по- зле за него и за вас.
Това е една агония с предизвестен край. Той я е избрал . Не му се живее. Самоунищожава се.
За съжаление.
/не се е разделила с него?Това ,че ти го е казала на тази възраст е отделна тема за коментар .Не искам да я обиждам , но цялата тази каша от която вие сте потърпевши , е могла да я приключи много по -рано, ама пусти имоти .Не обвинявай баща си , рядко са мъжете които обичат по този унищожителен начин , за себе си и околните.
Така че на всички ви да стане по-леко.Не мога да давам съвети кое е правилното в момента,ситуацията не е само черно-бяло,добър-лош.Ти си знаеш най-добре.Но може да поговориш с майка си откровено и двете да помислите заедно какво може да се направи. 
От трета страна пък, Тинкърбел май от доста време не следи темата, така че каквото и да кажем от тук нататък ще са приказки по принцип...