3 октомври - хей къде сте?

Привет и от нас в новата седмица. То сега да се разпиша, че като гледам колко задачи имам за вършене.... Изобщо есента ни върхлетя с пълна сила и за жалост болестите. У нас и двамата кашлят и то от хремата, та и аз не знам какво да кажа вече. Те и двамата са с алергия и трета сливица, та очаквам да сме си така цялата зима. Ама дано бързо се оправяме - пожелавам го на всички.
Та и аз да ви пожелая лека и спорна седмица. Дано успеем да си свършим задачите дето имаме да ги свършим, а болестите да ги надвием.
А като имам време ще ви напиша една две пакости - то при нас няма свършване... 

здравейте
а също тичам по задачки
бебо в петък е на преглед при невроложка да видим какво ще кажат
не ми се води на гжимнастика и аконеми кажат че е вдигнал степента - няма да говодя, че то това нервно скорпи ще получи припадък от нерви сигурно 
добре сем - малкия се опитва да се изправя сам - ем му е време ем му сепада, обича да тича в проходилката и да отваря шкафовете и да изхвърля нещата от там 
никакво гърне - в нас е като в катакомба - студ на кутийки!
аз съм много пиртеснена - да уреждаме заем за апартамента и как да го впишем на мое име така,ч е при евентуален развод мъжа ми да няма полагащите се права на "придобито по време на брак" Някой има ли представа?
Имаме си и добри и лоши мигове - като всички, малко е трудно на по 30 тепърва с бебе вече да се учиш да живееш с някого ама не е невъзможно 
ЗА сега толкова за нас

Здравейте и от нас  Ние тръгнахме на рехабилитации и хич вече нямам време. Сутрин Яни докато стане, докато закуси, после малко упражнения и то станало почти обяд, търчим до детската кухня, която ни е доста далечко, малчо яде квото яде и заспива, след час, два го будя и на рехабилитация, търчим с количката по трамваите и така, само привечер ми е по-спокойно. Ама тогава пък сме навън и аз пак търча след юнака да не се пребие или да си строши имплантанта като пада  Вечер съм като разбита, от тая количка съм станала като културист в ръцете  Пък и с тия студове, само мръзна (аз съм много зиморничева), дано тази седмица е по-топличко...
Наде, мисля, че имаше начин да го запишеш само на твое име, ама точно как, не съм в час. А ако не става така, може да го запишеш на детето...
bebiradi, за опасностите у дома, щом вече обикаляте с проходилката, дигай всичко нависоко, на контактите предпазители, вномавай с прагове на вратите, ако имате, щото Яни на такъв праг няколко пъти се обръща с проходилката и най-важното очите на 4 
Аз вече се примирих, че детето ми ще е от най-щурите и се мъча да гледам по-спокойно на щуротиите, които му ражда малката главица, щото иначе съвсем ще лудна  Последният му номер е като се качи на дивана или фотьойла, след като поскача малко, да се опита да се преметне с главата надолу, досега още не е успял, винаги го хващам 

Здравейте 
прекрасна седмица на всички     !
Наде трябва да го оформи или адвокат или нотариус/така мисля /. Ако не познаваш никой, мога да ти дам тел. на добър нотариус. И да знаеш - НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА   
Ауууууу това си е страшничко. Петя, като го хванеш, нацелувай го от мен немирника
Чао майчета, тук времето е слънчево и топло, пращам ви много горещи целувки, в сряда може би сме в СФ, който се събуди пръв в сряда-да ми пише как е времето

Ааааааааааа, тук сме, тук сме!

И ние търчим като коне насам-натам. Сутрин - ясла, обед - взимане от ясла, спане, следобяд - рехабилитация, после малко упражнения и у дома (да не отвикне ). Вечерта и ние като Петя - преследване на престъпника, който всячески се опитва да си разбие главата, да счупи процесора на импланта, а може би дори и самия имплант ! А как именно - кълбо напред в/у спалнята, което завършва или в стената или извън леглото, непрекъснато катерене в/у всички мебели, прескачане на неговото легло (с решетка) от вън - навътре и отвътре - навън и търчане с неясни последици !

Радвам се да ви чета, когато мога и да ви пиша, когато мога! 
  и 

Здравейте и от нас! Със слънчице започна седмицата, а дано само слънчеви усмивки ни съпровждат във всички начинания.
Ние още си влачим сополите и производните на тях проблеми. Общо взето си скучаем двамката и само чакаме малко да грейне, за да излезем навън. Прочетох какво ми е написала беберади за ваксините..Мненията винаги са били противоречиви, просто незнам как да постъпя.Сега му мушкам в устата Герисан на сиропче.Дано малко се стегне, че силици нямам от болести и болници.

Значи все пак сме на линия.
Привет на мамите и спорно тичане напред-назад.

НАДЯ, съвет - Ако искаш апартамента да си остане на твое име, трябва родителите ти да ти преведат сумата за него и то по официален ред. Най-добре е по банкова сметка. Ако ти се наложи някога, просто трябва да докажеш, че парите идват от родителите ти и партаментът не е купен със семейни пари.
ПЕТЯ, ние отдавна не сме на проходилка. Ради и тя е много палава, може да се каже - колкото шест момчета.
Любимото ни занимание е отваряне на шкафове. Вътре се сещате, че са натикани нужни и ненужни боклуци. Колкото и да разчиствам все остават разни неща.

Здравейте и от мен!
Първо да напиша за опасностите в дома ви, прегледайте всички играчки, които са с онези малки и кръгли батерии като на часовник и лесно се отварят капачетата и могат малките дяволчета да достигнат до тях, или здраво ги залепете тези капачета или ако има възможност сложете по едно винтче. Знаете, че моя син пострада от такава батерия, въпреки че не я взе по този начин, но това е друга тема. После всички белини, Фаворити, препарати най-различни за почистване вдигнете нависоко или затворете здраво в някой непристъпен шкаф или кофа с капак. Да знаете, че за миг става, отварят капачките, което е едно от най-интересните им занимания и колко му е да опитат. Една позната майка държала в едно чекмедже Фаворит - един доста силен препарат за почистване, а малкия много обичал да бърка вътре, защото има шумолящи торбички, които са му любими, но понеже е много лаком и обича да си хапва решил да опита какво има и в шишенцето и така право в Пирогов после. Наистина очите на четири, даже на осем и господ да е с вас, защото при нас едно много гледано дете пак успя да направи белята. Но което зависи от вас го направете. Всякакви дреболии като болтчета, копчета и моля ви ПАРИ - монети имам предвид, далече от ръцете на децата, може да не искат умишлено да го глътнат просто за миг го лапват да опитат дъвче ли се и докато си преглъщат слюнка хоп и паричката е в гърлото. После за торбичките, независимо какви са, не ги оставяйте при децата, за миг ще излезете и знаете ли какво ще му щукне, моя Мишо като видеше такава веднага на главата си я слага и ми вика: Мамо виж така трудно дишааааааам. А на мен сърцето ми се обръща. Това се сещам за сега. Много късмет на всички.
Сега за нас, и ние сме още болни, докато при другите се размина само със сополи, при нас има и жестока кашлица която не минава вече 2 седмици. А трябваше да тръгне на градина тази седмица. Ще се простим с нея за сега. Да ви се оплача, като казах на госпожата му какъв е и що е, тя едва не подскочи до тавана от страх, взе да ми разправя, че не били специализирана градина и не можели да полагат специални грижи за него, и това след като внимателно и обясних, че той е съвсем нормално дете и няма нищо странно при него, просто няма да остава да спи за да не се дави там и да скача и пищи от страх и болка - знаете какъв е ужас стомашен сок в трахеята, ако ви се е случвало да се задавите някога. Чуствам се като ..........незнам какво...........в такива случаи, все едно съм завела някакво странно същество, което започват да оглеждат, да цъкат и охкат. Иде ми да ги докопам в такива случаи и да ги оскубя поне. Ох, сега като го казах ми олекна малко, толкова гняв май съм насъбрала. Човек най-трудно се примирява с въпроса: Защо моето дете?
На всички нас желая още поне мъничко топли дни и да изкараме по-леко зимата, че както я подкарахме от сега с тези сополи и при наличието на трета сливица не ми се мисли.

bebiradi , извинявай, разбира се, че отдавна ходите  , мноооого съм зле, понеже четях в долния пост за проходилка и ми се намърда в главата  Щом отваря шкафовете, непременно направи едно почистване, като всички опасни и дребни неща скътай нависоко, или някъде където няма достъп. Щото и Яни почна само с отваряне, аз доста се карах и той знаеше, че не трябва, ама на - забраненото е най-интересно и само отваряше и затваряше бързо да не се скарам. И аз се примирих, че ще отваря и предпочетох да го оставя да се рови, вместо в бързината на затварянето да си тресне вратичката върху ръчичката (което също се е случвало). В момента си рови, пренася нещата от единия шкаф в другия и т.н., но тъй като не му се карам много, вече е позагубил интерес  , обаче всичко опасно съм изпокрила по високите шкафове.
Mama Igi, не се ядосвай. Искрено вярвам, че ще дойде време и хората просто ще "порастнат" и ще престанат да се пулят и зяпат по нашите деца, а ще ги приемат без предрасъдъци.

Мамо Иги, ама не им се давай на тия! Ега ти! Не можели, не били специализирани! Ама, как може такова безобразие! Ти пък им тропни с крак! НЯМАТ ПРАВО да ти отказват! Още повече, че неговият проблем е чисто физиологичен.
Честно ви казвам, от опита си и многото истории, които чета тук и чувам на други места, ами, направо са за пребиване всичките тези "учители", "възпитатели" и т.н. То пък край нямат техните изисквания! Едно, че детето ти трябва да е абсолютно здраво физически и психически (без право на грам отклонение от тяхната измислена права), второ, че трябва да има изградени почти всичките навици, които се изграждат в тази (а и по-голяма възраст), после да бъде "послушно", защото иначе явно не е "нормално", да не им пречи, да е облечено подходящо (днес ми казаха да не го водя повече с един панталон, с който според тях не му било удобно , а той просто е с връзка на коланчето) и какво ли още не! И какво изискваме ние от тях? Само, ако , може да го вземат, там, пък после им играем по шантавата свирка!
Леле, ядосах се! Извинете за парата, която вдигнах, ама много ме възмущава подобно отношение!
Иначе за опасностите у дома - ние сме разкарали буквално всичко, което не искаме Йоан да докопа, така че разправиите ни относно какво може и какво не може са сведени до минимум. Сега напоследък му е любимо да затръшва вратите възможно най - силно, та се принудихме да купим протектори за вратите, че иначе пръсти няма да му останат ( а също и врати ). Та, това е и моят съвет - крийте всичко и си живейте живота!

Мамо Иги, много ми е криво, че така са се отнесли. Те глупачките се страхуват да не си развалят спокойствието. Права е Петя. Не им се давай. Накарай ги те да се почувстват зле, заради човещината която им липсва.
На мои близки не им приеха детето с диабет в частна детска градина. И с пари неискат.
Чудя се на тези "педагози". Нали това е тяхната професия, тяхното призвание.
Радина е малка още, но ще ги направя луди, ако се наложи.

МАмо Иги - не се ядосвай! Всеки плаща - и затова и даскалите са на това дередже - щото докато искат леко и безпроблемно да печелят и отказват правата на хората - до тогава и техните права ще бъдат потъпквани. Всичко се заплаща на този свят!
А за опасностите - ми какво да ви кажа... Аз нещо съм през просото - твърдо вярвам, че уви ако му е писано - нали се сещате за Спящата красавица - все ще се намери вретено и кой да му го даде...
Та не се узорвам много - особено след като забелязах, че от много пазене - детето се отучава само да се пази и пропуска да се научи на някои неща.
Е гледам малки и остри предмети, които могат да убодат, или да бъдат глътнати да няма наоколо... Дано Господ го пази и той самия, че иначе считам че съм безсилна!
А и гледам да няма врати, които могат да прищипят ръката му когато той я отвори, пъхне ръката и тръгне да затваря вратата с проходилката. Същото за шкафовете.
Да нява предмети тежки, които бутнати да му премажат краче или ръка.

Здравейте милички!
Най-накрая ще се отчета. На Рибарица бяхме почти три месеца и не ми се тръгваше оттам.По цял ден бяхме навън,въздуха чист,природата красива.всякакви удобства.Калоянчо се чувстваше много добре,къпех го в басейнче,разхождахме се...Накрая ми дойде една приятелка на гости за десетина дни.Тя има 4 деца и аз с моите три-купонът беше пълен Малкото ми момченце вече е 8кг и 77см.Станал е един дебеланчо и тъй като все така иска само на ръце,много ми тежи вече,но няма как Иска постоянно внимание и целувки и не ми дава даже за секунда да го оставя сам на леглото,веднага започва да надава рев,а като го взема и млъква на секундата-на мама Хитранчото е той Да се похваля,че от около двайсетина дни е започнал да спи нощем и така имам възможност най-накрая и аз да спя Заспива към 23 00-23 30ч. и спи до към 6 00-7 00 ч.Спи също така и през деня.Денем в повечето случаи спи на ръце,но важното е че си почива.Вървим с бавни стъпчици,но все напред ...бавно,но славно,за никъде не бързам,вече спрях да го сравнявам с децата на неговата възраст и когато-тогава...колкото-толкова

Ето и малко снимки от времето,прекарано на Рибарица
http://community.webshots.com/album/455256917BsAjay

Вчера пък ходихме с децата на шоуто на Дейвид Копърфийлд,което беше нашия подарък за рожденния ден на Пиер.Аз съм очарована,като малко дете



Но аз съм си по принцип голям мечтател и наивник ,а освен това почти три години нищо интересно не ми се е случвало в положителен аспект,единствено гадни моменти. Така че снощи просто бях наистина щастлива от това,на което присъствах и още ми държи влага.Синът ми се помайтапи,че все едно било не негов,а мой рожден ден
Освен това,като бонус участвах и в последния номер с изчезващите хора от публиката.

Преводач беше Дейвид от "Господари на ефира".



Ето и някои от номерата,които показа илизионистът:
Номерът със свиването: Дейвид Копърфийлд легна на една платформа в нещо,като кутия,дълга,колкото него.Затвори  кутията отгоре и останаха отвори само за главата му и краката,като той си ги мърдаше през цялото време. Постепенно кутията започна  да се движи и да се свива от горната част към средата и в един момент главата му беше до кръста му.После кутията започна да се свива и в долната си част към средата,докато достигна и тя до кръста .В крайна сметка Дейвид се сви толкова,че главата му и краката бяха почти едни до други,все едно е човек с глава ,от която излизат само едни стъпала,ето така После кутията се разгъна и той скочи на сцената.


Номерът с табелите: На сцената имаше една голяма кутия с няколко ключалки,която през цялото време на номера седеше там. Избра трима произволни хора от публиката,като хвърляше фризби и който го хванеше,него разпитваше.Първият беше момче,което каза числата (не съм много сигурна,де) 2  и 99,след това Дейвид го попита боксерки ли носи или слипове и какъв цвят са.Момчето каза,че носи бели боксерки. Следващото фризби попадна в един по-възрастен мъж.Неговите числа бяха 3 и 16.Попита го кога за последно е правил секс и той каза,че вчера,но Дейвид го помоли да уточни преди колко часа и човека каза около 23часа. Следващата избрана беше младо момиче и каза числата 7 и 14.Нея я попита кога е родена и тя каза,че е на 14 май. Всичко това той написа на табло ето така:

2 99 3 16 7 14
 white bokser    23 hour     14 may

След това отвориха кутията и вътре на голям лист беше написано всичко това.А после извади и две метални табели за кола с регистрационни номера,доближи ги една до друга и понеже на едната пишеше 2 99 3,а на другата 16 7 14,всичко си пасна отново.



Последният номер беше да накара 13 човека от залата,свободно избрани да изчезнат.Изборът беше с едни огромни топки,които той започна да хвърля на първите редове и оттам трябваше да ги прехвърлят назад. Това под съпровода на музика и когато музиката спре,хората,в които се намират топките бяха избрани.Моят син през цялото време ме подканяше "Айде де,мамо,стани,опитай се да хванеш топка",но аз се дърпах.    Те и без това топките все в другата страна отиваха.Обаче точно,когато спря музиката една топка дойде отпред и тупна в краката ми.Огледах се насам-натам ,никой не реагира и аз скочих и я взех.  След това Дейвид Копърфийлд ни викна всички на сцената.Точно до стълбите преди да се качим,имаше две момичета,които ме попитаха"Магьосница ли сте,занимавали ли сте се с магии,ясновидство,фокуси,участвали ли сте в такива предавания?" ..Разбира се,че не съм и казах не,след което се качих на сцената.Значи да гледаш от публиката и да си на самата сцена е нещо съвсем различно.Толкова се развълнувах и радвах,а и ми се покачи адреналина.Дейвид ни накара да обиколим сцената около платформата,явно за да се разбере,че няма нищо наоколо.След това се качихме един по един на платформата и седнахме на два реда столове .Момичето до мен така се беше притеснило,че се разтрепера и вика"Ох,лошо ми е,лошо ми е!"..Викам"Спокойно бре,защо се притесняваш,сега отиваме на плажа в Ямайка!" Дадоха ни и по едно фенерче.След това ни покриха отвсякъде с платно и стана тъмно ...В залата номера е изглеждал така:Когато ни покрива с платното известно време прави разни движения и в един момент маха платното и нас ни няма ,столовете са празни.Дейвид Копърфийлд се обръща назад към балкона и посочва с ръка...хората се обръщат и...ние сме там и светим с фенерчетата. След това ни викнаха нас "изчезналите" в една малка стая и ни пуснаха на запис същия номер,само че в Америка,за да го видим,тъй като не го гледахме,поради участието си в него.Казаха ни,че и Дейвид Копърфийлд ще дойде след малко.Така и стана.Влезе,поговорихме си за номера и ни помоли да пазим тайната. Обясни ни,че един такъв номер се разработва повече от две години и зад него стоят много хора.Здрависа се с всеки един от нас и ни раздаде големи черно -бели снимки с автограф.
През това време вече шоуто беше свършило и хората си бяха тръгнали,включително и мъжът ми и децата.Те се чудили къде съм и дали ще се появя...отне ни малко време,но все пак се намерихме. Така завърши моят дебют в илюзионното изкуство.
Наистина съм много доволна,децата също останаха възхитени,а то и това е най-важното.


Целувки за всички дечица и голяма прегръдка за майките им

Дааааааааани, черна завист ме гризеееееее
Страхотно преживяване-благодаря ти че сподели прекрасните си магически моменти с нас Нямам други думи.
Целувам те.