Тц, не става въпрос за турски сериали, просто ми е интересно да споделите виждането си за брак с човек от друга националност- приликите и разликите с българските мъже, положителни и отрицателни черти.
- Публикувана: 19 ян. 2010, 13:28 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2010, 21:35 ч.
Брак с чужденец
Имала съм връзка с чужденец, но брак не 
Мъж като мъж. Интересно е да се сблъскаш с друга култура, но когато е за малко.
Беше ми ясно, че ако се оженим, ще има куп проблеми и ще трябва да преглътна доста неща,
затова когато ми предложи брак, отказах и прекратихме отношенията си.
Мъж като мъж. Интересно е да се сблъскаш с друга култура, но когато е за малко.
Беше ми ясно, че ако се оженим, ще има куп проблеми и ще трябва да преглътна доста неща,
затова когато ми предложи брак, отказах и прекратихме отношенията си.
леля ми е женена за унгарец.
братовчедка ми за мъж с немско потекло.
другата братовчедка за норвежец.
а 2-рата ми братовчедка е с проекто-съпруг от холандия.
... и горката ни рода, взе да се "суче".
братовчедка ми за мъж с немско потекло.
другата братовчедка за норвежец.
а 2-рата ми братовчедка е с проекто-съпруг от холандия.
... и горката ни рода, взе да се "суче".
За съжаление моето мнение е, че разликата е огромна между бг и / не бг/ чужденец! Причината е най вече в липсата на домашно възпитание на бг - уважение към жената / майката - на децата му и съпругата/! Като цяло, думи не ми достигат да изразя възмущениета си към отношението на бг мъж / в по голямата си част от тях/ към нежната част на света /!
Мисля, обаче че в дъното на това гадно отношение сме самите ние и най вече майките възпитаващи бъдещите мъже! Не случайно в бг е популярен изразът - "мамино синче"!
Преди време , мъжът ми / чужденец/ с възмущение дойде да ми обясни как при една делова среща с изцяло бг семейство / няма да разказвам подробно/ съпругът нещо споменал, че отивал след това "да спи при мама".Възмущението на мъжът ми бе изразът "мама" / което говори за незряла психика или инфантилност, въпреки че човекът не е бил в първа младост/ !
Мисля, обаче че в дъното на това гадно отношение сме самите ние и най вече майките възпитаващи бъдещите мъже! Не случайно в бг е популярен изразът - "мамино синче"!
Преди време , мъжът ми / чужденец/ с възмущение дойде да ми обясни как при една делова среща с изцяло бг семейство / няма да разказвам подробно/ съпругът нещо споменал, че отивал след това "да спи при мама".Възмущението на мъжът ми бе изразът "мама" / което говори за незряла психика или инфантилност, въпреки че човекът не е бил в първа младост/ !
Аз нямам чак толкова примери около себе си, но все ми се струва, че някак си са по-уважителни към жените. А може би ми се струва чуждата трева по-зелена. Затова исках да чуя мнения. Моя приятелка например работи с турци, но истински, имам предвид от Турция-ами невероятно отношение, кавалерстват до откат.
По мои наблюдения навсякъде има свестни и възпитани момчета, както и комплексари и мамини синчета. Въпрос на среда и умствен багаж е, не на националност.
Мъжът ми е италианец и се разбираме прекрасно. Много по-добре ми е с него отколкото с който и да било от бившите ми (все българи), но това естествено изобщо не означава (ама хич), че с всеки италианец нещата биха се получили или, че всички българи са за изхвърляне.
Откакто съм с него на какви ли не теории и прогнози съм се наслушала от кой ли не. "Тези" бракове не траели дълго... щом не сме били израстнали с едни и същи песнички и приказки, нямало да я бъде... италианците всички били женкари и задължително щял да ми изневерява... семейството му нямало да ме приеме защото съм от източна Европа и т.н. ... е, да, ама не
Да чукна на дърво, вече 8 години сме заедно и си ни е много добре така. По-верен, всеотдаен и коректен мъж от него не познавам, от свекъри също не мога да се оплача, а песничките и приказките не са проблем, таман ще имаме по-богат репертоар за хлапетата . Е, в началото имаше кратък период на напасване на манталитета и разбиранията, но все дреболии бяха, на никакво фатално различие не се натъкнахме в крайна сметка.
Мъжът ми е италианец и се разбираме прекрасно. Много по-добре ми е с него отколкото с който и да било от бившите ми (все българи), но това естествено изобщо не означава (ама хич), че с всеки италианец нещата биха се получили или, че всички българи са за изхвърляне.
Откакто съм с него на какви ли не теории и прогнози съм се наслушала от кой ли не. "Тези" бракове не траели дълго... щом не сме били израстнали с едни и същи песнички и приказки, нямало да я бъде... италианците всички били женкари и задължително щял да ми изневерява... семейството му нямало да ме приеме защото съм от източна Европа и т.н. ... е, да, ама не
Да чукна на дърво, вече 8 години сме заедно и си ни е много добре така. По-верен, всеотдаен и коректен мъж от него не познавам, от свекъри също не мога да се оплача, а песничките и приказките не са проблем, таман ще имаме по-богат репертоар за хлапетата . Е, в началото имаше кратък период на напасване на манталитета и разбиранията, но все дреболии бяха, на никакво фатално различие не се натъкнахме в крайна сметка.Според мен си зависи от човека, от семейната му среда, образование и интереси, а не от кой край на света е.
Преди години един близък приятел /бг бизнесмен/ смеейки се ми каза следния виц :
" Правили проучване на тема : Мъжете коя повече обичат- съпругата си или любовницата?
немеца отговорил - съпругата,
французина - любовницата,
а Бай Ганьо изхленчил - " аз обичам само мама !"
