Този страх не е целта на нашето сътворение. Ние сме сътворени да обичаме и да бъдем обичани, не да живеем в страх! БОГ не иска това. Иска го църквата. Как иначе ще има подчинение на масата, и как ще води слепците за носа?
Питам тези, които приемат буквално ада и рая. Кое ще гори питам ? Тялото ни ли? Човек умира, и тялото му се погребва. Тялото му е в земята...разровете някой гроб и ще се убедите. Той не взима тялото със себе си там някъде горе, в ада или в рая. Тялото му остава тук, под земята и изгнива. Така че , телом не може да горим. Ще кажете , душата гори? Как може да се изгори нещо безплътно...?
Докато бях там, разбрах, че няма смърт. Тя не е страшна! Тя е само една врата, точно както и раждането. Идваме и отиваме там, откъдето сме дошли. Това е акт, който завършва живота ни тук, но не е края на съществуването...
Бог както е създал нас, така е създал и чернокожия, и индианеца и китаеца...Всички сме от плът и кръв, без значение в кой край на земята сме, ние сме едно цяло божие творение.
Бог не е отделна от нас, Той е неделима част от нас. Той е в нас...и винаги е бил там, никога не ние напускал. Ние просто не сме го знаели или по-точно забравили сме го и сега е момента да си го припомним и да го потърсим, но не там някъде на небето, а в нас, в сърцата ни. Той води духа ни, който е вътре в нас. Поне аз си го припомних , когато бях извън тялото си...или бих казала- ми се припомни, да Го търся там, в сърцето. Безусловната любов идва точно от там.
Нашите животи са много. Ще се прераждаме толкова, докато не достигнем тази безусловна любов, за която се говори във всички религии, книги... Иска ни се да получим отговор за тях в паметта си. Тя обаче, не може да е ежедневната ни памет, а една друга специална сфера на съзнание, друга памет, така наречената Абсолютна Памет. Накъде я наричат Акаша. Но това е друга тема
