За езотериката,християнската литература...за истината и обърквате ли се по пътя

Мили хора, ами аз исках да порасъждаваме, а не да цитираме цитати от Библията.  Аз си имам Библия и ако искам цитати, ще си ги намеря сама.

Според мен Бог е един- Доброто в глобален мащаб, някакъв вид финна енергия, която ни направлява и която е дала началото на всичко. От другата страна е дяволското, Злото. Тия две сили движат света и вселената. Между тях от край врем има баланс, въпреки борбата помежду им. Религиите са различни тълкувания на тая борба. Във всяка от тях има истина.
След смърта си, в зависимост от живота, който е водил, човек се присъединява или към Доброто или към Злото, т.н. Ад или Рай. Преди това естествено преминава през различни прераждания, за да бъде изпитан духът му в различни ситуации. Достигналите връх в духовно развитие спират да се прераждат, например духовните водачи и стават част от Голямата Добра енергия като своеобразно я обогатяват. Злите гении пък, напр. Хитлер, стават част от Злото.
През живота си човек трябва така да живее, че да не наранява никой и в същото време да бъде в хармония със собствените си сетива за добро и зло. Мисля, че само така ще сме чисти пред Бог и себе си. Наивничко, простичко и лесно

За това ставаше дума. Излиза, че всеки си има някакво разбиране за Бог и в крайна сметка всеки си говори за различни неща, а казва Бог. Това звучи невежо според мен. По правилно е всеки да си казва 'Висша енергия', или 'Сила на прераждане', или 'Природна сила', или 'Някаква сила и енергия'. Да става ясно, за какво иде реч. 

Отговорът е много прост - не е работа на човека да се бърка в решенията на Бог.

/в позиция разсъждение/
  И все пак тъй като идваме от Бог и се връщаме при него спокойно можем да си представим живота като сън /ти подсказа тази идея/, връщайки се в изходната позиция обаче остава неясно дали ще останем личността от съня или ще се върнем към цялото. Тук са разликите и в религиите.
 От както съществува човека в него е заложено /като инстинкт/ да търси Твореца си. Хората не са имали държави, закони, но са имали богове.


Пропусна личност. Каквото и определение да дадеш все е грешно, защото вероятността да пропуснеш нещо е огромна. Можеш ли да си представиш реално безкрайност /без онзи знак с който я бележим/?

Ще ми бъде интересно да споделиш, ако искаш.   

Аз ще споделя нещо. Не е видение. Сънища са. Но са най-прекрасните моменти, които съм преживявала.
Първият, който се е запечатал в съзнанието ми, и никога не ме напуска е следния: бях много болна, с ужасни коремни болки, не можех и вода да пия, бях дете в 7 клас, не беше ясно точно какво ми има, но ме беше много страх. В съня ми дойде човек - красив, благ, сияещ (буквално), целият в бяло, усмихнат. Сложи ръка на рамото ми и каза: "Ще се оправиш". Само толкова, но спрях да се страхувам. На другия ден ми изби жълтия цвят и стана ясно - хепатит. Оправих се, разбира се. Никак не мислих за Бог в ония години, нямаше и как.
Другите сънища са по-различни: периодично сънувам един град, абсолютно футуристичен, хората изглеждат по същия начин, но са други - не говорят, разбират се без това, реят се (уф, абстархираме се от Стивън Кинг, нали?), цялото място свети, огромно е, там всичко е възможно и цари най-невероятният мир (това е думата).
Само сънища са, както казва БориСе, сигурно подсъзнанието ми ги ражда, но след като сънувам това място, дни наред съм друг човек, сякаш съм се докоснала до хармонията. Мисля си, че всички хора имат подобни сънища.
И ще допълна нещо - когато ме злеят битовизмите, грижите, ежедневните възмущения, щения, тръпки и радости, когато бързам да свърша нещата, да реша проблемите, да планирам и изпълнявам, тези сънища не ме спохождат. Когато нещо ме накара да се замисля за нещата, за които си говорим тук, когато се заровя в тези "търсения" - те се появяват. За добро, или за лошо, възприемам го като знак - продължавай да търсиш, имаш към какво да се стремиш.

Ментова, аз имам подобни сънища, много приказни и не откривам връзката им с ежедневието ми. Сънувам едни и същи места, които никога реално не съм виждала.

И аз не намирам връзка, не ми дават нито насоки, нито отговори, но не мога и да ги загърбя - така ме изпълват със смисъл, че ме дърпат напред, и напред. Към какво? Не знам, важното е, че сякаш тези сънища ме събуждат. Така се чувствам.

Не ми е била целта да давам определения. правя само някои констатации по мнението на хората. За мен тези определения са дадени в Библията.

Аз по принцип рядко сънувам, а още по-рядко цветно. За един сън си спомням. Беше като дете. С много ярки цветове. Намирах се на  едно поле а цялото небе беше като цветен витраж, на който беше изобразен огромен конник. Събудих се разтреперан и се чувствах безкрайно нищожен.

Много хора не правят лоши неща, защото се страхуват от наказание.
Може би самите ние вътре в себе си се наказваме по различни начини, за да се държим под контрол.
Лично аз се страхувам от себе си, нямам си доверие.  Това контролиране създава някакво временно спокойствие, но не решава проблема.

Нормално е, мила. Армагедон е ежедневно в душата ни. Не би могло да бъде иначе. Важното е да не се уморяме да водим битката, дори понякога да търпим неуспех. Няма дълго спокойствие. Не и тук.

Ментова, не мога да разбера какво точно имаш предвид.   

Доколкото те разбрах, страхуваш се от "тъмната си половина". Няма смисъл от страх, а от борба с нея. И не заради наказанието, а заради удовлетворението да бъдем по-често такива, каквито искаме да бъдем. И понеже, щом сме приели този стремеж, ще искаме да ставаме все по-добри, няма да имаме спокойствие.
"Страхът погубва разума". Не се страхувай от себе си, приемай се.

  Сега разбрах.

А ти направи ли си труда да прочетеш предишния ми пост!?
Много точно и ясно е написано.
Веднъж казваш "ОТГОВОРЕТЕ МИ!" след като ти се отговори пък се фръцваш "НЕ МИ ЦИТИРАЙТЕ БИБЛИЯТА!"
Аз сънища не коментирам, защото никога не си наясно кой ти ги дава.
Има един голям пророк на нашето време Рик Джойнър, дори и той в началото на книгите си пише, че този вид "духовни преживявания" не могат да се разглеждат като чиста монета...
Страшна работа....      

как ще се бори със себе си? С позитивна мисъл, нали така са я посъветвали "свещениците"?   и тя не е успяла. Човек има нужда от свръхестествена намеса. Христос може да изцели всяка душа и да даде сили да живеем един живот на победа.