Затова е нужно дълбоко разбиране на духовните истини, които стоят в основата на епигенезиса.
Само чрез такова разбиране будистът и християнинът например ще разберат, че във всяка една от техните религии стоят важни духовни причини.
Нещо повече, духовното познание стоящо в основата на едната религия, чудесно ще допълва същото това познание в другата.
Много често човек изхождайки от своите качества, чувства и възгледи за живота си изковава представата за това какъв е Бог.
За всички е ясно, че човекът в частност и човечеството търпят развитие във времето. Следователно човекът в разлините моменти от своя живот може да има различна представа за своя антропоморфичен Бог.
Човек се придвижва напред по стълбицата на развитието. Духовното познание ни казва, че над човек има множество по-висши духовни йерархии.
Тепърва човек има задачата в далечно бъдеще да достигне по-висшето ниво на най-близко разположените до него йерархии. Бъдещето развитие на човечеството ще включва коренни промени в човешкия светоглед, ще настъпват дълбоки промени в самото човешко същество. За сега човечеството с много усилия може да си създаде бегла представа за най-близко разположениете над него йерархии. Сами виждаме, че да си представим как изглежда Бог на сегашното си ниво на развитие е не на място поставен въпрос.
Мистерията на Голгота е отправната точка в бъдещето развитие на човечеството. Когато човек приеме Христовият принцип в своята душа, той приема и макрокосмическия принцип на Азът. Това е от най-важно значение за неговото бъдещо развитие.