инетересува ме какво е мнението на тема ''Брак с арабин''

Много ми е интересно от другата компетентна част, които не са чели, чули и нямат приятелки, откъде знаят толкова много подробности около щастливите бракове с араби?
Те са рядкост, а ако дъщерите ви се появят един ден с някой мангал пред вас какво ли ще кажете тогава?

На авторката пожелавам да не плаче някой ден в този форум - любовта е сляпа, не напразно е казано.

Понеже темата е за мнение, а не за съвет, ще напиша своето. Съвет може да даде само някой, който е достатъчно вътрешен за връзката ви и познава задълбочено и двете култури.

В случая се касае най-вече за културни различия. И то много големи. Ако си възпитана по арабски или ислямски тертип, лесно ще приемеш културата и ежедневието там. Сирия е по-светска държава, но това не характеризира по никакъв начин твоя човек. Основното в запитването ти е твоето колебание. Не си уточнила религиозен ли е, защото това, добавено към културата, влияе на поведението. А и нали знаеш - мнения много, но твоят живот е един и ти го живееш. Най-добрият вариант, според мен, е да се установите в държава, далеч от арабските. Аз лично, никъде не бих могла и се надявам децата ми да изберат друга националност за съвместния си живот.

Прави са момичетата, които вадят статистика за проблемни бракове с европейци, но не отчитат един много съществен фактор - възможността да ги прекратиш. Не виждам стастистика за браковете с араби - сигурна съм, че процентът няма да е толкова скромен.

За протокола - не съм чела книги и не съм гледала филми по темата. Досадни са ми. Имала съм професионални контакти с араби от различни държави.

А ето и с какво съм се сблъсквала. С относително щастлив край.
Приятелка, но не далечна (да, знам, не е толкова лично, но аз харесвам друг тип хора и няма как да ми се случи). Студенти. Голяма любов. Брак в България. Много щастливи. Заминават за арабията. Тя дори работи там. Идват си всяко лято. Две деца. Момчета... Започват ограниченията и проблемите. Секс, когато и колкото му скимне. Бой. Успява да "избяга". Носталгия по децата, мили разговори по телефона. Връща се. И става по-страшно. Спира да работи. Прибира й паспорта. Домашна прислужница. С много зор си "открадва" паспорта и понеже бе работила в туристическа фирма там, без подозрения от негова страна и лични (скрити) пари, стига до летището. Каза, че докато не е кацнала в БГ, е била на тръни, че ще обърнат самолета - той има такава власт, защото негова собственост е на борда. Като си дойде тук, ние й скрихме паспорта (ето го и двойният аршин), за да не се върне заради децата. Които веднъж не казаха, че им липсва, че я обичат или нещо от сорта. Малкият само се интересуваше кой ще му готви и ще му глади дрехите. Но поне им се разрешаваше да разговарят. Веднага й намерихме работа и почти не й оставяхме свободно време.
Историята е с добър край - той живее там, тя тук. Не й даде децата, но те са възпитани в другата култура и сами не желаят. Пуска ги всяко лято за две седмици в България.

Имам и друга - с много лош, което доказва, че всичко е индивидуално. Виж в Родители в чужбина и помисли хубаво къде ще можеш да живееш с него, ако той е Човекът.  

Само наплашихте момичето!

Какво значение има какъв е, каква религия има..... ако ще и от Марс да е зелено човече.
Дали ще са заедно или не зависи от милион и един други фактори.

Може и да сме я наплашили авторката, но пък тя трябва да знае, че бракът не е само аху-иху. И най-вече, че ще стане част от култура, коренно противоположна на нашата. Та не знам как ще се чувства, ако от пълноправен човек изведнъж й се наложи да стане нечия собственост без никакви права, само със задължения.

Имам много наблюдения върху смесени бракове с араби и повечетозавършват с проблеми,развод или жета търпи,но хич не й е добре.Прост културния сблъсък е твърде тежък.Особено след брака мъжът се променя-от мил и грижовен става деспотичен,и рразните му там религиозни истории са много дразнещи,особено за една по-интелигентна жена

За съжаление има. В рода на съпруга ми има брак с фанатизиран християнин. Момичето от светска дама с кариера в медиите, заради голямата любов се забради, стана типична жена от 18 век. Разбира се, спря да работи, обслужва църквата, отчето и двете им деца с методи, използвани във въпросното столетие. Но на нея явно си й е добре така. Записа се и завърши богословие (като него) и се фанатизира (като него). Въпрос на психика, възприятие на култура и религия. Последното за мен е средство за промиване на мозъци и масова манипулация и го отричам. Без значение какво име има в различните краища на света.

П.П.
Дори ме принуждават да се обръщам към въпросния с "отче", което няма как да ми се случи и ме гледат с ужас, че "така трябвало". Луда работа.

Сори за офф-а.

Abrakadabra 

Работила съм и съм живяла сред араби - Египет ( уж много европеизирана страна)...Няколко месеца и ми стига да ми стане ясно, че аз там не мога да вирея...Авторката да си помисли относно всички перспективи на един евентуален брак...Тамошните жени са възпитани така, от малки знаят каква ще им е ролята в семейството, знаят, че сами не могат да излязат и без забрадка също...Ако има изключения, то са при много богатите и проевропейско настроени семейства, т.е. много рядко...На мъжете там е позволено много, а на жените - много малко, иди разправяй че и ти си умна, имаш образование и така нататък...Мъжът ти е господар и той решава всичко, ако си съгласна с това и приемаш доброволно  отказване от всички свои права - ок. Това са ми го разяснявали мои приятели араби, с най- добри чувства, просто ми беше много интересно да зная и питах много...

Имам приятелка,която е женена за сириец.В началото не бях сигурна,че ще и е добре,особенно когато реши да ходи и тя там.Но според нейните думи,/когато си дойде/ е много доволна,но си мисля...,че тя най добре си знае как е.

Незнам какво да кажа по темата, брака не е задължителен принципно, аз също не бих се осмелила на такъв. Може би и аз за това което съм чувала, но пък съм познавала араби като приятели и мога да кажа че са били много предани в това отношение, а какви стават после не знам. А и той може да ти обещае много неща, това не значи че ще ги направи, говоря пак принципно, бил той арабин или българин...Да, ти трябва да си го познаваш, да усещаш някой неща и така. Каквото и да предприемеш дано бъде добре за теб. Успех!

Предпочитам, да ми доведе "мангал" от колкото, някой с твоя начин на мислене.

Моя близка приятелка е омъжена за сириец, изключително хармонична двойка. Младежът е възпитан, културен, жената е на пиедестал в неговото семейство. Същото се отнася и за останалите членове на семейството му, които познавам от дълги години. Те са от християнската част на Дамаск. Моята приятелка е гостувала там, проблеми не е имала, много светско семейство.
Хубаво е да си приготвена за предразсъдъците относно връзката и брака, които обикновено съпътстват тези отношения.  
В тези бракове най-важното са междукултурните различия и тези, които се пораждат на верска основа. Позната, арабка (християнка), се разведе именно поради невъзможността да ги преодолее (беше омъжена за мюсюлманин). Така че няма универсална рецепта, зависи от човека, от семейната му среда и т.н. Постарай се да се запознаеш с неговите възприятия за живота, поговори с мамите, които са женени за араби. Ако ти самата не си убедена в тази връзка, не виждам как ние като външни хора, ще компенсираме собствената ти неувереност.

Родителите ми са кумове на семейство, в което момичето е българка, а мъжът сириец-вече разделени! Приятелка има втори брак с арабин! Известно време баща ми работеше с араби! Та моят съвет е - спасявай се овреме!

А вие хубаво оплюхте всички араби,сирийци,евреи и т.н,ама замисляте ли се,че може да се случи същото с нормален българин?
Разликата е,че ако в България българка живее с чужденец тя има много повече права,особено при раздяла и поделяне на имущество и родителски права (поне така мисля,може и да бъркам ),но ако българка е омъжена за българин нещата седят по коренно различен начин.

Абе българинът може и да излезе ненормален, но жената има право да се оплаче навсякъде за всичко и да получи възмездие за това, което й е причинил. В никоя западна държава не е разрешено да биеш жена си. А при тях не само че е разрешено, ами се подкрепя от държавата. Което означава, че жената не може да си търси никакви права, не може да бъде защитена и следователно онзи може да си я буха, когато и за каквото му скимне.

Все си мисля, че има значение дали е християнин или мюсюлманин. Не можем да слагаме всички под един знаменател.
Работила съм с араби (християни), с много добри впечатления останах.


evoto  Много точно казано. дано не се сблъсквам с хора с такова мислене  като Чингиз хан