От арабин до арабин има голяма, ама много голяма разлика. Аз имам връзка със Сириец от 3 години - различна култура, различна религия, различен цвят на кожата, различно образошание, в началото нямахме и един общ език, на който да говорим, за да изгладим тези всичките различия...., но много близка емоционалност. И малко по-малко се приближаваме един към друг и след 3 години повече сме спечелили, отколкото загубили по пътя на неизчерпаемия низ от компромиси, които се налага да прашим и двамата всеки ден. Подчертавам - и двамата.
Много е важно как той се усеща в твоята страна, вижда ли себе си тук след 10,20 години? Много е важно как и защо е попаднал у нас и колко е самостоятелен - може ли емоционално и икономически да взима самостоятелни решения за бъдещето си, т.е - роднините му биха ли повлияли на избора му, ако не - биха ли уважили неговия избор, респективно теб? Колко силно и истински държи на свободата си да се самоопределя - етнически и религиозно, колко силно и искрено ти го подкрепяш в тази му свобода и колко силно и убедено той прави това за теб без капчица опити единият да промени другия? Колко е свободен да отвърне с пренебрежение на подмятания и подигравки, че не е успял да си намери арабка, ами с теб се е захванал...и колко силна си ти да направиш същото (а такива приказки ще чуете, че...)? Какви са жените от неговото семейство - затворени и забрадени, или работещи и самостоятелни там, в неговата страна. (В Сирия работещи и самостоятелни жени има.) Приемате ли се, обичате ли се и възхищавате ли се един на друг въпреки разликите? Склонна ли си в дадена ситуация (не по принцип) да забравиш, че си християнка и да вземеш неговата гледна точка в спор, или битова ситуация, когато си сред "свои"? А той склонен ли е? Правил ли го е?
Ако отговорът на горните и още ред други въпроси - твои си - е достатъчно задоволителен за теб - не зачерквай човека от живота си, само защото се е родил в друга държава. Ако чувствата и намеренията му са наистина силни и хубави - различията понякога повече помагат.
Много е важно как той се усеща в твоята страна, вижда ли себе си тук след 10,20 години? Много е важно как и защо е попаднал у нас и колко е самостоятелен - може ли емоционално и икономически да взима самостоятелни решения за бъдещето си, т.е - роднините му биха ли повлияли на избора му, ако не - биха ли уважили неговия избор, респективно теб? Колко силно и истински държи на свободата си да се самоопределя - етнически и религиозно, колко силно и искрено ти го подкрепяш в тази му свобода и колко силно и убедено той прави това за теб без капчица опити единият да промени другия? Колко е свободен да отвърне с пренебрежение на подмятания и подигравки, че не е успял да си намери арабка, ами с теб се е захванал...и колко силна си ти да направиш същото (а такива приказки ще чуете, че...)? Какви са жените от неговото семейство - затворени и забрадени, или работещи и самостоятелни там, в неговата страна. (В Сирия работещи и самостоятелни жени има.) Приемате ли се, обичате ли се и възхищавате ли се един на друг въпреки разликите? Склонна ли си в дадена ситуация (не по принцип) да забравиш, че си християнка и да вземеш неговата гледна точка в спор, или битова ситуация, когато си сред "свои"? А той склонен ли е? Правил ли го е?
Ако отговорът на горните и още ред други въпроси - твои си - е достатъчно задоволителен за теб - не зачерквай човека от живота си, само защото се е родил в друга държава. Ако чувствата и намеренията му са наистина силни и хубави - различията понякога повече помагат.
и вече и той не млъква. Учи се да чете и пише на български и така - полага усилия човекът. Аз се опитвам да разбирам арабски, за съжаление постиженията са ми твърде скромни, но все пак имам прогрес. 
