За приятелите в 4ужбина

Докато живях о6те в Берлин, където има стра6но много българи, ми прави впе4атление 4е с пове4ето от тях няма6е да се събирам ако бяхме в БГ....но просто в 4ужбина няма6 голям иzбор. Имам една единственна приятелка българка в Берлин но тя ми е приятелка от Варна и дойде да следва в Берлин и така. Ина4е поzнати много, но приятели не (zа българи става въпрос).
Тук пак късмет 4е в Ница намерих двама стари приятели с които бяхме zагубили контакт и след пове4е от 10 години се открихме тук 

И аз съм така. Понякога даже ме е яд с какви хора се срещам, само защото са българи. Но вече не го правя често
От "чужденците" имам няклко добри приятели-румънка, французин...Може и в мен да е причината, че нямам много местни приятели, знам ли?

И за Холандия е валидно това което казваш за Испания. Пак сьщо подчертавам дебело, че не визирам всички бьлгари тук, но много от тях не са минали през някаква цедка ако мога така да се изкажа. Другото характерно тук е прословутите визи за партньори - много хора нахлуха в страната по линия "гадже", задьржаха се с холандските си партньори до момента в който не намериха начин да останат в страната по друг маниер, след взимането на разрешително за дьлгосрочно пребиваване. Не всеки е такьв, но процента на качеството на хората в Холандия намалява, за сметка на техния брой - всеки ден. След направените законодателни промени след 1 юни тази година, свьрзани с изискването за езиково познание, явяване на тест в родната дьржава и след това, ако теста е успешен, кандидатстване за виза, както и увеличаването на изискуемият доход на партньора.....направи нещата доста по сложни откьм легалното пребиваване на чужденците в страната.

Не,заЩо да рипкам,то4но така си е.Много правилно го е казала и Татяна-и аз мисля като нея.Такива екземпляри има тука,в България не бих ги погледнала.Не 4е тук имам неЩо обЩо с тях,но от "кумови срами",поне обЩи приказки.

Аz ги отбягвам. Често по улиците чувам българска реч, когато / ако хората не ми допадат как иzглеждат иzоб6то не се обаждам.
3 пъти досега съм се обаждала, все на "читави попадам" 

Повечето от хората, с които прекарваме празниците са българи и поляци.
Всяка година на Коледа (обяд) и Деня на благодарността сме с американци, които решиха, че сме далеч от семействата си и винаги ни се обаждат да им гостуваме.

Ами с българи рядко контактувам. Имам приятелка тук, но не се zнае докога Ще е в Германия. Тя не иска да се прибира в БГ, но гаджето й драпа zа натам. Имам оЩе една две, с които се среЩам чат пат и то ако аz се обадя. Не zнам zаЩо,преди време ми каzаха, че съм била надута и съм се държала на дистанция. Ами неzнам вече... Но с повечето хора честно каzано не искам да имам обЩи неЩа

С немци нямам дълбоки приятелства, по _ скоро са добри поzнанства.

Аz от добри приятели много си иzпатих преди години, zатова сега ако ми трябва подкрепа я търся при семейството си. А отскоро и тук, при вас.
Единственото, което ми липсва е непринуденото: "Аре на кафе"

Имам си няколко дружки, но с  всяка от тях ме свързват различни неща. С кумата ми например не мога да говоря за бебета и т.н., просто тя е 10 години по-малка от мен и още е малка С друга пък точно бебетата ни свързват. С бившата съквартирантка са ни толкова различни характерите и въпреки това, тя е първата на която поверих хищника да го гледа, докато съм на лекции.
От мъжката част, си имах две аверчета, на които винаги можех да разчитам безусловно. Сега ни делят едни разстояния..
Учудващо е, как човек може да намери нови приятели на неподозирани места и при неочаквани ситуации...

Има страшно много българи тук...и колкото са повече, толкова повече завист и завист има ....Като дойдохме имахме две "приятелски" семейства, с които се събирахме и дружахме - уви - за тях на педиестал дойдоха парите и това, кой колко взема - дава и т.н.Радвам се, че вече не са ни приятели...може и грубо да звуча, но си е така...и е истина...
Сега имам две приятелки, с които много добре се разбирам, споделям си всичко и сме и приятелски семейства
....отново на доверие, аз се раздавам....и се надявам този път да няма разочарования (дори и сълзи от моя страна). Отвратиелно е чуството за завист..и ме яд, че го има - тук при нас българите, които се срещаме в парка и уж всеки помага на другия...Искам вече да съм по сдържана и не толкова лековерна, но не мога...
Дай Боже повече не ми се случва да прахосвам чувства, че това ми е за трети път

Вал, пожелавам ти да си намериш чудесна приятелка, защото неимоверно точно "тя" ни допълва

Айдее, мойта тема на нов глас!  Аз нали изпищях преди време, дето една "симпатяга" българка ми се направи на важна в библиотеката, после си имахме случката с още една на детската площадка, дето се оказа и комшийка, и децата ни на една възраст, ама същата работа (меланхолично наклонена глава, поглед настрани от мене, англйски с мек български акцент към детето си), та в крайна сметка не загубих кураж обаче! На третия път случих, пу-пу! Не че сме приятелки, това не става току-тъй, но си ходихме на гости, а децата седят на една масичка в предучилищната. Друго си е да имаш поне един български телефон, дето не те кара да се чувстваш идиотски, и за в случай на спешна нужда (ооопс, не пари!). Особено когато единствените приятели българчета, с които си се знаем още от България, се преместиха това лято в друг щат.
С американците, не знам - най-близкия ни приятел май е американец, идваше по едно време често на гости, нощувал е, симпатяга е, за какво ли не сме си говорили, но ... стигнем ли до спомени от детството, общото миналo нещо го няма. А не знам защо в Америка толкoва много се сещамe за спомени от детството и гимназията.

Моите най-добри приятели са финландци. Когато отидох там за пръв път ми казаха, че трудно приемат някого, но приемат ли те веднъж е за цял живот и е така! Дори и сега след 6 години раздяла мога да разчитам на тях 100% и винаги е било така за мен! Тук също имам приятели - куриозното е, че голяма част от тях пак са финландци, защото когато отидох в Монреал и не познавах никого се включих в клуб на канадските приятели на Финландия и досега се срещаме с тях поне 5-6 пъти годишно. Те са едни от малкото хора, които познават мен и Мартин преди да се оженим, бяха с мен през цялата ми бременност и са свидетели на израстването на Изабела. На тях също мога да разчитам! Покрай съпруга си се запознах с няколко семейства, едното от които са тъмнокожи - те бяха първите хора, които видяха Изабела, защото дойдоха в болницата на първия ден след раждането; доведоха приятелите си да видят бебето след някооко месеца, изобщо мога да ги смятам за близки. Тук също завързахме приятелства, предимно с майки от групата на Изабела.
Познавам няколко българи в Канада, от които най-близка ми е Юлето (девойката с концертите и ктмпингите еври уикенд ). Ние с нея си падаме приказливки и като заговорим по телефона, няма спиране - откарваме с часове, а мъжа ми само пъшка.  Познавам и едно семейство, които са роднини на моя приятелка - много приятни, но за съжаление и те са далеч - в Торонто. С тях се виждаме също от време на време. Аз съм много общителна, въпреки че  трудно си намирам истински приятели, но като ги намеря си ги пазя за цял живот и мога да кажа, че имам много приятели!

Аз имам приятели и българи и американци. Не ги деля по-националност, а по-това дали си пасваме или не.

 Сигурно е вярно, че човек може да се опари от приятелства с българи в чужбина, но да не би пък да не може да стане това и с чужденците? Да не би чужденците да не завиждат? Малко прекалено ми звучат обобщения от сорта - не харесвам българите в чужбина, защото са завистливи

Интересна тема 
Такааа... Аз съм тук от 8 години ве4е Ще станат. Благодаря на съдбата (и на баЩа ми за координатите),4е се намерихме тук с една моя братов4едка,за която в Бг само бях слуШала. Тя е най_добрата ми приятелка  Благодарение на нея "оцелях" психи4ески през тези години. Знам,4е на нея мога да раз4итам за вси4ко както и тя на мен   
Освен нея,тук в работата се запознах с оЩе една българка,с която съм в много добри отноШения макар,4е напоследък не се виждаме особено 4есто,но затова пък сме "телефонна лЮбов" ( Лаура,и аз съм от приказливите и моя мъж само пъШка като ме види,4е говоря  ).
Толкоз с българските ми контакти тук 
Благодарение на форума се запознах с ве4е три моми4ета ,но и с тях за сега се 4уваме само по телефона ( пусти разстояния  ).
Аз избягвам да се движа из бг среди тук,макар,4е в Милано е пъъъълно с наШенци,но предимно от категорията,описана по_горе от Джеминариус. Има и нормални хора,но са рядкост.
Имам и познанства сред местните: две сестри близна4ки и няколко семейства,познати на мъжа ми,но с тях прекарваме по някоя и друга съботна ве4ер и това е.
А,Щях да забравя имам двама приятели италианци: единия ми е колега от работата а другия от университета ( наполвина италианец наполвина словак,друго си е балканския нрав  )

Имам приятелки в България. Няколко но истински
Тук имам дружки за кафе, но не са българки
А сега намерих тук много приятели което ме прави много щастлива!
Благодаря ви че ви намерих!    

много добре са направили швейцарците! и това не го казвам заради българите,които идват тук ами по принцип. направо е някакъв ужас откакто живеем тук и имаме бебе контактите ми с нови хора са предимно в детската консултация. е да ама там попадам все на пакистански/индийски мами, които  не говорят английски или ако говорят не могат да илизат без мъжа си, или ако могат няма за какво да си говорим  иначе имам 2 приятелки българки в Лондон, с които вече не се виждам толкова често, но пък винаги е много приятно. имам и 2-ма приятели от университета-японец и зимбабвиец, с които предимно си пишем. останалите са приятели на мъжа ми-предимно англичани и 1 едно много симпатично семейство от Шри Ланка (знаете ли, че там е нормално да се женят братовчеди?). еми това е ... повечето ми приятелства са виртуални сега

а иначе за завист и т.н.. усещам ги в зародиш тия истории и повече не се занимавам