За приятелите в 4ужбина

И аz мислех доскоро като теб, но (беz да искам да лаская някого) именно от тоzи форум се zапоzнах (zасега) с 3 прекрасни момичета. Двечки са ми наблиzо, третата ми е далечко, но се чуваме редовно, много се раzбираме и мисля, че приятелството е вzаимно.
В България нямам толкова много български приятелки, толкова блиzки, както тук.
Об6то 6 момичета има около мен, наистина много блиzки ги чувствам, едната дори ми помага да гледа Сара, когато с мъжа ми сме на работа (както и сега).
Много съм благодарна, че успях да се сре6тна с толкова мили хора.
АВА, КАТЕ, ПЕТЯ (карам по аzбучен ред, да не се zасегне някоя  ), обичам ви и съм благодарна, че съдбата ни сре6тна   

3абравих да отговоря на един въпрос от вълнение - и 6вейцарци имам приятели, но с българите интересите ни са по-блиzки, т.е. менталитет, начин на веселие... абе zнаете zа какво говоря  Приятели, с които бих прекарала уикенд са повече българи на брой, иначе и 6вейцарците много си ги обичам. Друг е въпросът, че с тях трябва да реzервирам седмици преди термина, докато при на6енците може и спонтанно да zаформим не6то... 

Не е 4естно ,около мен пьк няма никой близко,4ак в Мадрид ...
радвам се за теб и за трите споменати моми4ета,дано с времето не се скарате за неЩо и дано си останете дььььлго време приятелки 

Дълго време не познавах никакъв българин тук. След това запознанствата дойдоха, но сякаш все пак най-близки са ми една чилийка и словенка...Иначе познавам едно момиче, с което много се разбираме /но живее далеч и няма как да се виждаме/
Има и две българки край мен, но понякога не се сещат за мен  и аз не им се обаждам, за да се сетят, ама....Малко объркана ситуация.......

Надявам се скоро и ти да намери6 някое българче около теб. На мен в началото не ми липсваха контакти с българи, чак от година-две насам усетих липса. И хоп - намерихме се. С коя на светофара, с коя тук...  
Дали приятелството ни 6те е до време... не мисля. Поне така преценявам хората, себе си (нас с мъжа ни)... не виждам zа какво бихме могли да се караме. Няма zа какво да си zавиждаме, няма какво да се ревнуваме, ако някои се чуват по-често. 3рели хора сме, мисля, че ако някой ден има някакво напрежение, можем да се раzберем.  

Около мен също няма българи,само с едно момиче съм малко по-близка и от време на време се виждаме да пием кафе.Тъкмо се бяхме запознали и решихме да се местим,споделих с нея,тя се разтърча веднага,намери чудесна къща много изгодно,и макар че впоследствие се отказахме поради други причини,тя ме трогна с жеста си.

И аз се 4увам 4есто с едно моми4е ,с което се запознах тук вьв форума(ве4е дори не е толкова 4есто),но не се виждаме особено много.Дале4е сме......дори не сме толкова дале4е ,но и двете работиме и нямаме време.
Ина4е бьлгари тук колкото искаш ,но........

/Ей каква тема!
Аз 4естно казано имам само 2 най добри приятелки и 1 приятел(само приятел),но те за съжаление не са тук.Едната е в България,а др.са в Дания за жалост.
Тук истински приятел/ка нямам,няма и да имам,просто заЩото не допускам близо никоя.За сега за съжаление не съм среЩнала такава на която мога да имам доверие и да нарека моя приятелка.
Ина4е познати под път и над него.За кафе,разходка или ходене по барове.Малко са хората,които каня в къЩи.Абе имаме там някои познати с обЩи интереси,деца на една и съЩа възраст ,но не е съЩото като да ги познаваШ от студ.си год.например.
Ина4е с някои от испанците,които познаваме е много интересно,да ходили сме на къмпинг и пак бих отиШла.
По празници обикновенно се събираме с роднини-мои или на мъжа ми и си прекарваме 4удесно.

Аз ежедневно губя представата си за това какво е истинският приятел. Това което кьм днешна дата знам и искам да е така, е както аз се отнасям с хората, така и те да се отнасят с мен. Досега винаги сьм давала в повече отколкото сьм получавала в своите приятелства/не говоря хич за материални, а за духовни ценности и покрепа, сьвети и готовност за морална опора/. С 2 думи - не сьм удовлетворена от достатьчното качество на приятелите които имам тук или в Бьлгария. А иначе познавам бьлгари тук, както и чужденци там, в Бьлгария....но не мога да разчитам на тяхното 100% приятелство.
Може ли някой да ми каже какво е истинското приятелство според теорията и получава ли се това на практика?
Иначе хора с които да си пием кафето и да си нищим клюката - тук, винаги имам, но човек, на чието рамо да поплача или да се посмея/примерно/ и това да не бьде вьзприето по някакьв странен начин или придружено с някакьв коментар зад гьрбьт ми -почти нямам!
Най-верните ми и добри приятели си остават от ученическите и студентски години. Всичко останало се опира до това кой си, с кого си, каква професия имаш, каква кола караш, кьде живееш, какво си постигнал в БГ или чужбина. Явно и времената са такива и хората стават все по-корумпирани. Аз единствено искам да намеря хора с които да си паснем като хора /как само го казах/, а не да се насилваме кога ще е поредната среща или чуване, или кога ще се прибера до БГ /примерно/ за да ходим по крьчми, или да продьлжавам да пьлня телефона си с номера и безмислени за мен имена на хора....
Много сьм уязвима на тази тема, особено когато една от най-добрите ми приятелки не ми се обади/sms,email/ да ми честити Рожденният ден. И наистина сега, когато сьм далече от Бьлгария разбирам кой какьв е....но сега не е като в миналото.Има много средства за комуникация между хората...няма измькване и лесно се прави равносметката кой е с теб и защо е с теб....
Спирам, че станах много сериозна, а не искам. По-добре да не ми пука.....

Дали приятелството ни 6те е до време... не мисля. Поне така преценявам хората, себе си (нас с мъжа ни)... не виждам zа какво бихме могли да се караме. Няма zа какво да си zавиждаме, няма какво да се ревнуваме, ако някои се чуват по-често. 3рели хора сме, мисля, че ако някой ден има някакво напрежение, можем да се раzберем.  

Това е 4удесно.В Испания е малко объркваЩо.Тук ти завиждат и за това,4е не им завиждаШ.

хахахахахахахахахахахахахаха.Много правилно казано.....хахахаха боже колко хубаво си го определила.
Ами такива сме ,за сьжаление.

Много добре те раzбирам. И аz като теб, но откакто поzнавам мъжа ми, нямам идея кой приятел в каква категория спада.
Мъжът ми ми е най-добрият приятел и с него споделям абсолютно всичко. Беz превzемки го каzвам, той ми е по-блиzък и от майка ми, на никого другиго не раzчитам и не вярвам така, както на него, zа всичко говорим, всичко обсъждаме. Друг такъв човек и мъж не поzнавам и наистина ми е радостно на ду6ата, че най-добрият ми приятел е мъжът ми.
Всички останали приятели са приятели, но не не се zамислям с кого какво мога да споделя. Ето миналата седмица така се окенzах в работата, чЕ направо се побърквах от страх. И споделих с едно момиче, което поzнавам от форума, с което в съ6тия ден се видяхме zа пръв път. Бяхме се чували няколко пъти, дълго лафихме и лични и об6ти не6та... но в момента, в който я видях, просто я почувствах стра6но блиzка, като сестра. 

С т.нар. ми най-добра приятелка (сръбкиня) не бих могла да обсъдя това, понеже с нея де факто отдавна не сме толкова блиzки. Помагала ми е когато съм се връ6тала от България, живяла съм у тях, докато намеря работа и жили6те, но тя не е тип човек, когото мога да zанимавам с такива проблеми.

С годините мисля, че човек може да има много на брой много блиzки приятели, които да чувства много блиzки, но беz да се налага да се докаzва.
 В такова об6тество живеем, че не бих могла да притеснявам когото и да било да речем посред но6т, както по българскиму се докаzват приятелите.
Т.е. ако имам нужда от превоz, бих викнала такси, ако стане пожар - викам пожарната. Неzависимо дали тук или в България. Абе всичко е толкова относително... а и живея тук от вече 17г., явно и аz съм се променила. В моменти на авария напр. бих предпочела да раzчитам на някой ком6ия, отколкото на приятел. И това не zначи, че ком6ията ми е по-добър приятел. 


3а българи ли става въпрос? 

3а българи ли става въпрос? 
Да,за мое огромно съжаление

Живях тук три години без един българин да познавам   а при това пълно, в центъра са на всяка крачка / по сергийките продават сувенири, на гарата, на улиците, абе навсякъде сме  
Чак в бг на морето се видяхме с един наш приятел чех, от тук го познавахме, и той вика че се запознал с някакъв българин, ако искаме като се върнем ще ни запознае с него  
и въпросният българин ни покани за новата година в един ресторант, който го държеше пак наш човек, и само българи с техните главно чуждестрански половинки   така се запознахме с земляците тук   и мога да кажа че двама от тях с времето ни станаха ама страшно добри приятели   единия от Пловдив, другия от Копривщица / просто нямаше как да се срещнеме някога в Бг  
Да имаме много близки приятели и българи и чехи, а една германка ми е от най близките приятелки  
Трудно е човек да си намери добри приятели, мисля че ние обаче имахме щастие и късмет в това отношение, много сме си доволни от нашите приятели 
Въобще мисля че не сме ги подбирали по националност, или се разбираме или не ... все тая какви са и от каде са  

Мирабел, това е много жалко.
Може сега да кажа не6то, zа което да рипнете с/у мен, но мисля, че в Испания е по-лесно да се имигрира (дори нелегално) отколкото тук напр.
Това автоматически смъква летвата на имигрантите. Т.е. в това число със сигурност има хора от кол и въже, гледали да намерят лесното. Не искам да кажа, че тук живеят супер интелигентни и само вис6исти, но предвид факта, че 6вейцарците са направили иzклиучително трудно случайно да попадне6 тук, много рядко съвпадат причините  zа имигриране и типът хора, които имигрират тук и в Испания. С което не искам да кажа, че групата на български емигранти тук е "по-елитарна", просто 6вейцарците много внимават кого пускат.
И така тук се окаzват хора от социални групи, които и в България не биха имали да делят помежду си каквото и да било.

Докато живях о6те в Берлин, където има стра6но много българи, ми прави впе4атление 4е с пове4ето от тях няма6е да се събирам ако бяхме в БГ....но просто в 4ужбина няма6 голям иzбор. Имам една единственна приятелка българка в Берлин но тя ми е приятелка от Варна и дойде да следва в Берлин и така. Ина4е поzнати много, но приятели не (zа българи става въпрос).
Тук пак късмет 4е в Ница намерих двама стари приятели с които бяхме zагубили контакт и след пове4е от 10 години се открихме тук 

И аз съм така. Понякога даже ме е яд с какви хора се срещам, само защото са българи. Но вече не го правя често
От "чужденците" имам няклко добри приятели-румънка, французин...Може и в мен да е причината, че нямам много местни приятели, знам ли?

И за Холандия е валидно това което казваш за Испания. Пак сьщо подчертавам дебело, че не визирам всички бьлгари тук, но много от тях не са минали през някаква цедка ако мога така да се изкажа. Другото характерно тук е прословутите визи за партньори - много хора нахлуха в страната по линия "гадже", задьржаха се с холандските си партньори до момента в който не намериха начин да останат в страната по друг маниер, след взимането на разрешително за дьлгосрочно пребиваване. Не всеки е такьв, но процента на качеството на хората в Холандия намалява, за сметка на техния брой - всеки ден. След направените законодателни промени след 1 юни тази година, свьрзани с изискването за езиково познание, явяване на тест в родната дьржава и след това, ако теста е успешен, кандидатстване за виза, както и увеличаването на изискуемият доход на партньора.....направи нещата доста по сложни откьм легалното пребиваване на чужденците в страната.

Не,заЩо да рипкам,то4но така си е.Много правилно го е казала и Татяна-и аз мисля като нея.Такива екземпляри има тука,в България не бих ги погледнала.Не 4е тук имам неЩо обЩо с тях,но от "кумови срами",поне обЩи приказки.

Аz ги отбягвам. Често по улиците чувам българска реч, когато / ако хората не ми допадат как иzглеждат иzоб6то не се обаждам.
3 пъти досега съм се обаждала, все на "читави попадам" 

Повечето от хората, с които прекарваме празниците са българи и поляци.
Всяка година на Коледа (обяд) и Деня на благодарността сме с американци, които решиха, че сме далеч от семействата си и винаги ни се обаждат да им гостуваме.

Ами с българи рядко контактувам. Имам приятелка тук, но не се zнае докога Ще е в Германия. Тя не иска да се прибира в БГ, но гаджето й драпа zа натам. Имам оЩе една две, с които се среЩам чат пат и то ако аz се обадя. Не zнам zаЩо,преди време ми каzаха, че съм била надута и съм се държала на дистанция. Ами неzнам вече... Но с повечето хора честно каzано не искам да имам обЩи неЩа

С немци нямам дълбоки приятелства, по _ скоро са добри поzнанства.

Аz от добри приятели много си иzпатих преди години, zатова сега ако ми трябва подкрепа я търся при семейството си. А отскоро и тук, при вас.
Единственото, което ми липсва е непринуденото: "Аре на кафе"

Имам си няколко дружки, но с  всяка от тях ме свързват различни неща. С кумата ми например не мога да говоря за бебета и т.н., просто тя е 10 години по-малка от мен и още е малка С друга пък точно бебетата ни свързват. С бившата съквартирантка са ни толкова различни характерите и въпреки това, тя е първата на която поверих хищника да го гледа, докато съм на лекции.
От мъжката част, си имах две аверчета, на които винаги можех да разчитам безусловно. Сега ни делят едни разстояния..
Учудващо е, как човек може да намери нови приятели на неподозирани места и при неочаквани ситуации...

Има страшно много българи тук...и колкото са повече, толкова повече завист и завист има ....Като дойдохме имахме две "приятелски" семейства, с които се събирахме и дружахме - уви - за тях на педиестал дойдоха парите и това, кой колко взема - дава и т.н.Радвам се, че вече не са ни приятели...може и грубо да звуча, но си е така...и е истина...
Сега имам две приятелки, с които много добре се разбирам, споделям си всичко и сме и приятелски семейства
....отново на доверие, аз се раздавам....и се надявам този път да няма разочарования (дори и сълзи от моя страна). Отвратиелно е чуството за завист..и ме яд, че го има - тук при нас българите, които се срещаме в парка и уж всеки помага на другия...Искам вече да съм по сдържана и не толкова лековерна, но не мога...
Дай Боже повече не ми се случва да прахосвам чувства, че това ми е за трети път

Вал, пожелавам ти да си намериш чудесна приятелка, защото неимоверно точно "тя" ни допълва

Айдее, мойта тема на нов глас!  Аз нали изпищях преди време, дето една "симпатяга" българка ми се направи на важна в библиотеката, после си имахме случката с още една на детската площадка, дето се оказа и комшийка, и децата ни на една възраст, ама същата работа (меланхолично наклонена глава, поглед настрани от мене, англйски с мек български акцент към детето си), та в крайна сметка не загубих кураж обаче! На третия път случих, пу-пу! Не че сме приятелки, това не става току-тъй, но си ходихме на гости, а децата седят на една масичка в предучилищната. Друго си е да имаш поне един български телефон, дето не те кара да се чувстваш идиотски, и за в случай на спешна нужда (ооопс, не пари!). Особено когато единствените приятели българчета, с които си се знаем още от България, се преместиха това лято в друг щат.
С американците, не знам - най-близкия ни приятел май е американец, идваше по едно време често на гости, нощувал е, симпатяга е, за какво ли не сме си говорили, но ... стигнем ли до спомени от детството, общото миналo нещо го няма. А не знам защо в Америка толкoва много се сещамe за спомени от детството и гимназията.

Моите най-добри приятели са финландци. Когато отидох там за пръв път ми казаха, че трудно приемат някого, но приемат ли те веднъж е за цял живот и е така! Дори и сега след 6 години раздяла мога да разчитам на тях 100% и винаги е било така за мен! Тук също имам приятели - куриозното е, че голяма част от тях пак са финландци, защото когато отидох в Монреал и не познавах никого се включих в клуб на канадските приятели на Финландия и досега се срещаме с тях поне 5-6 пъти годишно. Те са едни от малкото хора, които познават мен и Мартин преди да се оженим, бяха с мен през цялата ми бременност и са свидетели на израстването на Изабела. На тях също мога да разчитам! Покрай съпруга си се запознах с няколко семейства, едното от които са тъмнокожи - те бяха първите хора, които видяха Изабела, защото дойдоха в болницата на първия ден след раждането; доведоха приятелите си да видят бебето след някооко месеца, изобщо мога да ги смятам за близки. Тук също завързахме приятелства, предимно с майки от групата на Изабела.
Познавам няколко българи в Канада, от които най-близка ми е Юлето (девойката с концертите и ктмпингите еври уикенд ). Ние с нея си падаме приказливки и като заговорим по телефона, няма спиране - откарваме с часове, а мъжа ми само пъшка.  Познавам и едно семейство, които са роднини на моя приятелка - много приятни, но за съжаление и те са далеч - в Торонто. С тях се виждаме също от време на време. Аз съм много общителна, въпреки че  трудно си намирам истински приятели, но като ги намеря си ги пазя за цял живот и мога да кажа, че имам много приятели!

Аз имам приятели и българи и американци. Не ги деля по-националност, а по-това дали си пасваме или не.

 Сигурно е вярно, че човек може да се опари от приятелства с българи в чужбина, но да не би пък да не може да стане това и с чужденците? Да не би чужденците да не завиждат? Малко прекалено ми звучат обобщения от сорта - не харесвам българите в чужбина, защото са завистливи

Интересна тема 
Такааа... Аз съм тук от 8 години ве4е Ще станат. Благодаря на съдбата (и на баЩа ми за координатите),4е се намерихме тук с една моя братов4едка,за която в Бг само бях слуШала. Тя е най_добрата ми приятелка  Благодарение на нея "оцелях" психи4ески през тези години. Знам,4е на нея мога да раз4итам за вси4ко както и тя на мен   
Освен нея,тук в работата се запознах с оЩе една българка,с която съм в много добри отноШения макар,4е напоследък не се виждаме особено 4есто,но затова пък сме "телефонна лЮбов" ( Лаура,и аз съм от приказливите и моя мъж само пъШка като ме види,4е говоря  ).
Толкоз с българските ми контакти тук 
Благодарение на форума се запознах с ве4е три моми4ета ,но и с тях за сега се 4уваме само по телефона ( пусти разстояния  ).
Аз избягвам да се движа из бг среди тук,макар,4е в Милано е пъъъълно с наШенци,но предимно от категорията,описана по_горе от Джеминариус. Има и нормални хора,но са рядкост.
Имам и познанства сред местните: две сестри близна4ки и няколко семейства,познати на мъжа ми,но с тях прекарваме по някоя и друга съботна ве4ер и това е.
А,Щях да забравя имам двама приятели италианци: единия ми е колега от работата а другия от университета ( наполвина италианец наполвина словак,друго си е балканския нрав  )

Имам приятелки в България. Няколко но истински
Тук имам дружки за кафе, но не са българки
А сега намерих тук много приятели което ме прави много щастлива!
Благодаря ви че ви намерих!    

много добре са направили швейцарците! и това не го казвам заради българите,които идват тук ами по принцип. направо е някакъв ужас откакто живеем тук и имаме бебе контактите ми с нови хора са предимно в детската консултация. е да ама там попадам все на пакистански/индийски мами, които  не говорят английски или ако говорят не могат да илизат без мъжа си, или ако могат няма за какво да си говорим  иначе имам 2 приятелки българки в Лондон, с които вече не се виждам толкова често, но пък винаги е много приятно. имам и 2-ма приятели от университета-японец и зимбабвиец, с които предимно си пишем. останалите са приятели на мъжа ми-предимно англичани и 1 едно много симпатично семейство от Шри Ланка (знаете ли, че там е нормално да се женят братовчеди?). еми това е ... повечето ми приятелства са виртуални сега

а иначе за завист и т.н.. усещам ги в зародиш тия истории и повече не се занимавам

имам дсота приятели тук ..ама как да ги нямам - така се полу4и 4е ние бяхме една весела компания в БГ и после се вдигнахме и доидохме тук . сега живеем в радиус от 20 км и 4есто се събираме . не ми липсват приятелите ,защото са тук ...но аз отдавна съм се отказала да споделям проблеми с приятели (сериозни ),затова си имам мъжо ..които винаги е насреща . тук се запознах с малко българи (защото просто няма или са от "цигански проиход" ) , но пък с доста украинци и руснаци . ще кажате 4е съм пристрастна ,но ... моите впе4атления 4е те са много по задружни и 4есно казано знам 4е на тях мога да раз4итам .  не гледам с лошо ока на никого - незнам , когато се запознавам с хората ми правят впе4атление много неща и по това си правя изводи ..не само за мене си ,а затова дали и аз допадам на  тези хора .. не е казано 4е щом е българин и е в 4ужбина трябва да ти е приятел ..всеки си има свои характер ...
 купоните ..празнествата ..интернационална компания  , оба4е аз самата се 4уствам по уютно само с българи ..не трябва да говоря на 3 езика , хората си ги познавам от 100 години ,няма кои да ме обсъжда после кое и как било , освен това се заформят готини дискусии понеже говорим за нещо което ни е общо ... ако е многоези4на компания   не се полу4ават разговори за сериозни неща ..винаги или някои недоразбрал ..или недо4ул ....
 

Да, ама пък ние такъв рожден ден ти спретнахме, 4е и ти пяхме даже, Оранжевке  На твое място няма6е да я мисля дружката, а 6тях да и "простя" да не си тровя главата 
А пък аз да ви кажа, 4е тук НЯМА БЪЛГАРИ За хубаво или за зло, само "4ужди" хора са ми приятели. Ей за това и се зарадвах на Моф4ето, 4е и тя бе6е един от основните ми стимули да се регистрирам тук 
И аз трудно казвах приател на някой, но просто ре6их да намаля критериите. Истинските ми, онези дето ми знаят и най кирливите ризи са ми дале4, емаил и телефон са единствената ми връзка...а и се попромениха  Сигурно и аз...
Имам много "приятели", с които да излезна, да се 4уствам добре и не самотна, да се смея, да попла4а ако трябва (това псоелдното обикновено самостоятелно го вър6а), и се опитвам да не о4аквам много в замяна, да не се разо4аровам...Ло6ото е, 4е вси4ките ми близки тук са 4ужденци.
ех, Лаурка, и на мен много ми харесват финландците, наистина са хора на които може6 да рз4ита6, по4тени, искрени...ама пустата му ду6евност (или не знам как да го нарека...) Просто са ми дале4 като поведение, като манталитет...(циганска ду6а ли имам, не знам, ама като ми се пла4е пла4а, и като ми е весело, искам вси4ки да развеселя). Та не мога да се отпусна, това ми е мисълта. А ина4е наистина са едни от най по4тените и най неспособните на лъжа хора   

Наистина интересна тема и както се вижда болна за много от българите в чужбина... Виждам, че вече е казано повечето за сънародниците ни в Испания, Всичко, което е написала Джеми е много вярно. Ние, в началото се обаждахме на всеки срещнат българин, след поредица от неприятности, заради такива познанства, просто прекратихме всякакви отношения с тях. Сега имаме едно семейство българи, които са ни много близки (кумовете ни), на които винаги можем да разчитаме, както и те на нас. И на мене най добрата ми 'приятелка' е мъжо   Но определено ми липсват истинските приятелки от детството ми, с които съм споделяла живота си,..... това понякога ме кара да се чувствам истински самотна    
Инъче познати, с които да излезеш на кафе, на купони колкото искаш, но с тях не мога да споделям.... а точно това ми липсва, ...... аз съм такава, че ако някой не го чувствам истински близък, никога не бих му споделила нещо лично, не бих изляла душата си пред него.... така че за мене приятелките са си там в БГ, тука са просто познати

Нямам много приятели тук, защото постоянно пътуваме по островите. 1 година живяхме на о. Корфу, 4 на Родос, 2 на Крит, но постоянното ни жилище е в Атина. Та на Родос ми е много голяма приятелка Беборина от този Форум, и една гъркиня, която е израснала в Австралия. На Крит имам приятелка от Сърбия и две от Украйна, на които винаги мога да разчитам. А с Танула (пак от този форум) сме съседки, и тя е голяма приятелка.

Ние със съпругът ми, 4есто си казваме, 4е сме стастливи хора, затото въпреки 4естите смени на местоживеенето (два града в БГ и две държави) сре6тахме добри хора, които днес са на6и близки приятели. Едно прекрасно семейство от Солун, невероятно добри и сърде4ни хора, но ве4е дале4 от нас. Моите дружки от университета и те дале4. Приятелите ми от Пловдив и те на 3 хиляди км. разстосние..
В Германия съм от една година и за къмет, сре6тнах едно моми4е гъркиня, която ми стана  много близка.  Аз не съм загубила вяра в приятелството, въпреки разо4арованията и подлостта, които съм преживяла.  С4итам, 4е националността е при4ина поради, която хората се срес6тат, но не и повод да станат приятели.

Аз чувствам един човек тук много близък. Познавам я много от преди да бъде създаден този форум. Оцелявам с нейна помощ и бих направила невъзможното ако мога да й помогна да бъде добре и тя. Знам, че не е ден на благодарността, но благославям всеки един ден откакто я познавам и съм щастлива, че я имам.
Не знам колко е възможно да прецени човек дали друг му е истински приятел или не. Най-добре това се тества когато настъпи трудност. Тогава очакваме близките нам да направят това от което имаме нужда за да ни помогнат, но надявам се да не ми се налага да тествам, искам да няма лоши дни. Въпреки всичко вярата ме крепи, че ако те някой ден дойдат трудности именно този човек ще издържи този тест.

Имам приятели, не бих ги делила на истински и неистински, даже не и на българи и други, но те са доста различни. Имам малка група приятели, към които знам, че мога да се обърна, когато ми е трудно, защото добре слушат и те оставят да си изприказваш болката, сам си стигаш до решението на проблема (абе те две от тях са психоложки де, ама и подхода им е такъв). Друга малка група са най-идеални за купон, весели, жизнерадостни и непостоянни. Имам приятели, които без да осъзнават, ме натоварват в ежедневни оплаквания-но те пак са близки, приятели. Всички са различни, но са ми мили.
В тази връзка, днес четох (по диагонал, докато кърмех) за поредното изследване какво прави човек да се чувства щастлив. Резултатите твърдяха, че 50% от темперамента (и склонността към депресия) са наследени, но другите 50% са това, дали имаш навик за позитивно мислене. Неизненадващо, позитивния поглед към света много зависи дали поддържаш редовна връзка с приятелите си и дали имаш любими занимания (хоби). Та като говорим за наследяване-баща ми е саможив хипохондрик със склоност към депресия, майка е активна, общителна и заразно жизнерадостна жена. Аз май по малко от двамата съм намазала:направо една манджа с грозде, по Дебеляновски ("разнолика, нестройна душа" ли беше стиха), ама я да мълча, че май се докарах като шизофреничка 

какво да кажа аз? Болна ми е тази тема.  Тук има много бьлгари, в на4алото приемах вси4ки с отворени рьце, после лека_полека по4нах да си ги пробирам. Не са лоШи като хора, не, просто може би заЩото сме концентрирани на едно малко пространство неизбежно се явяват едни недоразумения... да ги нарека. Тук ина4е среЩнах много добри приятели и те от Видин, там не сме се познавали, гостуваме си 4есто и винаги ги каня на празниците на МиШо. От скоро имаме и едно познато симпати4но семейство украйнци, децата си допаднаха, те са студенти и двамата. Италиянци приятели нямам Говоря си с майките  по градинките и толкоз.

Според мен приятелите в живота ни се определят от социалния ни кръг. Всеки има "най-добри приятели" от детството, след това от у4илище, след това от студентските години и т.н. и т.н. С промяната на социалния ни кръг възниква потребност от нови "приятели" от новия социален кръг.

Какво е "приятел"? 4овек, с който споделяме ежедневните си дела и проблеми и той е винаги готов да помогне, както и ние на него. Оба4е ежедневните ни дела и проблеми се определят от социалното ни положение. Затова обикновено "най-добрите приятели" от студентските ми години не биха ми помогнали сега... Винаги се сещам с топло 4увство за тях, 4уваме се по тел. по празници, виждаме се при визитите ми в Бг, прекарваме си страхотно и ... бързам да се прибера и да споделя със сегашните си (тукашни) приятели новите 4увства и вълнения! Защото толкова близките ми приятели от преди живеят в разли4ен соц. кръг и не биха разбрали моите терзания, нито пък аз техните.

Както казва моя приятелка (тук) - как да обясня на най-добрата си приятелка в Бг, живееща в двустайна панелка с 3 поколения семейство, моя ежедневен проблем: 4е ми е трудно да из4истя цялата къща (типи4на еднофамилна американска къща от 2 етажа и мазе = още един етаж) или 4е ми отнема много усилия да окося тревата и да се грижа за дръв4етата и цветята в двора. Е, представете си какви о4и е ококорила приятелката с двустайната панелка: какъв и е проблема на тая в Канада, представете си  Аз тук се блъскам да живея с баба и дядо, и дете, и ку4е... а тя седнала да ми реве, 4е не могла да си о4исти къщата 

И аз да се вклУ4а.....
Няма заЩо да те нападаме ,много е правилно вси4ко ,което си написала.За да емигрира един бьлгарин в Испания му трябват около 200 евро за билет(за автобус,май са толкова-не зная ) и три дни докато стигне до тук.
Ка4ва се в петьк на автобуса от софийската автогара и в неделя ве4е е "редови" емигрант

Прави ми впе4атление,4е по4ти вси4ки бягат/ме от бьлгари .Много е жалко това .Но дали някога ,Ще се променят неЩата????
Жалко е 4е на такова разстояние от родината ни минаваме по "отсреЩният тротоар" като 4уем бьлгарска ре4.
Уфффф,не е 4естно.....

Така е Вал. Но пьк другите общности тук са доста задружни и горди да се познават и поздравявят и помагат - руснаци, украинци, поляци примерно. Ето това не мога да си го обясня, защо само при бьлгарите е това разделение и очуждение?Това ме пита и моят мьж и на него това му е направило впечатление защото той познава много бьлгари и тук и в Бьлгария....

Абе не се фокусирайте само върху българите. Ми аz например като гледам как немците правят zолуми като се напият на тумби по раzните Майорка, Ибиса и т.н... ми и аz да съм немец, като ги видя такива, и аz бих странила.
Не сме единствената нация, какво толкова  Както и не е zадължително да хареса6 всички местни хора, които са около теб, не сключвате приятелство zа години...

Като цяло да,бьлгарите май сме най- разделената обЩтност,но аз тук например виждам ,4е и с румьнците е така.На мен едни от най- добрите ми "приятели" са румьнци,аз бях една от пьрвите които видяха тяхното детенце,те бяха едни от пьрвите които видяха моето и това на сестра ми......а като си помисля ,4е от толкова много "приятели" бьлгари  в болницата ,когато се роди Алекс дойде само едно моми4е ,божеееее ми аз май сьм била Щастливка ,4е не са дошли пове4е .
Украинците тук са много задружни,просто не можете да си представите как хора на средна вьзраст(и пове4е ) се веселят заедно като малки деца и винаги си помагат

Украинците тук са много задружни,просто не можете да си представите как хора на средна вьзраст(и пове4е ) се веселят заедно като малки деца и винаги си помагат
О,да така е,и аз съм забелязала.Можем само да взимаме пример от тях. 

Моите приятелчета тук са си българчета! И мноооооооого им се радвам!  
Някои са ми малко далече и не можем да се виждаме често    (и много съжалявам, че нямам тая възможност...иначе вече щяха да са побелели от моето постоянно ломотене  !). За добро или за зло, не мога да кажа, че до момента съм се разочаровала от някой. Срещала съм някои "странни" българчета (от тия дето директно питат "А колко пари изкарвате?"), но за тях някакси преди да питат знам, че не са мой "тип".
А във форума тук си намерих много любими хора!  

Според мен,приятели в чужбина в истинския смисъл на думата няма.И все ми се иска да греша...

Ааааа, няма да ви завиждаме .
Аз мога да кажа ,4е вьпреки вси4ко ,моми4е тук от форума-ТЕЯ,ме прие в кьЩата си без да ме познава и ми даде вьзможността да си изкарам едно страхотно море с нея и с дьЩеря и.Та и аз мога да кажа ,4е и тук има ХОРА ,на които сьм страшно благодарна  ( и на които все оЩе дьлжа един диск )

Абе Тея е пич, та дрънка беее  Какво само се вайкате, че сте нямали приятели... я се вижте всички колко сте добри и мили... чудя се zа какво я ни6тим тая тема о6те 

Определено грешиш! И освен това искам да разбия мита, че след 30 години приятелства не се завързват - не е вярно!

Е, ако това наистина е темата за разговор и главния проблем за дискутиране, много хора не биха разбрали "драмата" на чистенето. Опасявам се, че аз май съм от тях. Това май звучи по-лошо, отколкото е предвидено, сори.

Тогава се получават най здравите приятелства, най стабилните.
Просто защото на тая възраст вече сме с изградени характери, с постигнати цели (донякъде) с ясно изградени житейски позиции и знаем какво търсим в човека отсреща.

Аз лично се радвам на няколко по дълбоки познанства вече с мами от форума, които се надявам да станат сериозни приятелства.
Но приятелството иска грижи, то е като едно цвете което се нуждае от слънце, вода, въздух и ласка. Приятелството е дресировка според лисицата на Екзюпери, и ние трябва да я упражняваме тая дресировка. Всеки ден, всеки час - в мига в който се сетим за човека когото искаме да наречем свой приятел.

А швейцарките - няма да ви завидя, щото и ние тук в Германия сме бойна група. Просто ви се радвам че сте се харесали и че имате желание да се "дресирате".
За испанките - същото. И не си мислете, че ще се оттървете от мен.
Някой слънчев ден ще похлопам неканена на нечия порта, не случайно една от вас ме кръсти Фиди Миткалото

Стигнах до извода че приятели човек може да намери навсякьде стига да иска. Вьзрастта и мястото май няма особено значение. Лошото е че много се местим  и после повече не се виждам често с тези от предишните места, пишем си говорим си ама не е сьщото.

Приятели човек може да намери навсякъде, неzависимо от националността. Много по важно е да може да се раzчита на тях, доверието. Пожелавам на всички, които не са намерили приятел досега да срещнат подходящия човек.
Аz лично не съм се стремяла непременно да се сприятелявам с българи, имам добри поzнанства и няколко истински приятели, които са с най раzлична националност, германци, финландка и др.  Не е важно откъде идва човек, а дали си допадаме.