За приятелите в 4ужбина

имам дсота приятели тук ..ама как да ги нямам - така се полу4и 4е ние бяхме една весела компания в БГ и после се вдигнахме и доидохме тук . сега живеем в радиус от 20 км и 4есто се събираме . не ми липсват приятелите ,защото са тук ...но аз отдавна съм се отказала да споделям проблеми с приятели (сериозни ),затова си имам мъжо ..които винаги е насреща . тук се запознах с малко българи (защото просто няма или са от "цигански проиход" ) , но пък с доста украинци и руснаци . ще кажате 4е съм пристрастна ,но ... моите впе4атления 4е те са много по задружни и 4есно казано знам 4е на тях мога да раз4итам .  не гледам с лошо ока на никого - незнам , когато се запознавам с хората ми правят впе4атление много неща и по това си правя изводи ..не само за мене си ,а затова дали и аз допадам на  тези хора .. не е казано 4е щом е българин и е в 4ужбина трябва да ти е приятел ..всеки си има свои характер ...
 купоните ..празнествата ..интернационална компания  , оба4е аз самата се 4уствам по уютно само с българи ..не трябва да говоря на 3 езика , хората си ги познавам от 100 години ,няма кои да ме обсъжда после кое и как било , освен това се заформят готини дискусии понеже говорим за нещо което ни е общо ... ако е многоези4на компания   не се полу4ават разговори за сериозни неща ..винаги или някои недоразбрал ..или недо4ул ....
 

Да, ама пък ние такъв рожден ден ти спретнахме, 4е и ти пяхме даже, Оранжевке  На твое място няма6е да я мисля дружката, а 6тях да и "простя" да не си тровя главата 
А пък аз да ви кажа, 4е тук НЯМА БЪЛГАРИ За хубаво или за зло, само "4ужди" хора са ми приятели. Ей за това и се зарадвах на Моф4ето, 4е и тя бе6е един от основните ми стимули да се регистрирам тук 
И аз трудно казвах приател на някой, но просто ре6их да намаля критериите. Истинските ми, онези дето ми знаят и най кирливите ризи са ми дале4, емаил и телефон са единствената ми връзка...а и се попромениха  Сигурно и аз...
Имам много "приятели", с които да излезна, да се 4уствам добре и не самотна, да се смея, да попла4а ако трябва (това псоелдното обикновено самостоятелно го вър6а), и се опитвам да не о4аквам много в замяна, да не се разо4аровам...Ло6ото е, 4е вси4ките ми близки тук са 4ужденци.
ех, Лаурка, и на мен много ми харесват финландците, наистина са хора на които може6 да рз4ита6, по4тени, искрени...ама пустата му ду6евност (или не знам как да го нарека...) Просто са ми дале4 като поведение, като манталитет...(циганска ду6а ли имам, не знам, ама като ми се пла4е пла4а, и като ми е весело, искам вси4ки да развеселя). Та не мога да се отпусна, това ми е мисълта. А ина4е наистина са едни от най по4тените и най неспособните на лъжа хора   

Наистина интересна тема и както се вижда болна за много от българите в чужбина... Виждам, че вече е казано повечето за сънародниците ни в Испания, Всичко, което е написала Джеми е много вярно. Ние, в началото се обаждахме на всеки срещнат българин, след поредица от неприятности, заради такива познанства, просто прекратихме всякакви отношения с тях. Сега имаме едно семейство българи, които са ни много близки (кумовете ни), на които винаги можем да разчитаме, както и те на нас. И на мене най добрата ми 'приятелка' е мъжо   Но определено ми липсват истинските приятелки от детството ми, с които съм споделяла живота си,..... това понякога ме кара да се чувствам истински самотна    
Инъче познати, с които да излезеш на кафе, на купони колкото искаш, но с тях не мога да споделям.... а точно това ми липсва, ...... аз съм такава, че ако някой не го чувствам истински близък, никога не бих му споделила нещо лично, не бих изляла душата си пред него.... така че за мене приятелките са си там в БГ, тука са просто познати

Нямам много приятели тук, защото постоянно пътуваме по островите. 1 година живяхме на о. Корфу, 4 на Родос, 2 на Крит, но постоянното ни жилище е в Атина. Та на Родос ми е много голяма приятелка Беборина от този Форум, и една гъркиня, която е израснала в Австралия. На Крит имам приятелка от Сърбия и две от Украйна, на които винаги мога да разчитам. А с Танула (пак от този форум) сме съседки, и тя е голяма приятелка.

Ние със съпругът ми, 4есто си казваме, 4е сме стастливи хора, затото въпреки 4естите смени на местоживеенето (два града в БГ и две държави) сре6тахме добри хора, които днес са на6и близки приятели. Едно прекрасно семейство от Солун, невероятно добри и сърде4ни хора, но ве4е дале4 от нас. Моите дружки от университета и те дале4. Приятелите ми от Пловдив и те на 3 хиляди км. разстосние..
В Германия съм от една година и за къмет, сре6тнах едно моми4е гъркиня, която ми стана  много близка.  Аз не съм загубила вяра в приятелството, въпреки разо4арованията и подлостта, които съм преживяла.  С4итам, 4е националността е при4ина поради, която хората се срес6тат, но не и повод да станат приятели.

Аз чувствам един човек тук много близък. Познавам я много от преди да бъде създаден този форум. Оцелявам с нейна помощ и бих направила невъзможното ако мога да й помогна да бъде добре и тя. Знам, че не е ден на благодарността, но благославям всеки един ден откакто я познавам и съм щастлива, че я имам.
Не знам колко е възможно да прецени човек дали друг му е истински приятел или не. Най-добре това се тества когато настъпи трудност. Тогава очакваме близките нам да направят това от което имаме нужда за да ни помогнат, но надявам се да не ми се налага да тествам, искам да няма лоши дни. Въпреки всичко вярата ме крепи, че ако те някой ден дойдат трудности именно този човек ще издържи този тест.

Имам приятели, не бих ги делила на истински и неистински, даже не и на българи и други, но те са доста различни. Имам малка група приятели, към които знам, че мога да се обърна, когато ми е трудно, защото добре слушат и те оставят да си изприказваш болката, сам си стигаш до решението на проблема (абе те две от тях са психоложки де, ама и подхода им е такъв). Друга малка група са най-идеални за купон, весели, жизнерадостни и непостоянни. Имам приятели, които без да осъзнават, ме натоварват в ежедневни оплаквания-но те пак са близки, приятели. Всички са различни, но са ми мили.
В тази връзка, днес четох (по диагонал, докато кърмех) за поредното изследване какво прави човек да се чувства щастлив. Резултатите твърдяха, че 50% от темперамента (и склонността към депресия) са наследени, но другите 50% са това, дали имаш навик за позитивно мислене. Неизненадващо, позитивния поглед към света много зависи дали поддържаш редовна връзка с приятелите си и дали имаш любими занимания (хоби). Та като говорим за наследяване-баща ми е саможив хипохондрик със склоност към депресия, майка е активна, общителна и заразно жизнерадостна жена. Аз май по малко от двамата съм намазала:направо една манджа с грозде, по Дебеляновски ("разнолика, нестройна душа" ли беше стиха), ама я да мълча, че май се докарах като шизофреничка 

какво да кажа аз? Болна ми е тази тема.  Тук има много бьлгари, в на4алото приемах вси4ки с отворени рьце, после лека_полека по4нах да си ги пробирам. Не са лоШи като хора, не, просто може би заЩото сме концентрирани на едно малко пространство неизбежно се явяват едни недоразумения... да ги нарека. Тук ина4е среЩнах много добри приятели и те от Видин, там не сме се познавали, гостуваме си 4есто и винаги ги каня на празниците на МиШо. От скоро имаме и едно познато симпати4но семейство украйнци, децата си допаднаха, те са студенти и двамата. Италиянци приятели нямам Говоря си с майките  по градинките и толкоз.

Според мен приятелите в живота ни се определят от социалния ни кръг. Всеки има "най-добри приятели" от детството, след това от у4илище, след това от студентските години и т.н. и т.н. С промяната на социалния ни кръг възниква потребност от нови "приятели" от новия социален кръг.

Какво е "приятел"? 4овек, с който споделяме ежедневните си дела и проблеми и той е винаги готов да помогне, както и ние на него. Оба4е ежедневните ни дела и проблеми се определят от социалното ни положение. Затова обикновено "най-добрите приятели" от студентските ми години не биха ми помогнали сега... Винаги се сещам с топло 4увство за тях, 4уваме се по тел. по празници, виждаме се при визитите ми в Бг, прекарваме си страхотно и ... бързам да се прибера и да споделя със сегашните си (тукашни) приятели новите 4увства и вълнения! Защото толкова близките ми приятели от преди живеят в разли4ен соц. кръг и не биха разбрали моите терзания, нито пък аз техните.

Както казва моя приятелка (тук) - как да обясня на най-добрата си приятелка в Бг, живееща в двустайна панелка с 3 поколения семейство, моя ежедневен проблем: 4е ми е трудно да из4истя цялата къща (типи4на еднофамилна американска къща от 2 етажа и мазе = още един етаж) или 4е ми отнема много усилия да окося тревата и да се грижа за дръв4етата и цветята в двора. Е, представете си какви о4и е ококорила приятелката с двустайната панелка: какъв и е проблема на тая в Канада, представете си  Аз тук се блъскам да живея с баба и дядо, и дете, и ку4е... а тя седнала да ми реве, 4е не могла да си о4исти къщата 

И аз да се вклУ4а.....
Няма заЩо да те нападаме ,много е правилно вси4ко ,което си написала.За да емигрира един бьлгарин в Испания му трябват около 200 евро за билет(за автобус,май са толкова-не зная ) и три дни докато стигне до тук.
Ка4ва се в петьк на автобуса от софийската автогара и в неделя ве4е е "редови" емигрант

Прави ми впе4атление,4е по4ти вси4ки бягат/ме от бьлгари .Много е жалко това .Но дали някога ,Ще се променят неЩата????
Жалко е 4е на такова разстояние от родината ни минаваме по "отсреЩният тротоар" като 4уем бьлгарска ре4.
Уфффф,не е 4естно.....

Така е Вал. Но пьк другите общности тук са доста задружни и горди да се познават и поздравявят и помагат - руснаци, украинци, поляци примерно. Ето това не мога да си го обясня, защо само при бьлгарите е това разделение и очуждение?Това ме пита и моят мьж и на него това му е направило впечатление защото той познава много бьлгари и тук и в Бьлгария....

Абе не се фокусирайте само върху българите. Ми аz например като гледам как немците правят zолуми като се напият на тумби по раzните Майорка, Ибиса и т.н... ми и аz да съм немец, като ги видя такива, и аz бих странила.
Не сме единствената нация, какво толкова  Както и не е zадължително да хареса6 всички местни хора, които са около теб, не сключвате приятелство zа години...