Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 12

Миме ,възхищавам се на твоя силен и борбен дух!!!Kezaja, много благодаря за поста ти-страхотна си.Но мили момичета искам да ви попитам нещо лично,какво се прави в ситуация ,когато искаш да пребориш мъката и отчаянието си след поставената диагноза,осъзнаваш го че си много важна за детето и че ти трябва да си силната и мобилизараната да помагаш на детето да върви на горе и да се развива ......,но въпреки всичко да не ти се получава и да се скапваш още повече след като четеш изказванията на анонимни майки и разбираш колко жестоки всъщност са хората .Какво се прави тогава......?

Черна магия, нормално е да се чувстваш така, та на твоето детенце скоро са поставили диагноза.
И аз много се вживявах в хорските приказки и много тежко ги преживявах.
Вече не е така, оставила съм ги да си приказват каквото си знаят, стига да не вредят пряко на детето ми по някакъв начин.
Живея си моя си живот и съм стигнала до една простичка истина.
Имам семейство, което безумно обичам и когато се прибера у дома и затворя вратата зад себе си, знам че има кой да ме посрещне с радост и любов.
Останалото няма значение.
Прегръщам те, а ти споделяй, ще видиш, че постепенно ще се отърсиш от стреса, а момичетата тук неусетно ще те мобилизират (тъй да се каже) и заразят с ентусиазма и последователността си в работата с децата.
И както Деси каза венъж, много скоро ще разбереш какво съкровище си имаш у дома.
Аз често си го напомням, когато ме нападнат мрачни мисли.

cherna_magiq,

Много спокойно и зряло ще се почувстваш, ако намериш време да изгледаш "Тайната".
"Тайната" всъщност е в нашата мисъл и възприятието ни на света, с енергията която излъчваме, ни влияем и оказваме контрол на околния свят. Всичко около нас е енергия, ние самите сме енергия. Лесно е да се каже- настрой се позитивно, не е така лесно да се настроим обаче....Но пък наистина лесно е да не се оплакваме, с което предизвикваме отрицателна енергия, защото подсъзнанието на различава "Да" от "Не", то възприема оплакването ни, като нещо, което си пожелаваме и....желанията ни се сбъдват.
Може да започнем дорис изричане на откровени лъжи всеки ден, като "Детето ми от ден на ден е по- в час, по- комуникативно, повече се разбира с децата и възрастните го харесват все повече,поведението му е все по- приемливо, дори на моменти, е дете в норма." И така...мечтите стават реалност.
Във филма се описва как трябва емоционално да преживеем нещата, които искаме с цялата си душа и сърце, как не е достатъчно просто да поискаме нещо, а да го усетим, да си го представим живо, да го докоснем, видим, погалим, да му се усмихнем...да го съпреживеем и станем част от преживяното.
Тайната  гарантира желанието ни да стане реалност.

Не мислим за лошите хора, които ни създават пречки, неприемайки децата ни. Когато зависим от такива хора, обучаваме ги..., когато не зависим, намираме сили просто да им се усмихнем и не ги кълнем....те също имат уроци за учене...или са толкова повърхностни, че Господ не им дава домашни....те не оставят следа и съществуват в самодоволство, не ги виним...всичко е наред с нас и децата ни и ще бъде, точно, както го искаме.

Велика тайна е и Закона за привличането. С мислите си, привличаме да ни се случват нещата, които ни се случват...вземаме най- доброто и се учим...пак, защото подсъзнанието не различава, че нашата мисъл е крещяла страх от нещо "Да не ми се случи това и това"...енергията не възприема "Не"- то а изпълнява желанието ни.
Бях щастлива, когато приех различносттта на детето ми за факт, защото намерих начин да опозная себе си, да си дам обяснения за необаснимите до момента случкии събития...да опозная хората и да се срещам със стойностни хора ежедневно...каквито не срещах, когато мислех, че всички в семейството сме "валидни"....вече знам, че "валидни" са само малките в собствените си представи и свят, който е далеч по- мизерен и грозен от този, на нашите деца и нашия и  в който правим всичко възможно да ги вкараме, за да оцелеят.

Споделям и част от моята лична тайна за детето ми- компенсирайки дефицитите, да достигне превръщането на дефекта в ефект.
Синът ми ме прави щастлива, никога не съм се възхищавала на масовките, уравниловките и хората от кюпа...Господ ме чу и ми прати Чуден Марти- кюпа гледа него, той поглеждаше към кюпа рядко, после често...от доста време иска му се да се влее в масата, да й се хареса, но не знае как.....аз не поущрявам "вливането" и "Сливането" с групата. Така е, не мога да съм Господар на подсъзнанието си....мечтая дефекта му, да стане неговия ефект и оръжие.
И си го представям....и го усещам, вълнението и майчината гордост.....

Черна магия, започни да четеш на детето си мама терапия.Това си е научна разработка - не е измишльотина.Това е планът.Не ми обяснявай, че не  можеш, защото можеш.Четейки всяка вечер това - ти постепенно ще си повярваш, че ще стане, ще се успокоиш, и най важното - ще има ефект при детето ти.Аз ти го гарантирам.
Мама терапия е призната от психолозите.Прочети внимателно сайта - кога и как се чете и го прави.Естествено не разчитай само на това, защото това не е лечението, а само част от него.

А моят съвет относно "Мама терапията" е да седнеш и на един лист да напишеш нещата, които искаш да се случат с твоето дете, като всичко е в сегашно време.
Четеш ги на глас всяка вечер, веднага след заспиване на детето, с тих и спокоен глас, и в един и същи ред.
Всичко става реалност и виждаш как мечтите ти оживяват чрез детето ти.

   Поклон,в знак на признателност и благодарност кък всички вас момичета. Благодаря за съветите,който признавам си ще ми е трудно в началото да спазвам ,но знам че ще се науча.Да си кажа правата ,без да се притеснявам ,аз съм си песимист по рождение ,не знам може би това ,че съм имала тежък живот и трудно детство доста ми е помогнало в това отношение,но за съжеление така е -хората нямат равен старт в живота. За сметка на това,мога да се похваля пък, че нашия такто е страхотен оптимист,и аз ще се уча от него за напред и от всички вас разбира се.Още веднъж искренно ви благодаря за подкрепата и за това ,че сте тук и взаимно ще си помагаме с каквото можем     Пожелавам ви страхотен следобяд и до скоро  

Kezaja, много ми хареса мнението ти за неразбиращите хора, подобно е и моето.
Ако видя, че не се обучават ги прескачам, осъзнавам, че в големият град е по-лесно, хора много, имаш избор.

cherna_magiq, конкертно на мен ми даваха сили малките успехи на детето. Като например да подреди пъзел от  3 части, да сглоби нещо. Сега си спомням едни вендузи за лепене на стената - аз трябваше да ги сложа, а тя да ги махне. Тези неща ни бяха домашните от логопеда. И все се надявах, че щом се е научила на малките неща, ще напредне и в дургите. Но всяка сутрин си правех план на какво да я уча и вечер си правех разбор какво е научила. Имало е дни, в които ми е било много тъпо, защото е била в голям отпор, но пък други съм имала повече успехи.

Поглеждаш си детето. То си е твоето детенце. Има нужда да го обичаш такова, каквото е. И ти го обичаш, и няма да го оставиш на разни анонимни да го тормозят. Ще го обградиш с обич и грижа и ще се бориш да направиш каквото трябва за него.

Момичета, мен пък ме притеснява това, че моето момиче не различава, кога се обръщат с въпрос към нея и кога към някой друг.
Най-вече това, че не зная как да и го обясня.
Тази вечер например, двете със сестра си хапваха - едната бонбони, другата - филия хляб.
И питам малката (като се обърнах с името и) какво яде.
А Мими ми отговаря: "Хляб!".
За пореден път опитах да и обясня, че въпросът съм задала на сестра и, защото съм се обърнала с името и към нея.
Но явно не ме разбра, защото отново повтори 'хляб'.
Ако имате идеи, давайте насам!  

Calathea,точно днес четох за нещо подобно на вашия проблем в една книга за която е писала миналото лято TanyaMG


В книгата го наричат "затруднение за постигане на комуникативна адекватност",или това е използването на езика по неподходящ начин,аналогичен на поведението на другия човек.
Авторите са дали много идеи,но като най удачно във вашия случай може би ще са първите три:

1.Направете родословно дърво на детето,като му обясните за вертикалните степени на родовата подредба.За по голяма пригледност използвайте снимки.

2.Направете списък с приятелите на семейството пак в дървовидна структура,за да покажете на детето значението на степента на връзките с другите хора.

3.Направете списък с приятелите на детето и му дайте възможност да оцвети имената им с различни цветове в съответсвие с това колко близо до тях се чувства то и защо.

На първо време това ми дойде на ум като идея,макар и леко преписано от книга.
Дано ви бъде полезно.

Черна магия, ако вярваш в Господ се моли за чудо. Ама трябва и да вярваш, че то ще се случи. И работи за осъществаването му с детето си - Господ ще те насочи как. Така казват в цъквата, че чудесата се слуват на тези които вярват, че ще им се случат и работят за осъществаването на чудото...

И един ден разбираш /или поне аз разбрах/, че чудото ми се е случило - че моето детенце си е чудо и е тук със мисия на тая земя, а моята мисия е да го обичам безрезервно.  
Не се треевожи идва момента,  и за всяка от нас е различно... Аз и преди съм писала - след първите оценки на сина ми гледах детето ококорена у дома и все едно ми бяха сменили детето и то вече не беше моето... всяка изживява шока по различен начин. После се лепваме я да търсим причините, измисляваме си какви ли не теории, които толкова ни се струват достоверни, че сами почваме да си вярваме на глупостите  или ревем и се тръшкаме всеки пък когато детето ни е с друго дете на неговата възраст и направим сравнението...
Но и това минава.
Сега аз какво виждам в моето дете е нещо съвсем различно - виждам способно дете. Уверено дете. Различно, но щастливо дете. Виждам САМО положителнте му страни и говоря с другите майки само за положителните му страни. Всичко е в главата и в нагласата ти да виждаш нещата.

А ПДД-НОС да не ти пиша и на лични пак е Генерализирано разстройство на развитието - неспецифично. Т.е. има достатъчно критерии детето да е класически аутист, но нещо не отговаря на определението - примерно неговорещо до 4 години наваксва и почва да говори добре по-късно, или примерно липсват стериотипи. единственопто общо за всичките деца в спектъра е че имат проблем със социализацията - дори и да говорят много добре трудно се научават да общуват свободно и да разбират невербалния език на околните - като мимиките примерно. Но някои от тях успяват доста добре да се справят.
А и чудеса се случват, особенно на тези които вярват в тях и работят  децата си за  да станат тези чудеса реалност.

Деси, Страхотен и поучителен пост!

Добавям още нещо- приемаме, че не винаги децата ни казват и равят нещата, според очакваното от нас и останалите "нормални".
Всеки вид "преса" ги притиска и прави форма на моментен или по- продължителен блокаж.
Например, когато учим с детето по английски, винаги, щом задам въпрос, той го повтаря и веднага след това, отговаря. Като му кажа той да зададе въпрос, задава ми го, но отговаря или за себе си, или от мое име, но не изчаква аз да му отговоря. Опитвах да направим нещата "правилни", но после усетих, че засега това е неговия начин за комуникация на чужд за него език и оставям нещата така, без да го пресирам...когато дойде момента, ще прави комуникацията и на чуждия език, както я прави на майчиния. Беше време, преди години, когато и на български повтаряше въпросите и не очакваше обратна връзка. Сега се нуждае от обратната връзка, прави хубави диалози...има изградена потребност.
Затова, приемам неговия начин и "се нагаждам", според него, а не настоявам, на всяка цена, той да се пригоди веднага и на момента.
И харесвам неговия начин в себе си, хващам се, че на моменти "копирам" поведението му, което ми дава чувство за свобода и индивидуалност.

Здравейте, мили и всеотдайни майки. Реших и аз да ви се представя. Все още се опитвам да изчета многото информация тук и на сайтовете които сте посочили. Моя син се роди рано в 27 г.с.. Сега е на почти 4 години.

Имаше доста кръвоизливи в мозъка и един голям от дясно, който си остана  като киста. От както се е родил сме го водили на рехабилитация, Войта, магнити , барокамери...ЕЕГ-та. Скоро правихме и ЯМР. От близо 2 години ходи ежедновно на логопед. Посещава и 134 логопедична градина в София.

Ходехме и в св. Никола. Определението за сега на състоянието му е изоставане в Невро психическото развитие и ни казаха че има прояви от аутистичния спектър. Сега се опитвам да систематизирам информацията за да разбера какво още можем да направим тук в България. Разчитам и се надявам на вашата помощ и опит в тази насока.
   :bouquet:
mina.e  Сина ми правеше такова заглеждане с потреперване, по късно се заглеждаше в празното пространство и си смееше ....Аз питах ли питах докторите те нищо ...Но скоро д-р Христова каза че това може да е епилептичен пристъп и каза да видим дали може да го прекъснем , ако да не било пристъп. Правеше  го още като бебе.Сега не сме забелязвали да е имал, пак,  само се смее ,но мога да го прекъсна. Възможно ли е да си е било нещо нормално. Или ако са били пристъпи не трябва ли да станат по-силни и по-сериозни и също така видими.
Ще ти пиша и на лични.

Calathea, моето дете също минава такъв период. През лятото на детската площадка, като някой кажеше на детото си "Не така" и тя си мислеше, че е за нея и се тръшваше. Аз се въоръжих с търпение и й обяснявах като на по-малко дете.  Можете да играете с дъщерите ти на игра - например решавате да апликирате храст с розови цветя. Ти изрязваш цветя и викаш последователно всяка по име, даваш й цвете и тя го лепи. Така ще отренира кога викаш едната, кога другата по име. Други подобни игри са на Черен Петър или други с изчакване на ред и се питате "Кой е следващият". Ние Черен Петър играем по измислен начин - слагаме 7-8 карти, и толкова си раздаваме, всеки последователно проверява дали някоя от неговите карти съвпада с някоя от сложените на масата. Идеята е да има "сега е мама, сега татко, сега аз". И трябва да са поне 3-ма човека, за да види детето нагледно. Също много добре и се отрази да й говоря "Ние сме твоите майка и баща, дядо е твоят дядо..., ти си наша дъщеря", това го видях от книгите на Долто и ми е трудно да го обясня, но е точно осъзнава на себе си. И в книгата Я. Вогиндрукас - Д. Шерет имаше много добри идеи. Като това, че Мими отговаря и то смислено на въпроса е много добре - значи разбира, дава отговор и само много малко й трябва да се научи кога.

Имаме много работа и по повтаряне на изречения, не знам вашете деца как са с повтаренето. В тестовете имаше да се повтарят изречения от 12-14 срички и тя доста зацикли. Намерих този линк - http://koleva.hit.bg/, по точно това - http://koleva.hit.bg/werb.htm  с много интересни идеи в тази насока. Най ми се иска да намеря логопед, който да работи с нея по този начин. Това е нещо като развитие на слуховото внимание и възприятие.