Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 12

Деси, преди 100 години не е имало аутисти ! Това че причината при твоя син не са ваксините, не означава, че те не са един от най-честите причинители на това състояние при много деца. Освен това , прощавай ако не съм разбрала добре, но твоят син нали няма такава диагноза и всъщност неговият проблем е СИД?

Morris Kharasch измисля тимеросала ( етил-живачното съединение в консерванта на ваксините) и агрикултурните химикали, където се използва също етил-живак, и ги патентова 1930г. Малко по-късно Канер диагностицира първите случаи на деца родени в периода 1931- 1938г. А Родителите им са били свързани с химикали за обработка на растенията и горите. Предполага се, че децата са били пряко изложени на влиянието на тези химикали. Тези, и още други съображения, са накарали американският сенат да вземе решение,  август месец 2006г. , да отпусне 45млн. долара за 5 години напред  -клинични изследвания, за вероятните причинители на аутизма от външни фактори.

Това предполага, че 5 години след това решение т.е  2011г.  ще има официално становище, което евентуално ще влезе в учебниците !


Ще си позволя да представя цялата статия от 2006г. Опитах се да дам само линк към нея , но не успях.

The Age of Autism: Something Wicked -- 1

By DAN OLMSTED
WASHINGTON, Aug. 16 (UPI) -- The Combating Autism Act passed by the U.S. Senate earlier this month includes millions of dollars for research into possible environmental causes of autism.

It's about time.
Specifically, the bill authorizes $45 million to the National Institute of Environmental Health Sciences to spend over five years in clinical research on possible environmental factors.
While that may sound like a good chunk of change, it's minuscule compared with spending on (so far) fruitless searches for an "autism gene."
In previous installments of this column, I've sketched the natural history of the disorder beginning with child psychiatrist Leo Kanner's landmark 1943 paper, "Autistic Disturbances of Affective Contact."
And I've suggested that from the very beginning, an environmental trigger -- something harmful coming from the outside in -- was alarmingly evident. As Macbeth put it, there's reason to worry that "Something wicked this way comes."
Kanner identified 11 children with what he called the "markedly and uniquely" different disorder of autism. The first child in his case series was born in 1931, the last in 1938. While Kanner focused on the parents' high educational attainment, we proposed a different way of connecting the dots:
-- Case 1, Donald T., grew up in Forest, Miss., which is smack in the middle of national forest land that was being replanted by the Civilian Conservation Corps during the early 1930s.
-- Case 2, Frederick W., was the son of a plant pathologist.
-- Case 3, Richard M., was the son of a forestry professor at a southern university.
What might unite those cases? Mark Blaxill of the advocacy group SafeMinds suggested agricultural chemicals, in particular ethyl-mercury-based fungicides that came on the market about 1930. They were patented by Morris Kharasch, the "father of organic chemistry," who also invented thimerosal, the ethyl-mercury-based vaccine preservative some blame for the huge rise in autism diagnoses.
Whether you subscribe to the thimerosal theory or not, any environmental link is a worrisome prospect. And evidence for such a link has expanded over the years.
Recently I had a fascinating conversation with Thomas Felicetti of Beechwood Rehabilitation Services of Langhorne, Pa. I came across work he had done more than a quarter-century ago that strongly suggested a "chemical connection" in autism.

He summarized that work in the journal Milieu Therapy in 1981, and it is riveting to read in light of everything that has come after -- namely, hundreds of thousands more cases of autism. Felicetti set up a study at the Avalon School in Massachusetts where he was teaching at the time.
"The experimental design was rather simple and straightforward," he recounted in the paper -- comparing the occupations of 20 parents of autistic children, 20 parents of retarded children and 20 parents of "normal" children who were friends and neighbors of those attending the school.
"The results did, in fact, suggest a chemical connection," he wrote. "Eight of the 37 known parents of the autistic children had sustained occupational exposure to chemicals prior to conception. Five were chemists and three worked in related fields. The exposed parents represent 21 percent of the autistic group. This compared to 2.7 percent of the retardation controls and 10 percent of the normal controls. The data, subjected to statistical analysis, demonstrated a chemical connection.
"The results of this study point in the direction of chemical exposure as an etiological factor in the birth of autistic children."
Felicetti is quick to acknowledge that such a small study was not definitive. "This particular study was occupations, and it was all different occupations," he told me. "There were chemists, there were chemical assistants who would suck chemicals through pipettes in those days. There were roof tarrers who were exposed to chemicals through the roof tar. A variety of occupations.
"But again that's as far as I went with it. It was a pretty good study but suggestive -- because we couldn't find any particular chemical and because we only looked at occupations."
But it's worth coming to a full stop at his simple and straightforward conclusion that a "chemical connection" was evident in the etiology of autism. Plus, he was building on earlier work that already suggested such a connection (more on that in an upcoming column). And further disturbing studies have followed.
It's also significant that the study tried to roughly control for "occupational status" -- "It did try to have the control groups of equal occupation and social class," Felicetti said. Contrary to all the speculation that brainpower and education correlate with autistic offspring, job status had nothing to do with it -- roof tarrers are not perched atop the economic ladder, so to speak.
The key was the job itself and its exposure to chemicals. Felicetti told me the plant pathologist and forestry professor from Leo Kanner's 1943 case studies also would have met his test for occupations with chemical exposure.
So yes, maybe Kanner's kids had especially bright parents -- but maybe they were up to their elbows in mercury fungicides, and Lord knows what else, before anyone knew how dangerous that was. (Perhaps fittingly, Kanner said the forestry professor was "very much immersed in his work.")
One of Felicetti's observations in the 1981 article is haunting: "It is especially ironic that many of the parents of the autistic youngsters in our study could not specify the nature of the chemical agents. One can only speculate that they had blind faith in the safety precautions of the plants and in the reassurances of their employers. ...
"We seem to be coming out of an era when individuals routinely assume that occupational exposure to a wide variety of chemicals is a safe pastime. However, ... research indicates this awakening may be too late for substantial numbers of people and for many future generations."

имало е аутисти и преди 1000 години, просто не са знаели как да я диагностицират...  А моето дете е с диагноза PDD-NOS вече почти година.  Както и повечето от вашите деца - по принцип на проговорилите късно аутисти, които са с запазена интелигентност по принцип получават тази диагноза. Ако нямат проблем с говора са с Аспергер, непроговоорилите и с под-средна интелигентност с Канер, А всички останали които немогат да  причислят към една или друга група наричат с PDD-NOS.
Дори ако се върнеш назад в историята светила като Айнщайн, който е проговорил на 4, бил е антисоциален през целия си жовот, никога не е завързал приятелства,оженил се е за да го гледа жена му като бебе, и е имал маниакални интересни само в няколко области, които са го карали дори да забравя да се храни. Или погледни тръшканията му като на малко дете в зряла възраст, или непоносимостта му към тълпи и някой да го докосва......Ами за мен това си е чиста форма Аутистичен проблем. Или Моцарт погледни. Бетовен, ханс Кристиян Андерсен, ван Гог Примери един куп. Всичките антисоциални, с маниакални интересни, със сензорни проблеми и "странни"навици...
Или Никола тесла вземи - можел е да говори 8 езика, можел е да си представя картини  със супер детайли на механизми и да ги възпроизвежда, никога не се е женил или имал връзка, бил е супер чувствителен на докосване  и някой да стои близо до него, често говорел "странно" и прекалено буквално, не разбирал шегите, с огромна чувствителнос към светлина и звук, обсебен от числатта, и много избирателно хранене...За на мен направо си крещи Аутизъм от него.

Което не изключва те да се се наяли с живак примерно като деца или нещо друго да им е повлияло....

Тов амалко като диабета - неможем да кажем, че го е нямало преиди да го открият...

Според мен по-вероятна теория е липсата на някакъв ензим при тези деца, която пречи на разграждането на дяадено вещество в храната е по-верояна...но пак - не за всички аутисти пасва.
както  примерно едни аутисти спят нощем без проблем, при други сън не идва..... за това са намерили някаква "грешка" в хромозомите което обеснява ниското ниво на серотонин и от там мелатонин, обаче пакне е при всички деца.

И въпреки това продължават да диагностицират деца с аутизъм


В миналото живака се е използвал при лечение на сифилис - Шекспир е лекуван с живак.

Вижте тази статия.

      Момичета, вижте каква тема са пуснали в съседния подфорум.
      "Интеграция на психично болни деца в ДГ?"
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=470140.0

Проблемът с ваксините не е само съдържанието на живак, а че съдържат и други вредни вещества , като формалдехиди и т. н. При по-чувствителни деца явно предизвикват неадекватна имунна реакция и се оказват отключващ фактор . За това броят на децата проявяващи аутистични симптоми и други автоимунни заболявания и не само , за съжаление непрекъснато нараства.

Аз пък съм сигурна, че когато...след около 100 години например, учените открият причините за аутизма, те наистина ще са причини, а не една или дори две, като при различните деца, ще се докаже, че аутизма се причинява от различни фактори или отключващи моменти.
За една част от случаите, съм уверена,че ще се върне теорията за майката- хладилник и страховете, които по някаква причина майката е изпитвала, и е предала на детето си в утробата или чрез кърмата..или ранното й връщане на работа и детето е оставено при баби и гледачки преди изграждането на "Аза"- тогава отделянето от майката е възможно в по- крехки психики и чувствително предразположени дечица да отключи чувството на изоставеност и търсене на спасение в затвореността, пътувайки по спиралата надолу. В този случай, най- доброто средства за връщане "при нас", мисля че са терапиите.
Вероятно ще се открие и докаже научно и че някои храни не се обработват от организма на някои дечица, където са причина за аутистични симтоми и поведение. Там вероятно диетата ще е водещ фактпр подобряване състоянието и поведението.
Вероятно натрупването на токсини, попаднали чрез ваксините или по друг начин, би бил фактор за други деца, където най- добрата терапия, би била пречистващата.
Дори напълно възможно е, някои от нашите деца, да са част от учените- откриватели на причините за аутизма...напълно го вярвам.

От както събираме книжките от поредицата "Човешкото тяло", например, човешките органи и особено мозъка, са в основата на интересите на сина ми. Има вечери, когато за нищо друго не може да се говори, освен, отворили книжките, да разглеждаме мозъчните полукълба, четем, показваме си ги по главите, обясняваме си функциите, етапите на изграждане мна мозъка...следват въпросите "Аз като бях на 4 годинки и изхрълих много неща през прозореца, вие защо ме бихте, като бях малък и неизграден и не разбирах?", питам "А сега изграден ли си", той отговаря "Пак аъм малък, ама мозъка ми порасна вече."...вече не казва, че ще става пилот , а хирург на мозъци....та затова...напълно възможно е , нашите юнаци, стъпвайки на собствените си дефицити и компенсациите им, да направят световни открития

Споделям мнение на Дорка за 6-тата фаза, то е, когато приемеш урока си, благодариш за него и усетиш, че не напразно Господ ти е изпратил изпитанието...не простое сй така..криво ляво да се справиш....

Погледнах и дискусията във форума с анонимната майка, която се чуди дали има програма за интеграция на психично болни деца....мисля, че първата стъпка е, да се интегрират тясно скроени родители....преди "тръшкащи се деца" на други, измъчени родители.

Това просто ме остави така  , макар да мислих, че едва ли нещо вече може да ме изуми, след моите преживелици.

Причината и аз отдавна не търся. Питах се за нея само в самото начало, когато всъщност разбрахме.
Сега се старая да гледам напред и да бъда максимално полезна на детето.
Момичета, искам да ви попитам нещо.
Понеже сме в процес на осъществяване на идеята за сайт на нашата организация (rainov, благодаря от сърце!), мога ли да ползвам част от информацията поместена тук?
По принцип тя не е само за дечица с аутизъм, а изобщо за деца със СОП, но ми се ще да напишем наученото от вас в раздела за него.

Мисля, че това не е шеста фаза.Дорка се заблуждава, а търсене на другарчета с които дружно да търсим кого да обвиняваме, или търсене на причина да отричаме  .

Calathea , какво точно сме открили ние в тази тема за да имаме авторско право на това  Може би имаш предвид линковете от интернет.Ами те са достъпни за всички  .Аз лично чакам линк за вашия сайт за да се учим и ние от него  

Аз също се изумих ,като четох постовете на тази анонимна майка anonimous,която по обясними за нея причини иска да си е анонимна.Не знаех,че нашите деца пречат на щастливото детство на останалите деца без проблеми.Ще вземем да и заразим нейното дете,което е с крехка детска психика и дали няма някоя "идиотска програма",подходяща за такива деца,дето нарушават спокойствието на децата и учителките в детските градини.Нямаше как,трябваше да и отговоря,без да се крия и без да съм анонимна,че и аз съм майка на такова дете-аутист .И да я успокоя малко,че детето и няма да се зарази,да е спокойна.Опитвала се жената да се постави на мястото на майката с такова дете.........няма смисъл да се опитва и казах,всичките и опити ще са без резултат.Ние си знаем за какво става въпрос.Убеждавам се все повече в своите твърдения,а именно да не очаквам да получа разбиране и толерантност от хората около мен.Такъв ни е на нас манталитета,колкото и да ме убеждават в обратното.Всичко е само един театър,който се разиграва.Гледът те в очите и уж ти съчувстват и те разбират и са готови да помогнат,а обърнеш ли се,се започва грозната картинка.Изпитвала съм го на гърба си не веднъж.Но вече не ме интересува.Колкото повече усъзнавах проблема,с който трябва да се боря,толкова ставах по-неуязвима и твърда.А за отношението ми към  околните.......каквото повикало,такова се обадило.....както се отнасят те към мен,така се отнасям и аз с тях.Изпуснаха ми се малко повече думи и я понасолих доста тази анонимна майка

ЕЕГ-електро енцефалограма. Това е изследване, което измерва мозъчната активност и мозъчните вълни. В мозъка има много видове вълни и те трябва да съществуват в определени норми. Когато при някои от вълните се регистрира абнормност в определени части на мозъчните дялове това обикновено означава, че детето има епилептична симптоматика. При деца от спектъра статистиката е,че 1 на 4 деца има епилептична симптоматика. Важно е родителят да знае това, тъй като много често такава симптоматика уврежда сериозно дяла в мозъка , където е регистрирана и за детето макар и аутист шансовете да се развива силно намаляват. Епилептичните огнища се подтискат с лекарства -антиконвулсанти.  При всеки епилептичен пристъп се получава хипоксия и това уврежда понякога сериозно мозъчното вещество. Всяко дете с такава симптоматика, ако реши невролог трябва да приема лекарства, които предпазват мозъка му. Когато Борис беше на 2 год. отидохме във Виена на преглед. Невролога само го погледна и каза, че има епилепсия. Както вече споменах ние сме ударили 6-ца от тотото. Няма тежък симптом при деца с аутизъм, с който моят син да се е разминал. Припадъците му бяха да се заглежда за 2 секунди в една точка и след това да потреперва за още една сякаш се е стреснал. Няма как да се сетиш, че може да е епилепсия. Доктора го видя за 30мин. и веднага го диагностицира. Направихме ЕЕГ - диагнозата се потвърди имаше огнище в лявата темпорална част на мозъка. Пи лекарства 2 год. и сега вече от 6 год е добре. Ако не бяхме открили тази симптоматика, той никога нямаше да проговори, защото там където беше огнището се намира центъра на говора. Разбира се това не означава, че всички деца, които не могат да говорят имат същия проблем , но е добре да се знае.

Лекарствата, се приемат по специални схеми. Пълната доза се достига за месеци и когато се спират също се изискват няколко месеца, за намаляване. Ако тези лекарства се спрат изведнъж, те са подтискали мозъчната активност с години и има опастност от толкова тежък припадък, че в практиката на неврологията има редица смъртни случаи в такава ситуация. Казвам това, защото когато ние започнахме лечение/назначи ни го доц. Алексиев, след това лежахме в болница в Германия където нещата се потвърдиха./ Борис беше достигнал пълната  доза от лекарствата, които пиеше. Отидохме в клиника СВ. Никола. Обяснихме какви лекарства пие детето и защо. Там специалистите ни казаха от утре да ги спрем, защото не могат да преценят реалната картина на поведението на детето???!!! Добре, че много чета и не ги спрях. В последствие се обадихме на невролозите в България и в Германия и се оказа, че за щастие съм постъпила по този начин, защото риска е голям.
 Когато той беше на обследване в Св. Никола специалистите, които работиха с него ни казваха, че често забелязват как той се заглежда за секунди в една точка, замисля се, после си спомня нещо потреперва, стряска се и после се разплаква. Отдаваха го на богатия му вътрешен душевен мир???!!!Когато отново отидохме в клиниката в Берлин ,една от най-добрите неврологични детски болници в Европа. Те ни казаха, че всъщност са ни описвали епилептичните му припадъци.
Аз лично препоръчвам на всеки родител, който идва при мен да направи ЕЕГ на детето си. Засега при едно дете се откри подобен проблем. За щастие при него ситуацията не е толкова сериозна и е необходимо да се наблюдава и често да се правят ЕЕГ.

За причините и следствията може би е важно всеки да си направи план и да имаме вяра. И аз мисля, че причините са повече от една. Считам, че комбинацията от здравословна храна и среда, обучение от специалистите и внимание от страна на майката и роднините ще доведе до резултат.

Когато детето ми беше застрашено от ДЦП, на сайта на болницата попаднах на една класификация за степените на ДЦП, най-леката беше описана като "незначителни изменения, най-често незабележими за околните, индивидите си водат нормален живот". И аз си казах, че ще се боря за това.
Никъде не видях такава класификация за аутистичните разстройства, дори и на първа страница на сайта на асоциация Аутизъм пише: "Аутизмът представлява пожизнено разстройство на развитието на мозъчните функции, което не позволява на индивида да възприема адекватно това, което вижда, чува и усеща." Няма степени, скали, надежди...
Обаче дали ще го наречен излекуване или приближаване до норма, важното е, че има надежда за децата, и колкото по-рано се започне работа, да се включи на "5-та степен", толкова по-големи са шансовете на детето.

Прочетох статията в "Капитал". Интересна е позициата на Свети Никола - казват, че обществото е чувствително на тази тема, че родителите си водят децата около 2 - 2,5 години за обследване, но доколкото разбирам от клиниката им цитират горното определение на аутизма като възможности за развитие. Хубаво е, че тук 3 години си правим мозъчни атаки, появи се и практиката на център "Тацитус"и аз имам вяра, че ако родителите се захванат усилено и най-добре на ранна възраст, поне 3 години пълно отдаване на детето, работа със специалисти, здравословна среда, резултати ще има.

ЕЕА, интересно повторение

Calathea, и аз мисля, че е много добра идея да се направи нещо като обобщение, ще се радвам да видя сайта ви, каквото и да сте решили да ползвате, аз нямам нищо против.

Остатъците от СИД и Диспраксията на детето ми изглежда се поправят  с бързи темпове, малко губя представа за трудностите, вече възприема от 2-3 път, много неща си съобразява сама. За това ще внимавам  да не пиша като многознаеща... Спомням си добре как 2 години съм й местила ръката и всичко е научила с много усилия и тръшкане, но вече не е така.

Успех на всички!

За мен една от основните причини да ни изглежда аутизма като епидемия, е широкия и все повече разширяващ се спектър на диагностика. Деца, които....за БГ говоря, пред 20 години биха били обявени за такива с девиантно поведение и настанени в съответните домове, такива, които биха настанени в болници за лечение от шезофрения или просто такива, които биха гонени почти ежемесечно от училище, родителите в ужас, какво дете им се е паднало...от всякъде гонено, никъде нерабрано...те самите не разбират какво става с него....
Сега много от тези деца се диагностицират с "аутизъм" у нас....в някои страни от повече време...
Наистина, иам потискащ момент, след диагностиката в Св. Никола относно надеждите...много по- бързо биха се съвзели доста родители, след диагнозата, ако вместо да им се каже "разстройството е пожизнено, ако има деца, които се учат, гледайки от другите, на вашето трябва много да се обяснява, включително и най- елементарните неща..."
Иначе подобни неща, родителите, разбира се, че ще прочетат и след това, но ако диагностициращия лекар, подаде епикризата с думи от сорта "Всичко е във вашите ръце, детето ви наистина е по- специално, но вие имате възможност да избирате и да правите това и това с него, да давате такива, такива или такива добавки...да му обръщате изключително внимание и го обгръщате с много любов и най- вече, ако вярвате и го виждате в представите си такова, каквото бихте искали, детето ви има шанса да се развие и да достигне до там, до където го заведете и да продължи, след старта, който сте му давали години наред. Имайте пред вид само, че всичко това отнема години и се въоръжете с търпение."
Мисля, че подобен начин на поднасяне на диагнозата, би амбицирал много родители и им позволил да прескочат или изживеят по- бързо фазите на неприемането и отричането....които както знаем, губят време...ценно време.
Аз наистина вярвам, че нашите деца от спектъра, точно както децата, извън спектъра, могат да стигнат до там, до където ги заведем и продължат старта, който им дадем. Дори и когато беше най- зле детето, затварях очи и си го представях с раница на гръб, седнал на чина, вдига ръка и говори с дълги и пълни със смисъл изречения.
Много ценен ми е филма "Тайната":
http://vbox7.com/play:b3a84b06
http://vbox7.com/play:4e346e30&al=1&vid=3900574
http://vbox7.com/play:6496df10&al=1&vid=3900608
http://vbox7.com/play:b8543815&al=1&vid=3900713

Ето и статия на какво е способна силата на мисълта:
http://www.sci-bg.com/?tag=%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%BA


Цветната терапия ми се струва също добър начин за активиране на разлчини нива в човешкия организъм, като всеки цвят отговаря за различна система и органи, цвета, свързан с мозъчната активност, е от виолетово- индиговата гама:
http://www.amind.co.kr/bbs/board.php?bo_table=colortherapy_en&am … wr_id=9&page=


А при всяка биофитбек терапия, на монитора на терапевта се снема ЕЕГ и се отчита дейността на мозъчните вълни. При децата от аутистичния спектър обикновено тета и бета вълните, които са свързани с тревожността и хиперкативността, са много високи и една от целите на терапията е понижаване на нивото им. Алфа вълната е свързана със спокойствието и цел на терапията е повишаването й. Също така с повишаване нивото на Алфа вълната, се повишава и нивото на креативността и психическата активност- кондиция.
А според специалистите, практиката показва, че извършването на монотонни дейности- като стереотипни движения, паразитни, самозтимулации, повишава нивото на Тета вълните. В процеса на терапията и постигане на по- добра концентрация, чрез грабване на вниманието на детето, нивото на тета вълните се понижава, т.е. - намалява се и тревожността, увеличава се увереността и се подобрява самочувствието, съответно- и общото състояние на детето.
CMR вълните са свързани с общото състояние на организма и целта е тяхното ниво да се покачва. Практиката показва, че деца с по- силна имунна система, като цяло имат по- добро ниво на CMR вълната, а също и увеличаване амлитудата на CMR вълната, е свързана обратно пропорционално с намаляване на тета вълната- което е и целта на мозъчния биофитбек и води детето до състояние, близко до нормата- тревожността намалява, концентрацията се увеличава, общото състояние се подобрява, хиперкативността- във всичките й проявления- намалява. И като крайна цел, се смята синхронизацията между алфа и бета вълните в двете мозъчни полукълба, вследствие на което- значително се подобряват много психологически функции: концентрацията, възприемчивостта, самосъзнанието, интуиция, спокойствието и като цяло удовлетворението от живота.

Почти една година, с прекъсване между сесии от по десет процедури, правя терапията на детето и резултатите, които показва ЕЕГ- то на монитора на терапевта- са достигната норма на тета вълните, значително повишение на алфа, добро ниво на CMR вълната, бетата я борим все още.

Влади, прочетох много внимателно поста ти и смятам, че е страхотен!
Да, действиетлно диагнозата ни се поднася така обезкуражаващо, че месеци наред не си в състояние да мислиш адекватно.
При нас беше придружена с думите "Мал шанс, какво да правиш!" и повдигане на раменете.
Всичките фази си ги изживях, както си му е редът, но истината е, че изгубих доста време. Като, че ли доста бях зациклила във фазата на скръбта.  
Сравнително бързо намерихме терапевт (тогава логопед само), а след година вече имахме екип от такъв и психолог.
Но ние като родители, които сме най-важните за детето точно в този момент, изгубихме ценно време в лутане да осъзнаем какво точно се случва с нашето момиче, да преодолеем собствените си страхове и ужас.
Лутане да намерим и нужната информация, както и правилния път...
Смятам, че е добре лекарят да ни изпрати от кабинета си максимално информирани.

А филмът "Тайната" е един много любим мой. Имах го на диск.
За съжаление го дадох на колежка и повече не го видях.
От тогава го търся и много се зарадвах на линковете.
Благодаря на теб и на всички вас за подкрепата, която получавам (вие сигурно не разбирате колко много направихте за мен през тези години, но аз го осъзнавам), за всичко, на което се научих!