Здравейте,
момиченцето ни е на 1г и 6м със забавяне в развитието във всички области. За момента не ходи самостоятелно, само водена за две ръчички, от скоро пробваме и за една, но е доста несигурна. Не може да се изправя и да ходи по мебели. Не сочи, не имитира, рядко се обръща по име, не изпълнява команди. Когато и посоча нещо не винаги се обръща, все едно не забелязва. Имаме усещането, че изобщо не ни разбира. Привързана е към нас, но не плаче, когато е отделена от мама и тати и някой друг я вземе. Играчките основно ги хапе, не може да реди бебешки пъзели, сортери, рингове и други подходящи за възрастта. Много често си хапе и дъвче дрехите и почти винаги е мокра. Около 11м казваше мама, тата, баба, да, не, но от няколко месеца спря да казва думички, само бебешки неща. От седмица може би пак казва, но само мама и баба - според мен не е целенасочено.
От друга страна е много усмихнато и спокойно дете, винаги отвръща с усмивка. Обича да се гушкаме и търси контакта с нас. Заслушва се, когато някой и говори, също обича да и чета приказки, да пеем песнички. Има стабилен очен контакт. Няма проблеми с храненето и съня. Няма проблем, когато е сред много хора, например в магазина, водили сме я на две сватби и не е плакала. От непознати не се плаши, всеки може да я вземе. Ходи на гърне откакто започна да седи стабилно, но не казва сама. Храни се с ръце, доста нескопосано. С лява ръка има добър пинсетен захват, но забелязвам, че с дясна и е трудно. Лъжица взима, само ако аз и я напълня и подам, поднася към устата и хвърля.
Като по-малка играеше с топка, хващаше още във въздуха като я подам и я връщаше, но започна да си скубе косата и вече ръцете и са само там. Скъсихме косичката, за да не я скубе, но сега постоянно си пипа косата и месеци наред не можем да я отучим. Друго, което може да се нарече стереотипно поведение е, че много често си "играе" със слюнка. В началото го отдавахме на растежа на зъбите, но това продължава повече от половин година.
Посещавали сме детски невролог /три пъти/, според него няма неврологично заболяване. Насочи ни към рехабилитация, където я водим вече четвърти месец. Правили сме изследване за синдром на Прадер-Вили, което е отрицателно. Правени са още куп изследвания - костна възраст, кортизол, вит.Д, серумно желязо и ЖСК, фосфор, алкална фосфатаза, мускулни ензими, тест за цьолиакия и т.н., всичко в норма или с минимални отклонения. Правен ЯМР на глава - нормален МР на мозъка. Посещавали сме генетик, според него няма видими малформации или дизморфизъм на лице, не може да се насочи към никакъв синдром от често срещаните. Все пак чакаме резултат от генетични изследвания, но ще станат най-рано края на следващия месец. Невролог изрази съмнение за аутизъм, но най-добрия педиатър в града смята, че не може да става въпрос за типичен аутизъм, като тя е малка да се каже със сигурност. Други специалисти също казват, че има някои маркери, но поведението и като цяло не сочи към аутизъм. Освен всички проблеми е и със страбизъм, за това също правихме ЯМР, понеже според офталмолог проблема идва от мозъка, но това предположение се отхвърли. Другия месец имаме час за ортопед, но видимо няма проблем със ставите.
Има ли други майки, минали по този път? Вече сме изтощени психически. Знам, че ако е аутизъм, то ще проличи съвсем в по-късна възраст, но имам все още някаква надежда, че може да е нещо друго - поправимо и с времето детето да навакса и да стигне връстниците си.
момиченцето ни е на 1г и 6м със забавяне в развитието във всички области. За момента не ходи самостоятелно, само водена за две ръчички, от скоро пробваме и за една, но е доста несигурна. Не може да се изправя и да ходи по мебели. Не сочи, не имитира, рядко се обръща по име, не изпълнява команди. Когато и посоча нещо не винаги се обръща, все едно не забелязва. Имаме усещането, че изобщо не ни разбира. Привързана е към нас, но не плаче, когато е отделена от мама и тати и някой друг я вземе. Играчките основно ги хапе, не може да реди бебешки пъзели, сортери, рингове и други подходящи за възрастта. Много често си хапе и дъвче дрехите и почти винаги е мокра. Около 11м казваше мама, тата, баба, да, не, но от няколко месеца спря да казва думички, само бебешки неща. От седмица може би пак казва, но само мама и баба - според мен не е целенасочено.
От друга страна е много усмихнато и спокойно дете, винаги отвръща с усмивка. Обича да се гушкаме и търси контакта с нас. Заслушва се, когато някой и говори, също обича да и чета приказки, да пеем песнички. Има стабилен очен контакт. Няма проблеми с храненето и съня. Няма проблем, когато е сред много хора, например в магазина, водили сме я на две сватби и не е плакала. От непознати не се плаши, всеки може да я вземе. Ходи на гърне откакто започна да седи стабилно, но не казва сама. Храни се с ръце, доста нескопосано. С лява ръка има добър пинсетен захват, но забелязвам, че с дясна и е трудно. Лъжица взима, само ако аз и я напълня и подам, поднася към устата и хвърля.
Като по-малка играеше с топка, хващаше още във въздуха като я подам и я връщаше, но започна да си скубе косата и вече ръцете и са само там. Скъсихме косичката, за да не я скубе, но сега постоянно си пипа косата и месеци наред не можем да я отучим. Друго, което може да се нарече стереотипно поведение е, че много често си "играе" със слюнка. В началото го отдавахме на растежа на зъбите, но това продължава повече от половин година.
Посещавали сме детски невролог /три пъти/, според него няма неврологично заболяване. Насочи ни към рехабилитация, където я водим вече четвърти месец. Правили сме изследване за синдром на Прадер-Вили, което е отрицателно. Правени са още куп изследвания - костна възраст, кортизол, вит.Д, серумно желязо и ЖСК, фосфор, алкална фосфатаза, мускулни ензими, тест за цьолиакия и т.н., всичко в норма или с минимални отклонения. Правен ЯМР на глава - нормален МР на мозъка. Посещавали сме генетик, според него няма видими малформации или дизморфизъм на лице, не може да се насочи към никакъв синдром от често срещаните. Все пак чакаме резултат от генетични изследвания, но ще станат най-рано края на следващия месец. Невролог изрази съмнение за аутизъм, но най-добрия педиатър в града смята, че не може да става въпрос за типичен аутизъм, като тя е малка да се каже със сигурност. Други специалисти също казват, че има някои маркери, но поведението и като цяло не сочи към аутизъм. Освен всички проблеми е и със страбизъм, за това също правихме ЯМР, понеже според офталмолог проблема идва от мозъка, но това предположение се отхвърли. Другия месец имаме час за ортопед, но видимо няма проблем със ставите.
Има ли други майки, минали по този път? Вече сме изтощени психически. Знам, че ако е аутизъм, то ще проличи съвсем в по-късна възраст, но имам все още някаква надежда, че може да е нещо друго - поправимо и с времето детето да навакса и да стигне връстниците си.
