Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 12

  • 81 202
  • 729
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 155
Доколкото разбирам заличава се чл.43, но се създава нов чл.8д, който гласи същото. Правилно ли съм разбрала?

# 631
  • Мнения: 2 510
Снежа63, едва ли някой точно тук има за цел да обиди друг. Споделяме какво се случва с децата ни и как те напредват или не във времето. Но избора си е на нас, родителите, децата са си наши и никой нигого не може да накара да прави нещо или да не прави.
Аз не съм нито психолог, нито логопед и за това съм потърсила помощ на такива, защото определено признавам, че не бих могла да се справя сама. Говоря за себе си, всеки си знае възможностите.   Hug Hug Hug
Аз също но искам да кажа, че додето детето е по-малко и неосъзнава положението тогава всичко това действа изключително добре и всички програми за обучение и тръбва да ги използуваш максимално. Когато порасне и започне да осъзнава дефицита си и различията с другите хора, положението става много по-зле. А да отстъпя няма накъде! Консулт ми трябва и то много голям. Не зная защо нито една майка не пише с дете на възрастта на моето?!

# 632
  • Мнения: 2 510
Доколкото разбирам заличава се чл.43, но се създава нов чл.8д, който гласи същото. Правилно ли съм разбрала?
чл.43 наистина отпада, но според мен се заменя с чл.42а,има и някой неща отрезани и малко по-усложнени неща. Гледам закона в Аписа.
За месечните ни добавки, аз също не съм ги получила, но доколкото знам е ,че социалните нямат пари!Най-вече, че ние ги получаваме с месец назад,а изменението е от 26,03,10

# 633
  • Мнения: 428
Дори и да има някакви промени в закона, не ми се вярва да лишат децата от тези пари.
Или поне не би следвало да се случи изведнъж.
Би трябвало да се предупреди, има си доста процедури.
И, да, жалко е, но наистина загиваме без тях.

Днес е празникът на буквите в училището на Мими и ми е малко притеснено, въпреки че чудесно си казва думичките.
Обаче при някои песни се изнервя и идея нямам какво ще се случи, така че стиснете ми палци.
Хем се вълнувам и редвам, хем ми е притеснено.
Ще разкажа непременно, че и снимки ще покажа.

Снежка, в темата преди време пишеше една майка на 11-годишно, невербално момиченце с аутизъм от Бургас. Доколкото знам то учи в някакво специализирано училище, не си спомням обаче, дали посещаваха някакви специалисти.
Имаше и една мама с тинейджър, която се появи за кратко, но понеже нашите деца са по-малки, съответно проблемите са ни различни или няма време жената, но не е писала скоро.
Ако не се лъжа, марти на Кезая е на 10г., от София са и тя би могла много да ти помогне.
Ще и пиша на лс да се свърже с теб от тук.
Спокойно, никой не те обвинява, просто всеки съди от собственото си дете.
Аз без психолог и логопед също не бих се справила, та затова и така реагирам.Но всяко дете е различно и всяка майка има право да избира какво да прави.
В този смисъл, подкрепям КиФла.

# 634
  • Мнения: 141
Mиме , без притеснение,всичко ще мине перфектно,твоето момиче ще се справи чудесно,ще видиш Hug
Чакаме да разказваш после.
Снежи ,от Разград имаме една мама с 12г момченце аутист,ако искаш ще я питам дали може да се свърже с теб да си обмените опит и информация,ако проявяваш интерес пиши на лична.
Танче,Дарквиолет,много ви благодаря за подкрепата и за съветите,много съм ви признателна да знаете   bouquet Вие правили ли сте ЕЕГ на Криси и Дара?И къде ако да?

# 635
  • Мнения: 2 510
Да приемам! Много съм ви благодарна!

# 636
  • Мнения: 2 510
Днес е празникът на буквите в училището на Мими и ми е малко притеснено, въпреки че чудесно си казва думичките.
Обаче при някои песни се изнервя и идея нямам какво ще се случи, така че стиснете ми палци.
Хем се вълнувам и редвам, хем ми е притеснено.
Ще разкажа непременно, че и снимки ще покажа.

Ей, не се притеснявай, ние стискаме палци, Алек може това! Искаме да видим снимките!

# 637
  • Пловдив
  • Мнения: 1 428
Върнах се назад да ви попрочета, че отдавна не бях се спирала тук. Да си призная при мен се редуват надежда със страх, въодушевление с отчаяние. Взех решение да отложа Ванко от първи клас. Един ден ми се вижда, че нещата ще се наредят, че всеки ден дечко напредва, че говори много повече, другия ден - една дума е способна да ме сгромоляса, ето - и въпроси още не умее да задава, освен"къде".... Незнам дали причината не е в мен - да му предавам по някакъв начин страховете си...Незнам.
В градината имахме тържество за 8-март. Въпреки че си знаеше на изуст стихчето ( от четири редчета) господинчото си измънка нещо под носа, нищо не му се разбра, госпожата после каза за да ме успокои" Ти не чу, беше много отзад, но той си го каза". Та по такива празници най - много се натъжавам.
До 20 април трябва да приготвя нещата за комисията. Като мине ще разправям. Не искам да се настройвам нито положително, нито отрицателно. 
Едно ми е чудно - защо в градината и при специалистите прави всичко както трябва (в градинта са рисували Лазарка, и на нашата картинка също си личи, че е Лазарка - с цветя в косата, с пристилка на кръста), а в къщи обикновенно е пръв на компа, и само като е"наказан" се сеща, че има и други игри, освен компютърните. Mr. Green

# 638
  • Мнения: 2 510
Няма проблем! Алек каза за последно" Честит празник" Какво беше това ? По мое време се казваше " Честит 8*ми март Мамо?  8*ми март е ден на мама... Лазалов ден! Не знам и Цветница... За моя син последния е всеки ден! Не знам! Просо, може би трябва да се приспособяваме! Честит празник!

Последна редакция: вт, 30 мар 2010, 00:30 от Снежа63

# 639
  • Мнения: 428
Благодаря за стиснатите палци, моето момиче се представи превъзходно.
малко танците (когато пееха песнички, се поклащаха в ритъм, и бяха 'по-дървенки', ама вече много искам Mr. Green).
Бързам да се изфукам със снимки от днес:
http://media.snimka.bg/5875/018006213.jpg - в очакване на старта
http://media.snimka.bg/5875/018006218.jpg - започваме с песен
http://media.snimka.bg/5875/018006220.jpg - рецитирам си стихчето
http://media.snimka.bg/5875/018006238.jpg - пак пеем песничка

После желаещите родители с дечковците отидохме да пием по кафе в едно заведение.
изкарахме много приятно.
Опредлено изкарахме голям късмет с класа. Може да е много малък, но децата и родителите я приемат чудесно.
Тя тях също.

Моето момиче пък има проблем с времето като понятие. Вече отдавна 'излязиха' всички въпроси, с изключение на 'кога'.
Днес за първи път ме зарадва, че се ориентира като време или поне използва думичка означаваща такова.
Събуди се без обеци на ушите. попитах я къде са.
А тя ми отговори, че "Тати снощи ми ги свали".
Определено зяпнах. при нея понятия като вчера, онзи ден, снощи, сутринта и т.н. са пълна мъгла. Май се задава нова светлинка в тунела. Grinning

Снежка, говорих с Кезая. Обадих и се. Обеща при първа възможност да те изчете и да ти подаде ръка.
Мама мариана, не се безспокой, че ще отложите детето с една година.
Щом сте взели това решение, бъди сигурна, че сте направили най-правилното такова за него. Стискам палци!

# 640
  • Мнения: 3 479
Калатея, браво на Мими! Много ти е хубаво детенцето!
Смятам, че имате късмет с малкият клас и въобще всяко дете от класа има късмет за това. Така госпожата успява да работи повече с всяко дете поотделно. А и не е маловажен общия фонов шум в класа, което също е важно за всички деца.

Мама Мариана, по последното изречение в поста ти считай, че сте в нормата Wink

# 641
  • Мнения: 2 510
Бързам да се изфукам със снимки от днес:
http://media.snimka.bg/5875/018006213.jpg - в очакване на старта

Имаш прекрасно момиченце! Успех!

# 642
  • Мнения: leet
Снежа,

Моето момченце е почти на 10 и е от спектъра.
Беше на 4, когато го диагностицираха и на следващия ден започнахме работа с психолог- ежедневна. Тогава напуснах работа за година, продадох един имот, за да мога да си позволя да съм непрекъснато с детето, започнахме работа и с логопед, а на следващата година тръгна в логопедична градина. Сега е ученик във втори клас, продължаваме с ежедневните терапии, които се увеличиха в годините, а отдвана включихме и спортове- плуване, езда, а от миналата година и бокс.
Имам огромния късмет, че имам до себе си майка ми, която е неотлъчно с детето, докато съм на работа- на училище, на терапии.
Резултата е, че все по- често и по- продължително, има поведение, по нищо не се различаващо от нормата, но разбираш, че ежедневните терапии и внимание продължават вече 6 години. Имам обаче огромна подкрепа, вече споменах, което е много ценно.
Голяма награда е за мене, че баща му, който не беше виждал детето 4 години, миналата седмица, след като го видя и разговаря с него, пита го за всичко, къде учи, по кой предмет какво учи, какво е хобито му, къде е пътувал през последните години, и след разговора, баща му заключи, че детето "напълно се е оправило", според него, разбира се, но това беше изключително радващо за мен.

Снежа, без подкрепа, е повече от трудно да се справите с детето...трябва ти поне човешки ресурс, трябват и финанси, разбира се.
Преценяваш, че детето все още не е готово за училище, идея е, да намериш какички- студентки, които да го занимават през деня, докато си на работа, за всеки ден да им оставяш неща, които да правят и постепенно ще се получи някакъв резултат.
За центъра идеята обмисляла ли си? Знам, че не е много добра, но за отделни дни е вариант.
Или пък може пенсионирана учителка да намериш срещу някакво заплащане, да се занимава с детето, докато работиш. И може следващата година да е готов за училище.


Момичета,

Подготвяме се да отбележим деня на хората с аутизъм- 2 Април. Договаряме зала в момента и изпълнители, за да направим нещо като малък концерт.
Но понеже 2 Април е преди празници и няма да има много хора и свободни изпълнители в София, празника ще го направим на 10 Април. Ще пиша допълнително, все пак- е празник и на нашите деца.

# 643
  • Мнения: 2 510
Снежа,

Снежа, без подкрепа, е повече от трудно да се справите с детето...трябва ти поне човешки ресурс, трябват и финанси, разбира се.
 Напълно съм съгласна с теб! Пробвала съм Да! Пробвах да заменя жената която го водеше с друга, но моят син се завре под масата и въобще не искаше да излезе! Пробвах и с почасово обучение с учителка,но там се оказаха други проблемите! Пробвах да го върна и в центъра, но той не искаше да влезе, а не да остане! Отписъх го чак септември месец и то с уговорка! Не съм въобще се отказала! Просто в момента му обяснявам някой неща в живота, без който не може, тъй като с годините с обикаляне по болниците и напрежението явно аз като майка съм пропуснала много неща които се отнасят и за обикновено дете! За съжаление на моето семейство не мога да разчитам! В живота на всеки човек, да оставим въпроса за аутист, не можеш да влизаш и излизаш когато положението стане трудно! Те поискаха да изоставя детето и да си уредя живота!!! За обучението въобще не съм се отказала, просто в момента обяснявам живота! А и няма да се отказвам от каквото и да е!

# 644
  • Мнения: leet
Снежи,

Явно така са се стекли обстоятелствата при тебе, че за момента си се захванала с обучението на детето сама. Обаче да обясняваш живота на дете, разбирам, че имаш пред вид начин на поведение, държание, отношение и възприятие, дори за дете в норма тези неща се случват в процеса на обучението в детската градина, после в училището.
Ние, родителите на аутистични деца знаем, че за нашите деца не е достатъчно физическото им присъствие в детско или училищно заведение, та дори и да не създават проблем с присъствието си, а е необходимо всяко нещо да им се обяснява отново и отново, и по много и различни начини, използвайко подходи, техники, докато се схване в коя област как възприема нашето дете. Знаем, че си права. Трябва си много обяснение, индивидуално отношение, специално внимание, затова ти казвам да не се отказваш и пробваш и търсиш нов човешки ресурс, сама не си достатъчна, човек си, имаш човешка нервна система, а и не на последно място- не можеш едновременно да си на работа и при детето.
Съветвам те да не се отказваш, а да пробваш с друга жена, може да не е била учителка, може да е студентка, може да намериш момче, което в момента не работи и е съгласно да се занимава. Пътят към опознаването на света и развиването на обучителните умения на децата ни, минават през социални контакти, задължително, а понеже нашите деца са такива, че не могат да си ги създават, ние им търсим хора, които подпомагат "влизането" на децата ни в света, но с контакт само с тебе не става, трябват хора. В идеалния случай вв тази роля влизат терапевтите, които са професионалисти, но пък тио можеш да започнеш и с непрофесионалисти, кой знае, дали не би дало дори по- добър ефект, с него да се занимават хора, които не гледат на детето твърде професионално, а го възприемат просто като трудно дете.

Общи условия

Активация на акаунт