Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 12

Знаеш ли, аз го правя,и той отвъща нормално на по-възрасти хора,а за деца по принцип винаги предпочита по-голямите! Те разбират и не го безпокоят! Що се отнася до неговите връсници се безпокоя! Той не е толкова малък, както и аз си мислех /няма да кажа някой смешни неща за мен като майка/ и аз си мислех , че е малък, но побертета спадна много надолу... За общуването с неговите връстници се безпокоя за друго вече на този етап! Не зная как един ден, ще кажа! Мами това не е момиче за теб! Родителите...А и ти А тя! Видях, че има деца на възраста на сина ми и по-големи! Може ли някой да ми помогне!

_re_ge, а пробвали ли сте гърне в стаята. И да гледа филм или да му четеш приказка докато си върши работата. Може сега през лятото да имате повече успех, защото ще трябва по-малко дрехи да се свалят и прехода ще е по-плавен.

Снежа63, всеки човек чува от родителите си това момче/момиче не е за теб. И аз съм го чувала, а преди време го казах на роднина. Мисля, че много се притесняваш, господ си знае работата. Всеки може да си намери половинка. Все пак не всичко, което хвърчи се яде. Може би да прочетеш има една книга "Как се възпитават момчетата", не съм я чела, но сигурно има полезни неща. Както и другите книги, свързани с половото възпитание на децата. И при твоето момче трябва да му обясниш същите неща, ти ще намериш начин как да го направиш, като видиш какво пише в книгите.

Много ти благодаря! За половото развитие се справих вече! Прочетох в Интернет! Срам за мен! За другото дано да е така! Моят син се "Влюбва в неподходящи хора" Дано да няма по-Лоша съдба от мен! Страх ме е да не страда!

И аз незнам какво е син светофар 
Пекс е система за общуване с картинки, лесна за приложение дори при 2 годишно дете. Учи детето да изпита удоволствие от общуването.
Отначало започва много елементарно -  детето като иска шоколада и протяга ръка не му го даваме докато не ни "каже" шоколад подавайки ни картинката/това са малки карти с картинка и думичка символизираща предмета, движението, прилагателното и т.н./.  По нататъка системата се усложнява и с картите се построяват цели изречения от рода на "Аз не искам да излизам навън защото вали и ми е студено". Системата се ползва и при вербални и при невербални деца, много деца проговарят използвайки тази система/моя син примерно/, други които вече говорят не научават да говорят с пълни изречения а трети които не говорят я използват пълноценно за да общуват с околния свят.
В софия има ресурсен център където могат да се закупят картите и да се мине обучение, вече има логопеди които работят с тази система и обучават деца и родители, а картите могат да се правят и у дома - трябва само цветен принтер, ламинатор и велкро. 






Системата е дала изклюителни резултати при невербални деца, давайки им възможност да комуникират ефективно с останалия свят. А резултатите при вербалните са още по-големи.

За Синият светофар, в цитата по горе е приказката на Джани Рудари. Написах го по повод разговора за свободната комуникация и общуването с другите. Аз си мисля, че може би една от трудностите на децата е, че ги учим много схематично и те за това не проявяват фантазия в общуването с другите. От друга страна  не знам дали не е рисково да й чета такива приказки и например да седи и да чака син светофар.

Хареса ми и интерпретацията, че може да да изключим двигателя и да дадем воля на фантазията. Ясно е, че някои деца са големи фантазьори, но всяко дете трябва да може да си каже "А защо не, може би и по този начин е възможно". Не знам, но ми се струва, че децата ни проявават много малко креативна фантазия, дори и да рисуват нещо, то е прерисуване, играят схематични игри.  Това са мислите ми свързани със свободното общуване в училище или с връстниците. Дори и да имат малка възможност да фантазират, трябва да я развиваме, то май е свързано с увереността също.

С две думи нашите деца не могат да приложат адекватно наученото в ежедневието.Могат и да се научат да говорят, но не могат да използват думите правилно по предназначение.Ами точно това е аутизма.Това е основният им дефицит и крайната точка за борба.Ако го могат това няма да са с тази диагноза.Могат обаче да се научат да използват наученото според възможностите си - кой колкото може.Ама пък и не знаем кой колко ще може   .

     Здравейте. 
     От известно време следя вашата тема.....
     Искам да ви попитам,мили майки на по-необикновените дечица.Как се справяте по площадките?Сблъсквате ли се с някакви проблеми:с неразбирането на други деца или майки......Как обяснявате по-нетипичното държание на вашите деца  на тези,които ви правят някакви забележки,например?Обяснявате ли изобщо?Или просто се отдръпвате?

      Благодаря ви за отговорите! 

Напълно съм съгласна с теб! Но аз си мисля и нещо друго: Най-простото определение на аутизма е усамотяване и самовглабяване. Ако съдя по самата себе си, когато аз правя това, не мисля по-глупаво, даже ми се струва по-калоритно,отколкото мога да го изразя! Аз също обичам да фантазирам от малка, не съм го изразявала, защото съм различавала реалността от фантазията! Мисля, че това не може сина ми! За комуникацията може би насилствено ги вкарваме в друг свят / но няма начин/, затова се изразяват толкова просто. Понякога като гледам сина си как се е отнесъл нанякъде и как се усмихва, ми се иска да попитам "Мами какво има там? За какво мислиш?" Що се отнася да двигателите не можем да ги изключим /ами ако откажат да включат, пък и съм чула, че пусковия момент харчи най-много ток" Ако става въпрос само за чакането! Не! Не можем да чакаме! Времето не чака! Значи " син светофар" не е желателно да се приложи!

  Е това с чакането няма да е фатално - я виж моя син - като скочи от 3 метра, да покажел как се лети(децата бягали с разперени ръце - "летели", и той решил да им покаже, че не така се лети а като спочих от 3 метра). Е те това има да го помня цял живот, аз още се обвинявам как не разбрахме близо 2 седмици, че му е счупена ръката...
Аз бих се ограничила до нещата които са реални, а нереалните бих обеснявала, че са "науж".
Не пречи да четем приказки - но трябва да обесним че това е науж, в преносен смисъл, какво точно означава и т.н. и т.н.  а това се прави и за децата без проблеми.

Един нов сериал има - Flashforward - аутистчето във филма е много добре представено - много реално. Много се зарадвах като го видях - добро решение на сценариста да покаже и другата страна на аутизма - страната където децата не се отличават от другите.

Селма, на мен никой не ми прави забележки. И не виждам защо могат да ми направят. Децата ни са като всички останали деца.
А ако стане дума - примерно моя син не обича да го пипат - казвам това на другите деца или моля родителите да го кажат на децата си казвам, че е аутист и затова не харесва да го пипат. вероятно за невербалнод ете децата биха попитали защо не говори - майката може да обесни нещо лесничко за да го разберат децата, а на родители да каже, че е аутист/и това не е заразно  / Родителите са по скоро любопитни да им разкажеш за аутизма отколкото да се отдръпват. И от моя опит в главата им влизат само забележитрелните способности на нашите деца - като супер фотографска памет, че рецитират цели филми по памет, че говорят като малки професори, че са СТРАШНО послушни - защото те само манията им към непроменяне на режима виждат, и се възхищават на умения като  това как сядат да си пишат домашните без подканяне и как си прибират всички неща в чантата супер стрикно и никога не забравят нищо...
Колко са чисти примерно /защото някои аутисти изпадат в ужас ако се омажат/...моя син има мания за чистота и страх от микроби - може да се мие по 100 пъти и ако му падне храната на пода или някой му я пипне, отпие от чашата или недай си боже чашата не е перфектно измита не я докосва... това е проблем, но родителите отстрани виждат как съм го научила, че мръстното не се яде. А той си засипва с информация за микроби, вируси и болести предизвикани от стомашни бактерии... и те забравят какво са питали.

Обяснявам, разбира се.
Тук сме обсъждали в темата, че човек на трезва глава трябва да съчини 2 фрази обяснение и да го казва в такива моменти.
Моят син се страхува от люлки и пързалки, на площадката се мотае между децата и симулира игра, но понякога, когато друго дете прави нещо интересно за него, той цвърчи от радост и маха с ръчички. Ако го погледнат странно, обяснявам, че така се радва, защото не може да говори. Прави така, защото много се радва как другото дете се пуска на пързалка. Обяснявам, че е имал операция на небцето, че е травмиран в бебешка възраст и сега не иска да общува с хората. Това обикновено буди съчувствие и го оставят на мира.
Той не прави нищо с което да закача децата, т.е. не е агресивен към тях, най-много да си поиска нещо за ядене, но това и други го правят.
По-скоро той се изнервя, ако стане много шумно, а и не обича да го гушкат и да го пипат. Пази се и от пясъка, само с лопатка го докосва.

По принцип като се дават обяснения, е хубаво да се каже - това е Петърчо, той много хубаво рисува, но не говори добре, защото има аутизъм.
Т.е. първо казваш нещо за способностите на детето, похвалваш го - може това и това, обича коли и топки. И по-добре да казваш "има това и това" отколкото "той е аутист" или "той е Даун" и тн.

И аз така си мислех на времето!Но "Прекаления светец и богу не е драг" а камо ли на земните?Различията се приемат до определени граници! А големите различия поне на моя син му пречат да се внедри в това общество, а камо ли то да го приеме! И тъй кото последното не мога да променя, се опитвам да променя него /т.е. малко да го унифицирам/. Да разбере, че има други хора, твърде различни от него и те са болшинство... и че живее на тази планета Земя! Е не успях да го родя другаде!

Танче   хиляди благодарности за идеите.За съжеление ,при нашия сладур явно "нещата"ще се случват по-бавно и по-трудно.Снощи например купих една книжка с дебели листи и много хубави картинки за учене на цветовете и има едно квадратче къде се сменя цвета,според това какво е нарисувано на страницата .Човека си хареса мечо на предната корица и не пожела вообще да я отвори да я разлисти ,аз се опитах да му покажа ,но не иска да гледа и това е.....Наистина това май ни е най-големия проблем,който определено ни възпрепятства да се учим на каквото и да било-не му е интересно нищо,не иска да ме слуша ,не мога да го накарам да внимава,и да му привлека вниманието.Купих и кубчета 9 бр. от които се реди картинка -с тях същата работа,веднага я развали картинката без дори да се загледа какво има на нея и започна да ги прибира кубчетата в кутията ,един вид "не ме занимавай с тея работи".И едни по големи пъзелчета от три части,за най-малките купих.При тях разбра как се съединяват ,но вообще не си прави труда да се попучи картинката ,гледа да слага едно в друго и това е и всичко продължи не повече от минута ,стана и замина,аз го върнах на масата но започна да нервничи и да се сърди.Трудно е ,много е трудно при него,не знам какъв друг подход да намеря,аз като настоявам ,а той не иска става още по-зле...някой има ли някаква идея.....,купувам аз книжки,пъзели,други образователни игри и така си стоят,не са му интересни и това си е.
Деси,мисля си ами ако вкарам тази система Пекс и той се научи така и вообще да няма потребност от думи и напротив -никога не проговори,защото е намерил друг начин да общува?Дали е възможно да се получи така?Известни ли са такива случаи?
Снежи ,Танчето е права ,не си мисли все такива лоши работи ,че ще бъде наранен и ще страда,може пък да срешне точно подходящото момиченце и нещата да се развият в правилната посока,ако ли пък да не дава Господ стане обратното-тогава ще му мислим,не дърпай дявола за опашката както се казва....
И тук по повод въпросите на Селма...хората в нашата страна са доста злобни,неразбрани,не се замислят на нас какво ни е ,щом не е на тяхната глава и така -питат си той защо прави така и когато аз обесня защото е с аутизъм ,съответно ми се отговаря-какво е това?Отначало обеснявах,но вече спрях.....хората даже не са чували що е това аутизъм,а камо ли да знаят какви са спецификите в държанието на детето,пак зависи де как подходят към мен с въпросите си.Срещала съм и злобни подмятания от рода на-бива ли такова невъзпитано държание,накарайте го да млъкне,защо крещи така и т.н.
Просто се опитвам да не обръщам внимание ,но понякога доста ми натежава и домъчнява

Черна магия, не карай детето да те следва, ти следвай него. От мечо може много да се научи - мечо има очи (броим едно, две), уши, лапи, на цвят е кафяв, яде малинки и боровинки, живее в гората. Мечо ръмжи ето така ..., а пък ходи ето така .... и имитираш. И така 20, 50, 100 пъти. Казваш бавно и отчетливо, ако може се опитваш да му привлечеш погледа към устата си и да се опита да каже поне сричката ме, или да издаде звук ммммм.
Ние имаме едни книжки за чувствата на издателство Аделфи. От няколко седмици Криси е влюбен в едната. Разгръща понякога по-бързо, понякога по-бавно. Говоря според темпото, понякога чета, понякога импровизирам. Нали ви бях казала, че ходи в Слънчогледи. И там имат същите книжки. Вчера докато са гледали с какичката книжката Крис е казал заек. Първо е казвал ззззз после е образувал думата.
Ето така, бавно и славно ще стават нещата. Пък дано някой ден се позабързат.  

   Ето точно с това се сблъскваме и ние.
   При това,че детето принципно не вреди на другите.
   Но след като другите майки го наблюдават в неговите избухвания ,после гнусливо си дърпат децата,ако той ги доближава да им пипне някое копче на камиончето,например.И непременно ми отправят,че е време да се заема малко с възпитанието на детето си.

    Имам чувството,че сина ми някак не усеща дистанцията,която се опитват да създават хората/децата около него.Затова съм винаги по петите му,за да контролирам положението.Иначе,лесно го нападат,а той нито бяга ,нито отвръща....

     Специалистите се изказаха,че детето ми не е аутист,макар че има някои дебели маркери на това състояние.
     Затова не знам наистина какво да казвам на хората.Очевидно е,че детето се държи по-необичайно..... 
     Не ми се иска и да го изолирам.Все-пак той има нужда от трупане на социален опит.