Аз имам два случая, които ме изкарват извън нерви всекидневно.
Първо - един нов колега с претенции до небесата и абсолютно неумение да поддържа нормален контакт. Иначе е общителен - пристига при теб и разговорът протича така "Аз, аз, аз, мене, аз искам, аз заслужавам, аз, аз". Вече реформи ще прави в службата, ще измеснтва един колега, ще пише доноси до шефа и ще подава жалба в полицията заради друг колега. Проблемите са им на битово ниво. Просто чакам аз да му попадна в полезрението и мен да ме погне.
Второ - свекърва ми. Пресен пример от вчера. Детето е болно, но не особено тежко и тя разбира. Грешка. Изтърпях да ми се крещи, че ТЯ е притеснена, ТЯ не издържа да гледа детето така (тя не го гледа, да поясня). Опитвам се да обясня какво е състоянието на малката и какво е мнението на лекар, а тя ме прекъсва и почва да ми разказва назидателно нейният опит с единият и син. И тя какво била научена от доктор Еди кой си, но за съвсем различна болест.
Днес ми се обажда да пита как е малката, тръгвам да обяснявам, а тя ме прекъсва да ми съобщи, че й е избил кръвоизлив в окото през нощта от притеснение заради детето.
директно им казвам да не ме занимават с проблемите си, а да си ги решават.


лошо е,ама...
,аз нямам нужда от него.