самовлюбени и егоцентрични

# 15 28 ян. 2010, 15:56 ч.

София
Мнения: 12 550

Да, днес и колегите ме успокояват. Вчера явно много ми е личало, че се ядосах на Убавия колега. Такъв си бил, да не съм му се връзвала. Да се правя, че не ми пука. А защо ние пък трябва да ги търпим с техните изяви, пардон, самоизяви? Ми не винаги съм на кеф, да се съобразява малко и той. В името на добрата работна атмосфера мога много да преглътна, но нещо почнаха да ми поникват рогата. Twisted Evil

# 16 3 фев. 2010, 02:42 ч.

Мнения: 606

Имам един "приятел",слагам кавички понеже такъв човек вече не може да ми бъде никакъв приятел..Е по самовлювено и егоцентрично същество от него не съм срещала през целия си живот.
Още от дете е бил комлексиран заради липса на пари и куп други неща,и сега се опитва по всякакъв начин и чрез всеки да избива
тези комплекси.С натякавенто колко е велик и как всички го обожават,едва ли не всяка жена иска да му скоче от горе
колко пари имал и та нт.По този начин изгуби доста приятели,а горкия даже и не осъзнава,че проблема е в него.
Ако питаш него,това е така защото всеки му завиждал.Ами как няма да му завидят като на него това му е целта.
Тои иска да му завиждат,прави всичко възможно да е така и имам чувството че от това се "храни".Сякаш като постигне нещо го прави предимно заради другите а не толкова за лична наслада.
Не честно толкова злоба не съм виждала.Даже сега като сещам и направо побеснявам.
Не пожелавам на никой да срещне такъв човек!

# 17 5 фев. 2010, 17:36 ч.

Мнения: 0

Здравейте,

коментарът по долу за колегата ни е до болка познат, за съжаление. Много добре сте описали епикризата му Simple Smile

Зачудихме се дали не става въпрос за един и същи човек, защото нашия наскоро ни напусна и може да е дошъл при вас Simple Smile

ще ни споделите ли нещо повече примерно първата буква на името Wink

[Първо - един нов колега с претенции до небесата и абсолютно неумение да поддържа нормален контакт. Иначе е общителен - пристига при теб и разговорът протича така "Аз, аз, аз, мене, аз искам, аз заслужавам, аз, аз". Вече реформи ще прави в службата, ще измеснтва един колега, ще пише доноси до шефа и ще подава жалба в полицията заради друг колега. Проблемите са им на битово ниво. Просто чакам аз да му попадна в полезрението и мен да ме погне. Laughing

Не искам да се карам с него, но просто не го издържам вече.

# 18 5 фев. 2010, 21:52 ч.

Мнения: X

Не се справям с тях. Аз повече внимавам със самозабравените и алтруистичните.

# 19 11 фев. 2010, 14:42 ч.

София
Мнения: 1 395

Слушам с очевиден интерес, кимам, интригувам се от темата Tired

и проклинам мама и тате че така добре са ме възпитали bowuu

# 20 12 фев. 2010, 02:12 ч.

Мнения: 1 415

Не контактувам с такъв тип хора! Не обичам да дружа с хора, които ме дразнят и напрягат или пък с които взаимно не сме си симпатични - такива контакти са тягостни и напрегнати за двете страни. С този колега моето мнение е да се дистанцираш от него след като не ти допада. Без да бъдеш груба, но достатъчно пряма, за да си проличи, че не ти е приятна компанията му. А за свекърва ти - аз не знам за жена, която да не се е оплакала от свекърва си! И аз съм така, то е съвсем нормално да има неразбирателства и напрежение между снаха и свекърва. Която жена казва, че едва ли не свекърва и и е първа приятелка, да знаеш, че или е много двулична или е от онези сигурно 1% (ако и толкова има изобщо) на света, които се разбират и даже се обичат със свекърва си. Аз вибаги съм казвала - по-добре далеч от свекърви, да се общува с тях само в краен случай, защото иначе неизбежно стават скандали, разправии, интриги започват да се плетат и в крайна сметка мъжът е този, който е между чука и наковалнята ooooh!

Така че това е моето решение за справяне в такива случай с дразнещи и напрягащи ме хора - дистанциране от тях и по възможност скъсване на контактите с тях!

# 21 12 фев. 2010, 05:23 ч.

Мнения: 1 175

Цитат на: tzarina в чт, 11 фев 2010, 15:55

както казва мъжа ми на една съседка в провинцията - я се гръмни с патрони за глигани #2gunfire

Моят подход включва нещо подобно. Първо, се правя че ми минава от едното ухо в другото, па дано мине и не се стига до сблъсък. Ако индивидът продължава, или ми се налага да се срещаме често, прибягвам към право куме в очи. Спокойно обяснявам на човека че такива на мен не ми минават, излагам на показ какъв всъщност е той/тя като човек и как това не може да бъде скрито от мен, така че да не си прави труда. Всичко това изложено със солидни аргументи и много дипломатично, за да не прозвучи като разгорещена обида, а по-скоро като факт Wink

От там насетне си глътват езика и покрай мен си мерят приказките, защото знаят че ще ги затапя... но пред останалите си продължават. Това съм го прилагала както на роднини, така и на познати. Обикновено има някакъв период на сърдене, но след това им минава. Особено след като аз през това време си се държа дружелюбно и приветливо, което им напомня че това си е техен проблем а не мой, и че не им се сърдя. Не сме си разваляли отношенията, но си имаме едно на ум.

Причина:

Причина: