

Тишината тук сигурно е обратно пропорционална на коликите в домовете ни......
Ревльо снощи много рева, накрая напълни памперса, продължи с инерцията от рева и в един момент заспа.......
При нас какво ново...Може би това,че забелязахме с майка ми,че жълтеницата при Ревльо най-накрая си отива......Вече не е толкова жълт, поизбистря се кожата му. Имаше корички по лицето, най-вече на веждите, но и те паднаха......Лицето му общо-взето започна да има човешки вид........От 10-ина дни някъде сериозно се заслушва в гласовете ни, разпознава ги, започна да следи с очи, когато движим предмет пред лицето му. Май лека-полека се очовечава Ревльо...Но колкото повече расте - толкова повече и реве. Е, не стига рева на кака си от бебешките и години, дано и не стига нейните рекорди.
В тази връзка искам да ви питам - водите ли бебешки дневник на Бебоците си. Ако не и особено ако е първо - започнете, не е късно още и няма да съжалявате. Аз си бях изгубила записките, но ги намерих и ми бе много интересно да прочета какво съм писала за бебешките месеци на големите. Сега ще допълвам и за Сами. За каката съм писала напр. - Отличителна черта:реве много. Каката и най-малко ми е наддавала от децата - не е стигала 1 кг., все е наддавала по 600-800гр. на месец. Това определено съм го забравила.....Може и да ви се струва странно, но някои неща от отглеждането съм забравила определено. Установих,че не помня всичко и за определени неща има бели петна в мозъка ми.......То това си има и положителна страна де, но искам да кажа,че добро нещо са бебешките записки.......
Пожелавам ви традиционното - неревлив ден, възможно по-леки колики и здрави ръце за тези, дето сме си свикнали бебоците на ръце.........
Не мога да повярвам още,че вече не пишем в бременна тема, кога се вълнувахме от фетални морфологии и пр. прегледи, все едно е било толкова отдавна, кога започнахме да търсим капки за колики и пр.......




Продължава да ръмжи и да се гъне след хранене, обаче спря да повръща след всяко кърмене и аз се поуспокоих. Освен това е пораснал на височина - поне три-четири сантиметра, защото постелката , върху която го подменям му окъся.
. Трътличката ни тя!
затова стискам зъби и всеки ден благодаря на бога за нашето слънчице, да ми е живо и здравичко, друго не ми трябва 