ШЕСТВИЕ "БЪЛГАРИЯ - СВОБОДНА ОТ ГМО!" - 31.01.2010 (неделя)

Сетих се. Искате ли парите да отидат при WWF за някой техен проект. Например да ги накараме да направят такъв за залесяване на обезлесен район?

wandering, може ли да се промени текста на sms-a и да е празен sms? Няма нужда да се пише, достатъчен е надсловът на кампанията.

Но пак казвам, за да се пусне, трябва да се каже къде конкретно ще отидат парите. Така е честно.

Само да кажа, че аз лично няма да мога да дойда, защото едва се съвземам от един лют и безпощаден вирус (заедно с детето), но мъжът ми ще дойде!

Да качвам ли този текст във фейсбука,на Скайпа и въобще?!Да го пусна ли на журналисти чиито мейли имам?!Казвайте как ще го популяризираме?!

Идеята ми хрумна пишейки за парите които правителството са взели под масата от Монсанто,за да прокарат техните идеи...Та в тази връзка да ги предложим публично ПОД МАСАТА на МАНЕВА да речем...
А реално аз не вярвам да се съберат толкова чак много пари...

Eто кратко и ясно инфо от гугъл групата, цитирам:

"Божинов - баща и син от Пловдив - по памука, Джилянов от АБИ.
Аз не мисля, че е само разработване на български учени за български сортове. Монсанто се
завърнаха отново в България след 5 години отстъствие. И двете тези се застъпват. Освен
това разработката за памука е на основа на Монсантов хибрид, с някои "подобрения". Освен
това институтите работят по поръчка и изпълнение на поръчки на фирми като Монсанто. Това
са ни го казвали и признавали."

Аз предлагам ако проектът бъде спрян, парите - директно на Караджова и Манева поравно. Те май са най-подкупени, защото най-отявлени лъжи говориха. Така де, да компенсираме пропуснатите ползи от подкупите на Монсанто. А ако проектът мине (тоест, приберат си парите) - на WWF.

Отговор на горното:

"Bt токсинът, които се отделя от ГМ памук е особено опасен за пчелите и другите насекоми т.е. за биоразнообразието. Трябва да се провери дали този токсин не се отлага в самата суровина на памука. Подпраговите токсични въздействия когато се реализират многократно са също много опасни.
Институтите правят неистови усилия да привлекат вниманието на Монсанто и някои явно са успяли, особено на фона на досегашния рестриктивен закон. С Монсанто пеят в един хор, с розови лъжи. "

Да дадем думата на "Монсанто" сами да си кажат какво що:


Не гледаме на Балканите като на заден вход към Европа

Ерик Саш и Харви Глик, мениджъри „Научни дейности“ в американската компания „Монсанто“, пред „Капитал“
Интервюто взе Сия ВЕЛИНОВА

Как „Монсанто“ ще развива бизнеса си в Румъния и България, след като двете страни станат членки на Европейския съюз (ЕС)? Трансгенната соя, която сега се отглежда в Румъния, не е разрешена за търговия в ЕС, а в България има вето за отглеждане на определени генно модифицирани култури.

Ерик Саш: Има различни възможности, които проучваме. В Румъния фермерите имат много сериозни проблеми с добивите на пшеница и биотехнологиите могат да им бъдат само от полза. Това, което ние чуваме, е, че румънските фермери искат да продължат да отглеждат трансгенна соя, но това ще бъде много сложно, след като Румъния стане страна - членка на ЕС. Така че все още предстоят много дискусии за това как фермерите в Румъния ще продължат да работят. Това е въпрос на политически преговори с Европейския съюз.

В България отглеждането и търгуването с трансгенна царевица не е забранено. „Монсанто“ ще се възползва ли от тази възможност?

Ерик Саш: Доколкото знам, все още в България тече процес на подготовка на нормативната база и имаше усилия да се постигне положителен напредък, но, доколкото съм запоз­нат, все още регулациите не са изчистени изцяло. Докато няма ясни регламенти, „Монсанто“ няма да предприеме нищо конкретно.

А работите ли върху конкретни ГМО разработки за България?

Ерик Саш: Все още нямаме никакви определи цели за България.
Харви Глик: Има култури, които могат да бъдат генно модифицирани и отглеждани от фермерите в България. Зърното например. За целта обаче трябва да има необходимата регулаторна база. За съжаление повечето страни, които все още не са в ЕС, въобще не проявяват интерес към биотехнологиите и дори не са опитали да ги развият, а ние имаме интерес да разпространим технологиите си например в страните от Югоизточна Европа.

Защо „Монсанто“ има толкова голям интерес към страните от Югоизточна Европа?

Харви Глик: Това, което ние искаме, е европейските фермери да отглеждат нашите генно модифицирани култури и да имат успех. В момента европейските страни могат да внасят ГМО, но не и да ги отглеждат. Във всички страни, в които „Монсанто“ има площи с генно модифицирани култури, виждаме, че ако фермерите имат възможност да купуват семена и да произвеждат, те го правят, харесват го, доволни са и не искат да се отказват. Аз смятам, че с европейските фермери ще бъде същото, ако те имат възможност да отглеждат трансгенни култури. В Испания например фермерите вече имат успех с царевицата, доволни са, печелят пари и искат да увеличават площите. Същото ще бъде и във Франция, Германия, Италия и Великобритания, ако фермерите имат възможност да го правят.
Най-големият растеж при ГМО сега е в страни като САЩ и Аржентина. така че ние не избираме бедни държави без регулации. Като цяло имаме интерес да инвестираме в много страни, но много внимателно оглеждаме пазарите, тъй като все още в много от тях липсват регулации. В момента нашият интерес е съсредоточен в САЩ и Аржентина, Филипините и други страни.

Гледате ли на България и на Балканите въобще като на заден вход за европейския пазар?

Харви Глик: Не. Ние произвеждаме генно модифицирана царевица само в Испания. Останалите западни и източноевропейските страни обаче също вече внасят и имат на пазара храни със съдържание на ГМО. Така че ние не гледаме на тези страни като на заден вход за европейския пазар.
Ерик Саш: Не е правилно прилагането на технологията да се ограничава само в страни, които имат регулации в тази област, но на този етап разпространяването и зависи именно от законодателството в съответната държава. Нашата цел е да произвеждаме повече и да увеличаваме добивите. Ако пог­леднем Африка например, където проблемът с глада е толкова сериозен, повечето страни проявяват интерес към технологията и искат да се занимават с нея, но все още нямат регулации. Единствено в Южна Африка технологията вече е развита.

Как бедните фермери в Южна Африка си позволяват да купуват семената ви?

Харви Глик: В Африка има малки и големи фермери. ГМО семена купуват по-едрите фермери. Дребните фермери не могат да си го позволят. Затова ние даваме на дребните фермери безплатно семена с надеждата, че ще опитат и оценят технологията и след това ще ни станат клиенти. По този начин помагаме на Африка, тъй като, от една страна, даваме възможност на фермерите да печелят пари, а от друга страна, ги снабдяваме с храна. Как иначе ще оцелеят. Те отглеждат земеделски култури, но добивите им са много слаби.
Ерик Саш: Повечето хора в Африка се занимават със земеделие, но понякога добивите им са толкова ниски, че дори не им стигат, за да изхранят семействата си. В тези страни повечето хора дори не разбират защо се водят спорове около технологията, дали трябва да се етикират храните и прочее. На тях просто са им необходими повече зърно, памук, храна.

Не е ли рисковано технологията ви да се разпространява по този начин?

Ерик Саш: Краткият отговор е, че рискът и притесненията, които имат хората за тази технология, са свързани с проучванията. Рискове биха могли да възникнат, докато един продукт все още се тества. Когато той вече е одобрен за пазара, тогава всички рискове са сведени до минимум. Повечето хора говорят за ефекти като алергии, нарушаване на биоразнообразието и други, но това са неща, които не са се случили.


Не ви ли притеснява фактът, че в много страни вече има случаи на нелегален внос на трансгенни семена с произход от „Монсанто“. Какво е вашето обяснение за този нелегален внос и какво прави компанията, за да го предотвратява?

Ерик Саш: Запознати сме с този проблем, знаем, че има такива случаи в някои страни, и се опитваме да ги предотвратим. За целта обаче ни е необходимо сътрудничеството на компетентните контролни органи в съответните държави. Затова са много важни усилията, които се полагат от самите правителства. Проблемът идва от самите хора. Има фермери, които много добре знаят какви са регулациите в страните им, но въп­реки това внасят нелегално семена. Затова е много важно и какъв е контролът по границите. В много страни сега можеш просто да си пренесеш нелегално ГМО семена в една чанта и никой да не те хване.

А каква е причината в САЩ да няма етикиране на ГМО продуктите? Твърди се, че всъщност големите компании, и най-вече „Монсанто“, сте против да има законодателство в тази област?

Харви Глик: Това не е вярно. „Монсанто“ не е против. Освен това ние имаме законодателство, свързано с етикирането на продукцията. Имаме закон, който казва, че върху съответния продукт трябва да има специален етикет, ако той е специфичен и има някаква разлика спрямо останалите, които се предлагат на пазара. Например, ако ти произвеждаш соя, която съдържа повече протеини или е с по-малко или повече мазнини, или е по-различна от нормалната соя, която се предлага на пазара, тогава трябва да има етикет. Например има продукти с по-малко мастни киселини и в този случай този продукт трябва да се етикира. Но ако генно модифицираната соя е като конвенционалната или има само един отличителен белег спрямо конвенционалната, тогава няма изискване тя да се етикира.

Да, но в САЩ върху етикетите на храните, в които има ГМО съставки, това не се изписва?

Харви Глик: В САЩ, ако консуматорът види например, че на даден е продукт е написано, че не съдържа ГМО, той ще реши, че нещо не е наред с този продукт. И обратното, ако консуматорът види, че пише ГМО, той може да го възприеме като нещо лошо.
Ерик Саш: Нашите закони за етикиране на продукцията изискват да няма подвеждаща информация за консуматорите. Според европейското законодателство, ако продуктът е ГМО, той задължително трябва да се етикира с презумцията, че това е нещо лошо за консуматорите. Това е подвеждаща информация за консуматорите.

А вие как мислите, защо консуматорите възприемат ГМО продуктите като нещо лошо?
Ерик Саш: Хората по принцип нямат достатъчно информация и затова смятат, че ГМО е нещо лошо. Това според мен е основният проблем.

Не смятате ли, че именно поради тази причина хората трябва да знаят какви са със­тавките на съответния продукт, и то като ги видят изписани върху етикета?

Ерик Саш: Факт е, че регулациите в тази област трябва да се развиват. Нашите отговорности са свързани със семената и каналите, по които тази продукция се разпространява. А въпросът за това какво трябва да се казва на консуматорите и какво не засяга преди всичко производителите на храни. Така че производителите на храни са тези, които трябва да се убеждават в необходимостта от контрол върху произхода и качеството на продукцията, както и върху нейната проследяемост.

Нека измислим подходящ текст към кампанията с СМСите,който да можем да разпращаме...

Да речем нещо от сорта:

Да помогнем на България да остане чиста от ГМО!!!Да надцакаме големите от Монсанто,плащайки повече на този който се продава,да откупим чисто бъдеще за нашите деца,свободата те да изберат каква храна да ядат!!!

но по добър текст...Кой може?!

Предлагам в началото на темата да сложите краткия номер за смс-ите, че иначе много ще го търсим. Все пак, като пращаме линкове на приятели, да могат лесно да го намерят.