Под образовение аз нямам предвид само унивеситета и то пък задължително в чужбина, а имам предвид повече доуниверситетското образование, което не е необходимо да бъде ограничено да училището като институция - езиците напр. Ако детето ти до 18 годишна възраст научи 3-4 езика, като поне единия от тях редки, повярвай ми, ще му бъде напълно възможно без особени усииля да си намери добра работа дори и по време на студентсването - преводи, даване на уроци напр. и пр. и така може да бъде независимо. Друго, за което се сещам като малко по - неформално образование, е инвестирането в някакво хоби - свирене на инструмент, танци, спорт, фотография и тези умения ще може да ги прилага на практика и да печели финансово от тях докато завърши университета и набере позиции в кариерата.
Това е само малък пример. Образованието не започва с университета, както и не свършва с него!
А относно образовението в чужбина - ако детето ти има тези умения и знания, които изброих, ще може да вземе и добра стипендия напр. и няма да се налага да го подпомагаш дори и в това начинание.
Това е само малък пример. Образованието не започва с университета, както и не свършва с него!
А относно образовението в чужбина - ако детето ти има тези умения и знания, които изброих, ще може да вземе и добра стипендия напр. и няма да се налага да го подпомагаш дори и в това начинание.
Детето ми има уменията и знанията за които пишеш, но за жалост е решило да учи медицина в чужбина и няма как да работи, докато следва, а и стипендии не дават за тази специалност. Следва ли да сметнем, че за да получи "необходимите житейски уроци" трябва ние с баща му да го оставим сам да се оправя, което ще е равносилно на отказ от намеренията?
Да, вярвам си, защото около себе си имам хора, които по този начин изкараха студентските си години и се издържаха, като имам лични примери и за двата вида умения - и езикови, и тези, свързани с някакво хоби!!!!! И точно това не им е отнемало въобще от енергията и времето за учене!
