Пред труден избор

Проблемът при отглеждане на пет деца не е само в парите. По-големият проблем е времето. Аз съм с две деца и ясно осъзнавам, че лишавам от много неща едното  за сметка другото. Чисто практически - ако беше само едно щеше да ходи и на спорт, и на език, и на извънкласни занимания по изкуство. Ако беше едно, щях да имам повече време да му чета, да си говорим, да си споделяме. Ако беше едно, щяхме по-често да пътуваме. Ако беше едно, щяхме по-често да си позволяваме с татко им да излизаме сами с приятели /защото едно дете все някоя баба би приютила за ден-два, но две .../. Не смея  да си помисля какво е да имаш три деца! А пет! Майко мила. Та това означава да се разчекна като печено пиле и пак да не насмогвам.
В България или в чужбина, няма значение. Пет деца са много. Ако искаш и държиш да си адекватен, да си еднакво всеотдаен към всичките, с пет ми се струва непостижимо.
Но въпреки моите съмнения, има хора, които отглеждат и по пет, и по шест и по повече деца. И си мислят, че правят всичко както трябва. И са убедени, че децата им не са лишени от нищо, че достатъчно си контактуват с тях, че не им липсва нито любов, нито внимание, нито отделено лично за всяко по отделно време. Може би тези хора наистина успяват, не знам. Не мога да преценя какво става в чуждия дом.
Само знам колко трудно би било решението за аборт, след като вече имаш други деца! Когато една жена още не е усетила същността на майчинството, струва ми се, че по-лесно би могла да вземе такова решение. Но, когато дори веднъж си преживял една бременност, родил си дете, поел си го в ръцете си след първия му плач, тогава абортът ти се струва абсурден. Почти съм сигурна, че ще задържиш децата и ще си имаш пет. И съм сигурна, че ще се справиш и с петте. Затова ти пожелавам много яка гърбина, силни ръце и здрави нерви!

Франческа, ако грижата за едно дете се състоеше единствно в завеждане и взимане от детската градина, аз бих отгледала десет деца с пълен успех.
Това не е сериозен аргумент.
Не е и аргумент броят на децата, за да се изказват в темата.

Арахангел, многото деца са били типични за онова време, приблизително преди век.
Моето семейство прави изключение, единствено семейството на баба ми са били четири деца, но придружени с разкошна къща с прислуга, файтон и прочие.

Чудесно казано, баибиби.

Azzy, грижата е много повече, то е ясно, но когато опира до грижа от дете за дете едва ли би следвало да е повече.  
Също така и това как се чувстваш като имаш повече от едно дете, могат да го кажат само жени които ги имат.
Предложения правех и аз до преди 7 м. и 18 дни.
Ирина, не ви знам другата тема, но изказвания като това са доста...крайни.

Съжалявам да го напиша, но според мен, няма да се справите.
По - добре да се откажеш.

Франчи, когато някой не разбира дадена мисъл би било много хубаво да попита, преди да прави интерпретации по темата.

Броят на децата е пряко свързан с интелигентността на родителя, защото:

- Родителят е този, който трябва да прецени дали има сили, възможност, пари, битови условия и въобще всички необходими условия за създаването на нов живот.

И ако дори едно от тези неща не е преценено правилно, детето страда, следователно преценката е била грешна, следователно...ясно ти е.

Archangel битът в твоя дом си е твое решение. И моля те не ми вменявай чужди емоции. Достатъчно бях конкретна, че ужасът е бил за дядо ми и той се е чувствал така. Не аз. Аз слава богу съм отраснала в семейство, което правилно е преценило броят на децата си.

И последно - Байбиби е абсолютно права - Ако искаш и държиш да си адекватен, да си еднакво всеотдаен към всичките, с пет ми се струва непостижимо.

Намесвам се за последно,защото на авторката няма да й е до спорове,но аз нищо не съм казала в тази тема,за да го определиш като крайно.

Защо, аз изводите именно от мои близки съм си правила.
И засега не бих казала, че съм много далеч от реалността, може би и именно поради такива причини наистина не искам второ дете.
Имайки предвид начина ми на живот и времето, което сега отделям на дъщеря си.
Защото за мен и майката е важна, не само децата. Мисля, че и за майката трябва да се помисли, когато се взима едно подобно решение за следващо дете, не само в тази конкретна тема, а по принцип.

Нана, ти си имаш своята истина, аз моята.
За теб мисълта за още едно дете е кощунствена, за мен нормална.
Различни хора, различни характери.
Но не бъркайте моля, желанието на някого да има повече от две деца /за мен това са многодетни родители/ с ромското желание за това. Многодетсвото има различни причини, както и еднодетството / к`ви изрази само, а?  /
Сещам се за мама Цоци и някак ми става тъпо да ви чета писанията или по-точно казано обобщенията.
Ирина, не съм се обърнала визирайки конкретно теб. Крайно е изказването за интелигентността и броя на децата.
Лека вечер!
А на авторката пожелавам да вземе наистина правилното за нея и нейното семейство решение. Успех.

Само вие с мъжа ти можете да решите   Дано да вземете правилното за вас решение.

За мен 3 деца е максималния здравословен брой, с който бих могла да се справя, без да ме е страх, че ще е ощетено някое от тях. Отделно аз чисто физически мога да родя най-много три пъти, така че за повече деца не съм мислила никога и не мога да дам адекватно мнение. Засега съм с две и определено мога да кажа, че в дългосрочен план 2 деца се гледат по-лесно от едно. Нямам за цел да ми повяврва която и да е майка на едно дете, за която раждането на второ е някакъв кошмар, за мен е така. Много по-трудно се справях със сина ми като бебе и като малък, отколкото с двамата, откакто се роди сестра му. Това, което изживяват деца, когато си играят и споделят помежду си, не може да го замени никое приятелче или родител. Знам го, защото и аз имам сестра и знам какво е да имаш приятелки и какво е сестра ти.  

И мен ме "влудяват" много неща в отглеждането на децата в наше време. Ако това ти се струва толкова нередно, как ти се струва фактът, че сега бебетата се хранят предимно със сухо мляко, после минават на зрънчо и чипс, след това им се "натриса" чалгата като единствената музика която се слуша в къщи и след това пишат по разни форуми (и не само) с безумен правопис? Всички тези неща са "чужди избори и отговорности" да НЕ се случват! И днешните майки, които са много интелигентни, защото имат само едно обсипано с внимание и разглезено егоистче не дават и пет пари за душевното и интелектуалното развитие на детето си. Не всички са такива разбира се. Но както можете да дадете пример за многодетно семейство, което не се справя добре, така може да се даде пример и за "еднодетно" семейство, което също не се справя добре. И вобще някой може ли да каже как точно трябва да се гледат децата, за да са добре и щастливи?

Каква е разликата между децата, Тес?
Защото и аз имам брат, шест години по-малък от мен, с който ни делеше голяма пропаст.
По отношение на игрите помежду ни, имам предвид.

О, да, разбира се.
Но има и някакви обективни критерии, ти сама си изброила някой от тях.

Много добре си го написала
 Същото мисля и аз.
 anixi, ако искаш погледни мненията и в другата тема:
 http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=460831.360

Един ден със сигурност ще съжаляваш ако не ги оставиш. Да не говорим, че махането им цял живот ще ти тежи на съвестта. Преди много години аз бях изправена пред дилемата:Да оставя детето или да го махна. Реших, че щом ще се мъча, по-добре е да дам живот. По-късно този живот спаси моят и на таткото. Няма да изпадам в подробности. Ще ти кажа само:Децата са ти дар от бога или от нещо, което го има някъде там. Не ги убивай! Средства ще се намерят. А това, което те ще ти донесат - никой не може да ти даде...Успех във вземането на решение!!!

Според мен, ти току що и отне правото на избор.

Azzy, разликата им е 5 години. Играят си перфектно. Не мога да гледам породени, за мен би било трудно, затова не е и стояло като вариант при мен. Обаче семействата са супер различни едно от друго, това което е ОК за едни, не е приемливо за други и т.н до безкрай.