Пред труден избор

В това лошо няма. По-горе съм цитирала нещо:


Имам достатъчно примери за това, че има родители, които оставят на 80% от грижите по по-малките си деца на по-големите.
Реагирах на горното изказване, а не на това, че голямото дете ще пази малкото или ще си поиграе с него, за да свършиш ти нещо.  

На отговорност може да се научат и по друг начин,а не като им прехвърляш вашата на родители.
И аз не го разбирам това,по-големите деца да гледат по-малките,та даже и само да ги пазят.И за мен е абсурд в нашата държава 5 деца.Имаме близко семейство с три деца,но там активно и постоянно помагат баба и дядо и други хора.Авторката сама да си прецени на какво може да разчита като финанси и подкрепа,че деца трудно се гледат.

Значи първо по въпроса за отглеждане на по-малките от по-големите се цитираше едно друго време не задълбавайте толкова това беше аргумент към тезата,че не е невъзможно да се отгледат
И определено по онова време е било много по-трудно...но това е друга тема
В моето семейство децата помагат много, но В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СА ЛИШЕНИ ОТ ДЕТСТВО!!!!!! Така,че за мен тези коментари са излишни. Аз самата съм най-голямата в семейство с три деца. И аз съм пропускала някоя игра като дете за да помагам в къщи но не мисля,че съм загубила нещо от това. Имах невероятно детство и винаги си спомням с умиление за това. Най-хубавото нещо е да се съберем всички за празниците

Може ли да се изкажа и аз, не като майка, а като дете на родители с 4 деца?

Мисля, че всички сме възпитани и отгледани добре. Но имайте предвид, че родителите ми много са разчитали и на бабите ми и на други роднини, които много ни обичат.
За това пък, мен лично винаги ме е било срам да кажа, че сме 4 деца, защото кажа ли и започва едно цъкане с езици и голямо чудене отсреща, ама как така майка ми е отгледала толкова деца, това нали било типично за циганите. И често, дори и сега, когато по-далечен човек ме попита имам ли брат/сестра, гледам да си спестя съжалението и казвам, че сме най-много 3 деца.

Аз, лично никога не бих родила толкова много деца. Голяма шумотевица беше вкъщи. Няма почивка. И въпреки че бяхме по-скоро послушни деца, но прекалените грижи, които майка ми трябваше да отделя я изнервиха доста.
Направо се родих, като се отделих и отидох да уча. В смисъл, че настана едно спокойствие за мен. Затова и в момента направо изтръпвам, ако само някой повиши и леко тон.
Говорите, че децата сами се гледали. Честно казано не си спомням да съм имала някакви задължения да гледам останалите. Може би е ставало непринудено.

Разбира се, че авторката сама ще си прецени какво да направи с този казус, но я съветвам да си помисли добре относно финансовата страна на въпроса. И макар че нашите също не бяха зле финансово, не мисля, че имаха достатъчно пари, за да отгледат 4 деца. А и доста често в семейството ни постъпваха и доходи от чужбина   Без тях просто не виждам как щяхме да изкараме.
Мисля си, че аз като най-голяма имах и късмета да получа най-доброто образование и със сигурност най-много пари са пръскани по мен.
Но все пак родителите ми все още помагат на най-малките да завършат, вместо да почиват, както го правят вече техните връстници.

Но пък е хубаво, когато можеш на толкова много хора да разчиташ. Затова пък и им трепериш също толкова, когато си далеч от тях и не знаеш дали са добре.

По какъв начин според теб, другото време е било по-благоприятно за имане на 8 деца в емигрантско семейство? Много адекватен е примерът, защото събитията се развиват в едно много по-тежко от сегашното време, само че във време, в което хората не са били толкова меркантилни и не им е хрумвало, че за да имаш дете трябва да можеш да му купиш корито за 200 лева да не би то да се почувства лишено от нещо. Има провалили се хора има и успели, и това няма връзка с това колко пари са имали родителите, стига да са отглеждани с любов и грижа. Авторката и съпругът и ще решат, разбира се, но това "без излишни емоции" се отнася и до излишния страх и объркване на ценностите, на които нашето общество е жертва. Искрено се надявам решението им да не бъде решение на страх и недоверие в живота, и да са правилни приоритетите им. От там нататък-Божа работа.

Дали родителите са на нивата или в офиса е все едно - все опираме, че децата се "гледат" взаимно.  Не е невъзможно - да. Но на каква цена?
Не казвам нищо за твоето семейство - нито ви познавам, нито имам право да взимам отношение, говоря по принцип за някои от многодетните семейства и по-скоро за начина, по който някои от децата са се чуствали в тях. Провококира ме точно този "аргумент за". За мен това не  е арумент "за", а по-скоро "против".

Блонди, за това как са отгледани децата се съди по това какви са станали те емоционално, освен всички друго /да оставим материалното настани/. След като пра-баба ми е могла да отгледа децата си емоционално толкова добре, че те да са любящи, отговорни, успешни хора, които са отгледали добре своите деца, то за мен те са получили каквото име  било нужно емоционално и като внимание. Има хора с по едно дете, които не могат да говорят с него. Според мен не е до бройка, а до родители.

Archangel извинявай, но мисля, че определено се правиш на неразбрала. Да не използвам по-груби думи. Прочети първо внимателно поста на Клара и тогава пак ще коментираме.

Не можеш да сравняваш 21-ви век с всичките му придобивки и технологии с началото на 20-ти век, когато е нямало дори телевизия, а кухнята на едно семейство се е изчерпвала с една тенджера, една синия и една дървена лъжица, с която са се хранели всички.
Моите прадядо и прабаба също са преселници от Кукуш и също са имали четири деца. Ами спяли са на пода и дядо ми беше пощальон. Мислиш ли, че е страхотен старт в живота да спиш на пръстения под и да носиш отрязаните панталони на баща си? Много ли е бил щастлив мислиш дядо ми? Защото аз ще ти кажа - не, не е бил. Изобщо даже. И изобщо не е искал да ходи да работи на 13 години и да става в 4 часа сутринта. Ама е ходил - защото е бил най-големият.

А и има и друго нещо - като не са могли да отгледат 8 деца защо са ги родили, а? Ще ти кажа - защото не са се пазели. Затова. И вече родени тези деца е трябвало да бъдат гледани. Неслучайно в една друга тема написах, че броят на децата зависи прякопропорционално от интелигентността на родителя.

Няма да пиша повече, защото наистина се вбесявам от това колко лесно говорите за ценности и морал и давате съвети на семейство, на което нито ще гледате децата, нито ще дадете пари.

Имам приятелка с три деца.
Не съм сигурна дали може да се направи аналогия, но се справя чудесно.
Има престижна работа, но и доста заможен мъж, който се грижи основно за материалното обезпечение на семейството, както и да осигури помощници, без които не би било възможно да се каже, че моята приятелка се справя добре.
Децата имат лично пространство и живеят съвсем нормално.
Всъщност както казаха малко по-рано, аз смятам, че въпросът не опира само до финанси, въпреки, че за мен това би било основно, ако тряба да правя подобен избор, а и до вниманието, което можеш да дадеш на децата си и изобщо средата, в която биха живели.
Мнението на Queen Klara, доказва, че дори и с много любов, ако не са налице определени обстоятелства, би било натоварващо за всички. За майката и за самите деца.
Особено за майката. А тя казва, че все пак са било стабилни материално.
Помисли и за това, когато взимаш решение.
Едно дете има нужда от хармония, любов и спокойна майка.

v_d , какво разбираш под "голямото дете гледа по-малкото"?
Не познавам съвременно семейство, в което голямото дете не ходи на училище и си седи вкъщи за да бави и надзирама малкото си братче или сестричка.
Грижата но по-голямото в повечето случаи в днешно време, се изразява във вземането от ДГ или училище, и то ако детето е достатъчно голямо, за да му бъде разрешено да поеме тази отговорност към по-малкото. Също така и пазене час-два до прибирането на родителите от работа.....Но едва ли това могат да правят едно за друго деца с 2-3-4 години разлика?

Очевадещо си личи кой иска да си остане с едно, и кой има желание за още деца. Така че, не виждам за какво спорите.

Абе и аз писах такива неща в онази тема и тя стана.......
Затова от одеве само тихичко си чета тук....

Ооооо, Иринка, отдавна съм в тоз форОм, за да ме интересува кой на какво припада. Това е моето мнение и след като имам свободата да го казвам, го правя.

Прави сте момичета!  
След второто раждане се чувствам е..ти тъпата гъска.
Представям си, ако се навия на трето. Ми то сигурно работата ще си изгубя от липса на интелигентност.

Крайно ограничените изказвания на някои потребители тук, които даже не съдят от собствен опит, т.е. нямат повече от едно деца, говори за тяхната интелигентност повече, отколкото могат да си представят. Жалко за тях ... и децата им.

Нана, не само го правиш, но и го изтъкваш като меродавно. Да, за теб може и да е, но не и за другите.
Това, ако си го спестиш, ще си по-убедителна. 

Франческа,не си спомням дали пишеше в онази тема,но чак такива изрази дето ги изкара ти,не е имало.Никой не е казал,че като имаш 1,2,3 деца,си тъпа гъска.

nana77 , у нас и сега няма телевизор, и това е напълно съзнателно решение. Няма и да има. И затова, докато някой гледат в захлас биг брадър и някакви други малоумия, аз чета и се информирам за доста по-важни неща. И микровълнова няма-съвсем нарочно и няма и да има. Е имаме повече от една лъжица и не е дървена
Въпросът е в ценностите. Докато за нас е по-важно да сме натрупали голямо количество скъпи предмети, а в това време абортираме децата си, няма да стигнем до никъде, и изобщо не може да е някакъв пример за подражание.

Не съм казала, че не са могли да гледат 8те си деца-точно обраното съм казала. Това можене и неможене да се гледат деца е субективно разбиране. Дядо ми е ходел пеша по над час и половина за иде на училище, но е ходел и не го помни с ужас, и е завършил и право после. Явно кое е ужасно и страшно е в погледа на някоя стресната внучка, а не на тогавашния човек. Дядо ми като най-малък със сигурност е преносвал дрехите на останлите братя, но не съм видяла да го в увредило някак, нито съм чула да се е оплакал.


Относно грубите думи.... излез на балкона и повикай.Мен не ме вълнуват душевните терзания на някого, защото някой в нета си позволил да не се съгласи с него . И не забравяй, че както ти имаш право на негативни съвети, така и аз имам на позитивни. Ти няма да преживееш на тази жена ужаса, депресията и вината,  че е убила децата си, та да и даваш толкова нахъсани съвети как да постъпи, но го правиш, нали? Значи не ми казвай, аз какво мнение мога или не мога да имам.