Здравейте, това ми е първата тема тук, така че съжалявам, ако не е на мястото си или нещо съм объркала, преди малко ми се случи нещо, за което се чувствам адски виновна и исках да ви питам дали всъщност и вие смятате така и какво да правя от тук нататък...
Бабата на мъжа ми е от друг град и ни е на гости на нас и на майка му една седмица, защото миналата брат му имаше рожден ден, а тази детенцето ни става на една година. Тя през деня е вкъщи, защото аз съм в сесия и гледа малкия, а вечер спи там. Общо взето сме в добри отношения, въпреки че тя е такъв характер, че често се опитва не само да споделя мнение, но и да го налага, аз се дразня, но си мълча от уважение, винаги когато се видим, първите дни е много хубаво, а после става все по-изнервено и по-изнервено, но до днес не са ескалирали нещата. Това беше предисторията.
Днес след разговор проведен вчера, от който бях останала с впечатление, че тя е отворила писмо адресирано до мен, защото детето е искало да си играе с него, я помолих да не прави това повече, не съм се карала, просто помолих, в същият момент тя ревна, започна да ме сочи с пръст и да крещи, че толкова години на мъжа си не е бъркала в джобовете да го проверява, как мога да я обвинявам и т.н., разбрах, че съм сгрешила, обясних й с какво впечатление съм останала и й се извиних няколко пъти, тя продължи да крещи и детето се уплащи, ревна и сърчицето му щеше да изскочи, тогава се ядосах и може и малко да съм повишила тон, помолих я да си вземе нещата и да си тръгне (при снаха си, която живее в съседния вход и така или иначе щеше да си тръгва след малко), защото й казах, че не може така да крещи пред детето, докато си тръгваше ревеше, а аз продължавах да й се извинявам, сега казват, че всичко е наред роднините му, но на мен ми се реве, защото веднжъ като се счупи нещо, после и да се лепи, следите си остават, а аз с моята голяма уста предизвиках скандал, от който никой не е имал нужда, направо не знам какво повече да направя сега, извиних се 100 пъти, но ефект нямаше...
Бабата на мъжа ми е от друг град и ни е на гости на нас и на майка му една седмица, защото миналата брат му имаше рожден ден, а тази детенцето ни става на една година. Тя през деня е вкъщи, защото аз съм в сесия и гледа малкия, а вечер спи там. Общо взето сме в добри отношения, въпреки че тя е такъв характер, че често се опитва не само да споделя мнение, но и да го налага, аз се дразня, но си мълча от уважение, винаги когато се видим, първите дни е много хубаво, а после става все по-изнервено и по-изнервено, но до днес не са ескалирали нещата. Това беше предисторията.
Днес след разговор проведен вчера, от който бях останала с впечатление, че тя е отворила писмо адресирано до мен, защото детето е искало да си играе с него, я помолих да не прави това повече, не съм се карала, просто помолих, в същият момент тя ревна, започна да ме сочи с пръст и да крещи, че толкова години на мъжа си не е бъркала в джобовете да го проверява, как мога да я обвинявам и т.н., разбрах, че съм сгрешила, обясних й с какво впечатление съм останала и й се извиних няколко пъти, тя продължи да крещи и детето се уплащи, ревна и сърчицето му щеше да изскочи, тогава се ядосах и може и малко да съм повишила тон, помолих я да си вземе нещата и да си тръгне (при снаха си, която живее в съседния вход и така или иначе щеше да си тръгва след малко), защото й казах, че не може така да крещи пред детето, докато си тръгваше ревеше, а аз продължавах да й се извинявам, сега казват, че всичко е наред роднините му, но на мен ми се реве, защото веднжъ като се счупи нещо, после и да се лепи, следите си остават, а аз с моята голяма уста предизвиках скандал, от който никой не е имал нужда, направо не знам какво повече да направя сега, извиних се 100 пъти, но ефект нямаше...
кофти ситуация!!!!!!Единствено можеш да оставиш нещата на времето!!!!!
а ти не се укорявай, много хора биха реагира ли така!!!!
ако крещи по свекървата, а на майка си подминава такива провинения, явно проблемът е в отношенията със свекървата. Ако схващаш бавно, мога да обяснявам още.