Отново ми е тъжно, отново всяко вдишване е болка, отново всичко се обезсмисли. След един, два месеца ще стане година от както направих аборт по желание. Защо не успявам да забравя, защо ме боли толкова много? Кога душата ми ще има покой? Опитвам се да не мисля, да гледам напред, но само се залъгвам, че всичко е наред, защото не е. Не спирам да се обвинявам, да се съмнявам, че може и да не бъда майка вече. Снощи отново сънувах, че си търся детето. Но къде да го търся като аз не го родих. Защо допуснах да се случи всичко това, защо допуснах един човек да ми обърка така живота. Дори вече не мечтая за нищо, карам я ей така ден за ден.
- Публикувана: 15 фев. 2010, 16:34 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2010, 23:18 ч.
мъчно ми е
Не съм преживяла това, което се е случило на теб. Вчера беше Прошка. Редно е да поискаш такава от нероденото си дете, но най-вече от себе си. Имала си своите причини, навярно трудно си взела такова решение. Сега си една година по-голяма. Мислиш другояче. Ако сега се случи, ще постъпиш сигурно иначе. Но тогава си направила аборта и това е факт. Прости си!
Ди, прости си, сама на себе си, за да ти олекне и да продължиш напред. Една такава мъка винаги ще имаш в душата си, но това не означава, че трябва цял живот да живееш с чувство за вина. Може би, в онзи момент това е било най-доброто и най-отговорно решение за теб и за нероденото дете. Може би не си била готова да станеш майка. Имай сили и
кураж!, вярвай в себе си и в това, че си получила прошка. Защото едно от най-човешките неща е да се греши.
Успех и късмет
кураж!, вярвай в себе си и в това, че си получила прошка. Защото едно от най-човешките неща е да се греши.
Успех и късмет
ДI2, ще ти е тъжно още много години, не го казвам с упрек, болката ще носиш, докато си жива - в себе си. Позната ми е, изживявам я вече години наред.
Но така е трябвало да стане, за теб в онзи момент решението и този изход са били правилни. Не се съмнявай!. Най-важното е да си простиш сама на себе си!
Опитай се да не се връщаш назад, стореното не се поправя, пропуснатото не можеш да върнеш, ако останеш в този ад, в който си в момента, няма да излезеш от него.
Приеми болката, скатай я дълбоко в себе си, защото тя няма да те напусне, но вдигай поглед нагоре и търси своята звездичка и гледай напред - животът продължава, ще ти поднесе още шансове и възможности да изпиташ това, от което си се лишила преди година! Вярвам в това! И ти го пожелавам !
Но така е трябвало да стане, за теб в онзи момент решението и този изход са били правилни. Не се съмнявай!. Най-важното е да си простиш сама на себе си!
Опитай се да не се връщаш назад, стореното не се поправя, пропуснатото не можеш да върнеш, ако останеш в този ад, в който си в момента, няма да излезеш от него.
Приеми болката, скатай я дълбоко в себе си, защото тя няма да те напусне, но вдигай поглед нагоре и търси своята звездичка и гледай напред - животът продължава, ще ти поднесе още шансове и възможности да изпиташ това, от което си се лишила преди година! Вярвам в това! И ти го пожелавам
! 
Благодаря на всички Ви за куража
Немога да си простя, колкото и да ми се иска. Не мога да си простя, че допуснах да се случи всичко това. Сама си причиних тази болка и сама ще си нося кръста. Моля се само отново да имам възможноста да видя двете чертички. Немога да върна времето назад. Всичко е минало, минало, което ме преследва.......
Немога да си простя, колкото и да ми се иска. Не мога да си простя, че допуснах да се случи всичко това. Сама си причиних тази болка и сама ще си нося кръста. Моля се само отново да имам възможноста да видя двете чертички. Немога да върна времето назад. Всичко е минало, минало, което ме преследва.......
Мисля, че е добре да потърсиш професионална помощ. Няма защо да се терзаеш с години, има си специалисти, групи за взаимопомощ на хора, преживели ужасни неща, за теб това е ужасното, по желание или не, явно е, че те преследва месеци наред...Станалото - станало, така че трябва да намериш помощ и сили да се справиш с него, няма как да го промениш вече...
Относно нова бременност...Едно дете не може да замени друго. Не си внушавай, че като забременееш някой ден, болката за това бебе ще изчезне като с магическа пръчка
Така че работи сега за излекуването на душата си, за да почнеш после "на чисто".
А дали ще станеш изобщо майка - Божа работа...Има жени без нито един аборт, които не успяват, има и такива с няколко, които успяват...По принцип ако не си имала усложнения след това, не би трябвало да има проблем, освен ако сама не си го създадеш на психическа основа.
Относно нова бременност...Едно дете не може да замени друго. Не си внушавай, че като забременееш някой ден, болката за това бебе ще изчезне като с магическа пръчка
Така че работи сега за излекуването на душата си, за да почнеш после "на чисто". А дали ще станеш изобщо майка - Божа работа...Има жени без нито един аборт, които не успяват, има и такива с няколко, които успяват...По принцип ако не си имала усложнения след това, не би трябвало да има проблем, освен ако сама не си го създадеш на психическа основа.
Спомни си какво те накара да предприемеш тази толкова трудна крачка.Помисли над това.Не вярвам така безразсъдно да си взела това решение.Може би е нямало как да му осигуриш (на детето) живота,които заслужава,може би не си можела да му осигуриш семеен уют,баща,който да се грижи за него,защото родителството е и отговорност.Незнам какви са били причините ти за аборта,но ги обмисли.Постъпила си правилно,според ситуацията.Сега трябва да преодолееш болката.Изживей я.Плачи и викай,но позволи на болката да излизе от сърцето ти и да си отиде,да остане само спомен.Но такава скръб,продължаваща вече година,ако не успееш да се справиш,наистина,потърси психологическа помощ.В момента как се чувстваш,можеш ли да се концентрираш,да работиш или си изцяло обзета от болката?