Пу,първа.Ме-е-е-е-е-е-е
(няма емотикон коза,за съжаление)
(няма емотикон коза,за съжаление)
- Планирани!!!Големият ми син ходи на уроци по пиано и е прекрасен. Дъщеричката ми опита с танци, но не и пасна. Сега ходи на английски и се справя чудесно. Освен това и двамата получават уроци по рисуване от мен. Най-малкия е изключително усмихнато и мило детенце - глезанчото в къщи. Да, не сме богати, но децата ни получават всичко от, което имат нужда и са щастливи. Забременявам отново. Не е порблем, да отгледаме още едно дете, но се оказват две. И тука вече ме заклеймиха. Първо - защо съм обвинявала държавата...хм ами ще я обвинявам защото аз искам децата си обаче.... Скапвам се от работа от сутрин до вечер, за да ме осигуряват на минималната работна и сега вместо да съм спокойна аз да се чудя с 240лв кое по напред. Че и за тях трябваше да ходя и да се разправям вместо да си гледам детето в къщи...И маса други простотии има ли смисъл да се спирам на тях...Както и да е. Казах вече,че сами отглеждаме децата си - няма баби, дядовци и прочие - по отношение на помощ в обгрижването.Това беше най-големия ми проблем в случая, а не финасовия. При прегледа едното беше много по малко от другото и лекаря изрази съмнение дали въобще ще се развие. Реших да изчакам все пак и своевременно пуснах темата тук. За мен беше ясно,че няма да се справя сама и това означаваше аборт - разум, но сърцето ми се разкъса на 1000 парчета. Истината е, че се помолих едното да не се развие - "да бъде дадено на някой, който няма", на Трещерица искам да кажа, че не се радвам, че е умряло...къде го прочете това...да почуствах облекчение, но не бъркай това с радост. Това е...