Пред труден избор

Archangel , точно това имах предвид.
Долната част в подписа ми, на която все още се мери възрастта в месеци, е едно такова мое твърдение "никога, ама никога.."

Блонди, пра-баба ми и дядо ми са били бедни бежанци от гръцка македония. Дошли са без почти нищо в София и са имали 8 деца, някои от които родени тук. Посленото-дядо ми-е роден когато пра-баба ми е била на 50 години. Всичките им деца са станали хора, завършили са висше образование,успели са да образоват и своите деца. Някои са емигирали за америка още 30-те години, но повечето са останали в София. Минали са през много тежки времена, но дядо ми никога нищо лошо не е имал да каже за детството си и с голяма любов говореше за него, за родителите си и за братята и сестрите си. Толкова много любов и подкрепа между братя и сестри никога не съм виждала.

А сега е пълно с мутреси с по едно разглезено, облечено в гучи и диор отроче, което само се чуди каква нова играчка да поиска, после на какъв по-елитен купон да иде и колко точно кокаин може да си позволи с дневните си пари, че да направи впечатление на другите мутрафончета.


Парите са важни, и нищо лошо няма в тях, но ми се струва, че сме се разглели страшно и сме приели за абсолютна необходимост някакви неща, от които няма ни най-малка нужда и които реално са за егото и имиджа на майката и бащата, а не за детето. Живее се чудесно и без корито за 200 лева и без ританки за 60 и без игарчка за 1000 и без количка от 1200. Дядо ми беше обиколил света със собствените си постижения в живота и до последно преди да почине, ходеше супер елегантно облечен с английски костюми, винаги напарфюмиран, човек създал за себе си своя живот, завършил образованието си, създал библиотека и културна среда за моя баща. С това искам не да се хваля, а да кажа, че в никакъв случай не трябва да се гледа на дете родено в семейство, което не е богато като на обречено, гладно, мизерно и с разбит живот. На това ни учи консуматорското общество, но не е истина.

Големите деца са гледали малките, докъто родителите им са работели по нивите.

v d не мисля че да помогне на мама и тате лишава детето от детство напротив, това го учи на отговорност

Блонди, сякаш подценяваш родителството на многодетните семейства?

Мноооого обичам сигурните на 100% хора и реплики от сорта на "Аз никога...", "На мен никога...".
И аз разсъждавах така като бях на 18-20 г.


А че е трудно да се гледат 2-3-4-5 деца е трудно не само у нас.
Въпрос на разбиране, възпитание и желание.

Е, незнам -познавам хора, на които им е тежало като деца, че е трябвало да отглеждат по-малките си братя и сестри.  Не че не са ги обичали или не ги обичат и сега, но тогава им е тежало. Децата са ОТГОВОРНОСТ НА РОДИТЕЛИТЕ, а не на братята и сестрите.
Говоря за принципа - голямото гледа по-малкото, по-малкото гледа най-малкото, най-малкото гледа най-най-малкото и т.н..  Това, че учи на отговорност си е теза на родителите.  Отговорност и грижовност се възпитават по много други начини - не мисля, че децата трябва да гледат децата на родителите си. Помисли си само, че най-малкото нямат избор - това за мен не е нормално. Ще пораснат, ще имат деца, ще носят отговорност, ще полагат грижи - но това ще е ТЕХНИЯТ избор, а не нечий друг.