Под сърцето ми расте малко ЮНСКО бебенце - 13

mamita_desita, аз лично не съм имала следродилна депресия, нито депресия по време на бременността. Чувствах се страхотно и като се прибрахме в къщи бях просто много щастлива и заредена с енергия за хубавите мигове, които ни предстоят заедно. Но при всеки е различно.

мамита десита, и аз не съм имала пред или следродилни депресии, но мисля, че няма за какво да се тревожиш, и то предварително
лятото е толкова слънчев сезон, в пряк и преносен смисъл, че няма да имаш време за такива, докато си по цял ден на вън
ето един линк за депресията

Дами, имам удоволствието да ви поканя на кърмаческа среща със съдействието на Ла Лече Лига!
Заповядайте у дома, на 13 февруари, събота, от 11 ч. АдреЗа ще ви предоставя на ЛС.

Тема: Ритъм и рутина с бебето у дома


Подробности и записване в тази тема: (*)(*) Неформална кърмаческа среща, София, 13 февруари (*)(*)

Аз имах следродилна депресия. В болницата стоях 7дена и нищо ми нямаше чувствах се супер, но когато се прибрахме вкъщи /живеехме в свеки/ направо полудях. Свеки дори искаше да ме води на психолог. Но аз съм сигурна че моята следродилна депресия беше в следствие на това че свики беше около мен. Всичко ме дразнеше най-вече тя, когато ми докосва детенцето. А тя откакто се прибрахме от болницата се вживя в ролята на майка /дори постоянно викаше на малката вместо баби - мами/ и не пускаше малката дори и за секунда, не ми даваше нищо да правя, уж да съм си почивала, а тя да прави всичко. Обличаше я както тя си иска, моето мнение не го зачиташе, а аз само ревях и тя ме изкара че едва ли не съм се побъркала. Сега като се замисля депресията ми се е изразявала в това че съм си мълчала и много си се чудя на себе си защо съм си мълчала, но не мога да си отговоря. По-късно вече като се ядосах и като я поставих на мястото да видите как бързо ми мина депресията. И точно след 3месеца се изнесохме от тях и от тогава до сега вече близо 2г. малката не съм  я оставяла дори и за 1минута при свеки сама. Водя я веднъж в седмицата за 2часа да я види и то в мое присъствие. Мъжът ми вика, че един ден ако стана свекърва всичко ще ми се върне /ама аз и затова искам да си имам пак момиченце/  

Калимана, моля те, не ми слагай думи в устата!
Ако прочетеш по-внимателно, без да бързаш да даваш определения, ще видиш, че съм писала, че според мен човек трябва да си избере болницата според лекаря си. Имаш доверие на даден лекар и отиваш там, където той работи. И в частните, и в държавните можеш да попаднеш на некадърници. Както лоши хора има и бели, и черни, и жълти. Правиш разликата, нали?
Съжалявам, че не си уцелила лекаря си, надявам се сега да го уцелиш. Както писах и по-горе, случаи има всякакви.

Впрочем, факт е, че при всеки по-сериозен проблем с бебето, недай Боже, то се кара в Майчин Дом. Дори има случаи, в които бебета от Шейново се карат там.

За сведение - раждала съм в Шейново, доволна съм от лекаря, не съм доволна от болницата, особено по отношение на политиката й спрямо кърменето. Макар че е единствената държавна болница, която е след основен ремонт, сравнително чисто е и т.н. Базата ми за сравнение е Майчин Дом и Тина Киркова.

Има жени, които изпадат в такава, но аз не съм от депресивните хора. Обичам да си доставям удоволствие винаги и винаги имам нещо, което може да ме зарадва ако настроението ми тръгне да пада. Това е и моя съвет,  открийте нещата, които ще могат да ви разведряват след раждането, открадвайте всеки миг, когато можете за себе си и да се разходите сама, аз например обикалям магазинчета, и когато бебка се роди  и в един момент ежедневието те умори, отивах и купувах нещо красиво или пък си купувах едно списание и намирах време да съм сама със списанието и чаша любимо питие. Всеки си има неща, които му оправят настроението. Странете от хора, които ви натоварват , срещайтесе с такива, които ви освобождават от негативните ви мисли.
Въпреки, че след като родих живеехме със свекърва ми, която е най-дразнещото същество за мен, не успях да изпадна, именно с такива средства. Не исках и да ми се мотае някой и да ми помага, защото наистина всичко чакаше мен, освен къпането в корито, но това  започнахме няколко дни след прибиране, в началото на чешмата
Гледах си бебка сама, излизах винаги когато позволяваше времето, запознах се със страхотни мами, които направиха майчинството ми незабравим период. Останахме си добри приятелки, които много ценя и обичам.
И може би бях се подготвила психически и физически за всичко, което ме чака, не робувах на това, че не трябва да съм купила всичко за бебето, всичко си бях избрала аз, купила, изпрала и щом се прибрах трябваше само да преваря водата и да започнем кърмене, смяна на памперси и приспиване.
Бебка беше толкова спокойна, само спеше и ядеше. Нямах проблем с нея, не ме изнервеше с хленчене.
Другото, което също помогна- В Правителствена болница, където родих, 1 ден преди изписване педиатърката мина през всички стаи и разказа за основните грижи за бебето, които ще трябва да полагаме, всеки си беше подготвил неговите въпроси, на които получи отговор, показаха ни как се мие бебчето на чешмата, всеки хвана бебчето си и го изми, показа как  се слага памперса, колко стегнат да бъде,, как  се облича детето за този сезон и въобще всичко, което го има по книгите.

Аз се прибрах толкова спокойна и сякаш подготвена, че нямаше стрес и паника при разреваване на бебка.

Беше много приятно и чакам с нетърпение раждането и се надявам всичко да бъде толкова прекрасно, както първия път.

Настройката е много важна, настройвайтесе , че това е най-прекрасното нещо, което ще ви се случи (а то е и такова) и не допускайте страха и паниката да ви завладяват. Всяка жена усеща какво иска бебето и и ще се справи без проблем дори да и е за пръв път.

Аз имах.
На няколко пъти се "развеждахме" с мъжа ми, все бях готова да си събирам багажа Той накрая ми каза, че ако още веднъж ме чуе да му спомена за такова нещо, сам ще ми го събере и ще ме прати при мама да си лекувам нервите.
Беше ми нервно, ревливо.Имах чувството, че съм ужасна майка.Като гледах другите как добре се справят с децата си мислех, че аз никога няма да мога да го гледам пълноценно това бебе.За това допринесоха и майка ми и свекърва ми с непрестанните си съвети, с "ние сме изгледали не знам си колко деца" и т.н.Това ми всяваше повече несигурност от колкото ми беше от помощ.
Добре, че не продължи дълго.За около две седмици ми дойде акъла в главата, казах на бабите, че съвети ще дават само ако им се поискат, това дете си има родители и ще си го гледаме както решим.Не им стана много приятно, но пък аз се чувствах страхотно.
За това и по-напред казах, че без баби и загрижени съседки, чинки, стринки, които постоянно ръсят мозък, бебе се гледа по-лесно.Когато всичко чака само теб, нямаш много време да се замисляш за депресии.
Това си е мое мнение разбира се.

Алексова, аз не съм склонна към депресии, характерът ми не е такъв, но изпаднах в жестока следродилна такава.
Това състояние не зависи от психологическия ти профил до момента, и е много сериозно, не трябва да се подценява.
Права си за ведрите неща, за които трябва да се хванеш. При мен се отключи от комбинация от много фактори (смяна на жилището, започване на работа твърде рано, "помощ" и съвети не на място и тотално неразбиране на чувствата ми в момента), които за себе си оценявам сега и ще се старая да избягвам, живот и здраве.
При мен мина за коло 3 месеца острата фаза, която беше изключително тежка. Плачех нон стоп, не можех да спя, във всичко откривах проблем.... После нещата малко се поразведриха, но съвсем възстановена се чувствах някъде след годинката на дъщеря ми...

Адашке, едно към едно беше и при мен, все едно аз съм го писала

Киди , Алексова  

Използвам последните постинги да споделя, че държах от първия ден който съм у дома сами да се грижим за детето си. Бях се подготвила информационно и емоционално -даже бях категорична против родини у дома след Родилния дом. Според мен първите 1-2 седмици сами с детето са най-важните  - това е моментът в който усещаш и отговорността изцяло твоя,  и любовта към изцяло зависещото от теб същество. Тази "закалка" с детето от първите дни се отблагодарява стократно после! А трудните моменти само те карат да оцениш после още повече хубавите. Увереността която получаваш от това че си способен родител (а и няма как да не си , + любовта и привързаността на детето слагат устоите и носят удоволствието от майчинството  

Споделям това мнение и този път съм решила в къщата ми да не стъпват подобни "помощнички" и "съветнички" - визирам свеки, защото майка ми не е такава и макар, че живее два етажа над нас до сега веднъж не е дошла да ми досажда, само ако я извикам и дори понякога се дразня че звънни на вратата да ни види как сме, а не влиза. А и цяло лято моите родители живеетя на вилата, така че само свеки ме притенява, че ще се натрапна, но аз ще я отрежа от самото начало.
А и аз си мисля че лятото няма да имаме време за депресии, по цял ден ще сме по разходки.
Дъщеря ми беше зимно бебе и свеки не ми даваше 40дена да я извеждам и никой да не идва вкъщи от моите приятелки да я вижда. Следователно аз изкуках. И особено като виждах как тя държи на суеверието 40дена никой да не вижда бебето, а на нея постоянно и идваха на гости приятелки и го гледаха.  

мартеа
не се заяждам и не слагам думи на никой в устата  - на мен ми прозвуча точно така
с екип или не ,в частна клиника или не   -ще стане каквото ти е писано .за мен тази тема и този спор къде е по хубава е много тъпа  точно защото всеки се е сблъскал с различни неща и ситуации  

ти изказа твоето мнение ,а аз изказвам моето .ако нещо те обижда  - извинявай ,но аз не те обиждам  

Вероятно миличка, но всички фактори, които споменаваш са допринесли за това. Затова и съвета ми е да не позволявате такива неща да ви се случват в този период, оставете го за по-късно, ще помогне. Отдайте се само на бебето и на вас. Надявам се всички съпрузи да бъдат и достатъчно търпеливи в този период и само да помагат, без да ни натоварват допълнително. на познати и роднини да не ни съветват и да не си изливат проблемите в този период.
Това е рецептата според мен. Заобиколен ли си с положителни хора и мисли, всичко е ок.
Случват ли се промени, стресови ситуации, някой ни  натоварва, когато още психиката ни не се е настроила за новия период, неминуемо нещата се влошават.

Пожелавам на всички бездепресивни периоди преди и след раждането!

Калимана, никъде не съм споменала думата "некадърници". Няма и да го чуеш от мен.
Затова говоря. Нека се цитираме коректно.

Мартеа, твоята депресия е продължила доста време.

А относно раждането, може да си в ръцете на най-добрия лекар и да родиш много трудно, а може да те изражда и най-некъдърният и да родиш без проблеми. Важното е да се настроим положително и да мислим, че всичко ще е наред, а за наше успокоение можем да си изберем при кой да родим, след като има такава опция, но това не е гаранция, че всичко ще мине като по учебник.