Под сърцето ми расте малко ЮНСКО бебенце - 13

нещо сте се развихрили...


киди, ужасно е това, което си описала въпреки, че е доста често срещано явление
и за "връщането" не мисля, че мъж ти е прав, освен ако не действаш като свекито след време
аз за това не желая помощ и държа да си гледаме сами децата


да предупредя и за "младите" татковци - не очаквайте чудеса от тях и бъдете толерантни! те тепърва след като родите ще трябва да откриват бащинството

абсолютно съм съгласна.

Роня  

Здр пак и от мен.Estelita да ти е живо и здраво това красиво синеоко момченце.Как само и аз си мечтая за такова   Аз се мажа с един изключителен лосион за стрии.Купих си го от една билкова аптека.Германски е изцяло с естествени съставки.Казва се Irisan-korpercreme.Това го пише на кутийката със зелена капачка е.Струва около 7 лв.Мирише страхотно.Аз като започнах да се мажа с него и сърбежите ми спряха още от първият път.

 
Незнам ако ми се наложи да съм свекърва каква ще бъда, но мъжът ми под "връщане" има предвид това че се държа лошо с майка му като не и давам тя да ми гледа детето. Иначе аз се държа много любезно и очтиво с нея само дето съм от тези майки, които не обичат да си оставят дацата на бабите и незнам как ще преживея момента, когато малката ще порастне и ще почне да говори съзнателно и да иска да остава при баба си. Не че има нещо лошо, обаче защо съм такава и аз незнам, понякога дори сама се упреквам, но не мога и не мога да се пречупя и да я оставя и за 1час дори сама при свеки. Може би защото тя като види детето и направо го напада и после цялото дете мириши на лиги от целувките й. Много ми е неприятно така да я целува, въобще не се съобразява и по устата и на всякъде я целува, напарво прекалява. Сега малката се дърпа, ама като беше беше бебе направо побеснявах. Оф спирам че се ядосвам. Само да кажа, че знам че и аз не съм права, но какво да направя.

И аз подкрепям, депресията няма нищо общо с "лигаво състояние". Аз никога не съм се лигавила, че трябва да ставам посреднощ и че не съм си доспала, но просто всички около теб се превръщат в дразнители и нервите ти се изострят. Не искам да казвам голяма дума, но този път съм почти 100% сигурна, че няма да изпадна в депреси 

ronja, ти беше ли пред Темелков днес или мъжа ти? Ако си била там сигурно сме се видяли - аз също бях там, Пепси и мъжа на mar4ela5 - направо форумна сбирка
Аз си взех час за сряда в 15:45ч., че в понеделник съм при частното доки и много ехо-та ще ми станат!  

и аз така мисля


за анатомичните ванички - аз имах такава и ми беше страшно неудобна ползвах я най-много месец
къпем се заедно под душа с бебо или понякога във ваната с батко


киди, разбрах те и те разбирам прекрасно - същата съм и аз

аааааааа, и моя мъж беше там

Естелита, честит ви празник!
Аз съм склонна към депресии и всякакви депресивни състояния, което, разбира се, означава, че ще имам такава.  Е няма как да ме пропусне, след като нагласата ми ще я предизвика. Нооооо... както казвате по-горе, положителни емоции, хубави хора и свеж поглед върху проблемните ситуации може пък и да я предотвратят. Киди, това, което си преживяла след раждането, не го пожелавам на никого. Аз имам алергия към моите свекъри - възпаляват ми се нервите - и се радвам, че големите ни раздори вече са в миналото и че границита рязко е поставена... вече. Не ми се мисли какво щеше да е ако трябваше тепърва да се "развеждам" с тях с бебе в ръце - кошмар.
Аз май ще стана смешна накрая с тая Втора градска, та Втора гадска, но да си кажа отново. И там родилното е след основен ремонт. Отивам в нея заради лекар, но и условията ме устройват напълно. Но няма да плащам за раждане - който екип се падне, тоя - останалото е Божа работа.
мартеа, това с адашката много ме разсмя.

хаха, и аз се разсмях, върнах се да прочета, то беше адресирано до Мария, защото си мислех, че съм писала преди нея.
 

Привет! Какъв прелестен слънчев ден се е опнал тук!!!

Имам въпрос към момичетата от Варна - спешно ми трябва адвокат по вещно право, дали можете да ме насочите към някого?

Успешен ден засега, отивам да ви изчета  

Естелита, четит празник, много здраве, щастие и любов на всички ви!

За ваничката - мн. удобна, особено след като бебчо вече може да си държи главичката. А за по-големите - нали има да го слажиш на другата страна седнало... ние сме имали такава със сестра ми.

За депресиите да кажа (нямам какво да кажа като психолог, защото там случаите са строго индивидуални). Спокойствието и да го искаме - знаем как е... или го има или го няма. Важно е да няма паника. Изкам да заявя, че според мен, борбата със свеки е ПРЕДИ раждането, а не след. Жената трябва да знае, че не е желана МАМИНКА, освен ако не я потърсим. Особено сега с памперсите и АМ и ИНТЕРНЕТЯ!!!! ще дойдат на изписването, виждат го и си го прибираме на горния етаж... таткото ако иска да остане да спи при майка си, да се гледат... МОЕТО бебе ще е при мен, дай Боже да нямам усложнения, за да мога да се справям относително сама

При мен драмата ми е, че усещането за щерката на мъжа е малко като със свеки. Тя е мърла с лоша хигиена (както някои от вас вече знаят... не че не го обичам детето, но ме зарази с пърхот и съм бясна! Никога не съм имала такова нещо в такива количества, а тя го има от немърливост, от това, че не се къпе редовно и направо .................... гррр, като се сетя!) Та не знам как ще обясня на това дете да не ми докосва бебето! Освен това ходи на училлище, където заразите знаете как се разстилат... не знам. тъпо ми е, да не обидя таткото... но може би ще предприема крути мерки срещу всички, за да не обидя никой. Просто законът е: НИКОЙ не пипа бебето в първите му 20 дни! След това бебето може да се гушне само с чисти дрехи и измити ръце и до 4-5 месеца не му се пипат ръцете и лицето! Аз до ден днешен, като видя бебе, гледам да не го закачам, но ако много поискам да го пипна - пипам от колянцето надолу... най-обичам да им пипкам пръстчетата на крачетата  

Може да ви звуча като злата вещица от приказките, ама наистина не искам да се потрисам всеки път като какта се доближи до бебето. За това няма да ги сложа и в една стая... нито мога да разчитам на нея, нито искам да му дава пример или да го зарази Бог знае с каква гадост.  

Със сигурност съм много крайна, но и всички жени около мен са напълно на този принцип - от началото НИКОЙ не закача бебето, освен мама и тати!

За болниците - съгласна съм за специалиста... и в Токуда има по-добри и не толкова добри лекари.
За мен най-важното е бебето да е при мен и някой да ми обърне внимание на въпросите и нуждите, ако/като имам такива! После е тоалетната, но това във всяка болница се оправя с една ВИП стая! А и ако говорим за 3 дни... може и да не ми е толкова важно! От там нататък, всичко според мен е в ръцете на Съдбата, Бог... или който искате там. Но и мен много ме тегли към Втора Градска, най-малкото пеша ми е на 10 мин с бавен ход   демек, мога и сама да се довлача  

А, исках да пиша и за АГ. Мен ме следи д-р Власова, която ми е гинеколог откакто се помня. Не съм ходила на друг гинеколог никога! Тя обаче не изражда вече... (жената е изродила брат ми преди 21 години... все пак!) И въпреки всичко - предпочитам тя да ме наблюдава, ЖК са ми при нея, всичко ми е при нея, и ако има нужда да ми каже - иди при Пешо, той ще оправи твоя проблем... Ще се срещнем с Пешо, ще му разкажем проблема и да кажем, последния месец и той ще ме гледа. Ама ако, да кажем, отивам да "изплюя" (Е, А ДАНО ДЕ!   ) едно сладко, здраво бебче... ни Пешо ни Гошо ми трябват... НАЛИ? Жената ми каза - аз мога да ти препоръчам Майчин дом. Ако искаш да родиш при мои приятели и да те третират като приятел - имам двама души в МД. Също имам човек в Шейново и Токуда. Но определено не каза - Ти имаш нужда от Гошо. А и след като ми препоръчва МД, значи няма голямо значение отношението на сестрите... милиони жени раждат здрави, хубавки деца и си тръгват диви и щастливи от там! Иначе щеше да ме пита - можеш ли да дадеш 2100 лв? Ако можеш - отивай в Токуда, там много ще те глезят. (Изхождам и от там, че все пак тя ме познава, знае и майка ми и леля ми, знае ни по характер и че не сме лигли, търсещи лукс. Аз искам да отида, да родя бързо, да ме изпишат бързо и после да си живеем щастливо АГ-то ми знае това. За това ходя при нея. Нищо, че няма да раждам при нея. Радвам се, че я хванах да ми бъде поне наблюдаващ... може до година - две и това да не е така...)

Много ще помоля, лично Гери, а и други... депресията НЕ Е ЛИГАВЕНЕ! Депресията е безпомощно състояние, в което не ти се прави нищо, най-често не ти се живее, но нямаш сили и желание дори да се самоубиеш. Сред колеги лафът е - депресиран тръгне ли да ти реве и/или да се самоубива - ЩЕ ЖИВЕЕ! Депресивното състояние при родилките е НОРМАЛНО състояние, което ОБАЧЕ се изявява по различен начин. До сега в теб се е създаван НОВ ОРГАНИЗЪМ, нов живот, освен физиката и психиката ти се деформира спрямо старото й "нормално" състояние. Хорманите започват да се успокояват. За това по време на бременност сме "нервни", а след раждане по-честото е "безпомощни, безразлични, апатични, тъжни". Пак казвам - при една мама може да е било като простичка уморка, която тя дори не е забелязала... при друга може да е 3 месеца, както четохме сега... Важното е да се наблюдавате колкото можете и да сигнализирате на верните хора, ако това продължи повече от 6 месеца.

Ахххх... не мога пак да си спестя дългия пост... Изпадала съм в депресия... ИСТИНСКА. Никой не исках да виждам, стоях на тъмно, живеех сама, не се хранех, не си вдигах телефона, не отидох на работа една седмица, без да се обадя, без да си вдигна телефона. Не гледах ТВ, не чатех и не ровех в нета, не четпх книги и списания. Бях като в пещера и леглото беше моята крепост! В края на тази седмица вече видях много симптоми на още по-сериозно затъване и се обадих на единственият човек, който е бил до мен последните 2 години. Той ме изведе подобаващо - извън София, кръчмичка, природка, пикниче, рекичка. Имам някъде снимки, снимал ме е. Виждала съм такъв празен поглед при пациенти.. но не вярвах, че аз ще го имам някога. След време се консултирах с една преподавателка. Тя каза така - когато една жена много мисли и е много емоционална, може да изпадне в истинско депресивно състояние - за кратко, няколко пъти в живота. Сега е било една седмица... няма да се притесняваш, когато след време изпаднеш в двуседмична. Нормално е, организмът компенсира. Състоянието става сериозно, знеш, когато започне да ти пречи да живееш смислено за теб си. ОК, сега една седмица не си отишла на работа... после си отишла... хванала си се и си успяла. А ако знеш и защо е била тази депресия - още по-добре! А и вече знаеш какво е и като дойде при теб клиент-пациент ти ще си много по-подготвена

Така че, ако още някой ме нарече лигла, ШЕ СЕ БИЙМ!!!  

мисля, че по-лесно ще ти е ако я научиш на елементарна хигиена отколкото да и ограничаваш достъпа и двете деца ще живеят в една къща и ще е трудно да удържиш малкото да не ходи при голямото...
иначе със заразите в у-ще е божа работа като се върне мие ръце, лице... ако тя самата не е болна, няма страшно!
и съм съгласна, че ръцете и устата на бебе не се пипат

на 11 години не се учат хигиенни навици... не става!

такааа.. аз да си изкажа мнението за следродилната депресия   Аз имах такава и точно поради нея не успях да кърмя много, но тя не беше причинена от свекърви, майки и др. нито пък от хормони, а просто от Нервно напрежение заради едни думи, които още кантят в ушите ми   Един лекар каза така - дъщеря ти е с крива ръка, скъсан нерв, счупена ключица! Няма да се оправи!!!!!!   Не се притеснявай ще го преживеете    Това се случи броени дни след като родих   Толкова сълзи изревах че не знаех на кой свят се намирам   Толкова нерви и неволи ми се случиха след това изказване, че нямам думи да обясня.. сигурно има и много по ужасни случаи от нашия, но това което аз изживях тогава заради НЕКОМПЕТЕНТНОТО МНЕНИЕ на един ортопед не го пожелавам на никой   В последствие след обикаляне на страната в търсене на добри специалисти се оказа, че проблема ни е решим.. ама ... добре че беше съпруга ми за да ме успокоява и разбира, както и подкрепя в трудните моменти   .....