здравейте.аз имам две момчета.когато големия беше на 18 с баща си като че ли си бяха обявили война.постоянно намираха за какво да се сдърпат.много страдах от техните дрязги.сега е на 22 и нещата се поуспокоиха,но малкия стана на 18 и войната избухна.единия не се дава защото е голям,а другия мисли че всичко дето хвърчи се яде.иначе страшно много се обичат.вече свикнах и не приемам така тежко нещата.знамче с бремето всичко ще отшуми .впрочем на времето и моят баща имаше такива войни с брат ми.явно така стоят нещата при мъжете
- Публикувана: 31 ян. 2010, 18:01 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2010, 12:10 ч.
oбщуване между баща и син
Притесних се, като ви чета 
За мен е позната ситуация..Бях известно време буфер във войната им. Мъжа не осъзнава веднага, че детето му е пораснало, че вече може да взима самостоятелни решения (пък били те и грешни), а детето иска да покаже собствена воля и не е пораснало пък толкова да разбере, че пълнолетието съвсем не значи мъдрост. Може би и мъжете малко по-трудно сядат да говорят с децата си, да проникнат в техните копнежи, в тяхното по-различно мислене. Ние жените сме родени дипломати за това.
Успех миличка, всичко се надживява.
Успех миличка, всичко се надживява.
А аз си мислех че баща и дъщеря е трудно да се разберат. 
В някои случаи е много трудно
belinda , споко, във всяка къща е различно! 
Сина ми ще навърши 19 след 2 месеца. Никога не са били особено близки с баща си. Имаше периоди, когато бях обвинявана, че го глезя, че се опитвам да го направя мамино синче и т.н. Но пък си имам моя си връзка с детето, която не смятам да прекъсвам. Рискувам да се отчужди и да го загубим съвсем в общуването. Сега аз повече се дразня на стоенето пред компютъра, защото му предстои кандидатстване, матури, а баща му е по-толерантен и определено вярва повече от мен, че ще се представи добре. Различни периоди са, порастват заедно. 
С дъщеря ни се държи коренно различно
Сина ми ще навърши 19 след 2 месеца. Никога не са били особено близки с баща си. Имаше периоди, когато бях обвинявана, че го глезя, че се опитвам да го направя мамино синче и т.н. Но пък си имам моя си връзка с детето, която не смятам да прекъсвам. Рискувам да се отчужди и да го загубим съвсем в общуването. Сега аз повече се дразня на стоенето пред компютъра, защото му предстои кандидатстване, матури, а баща му е по-толерантен и определено вярва повече от мен, че ще се представи добре. Различни периоди са, порастват заедно. С дъщеря ни се държи коренно различно
искам да споделя своя проблем мьжа ми е много грижовен баща и съпруг но не може да осъзнае че сина ни порасна вече е на 18 те не могат да разговарят винаги се скарват и аз все съм буфер това много ме измъчва натъжава а също ме уморява
Позволявам си да ти дам един съвет - не се меси, когато се карат. Остави ги да си решат сами проблемите. Ако трябва излизай от стаята. В началото ще ти е трудно, но пък има ефект.
Мъжът ми още не се е научил да общува нормално с баща си. Всеки път като се видят намират за какво да се скарат - няма изключения до сега, свекърва ми и аз се чудим как са прекратим спора в зародиш, за да не се стига до скандали. Притеснявам се, защото имам и син и ако ще трябва да прилагам висша форма дипломатизъм и в къщи ще се побъркам.
При нас таткото и сина са все заедно!!!!И винаги има дим...аз съм само за зрител!!!!Не ме искат в техните приключения-и на риболов ходят,и на картинг,плуване,стрелба,скално катерене...а сина е само на 6 години!!!! и тайни имат!!!!ОТ една страна го приемам,но от друга и аз искам!!!!!... 
Надявам се на дъщерята,като порасне...но нали баща и дъщеря ... 
Кога ли ще дойде и моя ред!!!!
...и аз искам!!!! А аз си мислех че баща и дъщеря е трудно да се разберат.
В някои случаи е много трудно
